Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Велико
Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в съдебно заседание на седемнадесети
юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Таня Катрева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10124/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано за разглеждане на
касационна жалба, подадена от *** С.С., като пълномощник на Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на НАП /ГДФК при ЦУ на НАП/ – гр.
София и на жалба, подадена от „МДМВ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Българско Сливово, ул. „Цар Самуил“ № 82.
Касаторът ГДФК при ЦУ на НАП обжалва
Решение № 38 от 16.12.2021 г. по АНД № 20214150200070 от 2021 г. по описа на
Районен съд – Свищов, с което е отменено Наказателно постановление № 459636-F474833/ 27.08.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП –
гр. София. С отмененото НП на „МДМВ“ ООД – с.
Българско Сливово с ЕИК *********, за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1
от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“, в размер на 1000,00 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено
нарушение на процесуални правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК. Касаторът намира за неправилни изводите на районния съд за
допуснати в административната фаза на производството съществени процесуални
нарушения – непрецизни фактическо описание и правна квалификация на деянието,
ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, и налагане на едно
наказание за няколко извършени нарушения, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Алтернативно счита, че дори такива нарушения да са били допуснати от АНО,
същите е следвало да бъдат отстранени от съда чрез преквалифициране на
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, при прилагане
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, посочване на
установеното според съдебния състав нарушение и налагане на съответната
санкция. В тази насока се позовава на Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/ 2020 г. на
ОСС на ВАС, I и II колегия. Развива и доводи за доказаност на
санкционираното нарушение, като в хода на административнонаказателното
производство е установено, че от обект на „МДМВ“ ООД, са подавани данни за към
НАП чрез ЕСФП за получени доставки, които не са действителни. Счита, че
дружеството, стопанисващо обекта е могло да установи това обстоятелство,
съответно да отстрани нередовността. С тези доводи от настоящата инстанция се
иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на
спора, като потвърди наказателното постановление, издаденото от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, алтернативно
да върне делото за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. В писмени бележки, чрез пълномощника си по делото *** С.С.
заявява, че поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.
Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в
размер определен по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от „МДМВ“ ООД адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „МДМВ“
ООД - с. Българско Сливово, чрез пълномощника си по делото *** Х. К. от ВТАК,
оспорва същата. В отговор на касационната жалба и в хода на устните състезания,
развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и
незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно
постановление, вкл. и на основания различни от възприетите от районния съд.
Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на
разноски за настоящото производство.
Жалбоподателят „МДМВ“ ООД – с. Българско Сливово обжалва Решение № 24/
01.03.2022 г. по АНД № 20214150200070 от 2021 г. по описа на Районен съд –
Свищов, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на
Решение № 38 от 16.12.2021 г. по същото дело, в частта му за разноските.Счита
това решение за неправилно, тъй като, че предметът на спора пред РС – Свищов е
строго специфичен, с повишена правна и фактическа сложност и голям обем
доказателства. Изтъква, че по делото са проведени няколко открити заседания,
били са необходими многократни контакти и обмен на информация с назначените вещи
лица и анализ на значителните по обем и специфика данни, като същевременно
заплатеното адвокатско възнаграждение е под приетия от практиката за прекомерен
двоен размер на минималното такова. Иска се посоченото решение на е отменено и
на „МДМВ“ ООД да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, в размер на 685,00 лева.
Ответникът по подадената от „МДМВ“ ООД
жалба - ГДФК при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си по делото, в писмени отговор и
становище, оспорва същата като неоснователна. Сочи, че от отвентата
администрация в производството пред РС – Свищов своевременно е заявено
възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващото дружество адвокатско
възнаграждение, което не съответства на материалния интерес по делото, като
същевременно същото не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от
други дела с такъв характер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба на ГДФК при
ЦУ на НАП и на жалбата на „МДМВ“ ООД. Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира
обжалваното решение за постановено при правилна преценка на събраните
доказателства, извеждаща установените от районния съд факти. Счита същото за
издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и
при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. По тези съображения
предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба от ГДФК при ЦУ на НАП
е подадена по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от същия кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Жалбата на „МДМВ“ ООД – с. Българско Сливово срещу Решение № 24/ 01.03.2022
г. по АНД № 20214150200070 от 2021 г. на РС – Свищов /имащо характера на определение
по чл. 248, ал. 3 от ГПК/, също е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от страната, чието искане за
изменение на разноските е отхвърлено от съда. И двете жалби са процесуално
допустими за разглеждане в настоящото производство. Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни.
По касационната жалба на ГДФК при ЦУ
на НАП.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на Решение № 38 от 16.12.2021 г.
