НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 03.12.2020                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                          втори граждански състав

На деветнадесети ноември                                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №967  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 144 СК, предявен от Л.И.В., ЕГН: **********,***, чрез адв. С.Ш. против И.Л.В., ЕГН: **********,***.

Ищецът твърди, че с Решение № 385/29.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1294/2018 г. той, като непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и законен представител, предявил иск срещу своя биологичен баща и ответник в настоящото производство за увеличаване на размера на действащата до този момент месечна издръжка. Същата била променена от 200 лв. на 330 лева. Твърди, че на 11.07.2020 г. навършил пълнолетие, в резултат на което по силата на закона дължимостта на тази месечна издръжка била  преустановена.

Твърди, че от септември месец 2017 година живее и посещава училище във Великобритания. През учебната 2017/2018 година завършил Г. и И. К. в Л.. През учебната година 2018/2019 г., след като положил матури, постигнал високи учебни резултати. Също така, за да развива физическата си форма и възпитание, тъй като още от България тренирал футбол, продължил с това си занимание и във Великобритания. Всичко това било свързано с много разходи и за обучението му и за заниманието му с футбол. Към настоящият момент бил приет като студент в Университет „К. М.“ в Л.. Живеел с майка си под наем в Л., като само наемът на жилището им бил 1100 паунда месечно. Разходите били големи. Майка му заплащала ток, вода, газ, телефонни сметки и всички такси, като разходите били значително по-високи от предходните години, предвид съществуващата пандемия. Само университетските му такси за годината били 9 250 паунда. От друга страна имал големи разходи свързани с облекло, храна, набавяне на учебни пособия за текущата учебна година и всичко онова което му било необходимо за нормалното протичане на учебният процес от една страна и нормалното му съществуване, от друга страна. Майка му се стараела да се справя и въпреки трудностите, които срещали, успявали. Независимо от това ищецът счита, че е необходимо участие и от страна на биологичния му баща в издръжката му като учащ. Твърди, че баща му се намирал в работоспособна възраст и получавал добри доходи. По информация от близки, тъй като ответникът тотално се бил дезаинтересирал от него, същият имал сервиз за автомобили и се занимавал с боядисване и поправка, а ноторно известно било, че това е високоплатена дейност. Ето защо за ответника нямало да съставлява особена трудност да му заплаща издръжка в размер 450 лева на месец.

Моли съда, да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му изплаща на основание чл. 144 от СК издръжка от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), ежемесечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г., до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът И.Л.В. редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. Ш., е поискала постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед събраните писмени и гласни доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – 400 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на РС К. в размер на 4% върху сбора от 36-месечните платежи на присъдената издръжка или общо 648.00 лева.

Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК, И.Л.В., ЕГН: **********,*** да заплаща на сина си Л.И.В., ЕГН: **********,***, като пълнолетен учащ, месечна издръжка в размер на 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2020 г., до завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на двадесет и пет годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, И.Л.В., ЕГН: **********,*** да заплати на Л.И.В., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева).

ОСЪЖДА И.Л.В., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 648.00 лв. (шестстотин четиридесет и осем лева.).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Ц.Ч.        РАЙОНЕН СЪДИЯ: