Решение по КНАХД №2017/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х. Н. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адв. М., против Решение № 855/24.07.2025 г., постановено по АНД № 1617/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-011099/14.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Х. Н. К., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се неправилност на изводите на районния съд за достатъчна яснота във връзка с мястото на установяване на нарушението и посоката на движение на нарушителя. Според жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел за установено, че нарушителят е преминал през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде отменен, както и да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът – Началник група в ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 2 от АПК страна в преклузивния по чл. 211, ал.3 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди процесното Наказателно постановление, Районен съд – Пловдив е приел за установено от фактическа страна, че на 30.12.2024 г., около 00:30 часа, касаторът Х. К. управлява лек автомобил – „Ауди А8“, с рег. № [рег. номер] на [улица], на кръстовището с [улица]извършва обратен завой, като навлиза и преминава през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. Деянието е възприето лично от свидетеля и актосъставител И. Д. по време на изпълнение на служебните му задължения. За констатираното административно нарушение на Х. Н. К. е съставен АУАН серия GA № 3352018 от 30.12.2024 г. Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на К. срещу подпис, без възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 24-1030-011099/14.01.2025 г., с което на Х. Н. К., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

Описаната от районен съд фактическа обстановка е възприета въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Според съда от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че К. действително е навлязъл и преминал през горепосоченото кръстовище на забранителен червен сигнал на светофарната уредба при работещ трисекционен нормален режим. Направен е извод, че деянието е описано с достатъчна яснота по отношение на мястото на неговото извършване. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, разколебаващи описаните в АУАН и възпроизведени в НП фактически констатации. Според районен съд, разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП не намира приложение в настоящия случай, поради факта, че деянието осъществено от нарушителя е извършено при навлизане в кръстовище на червен светофарен сигнал, а не на жълт. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и правилно е приложен материалният закон.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В съдебния акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, вменява задължение на водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със светлинните сигнали. Съответната на нея санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП /в приложимата и редакция от 07.08.2012 г./ предвижда глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара неразрешаващ преминаването. Чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП регламентира, че червеният светлинен сигнал на светофарната уредба означава „Преминаването е забранено“.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд за осъществяване на фактическия състав на вмененото на касатора нарушение. От писмените и гласни доказателства събрани в хода на първоинстанционното производство, безспорно се установява, че именно Х. К., в качеството си на водач на МПС във вр. с § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, на кръстовището на [улица]с [улица]e извършил обратен завой, като е навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба. Възприетото от административнонаказващия орган в НП съответства на посочените в АУАН констатации.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните в случая гласни доказателства – свидетелски показания на очевидец, който е и актосъставител, от които също се установява, че Х. К. е навлязъл и преминал през кръстовището именно на червен светофарен сигнал. В тази връзка не се установява несъответствие между показанията, които свидететлят Д. е дал в съдебно заседание на 15.07.2025 г. пред първата инстанция и останалите доказателства събрани по делото. Свидетелят Д. е очевидец, възприел лично релевантните за възникналия правен спор факти, които е възпроизвел в показанията си. Настоящия състав споделя изводите на РС – Пловдив, че същите са логични и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

Недоказано се явява възражението на касатора, че неговото навлизане и преминаване като водач на МПС през процесното кръстовище е на жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, а не на червен. Нито пред районен съд, нито пред настоящата инстанция са ангажирани надлежни доказателства, които да разколебават административно наказателното обвинение за извършеното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Административнонаказателното производство е проведено от материално и териториално компетентни органи, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за форма и реквизити на съставения АУАН и издаденото НП.

Изложените в касационната жалба възражения, по отношение на мястото на извършване на нарушението са неоснователни. В хода на първоинстанционното производство и пред касационна инстанция жалбоподателят не оспорва, че на конкретната дата и час - 30.12.2024 г., около 00:30 часа се е намирал на кръстовището описано в АУАН и НП /на бул. „Х. Б.“ с [улица]/ и е извършил обратен завой. Същият е оспорил единствено обстоятелството за момента на навлизане в кръстовището, за което се установи по делото, че е осъществено при светеща червена светлина на светофарната уредба. В конкретния случай нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е поставен в затруднение да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен. В този смисъл не е нарушено правото му на защита. Същият е могъл да проведе надлежно защитата си. Релевантните в случая факти са, че на посочената дата и час, на процесното кръстовище К. е предприел навлизане и преминаване на кръстовището с обратен завой на червен сигнал на светофарната уредба.

Правилно във връзка с установената фактическа обстановка нарушението, извършено от касатора е подведено под хипотезата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Правилно е приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Наказанието за този тип административни нарушения е във фиксиран размер, като същото е било правилно определено на 100 лева. Санкционната разпоредба е изменена (ДВ, бр.64 от 2025., в сила от 7.09.2025 г.) и глобата е в размер на 150 лева, но същата не е по-благоприятна за нарушителя (по арг. на чл.3, ал.2 от ЗАНН).

Неприложима е разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Случаят не може да се приеме за „маловажен“, тъй като нарушението засяга обществения ред, свързан със спазването на правилата за движение по пътищата. Целта на закона е да се опази животът и здравето на участниците в движението по пътищата.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XXII касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 855/24.07.2025 г., постановено по АНД № 1617/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.