Протокол по дело №665/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 261
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20215001000665
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 261
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20215001000665 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:13 часа се явиха:
За жалбоподателя О. В., редовно призован, се явява адв. К. Г., с
пълномощно по делото.
За ответника Е.-Т. ЕООД, редовно призован, се явяват адв. Е. Б. и
адв. П.А., с пълномощни по делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
Делото е образувано по въззивна жалба на О. В. срещу решение №
260093/16.06.2021 г., постановено по т.д. № 161/2019 г. по описа на Окръжен
съд Пазарджик, с което е осъдена О. жалбоподател да заплати на Е.-Т. ЕООД
сумата от 140 991.08 лв., представляваща дължимо, но неизплатено
възнаграждение с включен ДДС за м. юли 2016 г. по договор № 31/16.02.2009
г., за възлагане на обществена поръчка за извършване на услугите по
почистване - дейност „Чистота“, за което е издадена фактура №
****/23.03.2016 г. за сумата 107 657.75 лева, данъчна фактура №
****/23.03.2016 г. за сумата от 33 333.33 лева, ведно със законната лихва
върху главницата от 140 991.08 лв., считано от 26.07.2019 г. до окончателно й
1
заплащане, както и сумата 40 378.28 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 28.09.2016 г. до датата на предявяване на
иска, както и разноските по делото в размер на сумата 11 754.77 лв.,
представляваща общо сторени по делото разноски – платена ДТ, платен
адвокатски хонорар и платено възнаграждение на вещо лице.
Във въззивната жалба е изразено становище за неправилност на
обжалваното решение, като в тази връзка подробни доводи са развити за
неправилност на извода на първоинстанционния съд относно заявеното от
ответната страна възражение за нищожност на процесния договор. О.
жалбоподател счита за неправилни изводите на съда, че същият договор не е
нищожен. Освен това са изложени и доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно заявеното възражение за неизпълнение на
работата от страна на изпълнителя по договора, съответно, за приемане на
работата от насрещната страна по договора. Твърди се, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил поръчката,
съобразно възложената му работа и указанията на възложителя, поради което
поръчващият се е възползвал от правото си да се откаже да приеме работата,
тъй като тя не отговаря на възложеното. Подробни аргументи в тази насока са
изложени в жалбата. Поискано е, въз основа на поддържаните аргументи, да
бъде отменено обжалваното решение и вместо това предявеният иск да бъде
отхвърлен, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор на жалбата от
ответника по същата Е.-Т. ЕООД, ищец в първоинстанционното
производство. В същия отговор е изразено становище, че жалбата е
неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение е правилно.
Подробни аргументи са изложени в самия отговор и е поискано
първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени
сторените в производството разноски на въззиваемото дружество.
Към отговора на въззивната жалба е приложено заверено копие от
съдебно решение с дата 26.02.2021 г., постановено по т.д. № 744/2020 г. по
описа на Апелативен съд Пловдив. Поискано е същото решение да бъде
прието като доказателство по делото.
Адв. Г. – Поддържам въззивната жалба. Относно направеното
доказателствено искане ние твърдим, че влезли в сила решения по други
спорове, макар и между същите страни, са неотносими към конкретен спор,
но ако съдът приеме решението като доказателство, ще взема становище по
същество. Факт е, че то е влязло в сила след постановяване на съдебното
решение и след отговора на въззивната жалба, така че е поискано в срок.
Адв. А. – Смятаме, че представеното решение е относимо.
Адв. Б. – Моето мнение е, че става реч и за преклузия на факт.
Преклудирани са в случая всички факти, съставляващи основания за
нищожност на правната сделка. И в този смисъл изрично се позовавам на
решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на ВКС, I ТО, докладчик Т.
К.. Развила съм подробно съображенията по този въпрос в писмени бележки.
2
Моля да приемете решението. А ако не споделите тези доводи, същото може
да бъде ценено единствено като съдебна практика. Но моето лично мнение е,
че става въпрос за преклудиран факт за нищожност на договора.
Съдът счита, че представеното с отговора на въззивната жалба
съдебно решение следва да бъде прието като доказателство по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателство посоченото по-горе решение,
представено с писмения отговор на въззиваемото дружество.
Адв. Г. – Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски, с доказателства за извършването им.
Адв. А. – Нямаме други искания. Също представяме списък с
разноски.
Адв. Б. – Правя възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар на жалбоподателя.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените в днешното съдебно
заседание списъци на разноски от пълномощниците на страните, ведно с
приложенията към тях.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което, след отмяна на решението на първоинстанционния съд, да
отхвърлите предявените искове и да присъдите на О. В. разноски за двете
инстанции. Подробни съображения са развити във въззивната жалба, а
допълнителни - в писмените бележки, които представям.
Двете страни развиваме различни тези по отношение на настъпили
едни и същи факти. Всяка една от страните се позовава на практика на ВКС.
Във въззивната жалба и в писмените ни бележки ние сочим поне десет
решения на ВКС по въпроса дали този договор е нищожен, при положение че
един от елементите на сделката – административният акт е обявен за
нищожен.
Моля да постановите решението си в този смисъл.
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, оспорвам въззивната
жалба на О. В.. Моля да оставите същата без уважение и да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт, като правилен, с присъждане на разноски.
Ние сме имали възможност да пледираме пред този състав по
спорните въпроси, но аз искам да акцентирам върху два момента:
Твърди се нищожност на договора. Да, договорът нищожен е
нищожен на основание чл. 120а ЗОП в редакцията на закона към 2008 г., в
сила от 01.01.2009 г. Забележете, че възражението за нищожност в
3
първоинстанционното производство е направено именно на основание чл.
120а ЗОП. Във въззивната жалба се повдига нов довод - възражение за
нищожност на основание общата разпоредба на чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Т.е. първият въпрос, на който следва да се отговори, е доколко е
възможно невъведено в процеса основание за нищожност в първата
инстанция да бъде въведено едва с въззивната жалба. Аз считам, че отговорът
на този въпрос е отрицателен.
Вторият въпрос, който би следвало да бъде анализиран във вашето
съдебно решение, е в конкретния случай, в тази хипотеза, какво е
съотношението между нормата на чл. 120а ЗОП в редакцията към 2009 г. с
общата разпоредба на чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Считам, че едната разпоредба не
дерогира действието на другата разпоредба. Въпросът е в прилагането на
двете разпоредби. Тогава, когато имаме изцяло изпълнен фактически състав
на чл. 120а ЗОП, както е в процесния случай, то тогава следва да се приложи
специалната норма на чл. 120а ЗОП. Тогава, когато имаме други основания за
нищожност, или когато нищожността е възникнала по същите причини, както
и процесната, но преди влизане в сила на нормата на чл. 120а ЗОП, то тогава
ще намери приложение общата разпоредба на чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Но когато
имаме категорична норма, чийто фактически състав е изцяло изпълнен в един
специален закон, то следва да се приложи специалният закон. А прилагайки
този специален закон, изводът е само един - че О. не е активно легитимирана
да прави възражения за нищожност и че тази нищожност може да бъде
установявана само и единствено по исков ред.
Ето защо моля да приемете, че независимо от нищожността на
договора на коментираното основание от ЗОП, в конкретния случай О. не
може да се позовава на тази нищожност.
Моля също така да имате предвид, че тази същата О. 7 години
изпълнява този договор. Тя приема престираните услуги и заплаща
възнаграждения за престираните услуги. А когато започва да си спестява
разходите за престираните услуги в последната година и започват исковите
производства, тя тогава се сеща, че този договор е нищожен. Пределно ми е
ясно, че нищожност не се валидира, не това имам предвид, но аз считам, че
тази защитна позиция на О. В. не следва да бъде кредитирана и уважавана.
Представям писмени бележки.
Адв. А. – Присъединявам се към казаното от колегата. Изложил
съм подробно доводи. Моля да присъдите разноски съобразно представения
списък.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.
4
Заседанието се закри в 10.30 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5