Решение по дело №16271/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260775
Дата: 5 февруари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20181100516271
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

                                                       

                     В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

                        №….….………….,гр.София, 05.02.2021г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “в” състав, в открито  съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:                               

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова      

                                              ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

                                                                    Златка Чолева

при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от   съдия Зл.Чолева гр.дело № 16 271  по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК  .

 

Обжалва се решение на СРС, 150 състав под № 463000 от 02.08.2018 г. , постановено по гр.дело 37187/2016г.,  в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.И.К. срещу Г. Ф. частичен иск с правно основание чл.288, ал.1от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД  - за разликата над уважения размер от 2 081,70лв. - до пълния предявен размер от 3 469,50лв., /като част от общата сума от 5 782,50лв./, претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени вреди /разходи за заплащане на дейности на СБАЛ „П.“ ООД, непокрити от НЗОК;  разходи за закупуване на колянна ревизионна ендопротеза и разходи за медицински медикаменти/  в периода 26.02.2015г.- 04.03.2015г. ,  в резултат на  ПТП от 24.11.2013г. в гр.София, причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва от 06.07.2016г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 

Решението се обжалва от ищеца А.И.К..

 

Въззивникът-ищец  поддържа доводи за  незаконосъобразност и неправилност на решението. Намира, че правилно с обжалваното решение от първоинстанционния съд е зачетена силата на пресъдено нещо на решението на СГС от 18.04.2017г. по гр.дело № 17271/2014г., с която разрешен въпросът относно приноса му за настъпване на вредите от процесното ПТП.  Поддържа, че правилно от съда е приет за установен и пълният размер на претендираните разходи за медицински дейности, медикаменти и медицински консумативи. Намира, обаче, че неправилно установеният със силата на пресъдено нещо процент на съпричиняване е приспаднат от претендираната по делото сума от 3 469,50лв., вместо от цялото доказано вземане от 5 782,50лв.  В тази връзка твърди, че от първоинстанционния съд не е съобразено допуснатото изменение на иска чрез увеличение на неговия размер- от 1000,00лв.- на 3 469,50лв., като последният е съобразен с установения процент съпричиняване – 2/5 от общо дължимата му сума от 5 782,50лв. /2/5 от 5 782,50лв. = 3 469,50лв./. Поддържа, че в хипотезата, при която искът е предявен като частичен, /каквато е настоящата/,  ищецът си запазва възможността да увеличи размера на предявеното вземане до този, който счита, че е доказал в рамките на процеса. Счита, че обжалваното решение противоречи на нормата на  чл.214,ал.1 от ГПК, даваща възможност на ищеца да увеличи размера на иска си до приключване на съдебното дирене до размер, който счита, че е  доказал в процеса и цел избягване на частично отхвърляне на иска.  С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен в пълния му  предявен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски..

 

Въззиваемата страна, Г. Ф., оспорва жалбата като неоснователна с подадения в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор  и моли съда да я остави без уважение, а атакуваното решение- като законосъобразно да бъде потвърдено. Заявява искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

 

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите  на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

 

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в  рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

 

Съдът е сезиран частичен иск с правно основание чл.288,ал.1,т.1 от  КЗ /отм./– за присъждане на сумата от 1000,00лв.,  като част от твърдяна общо дължима сума от  5  782,50лв., претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца  имуществени вреди: разходи за медицински дейности, заплатени на СБАЛ „П.“ ООД и непокрити от НЗОК; разходи за закупуване на коленна ревизионна ендопротеза  и разходи за медицински медикаменти,  всички тези разходи, направени в периода 26.02.2015г.- 04.03.22015г.  /болки и страдания/, които имуществени вреди са настъпили в  резултат на процесното ПТП от 24.11.2013г. в гр.София, причинено от неидентифицирано МПС.  В хода на първоинстанционното производство преди приключване на съдебното дирене с молба от 02.05.2018г. от ищеца е заявено искане по чл.214,ал.1 от ГПК  - за увеличение на размера на предявения от него частичен иск от 1000,00лв.- на 3 469,50лв., като част от цялото твърдяно вземане от 5 782,50лв. Увеличението на размера на предявения частичен иск е допуснато с определение на първоинстанцонния съд от 02.05.2018г.

С първоинстанционното решение във влязлата му в сила като необжалвана част предявеният частичен иск е уважен за сумата от 2 081,70лв., след като от съда е приет за доказан фактът на претърпяни от ищеца имуществени вреди в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП в периода 26.02.2015г.- 04.03.2015г. в  размер на 5 782,50лв. , от една страна. А от друга, е зачел силата на пресъдено нещо на решението на СГС , І ГО , 11 състав от 18.05.2017г. по гр.дело № 17271/2014г., с което е прието, че ищецът има принос за настъпване на вредите от процесното ПТП в съотношение от 2/5. Така доказаният принос съдът е отнесъл към претендираната по настоящото дело с предявеният частичен иск сума от 3 469,50лв. и като последица от това е приел, че предявеният частичен  иск се явява основателен до размера на сумата от 2 081,70лв., а за разликата над тази сума- до пълния предявен размер от 3 469,50лв. следа да бъде отхвърлен като неоснователен.

Правният спор в настоящото производство, с оглед доводите, заявени с въззивната жалба на ищеца, е единствено по въпроса относно дължимия размер на претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото по отношение на основателността на претенцията за процесните имуществени вреди , както и относно приносът на ищеца за настъпване на същите, са налице влезли в сила съдебни актове- горепосоченото решение на СГС и първоинстанционното решение във влязлата му в сила като необжалвана част, като настоящият съдебен състав е обвързан от силата на пресъдено нещо на тези съдебни актове и е обвързан от нея, на основание чл.297 , вр. с чл.298,ал.1 и чл.299,ал.1 от ГПК.

По спорния въпрос относно дължимия размер на обезщетението за процесните имуществени вреди, претендирани по настоящото дело и свързания с него въпрос – в хипотезата на предявен частичен иск , към кой размер съдът дължи отнасяне на процента на съпричиняване, настоящият съдебен състав приема  следното: В хипотезата, при която от ищеца е предявен частичен иск, доколкото в съответствие с принципа за диспозитивното начало, съдът се произнася само по отношение на предявената в исковия процес част от вземането и като последица от това- само по тази предявена с иска част се формира сила на пресъдено нещо на съдебното решение,  процентът на съпричиняване е относим само към предявената с частичния иск част /сума/- в случая сумата от 3 469,50лв.   Именно това законосъобразно  е направил и първоинстанционният съд и като последица от това е приел, че предявеният частичен иск е основателен до размера на сумата от 2 081,70лв. / = 2/5 от 3 469,50лв./ , а за разликата на сумата от 2 081,70лв.- до пълния заявен размер от 3 469,50лв.- частичният иск се явява неоснователен и като такъв- правилно е отхвърлен с първоинстанционното решение в обжалваната му част.  В този смисъл е и константната съдебна практика: Определение № 616/ 19.09.2013г. по т.дело № 1870/2013г. на ІІ ТО на ВКС и Определение № 273/ 02.05.2018г. по т.дело № 2682/2017г. на ІІ ТО на ВКС. По непредявената с частичния иск останала част от вземането на ищеца не се формира сила на пресъдено нещо и тя може да бъде предмет на защита в нов исков процес, в рамките на който решението, с което е уважен частичният иск за част от паричното вземане ще се ползва със СПН относно общите правопораждащи юридически факти  / ТР № 3/ 22.04.2019г. по т.дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС/. Заявеното от ищеца изменение на иска  по реда на чл.214,ал.1 от ГПК чрез увеличение на размера му касае  същия частичен иск, останал  предявен като такъв и след изменението. Видно от молбата от 02.05.2018г. ищецът изрично е посочил, че увеличеният размер от 3 469,50лв., /при първоначално заявен  от 1 000,00лв./  е предмет на частичен иск, предявен като част от цялото по-голямо вземане от 5 782,50лв.   Т.е.-в молбата на ищеца по чл.214,ал.1 от ГПК от 02.05.2018г. ясно и еднозначно е отразена волята му относно предмета на заявената от него претенция- тя е останала като заявена частична, а не като пълния размер на твърдяното вземане. Ето защо, напълно неоснователно е твърдението на ищеца , поддържано с въззивната жалба, че с молбата от 02.05.2018г.  в резултат на заявеното от него увеличение на размера на предявения иск по реда на чл.214,ал.1 от ГПК  и при съобразяване на установения със СПН процент съпричиняване,  от него е предявен пълният размер на вземането от 3 469,50лв.

 С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.

При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въвззиваемия-ответник, направените от последния разноски във въззивното производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                           Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 150 състав под № 463000 от 02.08.2018 г. , постановено по гр.дело 37187/2016г.,  в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от А.И.К. срещу Г. Ф. частичен иск с правно основание чл.288, ал.1от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД  - за разликата над уважения размер от 2 081,70лв. - до пълния предявен размер от 3 469,50лв., /като част от общата сума от 5 782,50лв./, претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца имуществени вреди /разходи за заплащане на дейности на СБАЛ „П.“ ООД, непокрити от НЗОК;  разходи за закупуване на колянна ревизионна ендопротеза и разходи за медицински медикаменти/  в периода 26.02.2015г.- 04.03.2015г. ,  в резултат на  ПТП от 24.11.2013г. в гр.София, причинено от неустановен водач на МПС, ведно със законната лихва от 06.07.2016г.- до окончателното изплащане.

 

В останалата част, с която частичният иск е уважен, първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

 

ОСЪЖДА А.И.К. да заплати на Г. Ф. - сумата от 100,00лв. – разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.