Р Е
Ш Е Н
И Е №
260475
01.04.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на четвърти март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2942 / 2020г по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба от Е.Г.Б. ***, чрез особения
представител адв.Ш. М.Б. против решение № 260620/ 28.09.2020г. постановено по
гр.д.№ 14909/ 2019г. по описа на ПРС – I гр.с., в частта, в която е признато за
установено, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д.№ 6388/ 2019г. на ПдРС , Е.Г.Б., ЕГН: ********** дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от 256,06 лв главница по договор за кредит за текущо потребление от
07.02.2014г. , сумата от 64,66 лева , представляваща договорна лихва, дължима за периода от 07.04.2017г. – 15.04.2019г.,
сумата 4,63 лв представляваща
обезщетение за забава за периода
07.05.2017г – 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 19.09.2019г. до окончателното
й изплащане, както и в частта, в която Е.Г.Б., ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* направените по делото разноски в
размер на 287, 30 лв, както и направените по ч. гр. дело разноски в общ размер
на 15,54 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваната
му част като се отхвърлят така предявените искове изцяло.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна „Банка ДСК“ – гр.София,
чрез пълномощника юриск. С.Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди решението в обжалваната му част. Претендира се присъждане на
направените за въззивната инстанция разноски.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С
постановеното решение на районния съд в обжалваната му част са уважени обективно
съединени искове по чл.422, ал.1 и сл. ГПК за установяване на вземания на
кредитора , за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр. д.№ 6388/ 2019г. на
ПРС.
С въззивната жалба се поддържат доводите във
връзка с оспорване на исковете по съществото на правния спор, че след смъртта
на кредитополучателя на 23.04.2017г. за банката е възникнало задължение на
основание чл.84, ал.1 ЗЗД да покани наследниците й да встъпят в правата и
задълженията по договора или да погасят задълженията по него, което не е било
направено от кредитора, както и не е налице заявената предсрочна изискуемост,
тъй като след смъртта на кредитополучателя наследниците не са встъпили в
правата и задълженията по договора, при което клаузите на договора и ОУ не
пораждат действие спрямо тях; правилно е определена наследствената квота на
ответницата в размер на 1/5 , но неправилно е прието, че договорът е предсрочно
изискуем от 16.04.2019г. , доколкото от събраните доказателства ответницата
няма данни да е била поканена да изпълни задължението на наследодателката си, а
в случая банката направо е изпратила уведомление, което било връчено по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, като в същото време не е бил даден срок за изпълнение, а било
съобщено, че от датата на получаване на съобщението цялата главница по договора
става дължима и върху нея се начислява лихва, както и ще се пристъпи за
събиране на вземането по съдебен ред; съгласно чл.19.2 от Общите условия към
договорите за кредит, на която ищецът се е позовал, спрямо наследницата при
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът следва в съответствие с
разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД да я уведоми за сключения от нейния
наследодател договор и поетите от него по договора задължения и да я покани да
изпълни задължението съобразно наследствената си квота, а не директно да обяви
договора за предсрочно изискуем; изтъква се обстоятелството, че едва след
изтичане на срока от уведомлението-покана започва да тече срока от 90 дни
предвиден в чл.19.2 от ОУ; видно от уведомлението обаче същото не съдържа дата, от която кредитът по
договора е обявен за предсрочно изискуем, като се поддържа възражението, че
ответницата не е поставена в забава, както и не е обсъдена клаузата по чл.20.1
от ОУ относно правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок по погасяване на
главница или лихви; поддържа се довода за нередовност на връчването на
уведомлението, не е налице съблюдаване връчването да се извършва вкл. в почивен
ден - неделя, както и след работно
време, не е отразено обективно ненамиране на лице, комуто да бъде връчено
уведомлението, както и при неосигурен достъп до вътрешността на сградата, респ.
до жилището на ответника ; поддържа се възражението относно размера на шрифта в
договорите по ЗПК да са видими и четливи, това е видно и без нуждата от
специални знания – видно е от приложените документи към ИМ , тези изисквания не
са спазени, а шрифтът на договора е с минимален размер и трудно четим, с което
е нарушено правото на кредитополучателя да се запознае и информира за клаузите
на договора, който подписва, съответно нарушена е добросъвестността и добрите
нрави, което е основание за обявяване нищожност на така сключения договор.
Безспорно
се установява по делото, че наследодателката на ответницата била сключила с
ищеца ДПК от 07.02.2014г с размер на задължението по главницата от 1 600
лева със срок за погасяване 120 месеца, като същата е починала на 23.04.2017г.
Безспорно се установява също, че ищцовата банка е инициирала производство по
чл.51 ЗН на 10.11.2017г. спрямо наследниците на починалата кредитополучателка,
по което е било образувано ч.гр.д.№18001/ 2017г. по описа на ПРС – ХIV гр. с. и
надлежно се установява изявлението на ответницата за приемане наследството от
починалата наследодателка. Принципно не се спори по делото също и относно
наследствената квота на ответницата в размер на 1/5 ид.ч. от наследството на
починалата й майка М. А. Б.. Не се оспорва от ищеца обстоятелството, че до
наследниците, приели наследството, вкл. ответницата не е изпратено нарочно
уведомление относно встъпването им в правата и задълженията по договора за
кредит или за погасяване на задължението. В случая видно от исковата молба не
се твърдят обстоятелства към момента на предявяване на иска на 19.09.2019г. да
е било налице неизпълнение на някое от задълженията на кредитополучателката М. Б.
преди смъртта й на 07.02.2017г. Исковата претенция е насочена спрямо
ответницата Е.Б. в качеството й на наследник. Съгласно изричната разпоредба на
чл.84, ал.1, пр. I пр.II ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е
изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичането на 7 дни от поканата. Видно
обаче от представената по делото покана-уведомление с изх.№ 02-20-00433/
05.02.2019г. / л.7/ кредиторът е отправил изявление до ответницата , с което от
една страна се позовава на настъпила забава в погасяване на задължения по
сключения с наследодателката й договор за банков кредит от 07.02.2014г., а от
друга поради това обявява кредита и за предсрочно изискуем. Това уведомление –
покана по съдържание не съставлява покана по смисъла на чл.84, ал.1, пр.II ЗЗД.
„Когато денят, определен за изпълнение на задължението на наследодателя, е
изтекъл, след неговата смърт наследниците изпадат в забава само след изтичане
на 7 дни от поканата / чл.84, ал.1 ЗЗД/. В случая законът дава възможност на
наследниците , за да проверят съществуването на задължението с оглед на
евентуалните възражения, които биха направили“. Българско наследствено право,
Хр. Т.изд.1993г., стр.175. С оглед на това и независимо от извършеното връчване
на коментираното уведомление по реда на чл.47, ал.1 и сл. ГПК , същото не е
породило правните последици за поставяне в забава на ответницата , доколкото не
се установява и наличие на редовно встъпване в задълженията по сключения от
наследодателката й договор за кредит чрез покана по чл.84, ал.1 ЗЗД. Отделно от
горното подлагайки на анализ уведомлението по чл.47, ал.1 и сл. ГПК с оглед
доводите на жалбоподателката макар и да удостоверява посещение в три последователни дни през м. февруари – март
2019г. / 07.02.2019г., 11.30ч., 24.02.2019г., 15.00ч., 11.03.2019г., 11.30ч./,
два от които са в неделен ден / 24.02.2019г и 11.03.2019г./ , отразява
единствено залепването на уведомлението, без наличието на основание за това –
ненамиране на адресата или ненамиране на лице, което да получи уведомлението
със задължение за предаване, както и също така едното посещение да е извършено
на адреса след работно време, поради което да се следва залепване на
уведомлението на вратата.
Не
на последно място представеният процесен Договор за кредит за текущо
потребление от 07.02.2014г. и приложените към него Общи условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление / л.7-10/ видимо не отговарят на императивното
изискване на чл.10, ал.1 ЗПК да са с размер на шрифта – не по-малък от 12,
поради което на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит
е и недействителен.
По
така изложените съображения предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК за
установяване претендираните от кредитора вземания спрямо ответницата Е.Б., за
което е била издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч. гр. д.№ 6388/ 2019г. на ПдРС , не
се явяват установени по основание и размер и подлежат на отхвърляне изцяло, а
постановеното решение на районния съд подлежи на отмяна в обжалваната му част.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260620/ 28.09.2020г. постановено по
гр. д.№ 14909/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – I гр.с. в частта, в
която е признато за установено, че със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д.№ 6388/ 2019г. на ПдРС , Е.Г.Б., ЕГН: **********
дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от 256,06 лв главница по договор за кредит за текущо потребление от
07.02.2014г., сумата от 64,66 лева , представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 07.04.2017г. –
15.04.2019г., сумата 4,63 лв представляваща
обезщетение за забава за периода
07.05.2017г – 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 19.09.2019г. до окончателното
й изплащане, както и в частта, в която Е.Г.Б., ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: ********* направените по делото разноски в
размер на 287, 30 лв, както и направените по ч. гр. дело разноски в общ размер
на 15,54 лева на основание чл.78, ал.1 ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О С Т
А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД,
с ЕИК:
********* против Е.Г.Б., ЕГН: **********
обективно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК за сумата от 256,06 лв главница по договор за кредит за текущо потребление от
07.02.2014г., сумата от 64,66 лева , представляваща договорна лихва, дължима за периода от 07.04.2017г. – 15.04.2019г.,
сумата 4,63 лв представляваща
обезщетение за забава за периода
07.05.2017г – 15.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 19.09.2019г. до окончателното
й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: