Р Е Ш Е Н И Е № 260035
гр. Варна, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 251 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на „Полимери Инвест“ АД (в несъстоятелност), гр.
Девня, представлявано от синдика Др. Г., действащо чрез пълномощника си адв.
Ем. Д., насочена против решение № 463/10.04.20г., постановено по гр.д. №
1105/19г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени предявените от дружеството против
„Партнърс Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“ № 103 и Национална агенция по приходите – гр.София,
ул.“Аксаков“ № 21, пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове
за приемане за установено, че „Партнърс Комерс“ ЕООД не е собственик на
недвижими имоти, находящи се в гр. Девня, Промишлена зона-юг, пристанище
Варна-запад, а именно: 1) УПИ КИД 20482.505.130 – складово стопанство за
каустик с входящ и изходящ тръбопровод, представляващо бетонова вана със
застроена площ от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2 метални резервоара,
всеки от които с обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.; 2) Сграда КИД
20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; 3)
Сграда КИД 20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с обем от
5000 куб.м., площ 727 кв.м.; 4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова база,
представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената инсталация,
предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на помпите с
площ по документ за собственост от 46,97 кв.м.; 5) УПИ КИД 20482.505.128 –
инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан и
противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер
върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид
производствен складов обект с площ 29 479 кв.м, продадени по изп.дело №
22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София, на
основание чл. 239, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК; и ищецът е осъден
да заплати на Национална агенция по приходите – гр.София, сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 8 от ГПК, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Варна - сумата от 3436,90 лева,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ. Счита
се, че съдът е достигнал до неправилни крайни изводи, тъй като е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
които са довели до постановяването на неправилен и необоснован съдебен акт.
Счита се, че съдът не е указал на ищеца доказателствената тежест да установи
факта, че върху имотите е била налице вписана възбрана, преди вписването на
възбраната от страна на НАП, а само е указал ищецът да установи своите права
върху имотите, което той е сторил. Освен това се поддържа, че такава предходна
възбрана е имало и това е възбраната, наложена с решенията за откриване на
производството по несъстоятелност на ищеца /решение от 18.04.17г./ и за обявяването
му в несъстоятелност /решение от 02.03.18г./, и двете постановени по т.д. № №
615/16г. на ВОС и вписани в търговския регистър, тъй като с последното е била
наложена обща възбрана върху имуществата от масата на несъстоятелността, вкл. и
върху процесните имоти. Поради това е налице фикцията на чл. 715, ал. 1 от ТЗ.
Поддържа се още, че съдът не е обсъдил всички аргументи, възражения и твърдения
на ищеца, а именно: неоспорените твърдения на синдика на дружеството, че
апортът на имотите не е вписан в имотния регистър именно поради извършеното с
част от апортираните имоти разпореждане, оформено с НА № 136, т. V, рег. №
2331, дело № 702 от 2015г. на нотариус Ал. Н., рег. № 226 – РС-Девня /с който
ищцовото дружество се е разпоредило с част от апортираните му имоти, извън
процесните/, тъй като съдията по вписванията не можел да впише апорт само за
част от имотите; че общите запори и възбрани, наложени с решенията на съда по
несъстоятелността върху имущества от масата на несъстоятелността на ищцовото дружество,
предхождат вписаните възбрани по инициатива на НАП-София по изп.д. №
221220005922/2012г.; че след откриване на производството по несъстоятелност на
ищцовото дружество с решението от 18.04.17г., вписано в търговския регистър на
19.04.17г., на осн. чл. 638 от ТЗ е недопустимо образуването на нови
изпълнителни дела срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността и не
се допуска налагането на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК; не е
съобразена презумпцията на нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, че вписаното в
регистъра обстоятелство е известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването, от което следва, че правата на ищеца върху имотите са
противопоставими на двамата ответници. Поддържа се, че е налице и нарушение на
материалния закон, тъй като решението е постановено в нарушение на нормите на
чл. 637 и чл. 638 от ТЗ /изпълнителното производство от НАП е продължило и след
откриване на производството по несъстоятелност на ищеца и налагане на общи
запор и възбрана върху имущество от масата на несъстоятелността, което е
недопустимо и предприетите действия в индивидуалното изпълнение са
непротивопоставими на кредиторите на масата на несъстоятелността и на
длъжника/. Счита се, че решението е постановено и в нарушение на нормата на чл.
239, ал. 2 от ДОПК, тъй като съдът е изследвал дали правата на ищеца са
противопоставими на НАП, а не дали ответникът-длъжник е собственик на
процесните вещи, с което е изменен предмета на изследване по делото. Отделно от
това се сочи, че разпоредбата на чл. 453 от ГПК е неприложима в изпълнително
производство, водено по ДОПК. Сочи се, че предметът на делото, образувано по
иск по чл. 239, ал. 2 от ДОПК изисква установяването от страна на ищеца, че е
собственик на имотите, а от страна на ответника – да установи, че към датата на
издаване на Постановлението за възлагане по изпълнителното дело, именно
длъжникът е бил собственик на продадените от публичния изпълнител имоти. Това
налага извода, че дали и кога е вписан апорта на имотите в имотния регистър, е
ирелевантно за делото. След като правата на НАП са производни от тези на
длъжника по изпълнението и доколкото апортът на имотите е противопоставим на
последния, то следва, че апортът е противопоставим и на НАП. Освен това, след
като страни по делото не са купувачите от публичната продан, а взискателят и
длъжникът по публичното изпълнение, то и неотносима се явява и нормата на чл.
113 от ЗС. Освен това оповестителната функция, чиято цел е заложена с нормата
на чл. 113 от ЗС чрез вписването в имотния регистър, в случая е била постигната
с вписването на апорта в търговския регистър. Освен това НАП е била уведомена
за правата на ищеца и с подаването на жалбата против изпълнителните действия по
цитираното изпълнително дело, от което още веднъж следва, че апортът на имотите
ѝ е противопоставим. Сочи се още, че решението противоречи и на нормата
на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, тъй като процесните имоти са били продадени от
НАП след обявяването на ищеца в несъстоятелност, което налага извод за
нищожност на тези сделки. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
предявените искове, ведно с присъждане на разноските пред съдебните
инстанции.
В
предвидения срок са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните
страни – НАП-София и „Партнърс Комерс“ ЕООД, с които същата е оспорена като
неоснователна. В отговора на НАП-София се сочи, че решението е правилно и
законосъобразно и постановено при правилна преценка на доказателствата. Сочи
се, че до вписването на възбраните на 25.02.19г., наложени с постановлението на
публичния изпълнител на 19.02.19г., не са налице вписвания за собственост в
полза на ищеца, което прави апортната вноска от 2011г. непротивопоставима на
взискателя. Не са налице и доказателства за вписване на възбраната върху
имотите и въз основа на решението на съда по несъстоятелността от 18.04.17г.
След като ищецът не притежава противопоставими на НАП права върху имотите, то
означава, че не е установено по делото вещите да не принадлежат на длъжника по
изпълнението. Претендира се решението да бъде потвърдено.
В
отговора на „Партнърс Комерс“ ЕООД, подаден чрез адв. М. П. се поддържа, че в
обжалваното решение съдът задълбочено е изследвал и обсъдил установеното по
делото, а крайният извод, основан на доказателствата по делото е обоснован и
мотивиран. Сочи се, че апортът, който е вписан само в търговския регистър, но
не и в СВ, не е противопоставим на лицето, което е придобило правото на
собственост от същия праводател и чийто подлежащ на вписване акт е вписан в СВ,
независимо от обстоятелството дали е знаело за извършването на непаричната
вноска /Решение № 219/05.12.16г. по гр.д. № 2215/16г., І г.о. на ВКС/. Налице е
самостоятелно правно значение, което законодателят отдава на вписването на
апорта съответно в търговския и в имотния регистър. Претендира се решението да
бъде потвърдено.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и
правна страна:
С подадената на 17.06.19г. искова молба, уточнена с
молба от 15.10.19г., ищецът „Полимери Инвест“ АД (в несъстоятелност), гр. Девня
претендира да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници
„Партнърс Комерс“ ЕООД, гр. София и
Национална агенция за приходите (НАП), гр. София, че първият от тях не е
собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Девня, Промишлена зона-юг,
пристанище Варна-запад, а именно: 1) УПИ КИД 20482.505.130 – складово
стопанство за каустик с входящ и изходящ тръбопровод, представляващо бетонова
вана със застроена площ от 4050 кв.м. заедно с изградените в нея 2 метални
резервоара, всеки от които с обем от 5000 куб.м., площ 4751 кв.м.; 2) Сграда
КИД 20482.505.130.1 – метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; 3)
Сграда КИД 20482.505.130.2 – склад, представляващ метален резервоар с обем от
5000 куб.м., площ 727 кв.м.; 4) Сграда КИД 20482.505.130.4 – Складова база,
представляваща допълнителна бетонова вана в района на помпената инсталация,
предпазващо от евентуален разлив на течности по време на работа на помпите с
площ по документ за собственост от 46,97 кв.м.; 5) УПИ КИД 20482.505.128 –
инсталация за товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан и
противопожарен тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер
върху бетонов фундамент, площ 539 кв.м. и 6) УПИ КИД 20482.505.213 – друг вид
производствен складов обект с площ 29 479 кв.м. Наведените в исковата молба
твърдения са били, че ответниците са съответно длъжник и взискател по изп.дело
№ 22120005922/2012г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-София. По
същото и след проведена публична продан, описаните имоти са били продадени на
трети лица, които са били въведени във владение на 17.05.19г. Поддържано е, че
имотите са собственост на ищеца, който ги е придобил чрез апортна вноска в
капитала му, вписана в търговския регистър на 07.09.11г. Въпреки подадената на
осн. чл. 266 от ДОПК жалба от ищеца до Директора на ТД на НАП-София, е прието,
че имотите са собственост на длъжника по изпълнителното производство, тъй като
апортът не е бил вписан в Имотния регистър. В тази връзка се допълва, че по
отношение на ищеца е било открито производство по несъстоятелност с решение от
18.04.17г. по т.д. № 615/16г. на ВОС, което решение е вписано в Търговския
регистър на 19.04.17 г. Освен това с решение от 02.03.18г. по посоченото т.д.
на ВОС, ищецът е бил обявен в несъстоятелност и е била наложена обща възбрана и
запор върху имуществото от масата на несъстоятелността, вкл. и върху процесните
недвижими имоти. Поради това се правят изводите: че след откриване на
производството по несъстоятелност на осн. чл. 638, ал. 4 от ТЗ е недопустимо да
се налагат обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК; че процесните недвижими
имоти са били възбранени с общата възбрана на съда по несъстоятелността като
част от масата на несъстоятелността, което обстоятелство на осн. чл. 7, ал. 1
от ЗТРРЮЛНЦ се смята за известно на третите добросъвестни лица от момента на
вписването; че вписването в Имотния регистър не е част от фактическия състав на
внасянето на непаричната вноска в капитала на дружеството. Поради горното са
предявени отрицателни установителни искове, насочени против взискателя и
длъжника по посоченото изпълнително дело (което е приключило с възлагането на
процесните имоти), с искане да се приеме за установено, че длъжникът по същото
не е собственик имотите. Предявяването на исковете се извършва в 1-годишен срок
от обнародването в ДВ на Постановленията за възлагане на имотите по
изпълнителното дело (което е станало в бр. 45/07.06.19г.), както изисква
нормата на чл. 239, ал. 2 от ДОПК.
В подадените в предвидения
срок отговори на исковата молба от всеки от двамата ответници, предявените
искове са оспорени като неоснователни. В отговора на НАП-София е посочено, че
длъжникът по цитираното изпълнително дело е придобил описаните имоти с договори
за покупко-продажба, оформени с НА № 97/11.02.11г., вписан в СВ-Девня на
14.02.11г. и НА № 142/30.12.10г., вписан в СВ-Девня на 30.12.10г. Развити са
съображения, че дори ищецът да е придобил собствеността върху имотите чрез
апорт, то принадлежността към имуществото на несъстоятелния длъжник /ищеца/ не може
да се противопостави на НАП, тъй като непаричната вноска не е била вписана в
имотния регистър – по арг. от чл. 453, т. 1 от ГПК. Вписването на апорта в
имотния регистър няма конститутивен ефект, но има действието, предвидено в чл.
113 от ЗС – действие на противопоставимост при конкуренция на права между лица,
имащи един и същи праводател /по аргумент, основан на мотивите от т. 5 на ТР №
7/24.04.14г. по т.д. № 7/12г. на ОСГТК на ВКС/. Вторият ответник в отговора си
е допълнил, че липсва и валидно вписана апортна вноска поради липсата на
съгласие и вписаният в Търговския регистър апорт е недействителен.
За да се произнесе съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За разлика от публичната
продан на недвижим имот по ГПК като способ за принудително събиране на парично
вземане, при който купувачът на имота придобива правата, които длъжникът е имал
върху продавания имот /така чл. 496, ал. 2 от ГПК/, което очертава този
придобивен способ на вещни права върху недвижим имот като деривативен, то
съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 от ДОПК, купувачът на имот от публичната
продан, проведена по реда на ДОПК, придобива вещните права върху недвижимата
вещ дори и длъжникът да не ги е притежавал, ако в посочения 1-годишен срок не е
предявен иск за собственост от трето лице /което определя придобивния способ в
тази хипотеза като оригинерен/. Защитата на третите лица и в двата процесуални
закона е предвидено да се осъществява най-общо чрез два способа – чрез
обжалване действията на съответния изпълнител или чрез предявяване на иск за
отричане на принадлежността на правото върху имота в патримониума на длъжника.
Исковата защита предпоставя правен интерес и най-често същият е основан на
твърдението за принадлежността на вещните права в патримониума на ищеца – трето
за изпълнението лице, поради което изпълнителните действия засягат тези права.
Както в ГПК, така и в ДОПК е възможно предявяването при определени предпоставки
на искове за защита срещу принудителното изпълнение в зависимост и от това дали
изпълнителното производство е все още висящо или има издадено постановление за
възлагане и изпълнителното производство е приключило - чл. 440, ал. 1 и чл.
498, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 269, ал. 1 и чл. 239, ал. 2 от ДОПК.
Въз основа на наведените
от ищеца по настоящото дело твърдения по фактите и отправения петитум,
предявените отрицателни установителни искове следва да се квалифицират като
такива по чл. 239, ал. 2 от ДОПК. Това е така, защото исковете са предявени от трето за публичното изпълнение
лице срещу взискателя и длъжника по изпълнението, за да се установи, че
длъжникът по изпълнението не е бил собственик на продадените в хода на
изпълнителното дело недвижими вещи, за които са издадени постановления за
възлагане и е осъществен въвод във владение, тъй като тези имоти принадлежат на
ищеца. Исковете са допустими, тъй като от една страна са предявени от субект,
който обосновава необходимостта от защита на накърнения си правен интерес,
твърдейки, че именно той е собственик на вещите, а от друга страна – защото
исковете са предявени в рамките на предвидения едногодишен срок от
обнародването на постановленията за възлагане на имотите (обнародването на
постановлението за възлагане за едната част от имотите е станало в ДВ, бр.
45/07.06.19г., а на постановлението за възлагане на другата част от имотите – в
ДВ, бр. 51/28.06.19г.).
От горното следва, че
предметът на настоящия спор изисква изследване на правата на длъжника към
момента на налагане на възбраната върху процесните имоти по публичното
изпълнение, респ. наличието на права на ищеца, които са противопоставими на
взискателя по това изпълнение, тъй като на осн. чл. 206, ал. 1 от ГПК
наложената възбрана има действието, предвидено в чл. 452 и чл. 453 от ГПК.
Видно от представените от
втория ответник заверени копия на нотариални актове, че с НА № 142, том VІ,
рег.№ 5884, дело № 958/30.12.2010г. „Полимери“ АД е продало на „Партнърс
Комерс“ ЕООД собствени недвижими имоти, сред които: ПИ с ид. 20482.505.130 по
КК на гр.Девня, представляващ складово стопанство за каустик с входящ и изходящ
тръбопровод, представляващо бетонова вана със застроена площ от 4050 кв.м.
заедно с изградените в нея 2 метални резервоара, всеки от които с обем от 5000
куб.м., с площ от 4751 кв.м.; Сграда с ид. 20482.505.130.1 по КК на гр.Девня,
представляващ метален резервоар с обем 5000 куб.м., площ 708 кв.м.; Сграда с
ид. 20482.505.130.2 по КК на гр.Девня, представляващ склад, представляващ
метален резервоар с обем от 5000 куб.м., площ 727 кв.м.; Сграда с ид.
20482.505.130.4 по КК на гр.Девня, представляващ Складова база, представляваща
допълнителна бетонова вана, с площ по документ за собственост от 46.97 кв.м.,
както и ПИ с ид. 20482.505.128 по КК на гр.Девня, представляващ инсталация за
товарене на дихлоретан с изходящ тръбопровод за дихлоретан и противопожарен
тръбопровод с водна завеса, представляващ метален контейнер върху бетонов
фундамент, площ 539 кв.м., ведно с команден пункт; а с НА № 97, том І, рег. №
536, дело № 76/11.02.2011г. „Полимери“ АД е продало на „Партнърс Комерс“ ЕООД
собствени недвижими имоти, сред които: ПИ с ид. 20482.505.213 по КК на гр.Девня
– друг вид производствен складов обект с площ 29 479 кв.м. Първият нотариален
акт е вписан в СВ-Девня на 30.12.10г., а вторият - на 14.02.11г.
Видно от Устав на Акционерно
дружество „Полимери Инвест“, гр. Девня, актуализиран с протокол-решение на
едноличния собственик на капитала от дата 28.08.2011г., че капиталът е в размер
на 51 273 000 лв. и разпределен в 512 730 бр. обикновени
поименни и безналични акции с номинална стойност по 100 лв. всяка. Капиталът на
дружеството е формиран на основата на непарични вноски от няколко дружества, едно
от които е било „Партнърс Комерс“ ЕООД, представляваща земя и сгради. Срещу апортираните
имоти дружеството апортьор е придобило 62 000 броя акции, представляващи
12,10% от капитала на „Полимери Инвест“ АД. Сред апортираните земя и сгради
попадат процесните имоти.
Апортът с описание на
апортните вноски е вписан в търговския регистър по партидата на „Полимери Инвест“
АД на 07.02.12г. – л. 47-57.
Няма данни съответният
орган на акционерното дружество да е изпълнил задължението си по чл. 73, ал. 5
от ТЗ за вписване на нотариално заверено извлечение от устава на дружеството в
СВ-Девня.
Видно от решение №
271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016г. по описа на ВОС, че въз основа на молба
на „Делта Гард“ ЕООД, гр. София, е обявена неплатежоспособността на „Полимери
Инвест“ АД с начална дата от 01.01.13г., открито е производство по
несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на
„Полимери Инвест“ АД и е назначен временен синдик. Решението е вписано в
търговския регистър на 19.04.17г.
С последващо решение №
166/02.03.2018г. „Полимери Инвест“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено
е прекратяване на дейността му и правомощията на органите му, постановена е
обща възбрана и запор на имуществото му и е постановено започване на
осребряване на имуществото му. Решението е вписано в търговския регистър на
02.03.18г.
Междувременно през 2012г.
е било образувано изп.д. № 22120005922/2012г. в ТД на НАП, гр. София срещу
„Партнърс Комерс“ ЕООД за събиране на установени и изискуеми публични вземания
в общ размер на 1 256 771.21 лв. Видно от приложената на л. 129
справка, издадена от втория ответник по делото, че по изпълнителното дело са
били наложени по искане на публичния изпълнител и вписани в СВ-Девня възбрани
върху една част от процесните имоти на
21.02.19г., а върху другата част – на 25.02.19г. Освен това по
изпълнителното дело са били издадени 3 постановления за възлагане на процесните
имоти – № С190022-091-0000327/14.05.19г., № С190022-091-0000326/14.05.19г. и №
С190022-091-0000329/14.05.19г., а на 16.05.19г. купувачите са били въведени във
владение на процесните имоти със съответни протоколи. Към 11.09.19г.
изпълнителното дело вече не е висящо.
Преди издаването на
Постановленията за възлагане по посоченото изпълнително, ищецът на 08.05.19г. е
депозирал до директора на ТД на НАП-София жалба срещу насочването на
изпълнението върху процесните имоти. С решение № ПИ-181/13.05.2019г. жалбата е
била оставена без уважение.
Видно от представената на
л. 202-211 от делото на ВОС справка от СВ-Девня относно вписванията за периода
от 01.01.92г. до 08.05.19г. по партидата на „Партнърс Комерс“ ЕООД с № 26873,
че вписванията относно процесните имоти са свързани с: придобиването им чрез
договорите за покупко-продажба от 30.12.10г. и 14.02.11г.; вписване на
17.08.11г. и заличаване на 02.11.10г. на възбрана по искане на кредитор Генчо
Николов Генчев /относно имот с идентификатор 20482.505.213/; вписване на искови
молби на 07.04.16г. по предявени от „Полимери“ АД искове за прогласяване на
нищожността на договорите за покупко-продажба от 30.12.10г. и 14.02.11г., които
при служебно извършената справка се установи, че същите са отхвърлени с влезли
в сила решения съответно по т.д. № 1886/16г. на ВОС и т.д. № 1885/16г. на ВОС;
вписана на 23.11.18г. възбрана и заличаването ѝ на 29.03.19г. по искане
на ЧСИ Р. С. по изп.д. № 1237/18г. с кредитор Община Кирково; вписаните възбрани
на 21.02.19г. и на 25.02.19г. с кредитор ТД на НАП-София-град.
Съобразно установеното
по-горе се налага извода, че с договорите от 30.12.10г. и от 11.02.11г.
„Партнърс Комерс“ ЕООД, гр. София е придобило процесните имоти. Освен това
правото на собственост върху същите е било прехвърлено от собственика им на
ищцовото дружество, посредством внасянето им като непарична вноска в капитала
на акционерното дружество – по арг. от чл. 73, ал. 4 от ТЗ, което е станало от
момента на вписването на новия устав – на 07.09.11г. Както е разяснено и в
мотивите на т. 5 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по т.
д. № 7/2012 г. на ОСГТК, законодателят е отчел, че въз основа на посочения
фактически състав, от един правен субект към друг преминават вещни права върху
недвижими имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на
дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от
дружествения договор или устава. Вписването в книгите по ПВ няма конститутивен
ефект - такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на
съществуващо дружество) в търговския регистър. Независимо от това законодателят
е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на
вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат
представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не
може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил
собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в
търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за
противопоставимост.
Това становище е развито
от ВКС в решение № 219 от 5.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., I г. о., който
е приел, че вписването на разпореждането в книгите по Правилника за вписванията
се извършва по реда на чл. 4, буква „и“ от правилника. То действително няма
конститутивен ефект, но има предвиденото в чл. 113 ЗС действие на
противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи
праводател /включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят
правата си от актове, сключени с общ предишен праводател/, тъй като тази
разпоредба касае всички актове по чл. 112 ЗС. Вписването на дружеството в
търговския регистър има действие спрямо всички досежно факта на възникването на
този правен субект, но при конкуренция на права по отношение на правото на
собственост върху апортната вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно е
вписването в Службата по вписванията. В това решение е
посочено още, че ефектът на противопоставимостта се свързва с факта на
вписването по отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху
недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено, тъй като целта на
вписването на тези актове е внасяне на яснота, определеност и стабилност в притежаването
на вещни права върху недвижими имоти, както и регулиране на конкуренцията на
актовете, от които различни лица черпят права върху един и същи имот от един и
същи праводател, т.е. вписването на тези актове има оповестително-защитно
действие.
По делото е изяснено, че
уставът на ищцовото дружество, съдържащ и описание на апорта на процесните
имоти, не е вписан в СВ-Девня, каквото e изискването в нормата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Поради
това и при преценка на противопоставимостта на вещни права върху недвижими
имоти значение има вписването в СВ, а не в Търговския регистър. Поради това и
посоченото в нормата на чл. 7, ал. 1 от ТЗ, че вписаното в търговския регистър обстоятелство
се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването,
касае само обстоятелствата по чл. 4 от ТЗ и не е свързано с ефекта на
противопоставимостта относно правото на собственост върху апортната вноска,
имаща за предмет недвижим имот.
С решението от 18.04.17г.
по т.д. № 615/16г. на ВОС е открито производството по несъстоятелност на
ищцовото дружество. Съобразно нормата на чл. 614, ал. 1, т. 1 от ТЗ, масата на
несъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съобразно нормата
на чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се
спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК /установи се
по настоящото дело, че насочването на изпълнението срещу процесните имоти чрез
вписването на възбрани по искане на ТД на НАП-София, е станало след откриване
на производството по несъстоятелност/.
Въпреки горното обаче,
настоящият състав на съда намира, че поради липсата на вписване на апортната
вноска с процесните имоти в СВ-Девня, то и същите по отношение на третите лица
не следва да се считат за част от масата на несъстоятелността, тъй като за
принадлежността на вещни права върху недвижими имоти, третите лица изхождат от
вписванията в съответните нотариални регистри. Именно поради това и
изпълнителното производство по изп.д. № 22120005922/2012г. не е подлежало на
спиране и отново поради това - настоящото производство се определя като такова
за попълване на масата на несъстоятелността.
По делото се установи още,
че с решенията на съда по несъстоятелността от 18.04.17г. и от 02.03.18г. е
била постановена обща възбрана и запор върху имуществото на „Полимери Инвест“
АД (макар, че с решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ не се налагат обща възбрана и
запор, а само конкретни обезпечителни мерки). Дори и да се приеме /макар и по
делото да не са събрани такива доказателства/, че тези решения са били вписани
и в нотариалните регистри, така както изисква нормата на чл. 715, ал. 2 от ТЗ,
то същото се извършва по партидата на дружеството, обявено в несъстоятелност.
След като в тази партида в СВ-Девня процесните имоти не са били отразени като
придобити от ищцовото дружество, то и възбрана върху същите не се разпростира.
Както се установи и от
справката относно вписванията по партидата на ответника „Партнърс Комерс“ ЕООД
в СВ-Девня, възбраните върху процесните имоти по искане на взискателя по изп.д.
№ № 22120005922/2012г. на ТД на НАП, гр. София, са вписани на 21.02.19г. и на
25.02.19г. С оглед на това и на осн. чл. 453, т. 1 от ГПК прехвърлянето на
процесните имоти чрез апортирането им в капитала на ищцовото дружество, което
не е било вписано по реда на ПВ в СВ-Девня, не може да се противопостави на НАП,
гр. София. Това обосновава извода, че по настоящото дело не е установено
изпълнението от страна на ТД на НАП гр. София да е насочено върху имоти, които
не принадлежат на длъжника по изпълнението.
Поради горното,
предявените искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.620, ал. 5 от ТЗ дължимата за въззивното производство
държавна такса в размер на 1 718.45 лева, която не е внесена при
подаването на въззивната жалба, следва да се събере от масата на несъстоятелността,
т.е. да се възложи в тежест на въззивника „Полимери Инвест“ АД /в
несъстоятелност/.
Въззиваемите страни са
отправили искане за присъждане на разноските по настоящото дело. На осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на „Партнърс Комерс“ ЕООД следва да се присъди сумата
от 500 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар, а на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК в полза НАП-София следва да се присъди на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева, определено по размер по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 463/10.04.20г.,
постановено по гр.д. № 1105/19г., на ОС-Варна.
ОСЪЖДА
„Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес: гр.Девня, област
Варна, ж.к. Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г., да заплати на „Партнърс
Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Витоша“ № 103, представлявано от управителя Н.Б., сумата от 500 /петстотин/ лева, на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес: гр.Девня, област
Варна, ж.к. Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г., да заплати на Национална
агенция по приходите – гр.София, ул.“Аксаков“ № 21 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Полимери Инвест“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* с адрес: гр.Девня, област
Варна, ж.к. Промишлена зона, чрез синдика Д.И.Г., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 1 718.45
/хиляда седемстотин и осемнадесет лева и
четиридесет и пет ст./ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
обжалване, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните
при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: