Р
Е Ш Е
Н И Е № 296
В ИМЕТО НА НАРОДА
24.02.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5659 по описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 439317-F465974/29.05.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „Евита Бутик“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Капитан
Райчо“ № 56, търг. обект 3-67-2, представлявано от С. Й., е
наложено административно наказание – „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 500 лева
за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М
О Т И
В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
439317-F465974/29.05.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
гр.Пловдив, с което на „Евита Бутик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул.“Капитан Райчо“ № 56, търг. обект 3-67-2,
представлявано от С. Й., е наложено административно наказание – „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят, „Евита Бутик“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и
чрез процесуалния си представител – адв. А. в съдебно засeдание,
моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като процесуално необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващия орган - ТД на
НАП ПЛОВДИВ се представлява от юрк. В.П.,
който пледира за потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Пловдивският районен съд -
VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е, и разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 11.01.2019г. бил издаден
Акт за установяване на административно нарушение № F 465974
за това, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице „Евита Бутик “ ЕООД с Булстат
********* не е начислило ДДС в размер на 371,37лв. по получени доставки на
услуги по чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС със стойност 2228.25лв. през периода
01.03.2018г. - 31.03.2018г., когато дружеството не е било регистрирано по ЗДДС,
тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка, документирана
с протоколи № **********/08.11.2018г. и №**********/07.01.2019г било
констатирано, че данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3. ал. 1 от ЗДДС лице
Евита Бутик ЕООД с Булстат *********, установено на територията на страната,
получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са
облагаеми, и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.
ЗЛ не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- Пловдив в 7-дневен срок преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата
на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане с данък.
Заявление за регистрация по
ЗДДС по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС фирма Евита Бутик ЕООД е следвало да
подаде не по-късно от 28.12.2017г./включително/. На 26.10.2018г. е подадено
Заявление, но на друго основание с № 303911802188165/26.10.2018г. За неподадено
в срок заявление за регистрация по ЗДДС на лицето е съставен АУАН.
Дружеството Евита Бутик
ЕООД е регистрирано на 08.11.2018г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС
№ 160421802276405/08.11.2018г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
За периода 03.01.2018г.
/датата, следваща датата, до която е следвало да бъде издаден актът за
регистрация по ЗДДС, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок
01.01.2018г - неработен ден/, до 07.11.2018г датата предхождаща датата на която
е регистрирано лицето /08.11.2018г./, същото е следвало да начислява ДДС за
получени доставки на услуги /облагаеми доставки/ на територията на страната,
когато доставчикът е ДЗЛ, което не е установено на територията на страната, ако
беше стриктно изпълнило задължението си да подаде Заявление за регистрация по
ЗДДС.
В хода на проверката ДЗЛ е представило
документи, издадени в периода 07.12.2017г.- 07.11.2018г., от чуждестранни
юридически лица и банкови извлечения, във връзка с получени от проверяваното
лице услуги.
За данъчен период
01.03.2018г.- 31.03.2018г. проверяваното лице - Евита Бутик ЕООД, установено на територията на страната е
получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС.
Ако през периода
01.03.2018г- 31.03.3018г. лицето беше регистрирано по ЗДДС, за него щеше да
възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
в размер на 371,37 лв., като същото е следвало да издаде протокол на основание
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка
е станал изискуем, да впише в него вида на услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка,
основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за продажби получените
доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от полурателя по чл. 82, ал.2,
т.З от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката -
декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало да подаде в ТД
на НАП гр. Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно до 16.04.2018 г. /включително/- 14.04.2018г и 15.04.2018г —
неработни дни. Нарушението е извършено на 17.04.2018г.
На основание чл. 67, ал. 2
от ЗДДС когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът
се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
За периода 01.03.2018г -
31.03.2018г. от представените документи се установи, че са получени услуги на
стойност 2228,25лв. и е изискуем ДДС в размер на 371,37 лв.
Нарушението било
констатирано в ТД на НАП гр. Пловдив на 08.11.2018г. при преглед на документи в
хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за
регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№**********/08.11.2018г. Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с
протокол № **********/07.01.2019г.
Констатираното било
квалифицирано като нарушение на чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2
от ЗДДС. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН санкционираното дружество упражнило
правото си на писмено възражение.
След като
административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно, въз основа
на съставения АУАН, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500 лева на
основание чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка се
установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от
гласните такива - показанията на свидетеля Г.И., които съдът кредитира като
достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателсвта
по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложения и
събран по делото доказателствен материал се установява, че от страна на
жалбоподателя „Евита Бутик “ ЕООД че същото като данъчнозадълженото по ЗДДС
лице не е начислило ДДС в размер на 371,37лв. по получени доставки на услуги по
чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС със стойност 2228.25лв. през периода 01.03.2018г. -
31.03.2018г., когато дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно. Самия управител на дружеството в подаденото до
административния орган възражение, сочи, че не е съобразил, относно това, че плащанията
към „Фейсбук” и продажбите през електронен магазин изискват предварителна
регистрация по чл.97а ЗДДС. За данъчен
период 01.03.2018г.- 31.03.2018г. проверяваното лице - Евита Бутик ЕООД, установено на територията на страната е
получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2, т.З от ЗДДС. Цитираната
разпоредба поставя няколко условия: доставчикът да е данъчнозадължено лице и да
не е установен в страната; доставката да е с място на изпълнение в страната и
да е облагаема, като допълнителното условие по т.3 е получателят, установен в
страната, да е данъчнозадължено лице, от който всъщност се дължи и самият данъкът.
Получателя в случая е дружеството - жалбоподател „Евита Бутик“ ЕООД.
Ето защо и в тази връзка правилно е
приложен материалният закон. Правилно е приложена и съответната на нарушението
санкционна норма. Съгласно чл.180, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като
е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с
глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. Съгласно чл.180 ал.2 от ЗДДС алинея 1 се прилага и когато
лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не
се е регистрирало по този закон в срок. Неоснователно е възражението, че
следвало да бъде приложена разпоредбата
на чл.180а от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е
изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има
право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите лица, които
не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв. Цитираната
разпоредба въвежда различна, по-ниска по размер санкция за случаите визирани в
него, за разлика от този на чл.180 от ЗДДС. В случая, обаче, е неприложима, тъй като засяга случаите на
право на данъчен кредит, какъвто не е разглеждания по настоящото производство
случай. Отделно от това, съгласно чл.68,
ал.1 от ЗДДС право на данъчен кредит имат само лица, които са регистрирани по
този закон. Изрично това е посечено от законодателя, че лицето следва да е
регистрирано, за да може да осъществи правото си на данъчен кредит, а в
конкретния случай както се посочи няма спор, че през месец март 2018г.
дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. Ето защо съдът не споделя това
оплакване.
В случая е наложена имуществена санкция
в размер на 500 лв, който размер е минимално предвидения в закона за това нарушение,
поради което не подлежи на редуциране от страна съда.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Предвид това и
гореизложените мотиви, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ
наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