по АНД № 20214150200070 от 2021 г. на Районен съд – Свищов.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. В производството е било установено, че „МДМВ“ ООД - с. Българско Сливово с
ЕИК ********* е лице, което извършва продажба на течни горива по смисъла на чл.
3, ал. 2 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин. На дата 26.02.2019 г. в стопанисвания от дружеството
обект – бензиностанция в с. Българско Сливово, общ. Свищов, където се извършват
такива продажби на горива, е направена проверка от инспектори по приходите в
ГДФК. Съгласно отразеното в съставения при проверката протокол и приложените
към него документи, в обекта са монтирани и се използват ЕСФП модел „Ойл СИС 1.0-Д-KL“ с
номер на ФУ OS002145 и номер на ФП
58003341, с нивомерна измервателна система /НИС/ „NAX-121“.
Не е било спорно и в производството пред районния съд е установено, че
нивомерната измервателна система е вписана в регистър на одобрените типове средства за измерване на БИМ, под номер
Р-4967, одобрена с Удостоверение № 12.03.4967/ 23.03.2012 г. със срок на
валидност до 23.03.2022 година. ЕСФП също е вписана в Регистъра на одобрените
типове ЕСФП за продажба на течни горива на БИМ, със Свидетелство № 129FS. В протокола от
26.02.2019 г. е посочено, че са проверени електронната система с фискална памет
и фискалното устройство към нея, разходомерите, колонките за гориво и съдовете
за съхранени на горива, не са отразени установени нарушения. От контролните
органи е било изискано представляващ дружеството да представи документи за
основанието на което ползва обекта, доказателства за сервизно обслужване и
документи за доставка. В изпълнение на искането, на 01.03.2019 г. в ТД на
НАП – Велико Търново от управителя на дружеството са били представени
документи, вкл. такива за доставки на гориво. При техния анализ от
проверяващите е било установено, че нивомерно измервателната система на обекта
не е подавала коректно данни за доставки на горива в периода от 18.01.2019 г.
до 23.02.2019 година. За документалната проверка също е бил съставен протокол с
№ 0360913/ 01.03.2019 година. От проверяващите е преценено че така описаното
съставлява нарушение на чл. 3 ал. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ, за което
от участвал в проверката инспектор по приходите е съставен АУАН № F474833/ 01.03.2019 година. В акта са посочени седем
на брой доставки, получени от „МДМВ“ ООД, с некоректно подадени към НАП данни
на дати 26.01.2019 г., 28.01.2019 г., 29.01.2019 г., 30.01.2019 г., 31.01.2019
г., 01.02.2019 г., на 02.02.2019 г. и
11.02.2019 г., с документи от изброените дати. Актът е съставен в присъствието
на управителя на „МДМВ“ ООД и връчен на датата на издаването му, като в същия е
вписано, че получателят не може да осмисли акта в момента за какво става дума,
ще даде допълнителни възражения в законния срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /приложимата редакция/, не са подадени писмени възражения срещу АУАН. Въз
основа на установеното в акта, началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, е издал НП № 459636-F474833/ 27.08.2019 г., с което за извършено от
„МДМВ“ ООД нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ и
на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложено
наказание „имуществена санкция”, в размер на 1 000,00 лева. Наказателното
постановление е било връчено на санкционираното лице на 08.03.2021 г. и е
обжалвано от него пред компетентния районен съд, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в приложимата редакция. Горната фактическа обстановка по делото е
установена въз основа на събраните от районния съд писмени доказателства от
административната преписка и допълнително представени от администрацията, и
разпит на свидетеля Р. Х.в /актосъставител/. От въззивния съд е била назначена
и техническа експертиза, която е дала заключение, че се касае за
„недействителни“, т.е. неполучени от „МДМВ“ ООД доставки, като на изброените в
НП дати от нивомерната система са генерирани и подадени към НАП данни за
количества горива /седем пъти за дизел и един път за бензин/, които не са
постъпвали в обекта на дружеството. Този извод се потвърждава и изготвената още
в административната фаза на производството справка в информационната система на
НАП за регистрирани съобщения за доставка на гориво от ЕСФП към НАП /л. 34 от
делото на СвРС/. Вещото лице е дало и заключение, че не може по безспорен начин
да установи причината за генерирането на тези неверни данни по НИС, доколкото
отчитането им се извършва чрез електронни устройства са възможни грешки поради
и различни смущения и външни въздействия. Като най-вероятна причина
експертизата е посочила външно смущение, което влияе на комуникацията между
конзолата на НИС и сондата и по този начин се генерира начало на „доставка“.
