Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на двадесет и втори май
година 2018
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2355 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на
производството са обективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал.1, т.1 от
КЗ/отм./ вр. чл.288, ал.11 от КЗ /отм./
Ищцата Я.К.Ц. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. П.К., е предявила против Г.Ф., ***, иск за заплащане на
сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2013г. причинено от неидентифицирано
МПС, ведно със законната
лихва от 27.11.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и иск за сума в размер на 21.05 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплатени лекарства, резултат от горното ПТП, считано от 27.11.2014 г., до окончателно изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че на 27.04.2013 г. в с. Баня, при управление
на неустановено МПС, неизвестен водач е нарушил правилата за движение по
пътищата като блъснал пешеходката Я.Ц.. В резултат на реализираното ПТП са
причинени телесни увреждания на ищцата. До настоящия момент извършителят на
престъплението не е открит. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 2
от КЗ, пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред
Г.Ф., ***, във връзка с която е образувана щета № 210191/04.09.2014г. Сочи, че
с Решение № 34-3/27.11.2014г., ГФ постановил отказ за плащане по щетата.
Навеждат се твърдения, че в резултат на процесното ПТП ищщата е получила
мозъчно сътресение съпроводено със загуба на съзнание; контузия на главата; контузия
на ляв хълбок и лакът; множество охлузвания и натъртвания по главата и тялото,
както и редица други увреждания. Твърди, че са извършени необходимите клинични
и лабораторни изследвания и консултации, проведено е медикаментозно лечение. Посочва,
че след 12 дневен престой пострадалата е изписана от лечебното заведение с
указания да спазва постелен режим, терапевтична схема
и контролни прегледи. Заявява се, че ищцата е жена на 70 години към датата на
ПТП, физически активна, в добро здравословно състояние, но в резултат на
травмата се променя обичайния й начин на живот, за дълго време трябва да спазва
леглови режим и се нуждае от помощта на близките си.
Към настоящия момент Ц. все е още не е възстановена и продължава да търпи
последиците от инцидента, продължава да изпитва болки в наранените области,
непрекъснато главоболие, а стреса, който е преживяла при пътния инцидент ще
остане завинаги в нейното съзнание.
Във
връзка с проведеното лечение пострадалата е заплатила сумата от 21,05 лв. за
закупуването на лекарства, които представляват причинени имуществени вреди в резултат
на пътния инцидент.
В писмения си отговор Г.Ф., ***,
оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не са представени
доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на твърдяното
от ищцата основание по чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането -
"неидентифицирано моторно превозно средство", даващо му право да
претендира изплащане на обезщетение от Г.Ф.. Оспорва причинната връзка на претендираните увреждания и процесното
ПТП. За установяване на причинната връзка на претендираните
физически увреждания на ищцата с ПТП от 27.04.2013г липсват доказателства. Също
така не са установени и описани следи от движението на МПС, които да
потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която в
нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е навлязла на платното за
движение, без да се съобрази с разстоянията на приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, с което съществено е допринесла за
настъпването на ПТП. Заявява
възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Претендира разноски.
В о.с.з. на 15.09.2017г., постановено по гр.д. № 80988/2015г. на СРС,
ГО, 78-ми състав е допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера
на исковата претенция за неимуществени вреди от 1 000лв. на 40 000лв.
В
открито заседание ищцата чрез адв.Б.поддържа
предявените искове.Представя списък на разноски.
В открито заседание ответникът Г.Ф. чрез пълномощника си юрк. Попова оспорва исковете.
Съдът,
след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите като писмени доказателства по
делото постановление за образуване на наказателно производство от 03.04.2015г.
на Районна прокуратура- гр.Разлог, протокол за оглед на местопроизшествието от
03.07.2015г. на РУ – Разлог и
материалите по приложеното досъдебно
производство №139/2015 год. по описа на РУ на МВР гр.Разлог, се установява, че на
27.04.2013г. следобяд в с. Баня, общ. Разлог при
управление на неустановено моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП — чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.” и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Я.К.Ц., ЕГН ********** ***, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, след което избягал от
местопроизшествието.
От приетата епикриза ИЗ № 2571 на МБАЛ –
Разлог, се установява, че
ищцата постъпила в
лечебното заведение за
периода от 27.04.2013 г. до 09.05.2013г. /л.6 от приложеното гр.д.№80998/2015г.
на СРС/. Поставена й
била диагноза: Контузио церебри.
Хематома епидурале хемисфери синистра
церебри; фрактура осис темпоралис син крании; Контузио ет екскориацио
фронтис ет фацией син капитис. Проведено било комплексно
медикаментозно, инфузионно и симптоматично лечение.
Постепенно общото състояние на пострадалата се е подобрило, оплакванията са
намалели, неврологичният статус останал нормален. Изписана е с подобрение, в
задоволително общо състояние, като са дадени указания за домашно медикаментозно
лечение. Назначен й е контролен преглед след 10 дни. По делото е представена
фактура № 101 от 31.05.2013г. за закупени лекарства по рецепта /л.8 – 9 от делото на СРС/.
От приетото заключение по допуснатата СМЕ, изготвено от д-р Х.М.се установява, че вследствие на
настъпилото на 27.04.2013г. ПТП ищцата Я.Ц. е получила следните травматични увреждания: мозъчна контузия - средно тежка
степен; травматичен кръвоизлив (хематом) в лявата голямомозъчна
хемисфера, разположен между костта и твърдата мозъчна обвивка; линейно счупване
на лявата слепоочна кост на черепа; контузия и охлузване в лява челна и лицева
област на главата; охлузване на кожата на ляв лакът и ляв хълбок. Непосредствено след инцидента е проведено 13-дневно
болнично лечение в „МБАЛ - Разлог” ЕООД, Хирургично отделение. Извършени са
необходимите изследвания и консултации. Проведено е комплексно медикаментозно, инфузионно и симптоматично лечение. Постепенно общото
състояние на пострадалата се подобрява, оплакванията намаляват, неврологичният
статус остава нормален. Раздвижена, вертикализирана. Извършено
е трикратно КТ изследване на главния мозък. Изписана с подобрение, в
задоволително общо състояние, неврологичен статус в норма. Дадени указания за
домашно медикаментозно лечение с Ноотропил и Тегретол. Контролен преглед след 10 дни. Лечението е
продължено в домашно-амбулаторни условия, под контрол и наблюдение от личен
лекар и специалист неврохирург.
Вещото лице д-р М.посочва, че възстановителният
процес при черепномозъчни травми с характер на процесната продължава до 12-18 месеца, при липса на
усложнения. Заявява, че в изминалия от травмата 4-годишен период не са
извършвани контролни невроизобразителни и електрофизиологични изследвания. Посочва, че няма
представена медицинска документация за хода и протичането на възстановителния
процес. Наличните към момента оплаквания оформят картината на следтравмена енцефалопатия - с церебрастенен
и дискоординационен синдром. Експертът посочва още,
че направените разходи са свързани с проведеното лечение. От вида и характера
на получените травматични увреждания не може да се изведе заключение, че някои
от тях са получени при съприкосновение на ищцата и МПС. Травматичните
увреждания в областта на главата добре отговарят да са получени при падане от
велосипед и удар на главата в пътното платно. Посочва, че при извършените
контролни КТ изследвания на глава от дата 02.05.2103 г. е записано: Начална
резорбция (разнасяне) на хематома в лява слепоочна област; от дата 07.05.2013
г. е записано: Резорбция на хематома в лява слепоочна област. Но не е записано
„пълна резорбция“. Експертът пояснява, че със сигурност хематома на ищцата е
преодолян (разнесен, резорбиран) напълно към дата 18.10.2017 г.
В о.с.з вещото лице посочва, че
черепно мозъчната травма създава временна опасност за живота. Травмената енцефалолпатия, която
е налице в случая, винаги се изразява с някаква огнищна
неврологична симптоматика или промени в извършените специализирани изследвания
– скенер, ЯМР и други. Посочва още, че след болничното лечение няма нито едно
изследване, което да потвърди травми в мозъка. Заявява, че няма данни за
увеличаване обема на хематома след болничното лечение. Допълва, че вероятно за
ищцата не е имало странични последици при разнасянето на хематома, тъй като
същия в случая е малък и не е оказал съществено влияние върху състоянието на
пострадалата.
Заключението на приетите от съда и
неоспорени от страните СМЕ, съдът възприема, като обективни и компетентно
дадени.
От приетото заключение по САТЕ,
изготвена от В.Д., се установява, че произшествието е настъпило на 03.07.2015г.
след обяд в с. Баня, на ул. „*****“, кръстовището с ул. „Шеста“, между
неизвестен лек автомобил и неизвестен водач, и велосипед, управляван от Я.Ц..***
в района на кръстовището е 10,20 метра. Вещото лице посочва, че произшествието
е настъпило в светлата част от денонощието, суха пътна настилка, ясно, слънчево
време. Експертът посочва, че по данни от досъдебното производство по велосипеда
не е имало увреждания, както и липсват категорични данни за съприкосновение на
велосипеда и лекият автомобил. Водачът на велосипеда е паднал на терена и е
получил черепно мозъчна травма и охлузване в лявата челна и лицева област на
главата. Вещото лице сочи, че най - вероятният механизъм на получаване на
травмите е политане на тялото напред и в ляво при падане на водача на терена.
Заявява, че при падане на ищцата от собствен ръст върху твърда пътна настилка с
лявата част на главата, биха се получили същите увреждания.
От данните по досъдебното производство,
най - вероятният механизъм на произшествието, е следният:
На 03.07.2015г. след обяд велосипед,
управляван от Я.К.Ц., на 70 години, се движи в с. Баня по улица „*****“ с
посока на движение от кръгово кръстовище към центъра на селото.
По същото време неизвестен лек автомобил
с неизвестен водач се движи по улица „*****“ попътно на велосипеда или е
извършил маневра за изпреварване на велосипеда. Преди кръстовището с улица
„Шеста“, при наличие на изкуствена неравност на пътното платно, водача на
автомобила предприема маневра за намаляване на скоростта на движение, след
което предприема маневра за завиване надясно по улица „Шеста“. Поради
управление от водача на велосипеда на разстояние, по малко от разстоянието на
опасната зона за спиране на велосипеда, или поради навлизане на автомобила в
траекторията на движение на велосипеда на разстояние, по малко от разстоянието
на опасната зона за спиране на велосипеда, настъпва удар между тях, като
инициалният контакт за велосипеда е в предно колело, за автомобила в задната
дясна част. Вследствие на удара водача на велосипеда е отхвърлен напред и в
ляво и е паднал на терена. Водача на неустановеният лек автомобил е извършил
маневра за завиване надясно по улица „Шеста“ и е напуснал мястото на
произшествието.
Вещото лице посочва, че причината за
настъпване на произшествието е управление от водача на велосипеда на разстояние,
по малко от разстоянието на опасната зона за спиране на велосипеда, както и навлизане
на лекия автомобил в траекторията на движение на велосипеда на разстояние, по
малко от разстоянието на опасната зона за спиране на велосипеда. Водачът на
неустановения лек автомобил е имал техническата възможност да възприеме
велосипеда, да пропусне преминаването му, след което да извърши маневрата за
завиване надясно по улица „Шеста“.
В о.с.з. вещото лице посочва, че по ДП има
свидетелски показания, че на мястото на ПТП е имало неустановено МПС, което е
напуснало мястото, като сочи, че тези данни не са само на пострадалата.
По делото е допусната допълнителна АТЕ,
изготвена от вещо лице инж. Г., от която се установява, че ПТП е настъпило на
27.04.2013 год., след обяд /около 15,30 - 16,00 ч/, в с. Баня, общ. Разлог, на
кръстовището на ул. „*****“ с ул. „Шеста“ в посока центъра на селото, между
неустановен лек автомобил, управляван от неустановен водач и велосипедистката Я.Ц.
на 70 години. При произшествието е пострадала ищцата. Неустановеният лек
автомобил, след попътно движение зад велосипеда по ул. „*****“, управляван от ЯЦ.,
го достига и изпреварва в началото на изкуствената неравност. Вещото лице
посочва,че след успоредно движение, считано за посоките и направлението на
движението на двете ПС, е началото на пешеходната пътека неустановеният
автомобил отпочва навлизане в коридора на движение на
велосипеда. Велосипедът се е блъснал с предно колело по задната част на
неустановения лек автомобил в зоната на задното му дясно колело. След удара,
велосипедът е паднал заедно с велосипедистката на асфалта. Сочи още, че при
удара с автомобила по велосипеда, поради ниската скорост на велосипеда, са
възможни леки деформации по предното му колело като огъване и изкривяване на каплата и не биха се получили такива при падането на
асфалта.
Вещото лице инж. Г. посочва, че
неустановеният лек автомобил се е движили и извършил преди произшествието –
попътно движение зад велосипеда след излизане от кръстовището на ул.“*****“.
Увеличил е скоростта си на движение и преминал в лявата част на пътното платно
на ул. „*****“; с успоредно движение спрямо треакторията
за движение на велосипеда е извършил
маневра „изпреварване“ преди и до началото на изкуствената неравност;
движил се е в лявата част на пътното платно до достигане началото на
пешеходната пътека; от началото на пешеходната пътека автомобилът предприема
маневра „завой надясно“ и с движение по крива преминава през нейната ширина и
навлиза с предната си част в пътното платно на ул.“Шеста“. Ударът е настъпил
при навлязла предна част на автомобила в пътното платно косо разположен спрямо
надлъжната ос на пътното платно на ул.“Шеста“.
В о.с.з. на 22.05.2018г. вещото лице
инж. Г. пояснява, че мястото на удара е в дясната пътна лента. Посочва, че
лекия автомобил е извършил завой надясно и при пресичане на разделителната
линия е станал опасност за велосипедистката. Вещото лице посочва още, че е
възможно при този удар да настъпят леки деформации, предвид ниските скорости на
двете превозни средства.
Заключението на САТЕ с
вещо лице инж. Г., съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
От
показанията на свидетелят очевидец Н.Г.Е./разпитан по
делегация по ч.гр.д.№21/2018г. на РСР/, се установява, че си спомням за ПТП случило
се преди две - три години. Времето било топло, сигурно през пролетта. Седял пред
къщата си, която се намира на ул. „*****” №17, обърнал се нагоре и видял, че
идва колело. След колелото идвала една кола, която минала пред колелото. Посочва
още, че имало „Заспал полицай”. Колата изпреварила колелото точно преди
„заспалия полицай“ и завила надясно, по ул. „Шеста”. Колата намалила скоростта
си, за да завие надясно. Колелото идвало отзад и видял, че предната гума на
колелото се ударила в задната дясна гума на колата. След удара между колелото и
колата, колелото паднало и човекът, който го карал паднал и си ударил главата. Колата
завила надясно и продължила, а човекът от колелото продължил да лежи на земята.
Свидетелят заявява, че изтичал да види и установил, че това е баба Я., която лежала
неподвижно на земята, не мърдала и не била контактна. Вдигнал главата й и я
държал. Минал лекар, който прегледал ищцата на място. Тя през това време
започнала да мърда с очите. Заявява, че около минута - две Я.Ц. била
неадекватна. Лекарят казал да донесат малко вода и се обадил на „Бърза помощ“
за линейка. Сочи още, че лекият автомобил продължил по пътя си. Заявява, че от неговия
дом до мястото на удара, разстоянието е около 50 до 100 метра. Свидетелят
пояснява още, че и велосипеда, и лекия автомобил се движели по ул. „*****” от
кръговото към кръстовището между ул. „*****” и ул. „Шеста”. В тази част улицата
имала наклон и двете ППС се движели надолу по наклона. Свидетелят пояснява, че
инцидентът се случил около обяд, към 12:00 часа. На място дошли и полицаи и казали
колелото да остане на място.
По
делото е разпитана като свидетел Е.Г.на 50
г. (дъщеря на ищцата), която установява, че за процесното
ПТП, научила от сестра й. Веднага след работния ден отишла да види майка си,
която била настанена в болница в Разлог. Не я допуснали да влезе в отделението,
а видяла майка си едва на следващия ден сутринта. Ищцата била на легло,
охлузена и неадекватна. Трудно посочвала къде я боли и не си спомняла ясно за
ПТП. Нейната сестра останала придружител в болницата, като майка й останала на
лечение около 12-13 дни. Ищцата не е можела да става, да се обръща, да се храни
сама и затова се наложило да има придружител. Когато я изписали от болницата тя
едва се движела с много голяма помощ. Гледали я в нейния дом, тя, сестра й и
баща й около 2-3 месеца. Придвижвали я до тоалетната, помагали й да се изкъпе,
да се нахрани, давали й лекарства. Била предимно на легло, ходела с чужда
помощ. Към настоящия момент ищцата често губила равновесие и забравяла, имала
чести главоболия и световъртежи, вдигала и кръвно. Преди инцидента била много
дейна - обработвала земя, гледала животни, карала и колело. Сега това била
невъзможно.
Показанията
на свидетелката Е.Г., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, доколкото
почиват на преки лични впечатления на свидетелят.
Не се спори по делото, че от страна на
ответника не е изплащано обезщетение на ищцата.
При така
установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете с правно основание чл.
288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ вр. чл.288, ал.11 от КЗ /отм./ са допустими, предявени при наличие на правен
интерес и надлежно упражняване правото на иск.
Основателността
на иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм)
срещу Г.Ф. е предпоставена
от установяване елементите на следния фактически състав, а именно: че в
резултат на противоправното поведение на неустановено
МПС, ищецът претърпява описаните в исковата молба вреди.
Настъпването на пътнотранспортното
произшествие съдът приема за установено от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства, показанията на свидетеля очевидец, приетите заключения на
АТЕ и ДАТЕ и материалите по приложеното ДП №139/2015 год. по описа на РУ на МВР
гр. Разлог. Установят, че на 27.04.2013г. след обяд велосипед,
управляван от Я.Ц., на 70 години, се движи в с. Баня по улица „*****“ с посока
на движение от кръгово кръстовище към центъра на селото. По същото време
неизвестен лек автомобил с неизвестен водач се движи по улица „*****“ попътно
на велосипеда или е извършил маневра за изпреварване на велосипеда. Преди
кръстовището с улица „Шеста“, при наличие на изкуствена неравност на пътното
платно, водача на автомобила предприема маневра за намаляване на скоростта на
движение, след което предприема маневра за завиване надясно по улица „Шеста“,
като настъпил удар между тях, като
инициалният контакт за велосипеда е в предно колело, за автомобила в задната
дясна част. Водачът на неустановеният лек автомобил е извършил маневра за
завиване надясно по улица „Шеста“ в нарушение на нормата на чл.25, ал.1 ГПК
и е напуснал мястото на произшествието. След като по делото се установява,
че в резултат на пътнотранспортно произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на
неустановеното МПС ищцата е получила травматични увреждания, които й причиняват
болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на застрахователно
обезщетение. Предвид изложеното исковете са доказани по основание.
Безспорно
се установи, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на
обезщетение на ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС
и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията. В
случая следва да се вземе предвид, че са причинени телесни повреди, т.е. и че
същите са довели до трайно затрудняване на движението на пострадалата, като
същата е търпяла болки и страдания. Установи се, че в резултат на процесното ПТП
ищцата Я.Ц. на 70 години е
получил следните увреждания: мозъчна контузия - средно тежка степен;
травматичен кръвоизлив (хематом) в лявата голямомозъчна
хемисфера, линейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа; контузия и охлузване в лява челна и лицева
област на лавата; охлузване на кожата на ляв лакът и ляв хълбок. Непосредствено
след инцидента е проведено 13-дневно болнично лечение в „МБАЛ - Разлог” ЕООД,
Хирургично отделение. Извършени са необходимите изследвания и консултации.
Проведено е комплексно медикаментозно, инфузионно и
симптоматично лечение. Постепенно общото състояние на пострадалата се
подобрява, оплакванията намаляват, неврологичният статус остава нормален. Извършено
е трикратно КТ изследване на главния мозък. Възстановителният процес при черепномозъчни травми с характер на процесната
продължава до 12-18 месеца, при липса на усложнения. Със сигурност
хематома на ищцата е преодолян (разнесен, резорбиран) напълно към дата 18.10.2017
г.
Безспорно в следствие на травматичните
увреждания се е затруднило не само придвижването на ищцата, но и нейното
ежедневие- причинени са и неудобства от битово и хигиенно естество. Преди инцидента била много дейна - обработвала
земя, гледала животни, карала и колело. Сега инцидента, такава активност била
невъзможна. /показанията на св.Г./.
Предвид на така изложените обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 30 000 лв. ще представлява
справедливо обезщетение за претърпените от Я.Ц. болки и страдания, който размер съответства на критерия за справедливост.
По имуществените вреди:
Искът за имуществени вреди е доказан по основание и
размер. По делото е представено доказателство за извършени разходи, свързани със
закупуване на лекарства на ищцата. От
заключението по допуснатата СМЕ, изготвена от д-р М., се установява, че
направените разходи са свързани с проведеното лечение. По изложените
съображения на ищцата следва да се присъди и сумата от 21.05 лева, ведно със
законната лихва от считано от 27.11.2014г. до окончателното им изплащане.
По възражението за съпричиняване
по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване
по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и
такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено
като съпричиняване на вреда по смисъла на закона.
Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай е установено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата Я.Ц., която като велосипедист не се е
съобразила с разстоянията на приближаващото се МПС и не спазила необходимата
дистанция от него, в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. От заключението на приетата
САТЕ, изготвена от вещото лице В. Д.се установи, че причината за настъпване на
произшествието е управление от водача на велосипеда на разстояние, по-малко от
разстоянието на опасната зона за спиране на велосипеда, както и навлизане на
лекия автомобил в траекторията на движение на велосипеда на разстояние, по
малко от разстоянието на опасната зона за спиране на велосипеда.
С
оглед изложеното, настоящия състав
определя 1/3 степен съпричиняване на вредоносния
резултат при ПТП от страна на ищцата.
На
ищеца след приспадане от размера на определеното обезщетение от 30 000лв., на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, дължимото обезщетение е в размер на
сумата от 20 000 лв. за неимуществени вреди и 14,50 лв. за имуществени, като
претенциите следва да се отхвърлят за разликите над 20 000лв., до общия
предявен размер от 40 000лв. , и до
21,50лв., като неоснователни.
Относно искът с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.288 ал.7 от КЗ/отм./ ответникът
дължи претендираните лихви считано от датата на
изтичане на срока за произнасяне на претенцията – 27.11.2014 г., доколкото не
се спори, че щета №210191 от 04.09.2014г. за неимуществени вреди на Я.Ц. е
образувана на 04.09.2014г. при ответния Г.Ф..
Следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 27.11.2014г. и именно
от тога се дължи обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
По разноските: При този
изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38,
ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.П.К.
сумата от 1 356 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника ГФ гр.София, сумата 150 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът Г.Ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса по делото в размер на 800 лв.,
пропорционално на уважената част от иска, както и разноски за СМЕ, платени от
бюджета на СГС в размер на 225 лв.
също пропорционално на уважената част от
иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати Я.К.Ц., ЕГН ********** ***, на основание чл.
288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 20 000лв. представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, последица на ПТП, настъпило на 27.04.2013 г. причинено
от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до целия предявен размер от 40 000лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление ***,
да заплати на Я.К.Ц., ЕГН ********** ***, на основание чл.
288, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ сумата от 14,50 лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за закупуване на
лекарства, последица на ПТП, настъпило на 27.04.2013 г. причинено
от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 27.11.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от присъдения до целия предявен размер от 21,50лв.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление ***,
да заплати на адв. П.К., на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.
чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1 356 лв.
– адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я.К.Ц., ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, сумата 150 лв. - съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС,
сумата 800 лв., представляваща
държавна такса, както
и разноски за СМЕ и САТЕ, платени от бюджета на СГС в размер на 225 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: