№ 742
гр. Русе, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520106146 по описа за 2024 година
М. Е. С. заявява, че заема длъжността „*******“ в дейност „*********“ към
Дирекция „*********“ при Община Русе. Съгласно утвърден „********“ при Община Русе,
през учебната 2023г. – 2024г. бил разпределен в ******* на ***** – Русе.
Със Заповед №*******г., връчена на ищеца на 30.09.2024г., работодателят му
наложил дисциплинарно наказание „********“. В обстоятелствената част на акта,
ответникът визирал следните дисциплинарни нарушения:
- по чл.187, ал.1, т.3 КТ, изразяващо се в неизпълнение на възложена работа,
неспазване на техническите и технологични правила и по чл.187, ал.1, т.10 КТ –
неизпълнение на други задължения, предвидени в закони и нормативни актове, определени
при възникване на трудовото правоотношение;
- по чл.5, ал.8 от Наредба№********г. за ******* в детски градини и училища,
съгласно който в ******* се осигурявало наличието на цялата необходима документация по
приложение №3;
- по чл.7, т.7 от Наредба№********г., съгласно който ******** в ******* на детски
заведения и училища осъществявали задължително следните дейности: регистриране на
здравното имунизационно състояние на децата и учениците в здравно-профилактичната
карта, съобразно приложение №4, въз основа данните, получени от личния лекар на детето
или ученика и чл.7, т.9 – ******** от ******* на детски заведения и училища осъществяват
задължително следните дейности: водене и съхраняване на документацията на *******;
- по „Процедура за действията и уведомяване на съответните компетентни органи и
родителите при инцидент, рискова ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик от
детска ясла/градина или училище или при заразни заболявания“ ищецът не предприел
1
действия при възникналия на ******г. инцидент с ученика Е. С., а именно не изпълнил т.ІІ
от Процедурата за подаване сигнал на Национален телефонен номер 112 за спешна помощ,
за незабавно уведомяване родителите, Директора на образователната институция и експерти
от отдел „********“ при Община Русе; не спазил сроковете по т.ІІ.5 за подаване писмен
доклад до Началника на отдел „********“;
- по т.10 и т.24 от утвърдената длъжностна характеристика за „*******“ да уведоми
незабавно родителите и личния лекар на детето или ученика при съмнение за симптоми за
остро заразно заболяване и /или инцидент на детето в детското заведение или ученик в
училище, както и да изпълнява указанията и задачите, възложени му от прекия ръководител
качествено, сръчно и професионално.
Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, като твърди, че не е извършил нито
едно от вменените му във вина нарушения на трудовата дисциплина. В тази връзка излага
следните твърдения и възражения:
На ******г., преди обяд, по време на втория учебен час, Е. С. – ученик от осми клас
посетил *******, придружен от своя съученичка. Детето споделило, че в часа по физическо
възпитание играело волейбол и докато отскачало в близост до мрежата, ожулило лицето си в
нея. Ищецът установил леко охлузване по лицето на ученика, което се заел да почисти.
Докато вършел това задавал въпроси на Е. С. свързани с падането, състоянието му,
нараняванията, уведомяването на преподавателя. Ученикът отговорил, че не е падал, не се е
удрял, нямал други оплаквания, чувствал се добре, не му се гадело, нямал болки в главата
или други части на тялото. М. С. огледал цялото тяло. Не констатирал каквито и да е
проблеми, обуславящи извод, че детето е претърпяло инцидент. Единственото увреждане –
охлузване по лицето било вече обработено и съответствало на информацията предоставена
от ученика. Въпреки това, ищецът указал на Е. С. да уведоми учителя по физическо
възпитание, класния ръководител и родителите си. Ученикът заявил, че се връща в час.
Ищецът попълнил надлежно амбулаторния журнал, в който вписал диагноза: „охлузване по
лицето“, а като медицинска манипулация посочил: "промивка на раната, компрес, ОПЛ“.
В хода на образуваното впоследствие дисциплинарно производство М. С. дал своите
писмени обяснения, като последователно поддържал, че не се касае за настъпил инцидент.
Според дефиницията за „инцидент“, съдържаща се в „Процедура за действията и
уведомяване на съответните компетентни органи и родителите при инцидент, рискова
ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик от детска ясла/градина или училище
или при заразни заболявания“, инцидент е всяка рискова ситуация, която може да се
окачестви като застрашаваща здравето и живота на човек. В същата Процедура изрично
било посочено кои състояние не се регистрират като инциденти, едно от които: „ожулвания
при игра и други подобни“.
Във връзка с вменените му нарушения, молителят поддържа следното:
По т.1 от атакуваната заповед работодателят не посочил: коя е неизпълнената
възложена работа; кои са техническите и технологични правила, които са нарушени; кои са
неизпълнените задължения, предвидени в закони и нормативни актове.
По т.2 – ответникът не посочил в какво се изразява нарушението на цитираната
2
правна норма от Наредба№********г., съответно каква документация не е налична, кога и
при какви условия е установено това.
По т.3 – ответникът не посочил в какво се изразява нарушението на цитираната
правна норма от Наредба№********г., съответно коя дейност от изброените в чл.7, т.7 не е
осъществена.
По т.4 – тъй като описания на ******г. случай не съставлявал инцидент, рискова
ситуация, засягаща живота и здравето на ученика, нито съществували данни за остро
заболяване, не се наложило предприемане действия за уведомяване компетентни органи,
родители и по тази причина не подал съответния сигнал.
По т.5 – поради липса на съмнения за симптом на остро заразно заболяване и/или
инцидент не уведомил родителите и личния лекар, а по отношение т.24 от длъжностната
характеристика ответникът не конкретизирал неизпълнените указания и задачите, възложени
от прекия ръководител.
Предвид изложените съображения молителят твърди, че заповедта е постановена в
нарушение разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Поддържа, че вменените нарушения не са
описани с техните съществени белези от обективна страна, а вписаните изрази не съдържат
описание на конкретно нарушение и нарушено трудово задължение, а съставляват
субективни оценъчни съждения на работодателя чрез бланкетно посочено поведение на
ищеца.
Сочи, че работодателят е наложил едно наказание за твърдяни няколко нарушения и
ако се установи, че служителят не е извършил дори едно от тях, то заповедта се явява
незаконосъобразна, тъй като съдът не би могъл да прецени дали наказанието би било
наложено от работодателя и без неизвършеното нарушение.
Счита, че заповедта е издадена извън предвидения в КТ преклузивен срок.
Моли съда да постанови решение, с което да признае Заповед №*******г., издадена
от Кмета на Община Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание „********“.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Русе е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.
Поддържа, че атакуваната заповед е издадена в съответствие с материалния закон, в
предвидената форма, има изискуемото от закона съдържание, издадена е от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия. Преди издаване заповедта, работодателят изискал
писмени обяснения от служителя, установил фактическата обстановка и събрал относимите
доказателства.
Оспорва твърдението, че случилото се на ******г. с ученика Е. С. не следва да се
квалифицира като инцидент по смисъла на утвърдената от кмета на общината Процедура за
действия и уведомяване на съответните компетентни органи и родителите при инцидент,
рискова ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик и при остри заразни
заболявания.
Пояснява, че на 01.07.2024г. постъпил сигнал от директора на ***** за инцидент с
ученик от гимназията. Според данните изнесени от директора, в късния следобед на
3
******г. класният ръководител на Е. С. бил уведомен от майката на ученика, че детето е
ударило тила си в часа по физическо възпитание и спорт. След две електроенцефалограми,
направени в следващите 10 дни било установено наличие на смущения, които според
родителя се дължали на нараняването. При извършена по повод сигнала проверка,
работодателят констатирал, че в здравия кабинет не бил наличен здравен картон на ученика,
съгласно изискванията на чл.5, ал.8 и чл.7, т.7 и т.9 от Наредба №********г. за ******* в
детските заведения и училищата.
Ответникът твърди, че поканата за представяне на обяснения по реда на чл.193 КТ
била изготвена въз основа данните от констативния протокол от 01.07.2024г. и в
съдържанието й били визирани установените по време на проверката нарушения на
трудовата дисциплина, за които работодателят изискал обяснения, а именно: неизпълнение
на задължения за уведомяване при инцидент по т.І (уведомяване на компетентните органи),
т.ІІ.1 (подаване сигнал до 112), т.ІІ.2 незабавно уведомяване на родителите, директора и
експерти от отдел „********“ в община Русе и т.ІІ.5 (подаване доклад до началника на отдел
„********“. Поддържа, че задължението за уведомяване при инцидент е вменено и в т.10 от
длъжностната характеристика на ищеца, връчена му на 06.11.2023г.
М. С. аргументирал неизпълнението на задължението си за уведомяване, с липсата на
настъпил инцидент. Обяснил, че детето имало охлузване, което той обработил, твърдение,
което не кореспондирало с изнесените от майката данни.
Работодателят приел, че е налице виновно поведение на служителя, представляващо
неспазване утвърдени правила и нормативно установени задължения и наложил най-лекото
наказание, въпреки, че неизпълнението на установените задължения обосновавало по-висока
степен на тежестта на нарушението.
Ответникът счита, че неспазване утвърдената процедура осъществява състава на
дисциплинарните нарушения по чл.187, ал.1, т.3 КТ, а неизпълнение на задължението за
съставяне, водене и съхраняване на медицинската документация – дисциплинарно
нарушение по чл.187, ал.1, т.10 КТ.
Оспорва твърдението, че наказанието е наложено след изтичане срока по чл.194, ал.1
КТ. В тази връзка сочи, че съгласно чл.194, ал.3 КТ, сроковете по ал.1 не текат когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая М. С. ползвал отпуск за
временна неработоспособност от 02 юли до 11 юли и от 16 юли до 29 юли и платен годишен
отпуск в периода 30 юли - 13 септември, т.е. в периода от 02.07.2024г. до връчване на
заповедта е бил на работа 9 дни. По изложените съображения работодателят счита, че не е
изтекъл двумесечния срок за налагане на наказание.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Безспорно е, че страните по делото са обвързани от трудово правоотношение,
основано на договор №*******г., по силата на който М. Е. С. заемал длъжността „*******“
4
в дейност „*********“ към Дирекция „*********“ при Община Русе. Съгласно утвърден
„********“ при Община Русе, през учебната 2023г. – 2024г. ищецът е разпределен в *******
на ***** – Русе.
В констативен протокол от 01.07.2024г. са визирани резултатите от извършена
проверка в ******* на учебното заведение, инициирана във връзка с постъпил сигнал от
директора на ******* – Русе. Установено е, че в разговор с майката на пострадалия ученик,
ищецът проявил непристойно поведение и демонстративно напуснал инициираната от
директора на училището среща. След оглед на водената и съхранявана в *******
документация, имаща отношение към случая, проверяващите констатирали, че в
амбулаторен журнал за регистриране на учениците, посетили *******, на ******г. е отразена
информация за посещение, при което са вписани имената на детето Е. С., диагноза:
„охлузване по лицето“, а като медицински манипулации – „промивка на раната, компрес,
ОПЛ“. В обособения класьор за съхраняване на индивидуалните здравни досието на
учениците от 8-ми „в“ клас липсвало здравното досие на Е. С.. Директорът на училището
бил категоричен, че документация не е изнасяна от кабинета и не е предоставяна на
родителите на ученика. В протокола е отразено, че ищецът не е изпълнил: т.І от утвърдената
процедура и не е предприел съответните адекватни действия при възникналия на ******г.
инцидент с ученика Е. С.; т.ІІ.1 и т.ІІ.2 – не е подал сигнал на националния телефонен номер
112 и не е уведомил родителите, директора на учебното заведение и експертите от отдел
„********“ при община Русе; не е спазил срока по т.ІІ.5 за подаване писмен доклад до
началника на отдел „********“.
На 16.07.2024г. работодателят изискал от служителя обяснения по реда на чл.193 КТ,
като пояснил, че същите са във връзка с инцидент с ученик от ******* – Русе и действията
му като медицинско лице, като указал пропуските, които ищецът допуснал при изпълнение
на задълженията си.
В дадените обяснения, М. С. описал действията, които извършил при посещение на
ученика Е. С., а именно: констатирал нараняванията, изискал информация за самия инцидент
от детето, питал го как се чувства, дали е падал или има травма и в други части на тялото.
Пояснил, че едва на 23.05.2024г. на среща със заместник директора на училището узнал за
наличие на някакви оплаквания. Оспорил наличието на нарушения, визирани в писмото на
работодателя.
Със Заповед №*******г. работодателят наложил на М. С. дисциплинарно наказание
„********“ за нарушения на трудовата дисциплина изброени в пет пункта. Заповедта е
връчена на ищеца на 30.09.2024г.
Ответникът прилага: Процедура за действия и уведомяване на съответните
компетентни органи и родители при инцидент, рискова ситуация засягаща живота и здравето
на дете/ученик от детска ясла/градина или училище при остри заразни заболявания; писмо с
изх.№782/01.07.2024г., с което работодателят е уведомен от директора на учебното
заведение за инцидента, настъпил в часа по физическо възпитание и спорт на ******г., при
който е пострадало дете; длъжностна характеристика; болнични листи и Заповед
№467/03.07.2024г. за разрешен платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни.
5
Със Заповед №РД-01-2714/25.09.2020г. кметът на Община Русе наредил да се спазва
утвърдената „Процедура за действия и уведомяване на съответните компетентни органи и
родители при инцидент или рискова ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик от
детска ясла/градина или училище и при остри заразни заболявания“ от директорите на
детски ясли и ******** от ******* на детски градини и училища. Ангажирани са писмени
доказателства за проведени работни срещи с медицински специалисти от здравни кабинети
на ДГ и училища.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: И. П. И.; К.
С. П. и М. И. А..
И. И. – началник отдел „******“ при Община Русе заявява, че директорът на *******
уведомил г-жа В. – директор на дирекция „*********“ за инцидент настъпил с ученик в час
по физическо възпитание, като изразил мнение, че медицинският специалист в учебното
заведение не е свършил добре работата си. Служителите в отдел „********“ сформирали
комисия и на 01.07.2024г. извършили проверка, обхващаща дейността извършена от
медицинския специалист М. С. в ******* и изясняване обстоятелствата, свързани с
подадения сигнал. Установили, че ученикът няма медицинско досие. Пояснява, че съобразно
Наредба №3 и длъжностната характеристика на медицинския специалист, последният
следвало да съхранява съответната документация за здравословното състояние и
профилактичните прегледи на учениците до края на учебната година. От разговор с
директора на училището И. И. разбрала, че в час по физическо възпитание ученик от осми
клас е паднал. Посетил медицинския специалист, който почистил раната, но не уведомил
възпитателя, директора, съответните органи и родителя за здравословното състояние на
детето. След проверката комисията поканила майката на детето, която информирала, че е
изключително притеснена за здравословното състояние на сина си. Обяснила, че в 16.30
часа, след училище, детето й се обадило. Било объркано и дезориентирано. Прибрала го от
училище и го завела в Спешно отделение, където след енцефалограма били установени
отклонения от нормалните показатели.
Свидетелката заявява, че не е разговаряла с учителят по физическо възпитание, а
данни за инцидента получила от директора на училището и майката на пострадалото дете,
които не са били очевидци на случилото се.
Констатирала, че ищецът изпълнил задължението си да отрази в журнала действията
си, свързани с обработване на раната.
Пояснява, че на работни срещи, провеждани периодично в Община Русе, ********
биват уведомявани за правилата, процедурите, заповедите на кмета и се подписват, след
като получат съответните документи. Следвало да държат на видно място Процедурата.
Последната била утвърдена през 2015г. – 2016г. и актуализирана през 2020г.
К. П. – медицински специалист в ДГ „********“, заявява, че през 2024г. заемала
същата длъжност. Процедурата за уведомяване при инцидент с дете била поставена на видно
място в кабинета й. За промени в тази процедура, ******** били уведомени на последната
работна среща в Община Русе през 2025г. На тази среща присъствал и ищеца. Ръководител
на срещата била г-жа И. И., която запознала ******** с изменената Процедура.
6
Свидетелката твърди, че Процедурата на лист 50 от делото (представена от ищцовата
страна) е първата процедура, а тази на лист 19 (предоставена от ответната страна) е от
05.02.2025г., с която на посочената дата са били запознати ********.
М. А. – майка на Е. С. изнася данни за състоянието на сина си след инцидента и
проведеното лечение. Подробности за случилото се разбрала от децата, които обяснили, че в
часа по физкултура играли волейбол. По време на играта Е. се заплел в мрежата, паднал и
ударил главата си. Детето нямало спомени за събитието, било объркано и дезориентирано.
Не помнело как са преминали последните две седмици. Същият ден М. А. завела сина си в
УМБАЛ „Канев“, където направили образно изследване. Дежурният лекар предложил да
приемат Е. в болница, тъй като бил със сериозно сътресение, но свидетелката категорично
отказала. Консултирала се с д-р М.. Направили енцефалограми на детето, които били
изпратени в гр.Плевен, за да бъдат разчетени от друг лекар.
Впоследствие на проведена среща, медицинският специалист не обяснил нищо,
държал се непристойно, не пожелал да разговаря със свидетелката, която също не била
спокойна, обвинила ищеца, че не е свършил работата си.
Свидетелката не потърсила информация от детето, което придружило сина й до
медицинския кабинет. Разговаряла с учителя по физическо възпитание, като го упрекнала, че
не придружил Е. до медицинския специалист, за да обясни какво се е случило. Учителят
изразил съжаление. Не обяснил как е протекъл инцидента.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.357 КТ – претенция за отмяна наложено
дисциплинарно наказание „********“.
При липсата на спор относно наличие на трудово правоотношение между страните, в
тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е наложено
законосъобразно, а именно: заповедта е издадена от лице, носител на работодателската
власт; актът притежава изискуемите от закона реквизити; процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена – от ищеца са изискани обяснения във връзка с
нарушението, преди налагане на наказанието; наказанието е наложено в предвидените
законни срокове по чл.194 КТ; ищецът е извършил визираното в оспорваната заповед
нарушение на трудовата дисциплина; тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или определено от
него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон.
Според чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да
събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ не съдържа
правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на
поканата до работника. Необходимо и достатъчно условие за спазване на нормата е преди
7
налагане на наказанието работодателят да е поискал, по разбираем за работника или
служителя начин, обяснения за всяко действие или бездействие, които счита за нарушение на
трудовите му задължения.
В случая, посоченото в т.4 от заповедта нарушение е извършено на ******г. и е
установено от работодателя на 01.07.2024г. С писмо рег.№31-36-18#1/16.07.2024г.
работодателят е поискал от ищеца да представи писмени обяснения в тридневен срок във
връзка с възникнал на ******г. инцидент с ученик в *******. Такива са депозирани на
19.07.2024г. В периода 02.07.2024г. – 13.09.2024г. М. С. е ползвал законоустановен отпуск.
Дисциплинарното наказание е наложено на 26.09.2024г., а заповедта за налагането му е
връчена на ищеца на 30.09.2024г. При съобразяване разпоредбата на чл.194, ал.3 КТ, съдът
счита, че преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ е спазен.
В чл.195, ал.1 КТ законодателят е поставил изисквания към формата и съдържанието
на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде в писмена форма, като
работодателят е длъжен да посочи нарушителят; конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци; времето на извършване на нарушението;
наказанието и законовия текст, въз основа който се налага. Разпоредбата е императивна и
липсата само на един от посочените елементи в заповедта за дицсиплинарно наказание е
достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Атакуваната заповед, с която на М. С. е наложено дисциплинарно наказание
„********“ не съдържа всички реквизити, визирани в правната норма. Работодателят е
посочил извършени от ищеца нарушения в пет пункта. Първите три пункта са бланкетни –
сочат разпоредби от Кодекса на труда и Наредба №********г. но липсва конкретика относно
нарушенията (обективните признаци) и време на извършването им. Не става ясно в какво се
изразява неизпълнението на възложената работа; неспазването на техническите и
технологични правила; кои други трудови задължения, предвидени в закони и нормативни
актове не са изпълнени и в какво се състои това неизпълнение; каква документация не е
осигурена, на кои деца не е регистрирано здравното и имунизационно състояние.
Изброяването на задължения, обвързващи служителя, без ясно и точно да е посочено кое от
тях работодателят счита за нарушено с конкретно деяние не обуславя обоснованост на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Нещо повече, работодателят не е
изискал писмени обяснения от ищеца във връзка с твърдяните в пункт 1 до 3 нарушения.
Обяснения са изискани единствено относно инцидента, във връзка с Процедурата за
действия и уведомяване на съответните компетентни органи и родителите при инцидент,
рискова ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик от детска ясла/градина или
училище или при остри заразни заболявания.
Само на това основание следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е
незаконно.
По отношение нарушенията, обективирани в пункт 4 и 5 на заповедта: Работодателят
е посочил, че ищецът не е изпълнил изискванията на Процедурата за действия и
уведомяване на съответните компетентни органи и родителите при инцидент, рискова
ситуация, засягаща живота и здравето на дете/ученик от детска ясла/градина или училище
8
или при остри заразни заболявания по повод инцидент с ученика Е. С. възникнал на ******г.
Посочените нарушения могат да бъдат подведени под нормата на чл.187, ал.1, т.10 КТ,
съгласно която нарушения на трудовата дисциплина са неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение. За да се приеме, че ищецът е нарушил Процедурата, при наличие на данни,
че същата е била изменена, следва да се установи коя от двете Процедури е действала към
момента на инцидента. В тази връзка съдът намира за основателни наведените от ищцовата
страна възражения, че към ******г., до знанието на ищеца е била сведена Процедурата за
действия и уведомяване на съответните компетентни органи и родителите при инцидент,
който засяга живота и здравето на дете, посещаващо детска градина или училището – лист
50 от делото. Този извод се основава на показанията на св.П., която е категорична, че за
цитираната в атакуваната заповед Процедура (лист 19) ******** са били уведомени на
работна среща, проведена едва през м.февруари 2025г. В „старата“ процедура (лист 50)
изрично е уточнено кои инциденти не се регистрират и между тях са ожулвания при игра и
други подобни. В хода на настоящото производство не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи извод, че наред с констатираните от ищеца ожулвания (отразени в здравния
журнал), детето е имало и други телесни наранявания. При извършената от отдел „******“
проверка, служителите не са изискали данни от очевидците на събитията, протекли на
******г. Провели са разговор единствено с директора на училището и майката на Е. С., но
не и с възпитателя, в чиито час детето е пострадало или с ученика, който го е придружил до
медицинския кабинет. При липса на доказателства за „инцидент“ по смисъла на действащата
към момента Процедура, то за ищеца не е възникнало задължение да подаде сигнал на
телефонен номер 112 за спешна помощ, да уведоми родителите, директора и експерти от
отдел „********“. В обясненията си, дадени по реда на чл.193 КТ, М. С. подробно е описал
действията, които е извършил при прегледа на детето – питал дали е падало, как се чувства,
ударило ли се е на друго място, уведомило ли е преподавателя по физическо възпитание и
спорт. Е. му отговорил, че не е падал, не се е удрял, няма никакви оплаквания, не му се гади,
няма болки в главата или по други части на тялото. Констатирал, че Е. е контактен, без
вестибуларни нарушения. Тези обяснения не са съобразени при налагане дисциплинарното
наказание, въпреки, че не са опровергани по време на дисциплинарното производство. В
настоящото производство от страна на работодателя, чиято е тежестта за това, също не бяха
ангажирани доказателства за осъществяване нарушение на трудовата дисциплина от ищеца.
В обобщение следва извод, че в първите три пункта на обжалваната заповед не са
конкретизирани и разграничени отделни фактически състави на посочените нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187, ал.1 т.3 и чл.187, ал.1, т.10 КТ, с оглед установяване по
безспорен начин конкретно нарушение, осъществено от ищеца, а по т.4 и т.5 от заповедта,
ответникът не доказа, че ищецът е извършил визираното в акта нарушение на трудовата
дисциплина.
По изложените съображения съдът счита, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
9
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото. В случая процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане
на възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА. Представил е договор за правна защита
и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА е оказал
безплатна правна услуга. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за
оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране
отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство
на ищеца, поради което съдът следва да присъди на адвокат К. Х. възнаграждение в размер
на 1000 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на РРС държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед №*******г., издадена от Кмета на
Община Русе, с която на М. Е. С. с ЕГН ********** (съдебен адрес: гр.Русе, **********) е
наложено дисциплинарно наказание „********“.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ***** с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6,
представлявана от кмета П. М. да заплати на адвокат К. Х. възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК ***** да заплати по сметка на РРС държавна такса в
размер на 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10