Тъй като това смущение е по едно и също време на денонощието /преди началото на
работното време на обекта/, е направено предположение, че е свързано с външен
електроизточник /напр. улично осветление/, като след началото на работа на
бензиностанцията и включване на фискалното устройство, са генерирани въпросните
„доставки“ и информацията е подадена в НАП.
Въз основа на така изяснените обстоятелства
и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП,
районният съд е формирал краен извод за основателност на разглежданата от него
жалба. Той е преценил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, но при
неспазване на нормативно установените изисквания за форма, допуснати нарушения
на процесуали правила, а санкцията е наложена в нарушение на закона. Отбелязал
е, че нарушението не е описано точно и ясно, а при множеството хипотези,
формулирани в чл. 118 от ЗДДС, дадената от АНО правна квалификация, чрез
посочване само текста на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, без съответната препращаща
разпоредба, представлява непрецизна правна квалификация на деянието,
ограничаваща допълнително правото на защита на соченото за нарушител лице.
Освен това е приел, че в обстоятелствената част на НП са посочени 8 отделни
деяния, а е наложена една административна санкция, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, както и че АНО не е посочил словесно или чрез конкретизиране на правната
квалификация, че нарушението не води до неотразяване на приходи. По същество
съдът е преценил, че не е безспорно доказано нарушение от страна на „МДМВ“ ООД
на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006 г. на МФ, тъй като е налице
установена дистанционна връзка към НАП, а подаването на неверни данни се е
дължало на технически проблеми, вероятно поради смущения от външен източник. С тези мотиви, с Решение №38/16.12.2021 г. по НАХД № 70/
2021 г. на РС – Свищов, въззивният съд е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление. Със същото решение, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в приложимата редакция и съобразно направеното
от ответника възражение за прекомерност, е осъдил Национална агенция по
приходите да заплати на „МДМВ“ ООД, разноски по делото в размер общо на 750,00
лв., от които възнаграждение на вещо лице 350,00 лв. и възнаграждение за един
адвокат – 400,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя в него производство е отправено искане за изменение на решението,
в частта за определеното адвокатско възнаграждение. С Решение № 24/ 01.03.2022
г. по АНД № 20214150200070/ 2021 г. на РС – Свищов, искането на „МДМВ“ ООД е
било оставено без уважение.
Постановеното от Районен съд – Свищов
отменително решение е правилно.
При
постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от страните
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства,
вкл. чрез назначаване на експертиза с цел изясняване причините за неправилното
подаване на данни от нивомерната измервателна система. Обстоятелството,
че при преценката на събраните доказателства решаващият състав е достигнал до
изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с
обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона. Правилни са
изводите на решаващия състав, че посочените като нарушени законови текстове,
ведно с неотразяването чрез текстово описание или коректна квалификация на
елементи от значение за съставомерността на нарушението/нарушенията, създават
неяснота относно приетите за установени от актосъставителя и АНО факти. В сочената като
приложена от АНО санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено
налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10
000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от
същата алинея са установени превилегировани състави на нарушения от този вид, а
именно когато те не водят до неотразяване на приходи се налагат санкциите по
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - имуществена санкция или глоба за едноличен търговец
или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева. От своя страна, посочената в АУАН
и НП като нарушена материалноправна норма на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/
13.12.2006 г. на МФ, въвежда в задължение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на тези,
извършващи такива доставки/продажби от данъчен склад да предават по
дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива. Тъй като чл. 118 от ЗДДС съдържа множество хипотези, вкл.
такива предвиждащи нарочна подробна уредба в подзаконов нормативен акт, на
който органът се позовава /посочената наредба на МФ/, е следвало АНО да отрази
и съответната препращаща разпоредба /в случая чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС/
и/или материалноправната норма на по-високия по степен нормативен акт, чието
нарушаване претендира /чл. 118, ал. 6 от ЗДДС/. Поради това правилни са
изводите на РС – Свищов, че липсата на конкретизация коя от коментираните
по-горе хипотези органът приема за осъществена представлява непрецизна правна
квалификация на деянието. Налице е и другото посочено от решаващия състав
нарушение на изискванията за форма на АУАН и НП – липсата на отбелязване, че
нарушението не води до неотразяване на приходи - определящ признак за
приложимостта на превилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. с
ал. 1 от ЗДДС, каквато е точната правна квалификация на соченото от АНО деяние.
На
следващо място, вярна е и констатацията на въззивния съд, че в случая
текстовата част на АУАН и НП съдържа описание на няколко отделни
административни нарушения. Задължението, установено в цитираната по-горе норма
на чл.
3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, е за предаване по дистанционна
връзка към НАП на данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение, т.е. да се извършва коректно
подаване на данни за постъпващите/извеждани видове и количества горива.
Съответно неизпълнението на това задължение може да се изразява както в
неподаването на данни от вида на коментираните, така и в подаването на неверни
данни от нивомерната система. В случая от АНО се претендира втория вид
нарушение, което е с проявна форма действие и приключва с постъпването
в информационната система на НАП на некоректните данни, подадени от задълженото
лице. Както в АУАН, така и в НП са описани 8 на брой отделни нарушения от този
вид, извършени на различни дати. Ето защо правилни са изводите на
решаващия състав, че съобразно словесното описание в АУАН и НП, се касае за
няколко самостоятелни изпълнителни деяния, като основание за възникване на
претендираната отговорност на проверения данъчен субект, чиито състави са
довършени на изброените от администрацията дати. Съгласно чл. 18 от ЗАНН,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Следователно, при ангажирането на
административнонаказателна отговорност, не се прилагат разпоредбите на чл. 23 –
чл. 26 от НК и затова ако няколко еднакви дейния осъществяват състав на едно и
също нарушение, за всяко едно от следва да се наложи отделно административно
наказание, а не да се квалифицират като
едно деяние и да се определя едно или общо наказание. В случая при установени с
АУАН и посочени в НП осем административни нарушения, съгласно диспозитива на
постановлението, е определено едно наказание, макар и в размер двукратно надвишаващ
нормативно определения минимум, с което е нарушена цитираната по-горе
разпоредба на ЗАНН. Отделно от това неизяснен остава въпросът дали определеното
в НП наказание е наложено общо за осемте нарушения, а ако не - за кое/кои от
тях е санкциониран нарушителят, а също и каква е съдбата на образуваното
административнонаказателно производство за деянията, които не са били
санкционирани. По този начин е допуснато и съществено нарушение на процесуални
правила, тъй като е ограничено правото на защита на санкционираното лице, а
също и възможността на съда да проведе контрол за законосъобразност на
наложеното наказание. Обсъдените пороци самостоятелно обуславят
незаконосъобразност на наказателното постановление, до какъвто
извод е стигнал и решаващия състав на РС - Свищов.
Необосновани са доводите на касатора, че
независимо от изброените нарушения на изискванията за форма и процесуални
такива, районният съд е следвало да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, като приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, в съответствие с
правомощията му, разяснени в Тълкувателно решение № 8/ 16.09.2021 г. по тълк.
д. № 1/ 2020 г., ОСС на ВАС, Първа и Втора
колегия. Безспорно, съгласно приетото с посоченото тълкувателно решение,
в изпълнение на правомощията си като инстанция по същество, в производството по
реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има право и задължение
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Тия
правомощия на въззивната инстанция обаче са приложими при неправилно приложение
от АНО единствено на материалния закон, чрез неправилна правна квалификация на
безспорно установено деяние и съответно неправилно определено наказание, в
посочените хипотези. Разглежданият случай не е такъв, като обсъжданите дотук
изводи на районния съд, касаят съществени нарушения на процесуални правила.
Последното от тях, изразяващо се в описание на няколко на брой отделни
нарушения при едно наложено наказание, препятства първостепенния съд да узнае
действителната воля на наказващия орган както по отношение на това дали е
наложено наказание за едно от тези нарушения или е определено общо наказание,
така и евентуално по отношение на това кое от въпросните няколко деяния подлежи
на предвидената в закона санкция. Едновременно с това е нарушен и материалният
закон, но не поради неправилна правна квалификация на деянието, а чрез
неспазване на императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Това извършено от АНО
нарушение не може да бъде санирано чрез субсидиарното прилагане на чл. 337, ал.
1, т. 2 от НПК, доколкото отстраняването му изисква преразглеждане от съда, при
това в ущърб на жалбоподателя, на основни правни въпроси като брой и обществена
опасност на извършените нарушения, съответно брой и тежест на наложените
наказания. На последно място, прилагането от районния съд на закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, предполага безспорна установеност на
всички елементи на противоправното деяние, а в случая РС - Свищов е мотивирал в
решението си обратното становище.
Настоящият
състав намира за правилни и изводите на районния съд относно недоказаността на
описаните от АНО нарушения. В случая между страните не съществува
спор и от въззивния съд е било надлежно установено, че в проверения обект на
„МДМВ“ ООД в с. Българско Сливово, общ. Свищов, е монтирана и се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива, с информационен изход
за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, одобрена от
Българския институт по метрология. Не се твърди и няма данни, вкл. в
заключението на назначената във въззивното производство СТЕ, в тази система да
е осъществявана допълнителна намеса, която да препятства възможността за
контрол или да води до изкривяване или манипулиране на данните, подавани по
електронен път до НАП. Действително безспорно е, че монтираната в обекта
измервателна система е генерирала данни за несъществуващи доставки към
ответника /изцяло в негова вреда/. Според заключението на СТЕ обаче, те се
дължат на обективни причини, вкл. производствените характеристики на
устройството и вероятно влияние на външна за обекта електрическа система, за
които санкционираното дружество обективно не е било в състояние незабавно да
узнае, нито е могло самостоятелно да отстрани. Съответно на това, обосновани са
изводите на районния съд, че некоректно подаваните данни към НАП, не се дължат
на недобросъвестно поведение на санкционираното дружество, нито могат да бъдат
вменени във вина на негови длъжностни лица, при което в случая не е налице
нарушение на изискванията по чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. с
чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, респ. по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС. В крайна сметка АНО не е доказал наличието на
неправомерно поведение на дружеството, а на „МДМВ“ ООД - с. Българско Сливово е било наложено наказание за нарушения, извършването на които не е
безспорно доказано от обективна страна, до какъвто извод е достигнал и
районният съд.
Съобразно всичко изложено до тук,
обжалваното Решение № 38/ 16.12.2021 г. по АНД № 20214150200070/ 2021 г. на РС
– Свищов не страда от визираните в жалбата на ГДФК при ЦУ на НАП пороци, представляващи
касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
По жалбата на „МДМВ“ ООД - с. Българско
Сливово срещу Решение № 24/ 01.03.2022 г. по АНД № 20214150200070/ 2021 г. на
РС – Свищов, с която е оставено без уважение искането на дружеството за
изменение на решението на съда от 16.12.2022 г., в частта му относно
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивното производство „МДМВ“ ООД е
представило доказателства за такива разноски в размер на 685,00 лв. - 585,00
лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.03.2021 г. и 100,00
лв., съгласно разписка представена в последното открито заседание по делото.
При своевременно направено възражение за прекомерност от страна на ответника в
него производство, с решението от 16.12.2021 г. районният съд е присъдил на
дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.,
съобразно преценената от него фактическа и правна сложност на разглеждания
спор. В искането си за изменение „МДМВ“ ООД е изложило доводи, идентични с тези
в жалбата пред настоящата инстанция. С решението си по това искане съдът е
потвърдил първоначалната си преценка, като в допълнение на мотивите в решението
от 16.12.2021 г. е посочил, че нормативно установеният минимум по дела от този
вид и с такъв материален интерес е 300,00 лева.
Настоящият
състав споделя изводите на въззивния съд, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за производството пред него е прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Адвокатската защита на ответника по касация пред районния съд е
осъществена чрез изготвяне на жалба и процесуално представителство в две открити
съдебни заседания, като в останалите две насрочени заседания на СвРС същият не
се е явил, а самите заседания са били отлагани поради неизготвена съдебна
експертиза, без извършването на друуги процесуални действия от съда и страните.
Независимо от обема на събраните писмени доказателства
/административнонаказателната преписка, с която е работило основно вещото
лице/, назначаването и изслушването на СТЕ, спорните въпроси от фактически и
правен характер по делото, не отличават същото от останалите дела със сходен
предмет. В случая обжалваемият интерес е в размер на 1 000,00 лв. и минималното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 300,00
лева. Изхождайки от горното, настоящата инстанция намира, че определеното от
СвРС възнаграждение за правна защита, в размер 400,00 лв. /със 100,00 лв. над
минимума/, покрива критериите за обоснованост и справедливост.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на разноски, а същият не е претендирал
такива за производството по чл. 248, ал. 3 от ГПК. При своевременно заявеното
му искане и липсата на възражение за
прекомерност, в полза на ответника по касация следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 390,00 лв.,
заплатени изцяло и в брой, съгласно отразеното в Договор за правна защита и
съдействие № 916267/ 15.02.2022 г. /л. 30 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с
чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 38 от 16.12.2021
г., постановено по АНД № 20214150200070/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Свищов.
Оставя в сила Решение № 24 от 01.03.2022
г., постановено по АНД № 20214150200070/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Свищов.
Осъжда Национална агенция за приходите –
гр. София да заплати на „МДМВ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с. Българско Сливово, ул. „Цар Самуил“ № 82, разноски за настоящото производство, в размер
на 390,00 /триста и деветдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.