Normal;Iiaiene;Body Text Indent;И за да се произнесе, взе предвид:
С решение № 63/26.07.2006 година, постановено по НАХД № 266/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 23.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, като ЕТ “Мари-Мариана Иванова” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, с която решението се обжалва като неправилно поради необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът бил приел, че жалбодателката е извършила административно нарушение. От доказателствата по делото не се установило същата на 08.08.2005 година да е допуснала до работа в търговския обект лице, без преди това да му е връчила обявление по чл. 62, ал.3 от КТ. От показанията на св. Стоев и св. Петров се установило, че лицето Иван Стоев е постъпил на работа на 08.08.2005 година след обяд около 15.00 часа, както и че към момента на изпълнение на трудовите му задължения надлежно му е било връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. В този смисъл изводите на съда за допуснато нарушение не се подкрепяли от доказателствения материал. Неправилно съдът не кредитирал показанията на тези свидетели, като приел, че са заинтересовани от изхода на делото, без да мотивира този свой извод. Жалбодателят моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбодател поддържа въззивната жалба. Не представя нови писмени доказателства. Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържа се касационното основание неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 23.11.2005 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Мариана Христова Иванова от гр. Кърджали, като ЕТ “Мари-Мариана Иванова” гр. Кърджали, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено, че при извършена проверка в коктейл-бар „Дали”, гр. Кърджали, стопанисван от ЕТ “Мари- Мариана Иванова”, гр. Кърджали, едноличният търговец- работодател е допуснал до работа като сервитьор лицето Иван Стефчев Стоев, ЕГН **********, без преди това да му е връчил уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ, заверено от ТП на НОИ Кърджали. Съдът е извел тези факти от събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушенияето, както и от писмените доказателства- извлечение от регистър при ТП на НОИ Кърджали на трудовите договори, както и присъствен списък на работниците и служителите в проверявания обект при извършване на проверката на 08.08.2005 година. Въз основа на тези доказателства, районният съд е направил изводът, че жалбодателят е допуснал вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, за което му е било наложено предвиденото административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е потвърдил наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. При тези данни по делото, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е събрал доказателствата от значение за установяване на административното нарушение, предмет на наказателното постановление. Така, при извършена на 08.08.2005 година в 10.45 часа проверка по работни места в обект- коктейл-бар „Дали” в гр. Кърджали, стопанисван от ЕТ „Мари- Мариана Иванова”, се установило, че лицето Иван Стефчев Стоев, ЕГН ********** работи като сервитьор в заведението, като приемало поръчките на клиентите, сервирало и издавало касови бележки. Проверяващите контролни органи предоставили на лицата, работещи в момента на извършване на проверката в заведението списък на работниците и служителите, който бил попълнен саморъчно от всички присъстващи такива в заведението. В този списък лицето Иван Стефчев Стоев посочил, че работи в заведението като сервитьор от три дни, с договорено месечно възнаграждение от 150 лева, на трудов договор /посочен като „предварителен”/. От контролните органи било изискано извлечение от регистъра на трудовите договори при ТП на НОИ Кърджали, по отношение на ЕТ „Мари – Мариана Иванова”, гр. Кърджали, от което е видно, че на 08.08.2005 година, към 09:59 часа, не е подадено уведомление за сключения трудов договор с лицето Стоев. От представена от жалбодателя справка за изпратени уведомления, се установява, че уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ за трудовия договор е изпратено в ТП на НОИ Кърджали на същата дата, в 14:31 часа и съответно връчено на работника. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Стоев и на св. Петров, в които сочат, че първият присъствал в заведението само, за да бъде инструктират и за да бъде запознат с работата, като щял да започне да работи в 15.00 часа. Показанията на тези двама свидетели се опровергават от показанията на свидетелите Стоянова, Иванова и Емин, които установяват, че посетили заведението, за да извършат проверка, седнали на маса и направили поръчка, която била приета и изпълнена от св. Стоев като сервитьор, който сочат, че обслужвал и други клиенти на заведението. Същият освен това издавал и касови бележка. Т.е. не се установява св. Стоев да е присъствал в заведението, за да бъде инструктиран за безопасност, без да е започнал работа. Показанията на свидетелите Стоянова, Иванова и Емин, че св. Стоев е работел като сервитьор при извършване на проверката, се потвърждават и от данните, посочени от св. Стоев в попълнения в момента на извършване на проверката присъствен списък, а именно, че е на работа от три дни, т.е. това съвпада с датата на подписване на трудовия договор- 05.08.2005 година, но не и от 08.08.2005 година- 15.00 часа. Обстоятелството, че работникът е бил назначен със срок на изпитване, не освобождава от задължение работодателят му да изпрати уведомление за сключения трудов договор до ТП на НОИ и да предостави на работника такова преди да го допусне на работа. Ето защо, съдът не кредитира показанията на св. Стоев и св. Петров, тъй като същите идват, за да подкрепят защитната теза на ответника на касация, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като лицето не полагало труд. Правилно, показанията им не са били кредитирани от първоинстанционния съд като заинтересовани от изхода на делото, което се подкрепя и от настоящата инстанция- както св. Стоев, така и св. Петров при извършване на проверката са се намирали в трудовоправни, съответно служебни отношение с касационния жалбоподател- първият сервитьор, вторият управител в заведението. Наред с това, извършеното нарушение се потвърждава и от съдържащите се данни в обсъдената по-горе справка, че уведомлението за трудовия договор е изпратено следобяд на 08.08.2005 година в 14:30 часа, след извършване на проверката. С оглед на възприетите и обсъдени доказателства, следва изводът, до който правилно е достигнал и районният съд, а именно, че жалбодателят е извършил административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лице, без преди това да му е предоставил уведомление по чл.62, ал.4 от КТ. Като е направил този извод, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Напротив, установените факти са подведени под нарушената материална норма, т.е. дадена им е точна юридическа квалификация. Съдът не е допуснал и необоснованост на решението си, като не е дал вяра на показанията на свидетелите Стоев и Петров, пред обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, които е възприел. Безспорно, като е допуснал до работа работник, без да изпълни задължението си по чл. 63, ал.1 във вр. с ал.2, КТ, жалбодателят като работодател е допуснал вмененото му административно нарушение, това по чл. 63, ал.2 от КТ, за което му е съставено и наказателното постановление. В тази връзка доводът на касатора, че не бил допуснал административно нарушение е неоснователен и не се подкрепя от събраните и обсъдени от двете инстанции доказателства. Ето защо и предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. При извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/26.07.2006 година, постановено по НАХД № 266/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|