№ 3601
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110133118 по описа за 2021 година
Ищецът ***, ЕИК *** представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4 е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД,
вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД, срещу ответника В. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес С. ЕЛХОВО,
УЛ. ПИРОТ/ПЕНЬО ПЕНЕВ/ № 20Б, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
6562/2021г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 1041,4 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 151575 от
06.12.2016 г. ведно със законна лихва от 3.2.2021 г. до изплащане на вземането,
- 133,89 лв. -договорна лихва за периода от 5.3.2017 г. до 1.12.2017 г., обезщетение - 121
лв. – обезщетение за забава за периода от 6.3.2017г.-29.12.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор
за кредит, по силата на който ответникът е дължал претендираните суми; договор за цесия,
надлежно съобщаване на цесията на длъжника; размер на неплатените изискуеми суми,
дължими по договора; покана към ответника да плати.
Спори се относно: налице ли е валидно правоотношение между кредитодателя „Ай Ти Еф
Груп“ и ответника – ответникът оспорва да е получавал електронни съобщения или книжа
във връзка със сключването на договора и не го е подписвал, възразява и че договорът
отговоря на изискванията на ЗПК; получена ли е от ответника заемната сума, нарушава ли
уговореният размер на договорната лихва от 41% добрите нрави; размерът на обезщетение
1
за забава; дали обезщетението за забава е включено в цесията.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно сключването на договор за потребителски кредит № 151575 от 06.12.2016 г.: касае
се за договор, сключен от разстояние, като съгласно заключението към СТЕ от името на
ответника е попълнена заявка за кредит, предоставено е съгласие за обработка наличните
данни, заемателят е приел стандартен европейски формуляр, договора и общите условия и е
активирал линка „приеми договор“ от ІР адрес 193.25.162.57 за договор
№15157586.12.2016г. Ответникът е предоставил личните си данни при сключването на
договора, като не се установява друго лице да е кандидатствало за кредита от профила на
ответника. Такива конкретни възражения не са направени в отговора на исковата молба,
поради което и за тяхното доказване не е разпределена доказателствена тежест и не са
събирани доказателства. С оглед на изложеното съдът намира, че между страните е сключен
процесния договор по реда на ЗПФУР.
Относно получаването на сумата: съгласно заключение към ССчЕ ответникът е получил
сумата по договор за потребителски кредит № 151575 от 06.12.2016 г. чрез Изи пей с
разписка от 6.12.2016г.
Относно дължимите суми: съгласно договор за потребителски кредит № 151575 от
06.12.2016 г. и заключението към ССчЕ чистата стойност на кредита /сумата получена от
заемателя/ е в размер на 1500лв. Годишната лихва за ползване на кредита е 41% или
353,64лв. Начислена е неустойка за необезпечаване на кредита в размер на 1194,36лв., която
се заплаща заедно с погасителната вноска по кредита. ГПР е в размер на 49,66%, начислена
е и такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 160лв. Начислена е
сумата 121 лв. – обезщетение за забава за периода от 6.3.2017г.-29.12.2020г., като за периода
13.3.2020 г. до 14.7.2020 г. обезщетение за забава не е начислявано.
Заемателят е извършил плащания на обща стойност 1166лв. От теци плащания са
погасявани суми за неустойка, такса, възнаградителна лихва и главница.
Относно действителността на уговорената възнаградителна лихва: Уговорената лихва е
възнаграждение за ползуване на известен капитал - парична сума. Но волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава Най-високия размер, допустим от закона според чл. 10,
ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за
извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да
бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
2
третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Следва да се приеме, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. / В този смисъл
е Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003 г., II гр.о./. В случая
размерът на уговоренат авъзнаградителна лихва е 41 %, и при преценка на останалите данни
по делото, тази уговорка се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Предвид
изложеното ответникът не дължи сумата 353,64лв.
Относно сумата за неустойка за непредставяне на обезпечение: Процесният договор е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на
потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за
потребителския кредит (към датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ
правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД),
сключени с потребители (арг. от чл.9, ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на
правилата за неравноправни клаузи от чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в
сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са
нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг. от
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Посоченият в договора размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР нараства допълнително с размера на неустойката. Включена по този начин в
погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва
3
на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване за обезпечение на
задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на банкова гаранция или осигуряване на
две физически лица –поръчители за изпълнението на договора, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 3.3
от договора. Както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени
в посочения в договора. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на
търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл. 3.3 от договора въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Тази разпоредба
противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и посочения общ размер на
плащанията. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението. Клаузата на чл.3.3 от договора противоречи на добрите нрави и добрите
търговски практики като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и
с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да достигне до
този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-
слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните
лихви и неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението. Предвид изложеното
ответникът не дължи начислените суми за неустойка. Изложеното се отнася и за таксата за
извънсъдебно събиране от 160лв.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи само чистата сума на кредита, като
предвид направените плащания остатъкът е в размер 334лв.Относно обезщетението за забава
– видно от представеното приложение към договора за цесия /л.33 от делото/ обезщетението
за забава, дължимо към 1.7.2019г. е в размер на 0,00лв., от което следва, че на ищеца не е
прехвърлена сума, представляваща обезщетение за забава. След сключването на договора за
цесия на основание чл.86 ЗЗД на ищеца-кредитор се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва. Срокът на договора за кредит е изтекъл на 1.12.2017г., поради което не е
необходима покана, за да изпадне длъжникът в забава /чл.84, ал.1 ЗЗД/. Договорът за цесия е
сключен на 19.7.2019г. и от тази дата следва да се изчисли обезщетението за забава върху
действителното задължение от 334лв. Изчислено по реда на чл.162 ГПК, дължимото от
ответника обезщетение за забава за периода 19.7.2019г. – 12.3.2020г. е в размер на 22,08лв.,
а за периода 14.7.2020г.-30.12.2020г. е 15,77лв. или общо 37,85лв.
Относно разноските: ищецът претедира следните разноски: 100,93лв. за заповеднто
производство, 107,34лв. – д.т. за исковото произовдство, 600лв. депозити за вещи лица,
както и юрисконсултско възнаграждение от 350лв. за процесуално представителство в
4
исковото производство. Съдът следва да присъди такова на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм.
ДВ, бр. 8 от 2017 г.), съгласно който в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния представител на ищеца, липсата на фактическа и правна сложност
на делото, както и че същото се явява типично за ищеца, намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 100лв. Общият размер на
разноските на ищеца е 908,27лв. Следва да му се присъди сумата 260,54лв. – разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, когато страната се представлява безплатно, съдът определя
възнаграждението за адвоката в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.7,
ал.7 НМРАВ е неприложима по отношение минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае
минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в заповедното
производство (определение № 153/24.3.2017г. по гр.д. № 6012017г. на Іт.о. на ВКС,
определение №5138/16.12.2021г. по в.ч.гр.д. № 14810/2021г. на СГС). Приложение следва да
намери разпоредбата на §1 от ДР на НМРАВ, а именно възнаграждението да се определи по
аналогия. Настоящият състав приема, че определено по аналогия, поцесуалното действие по
подаване на възражението по чл.414 ГПК, попада в хипотезата на чл.6, т.5, предл. последно
на НМРАВ, а именно – подаването на „други молби“. Минималното адвокатско
възнаграждение по този текст е 50лв. За процесуално представителство в исковото
производство следва да се определи възнаграждение в размер на 320,74лв. на основание
чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ и допълнително 200лв. на основание чл.7, ал.8 НМРАВ, или следва да
се определи възнаграждение от 570,74лв. На адв. Билева следва да се присъди сумата
407,02лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес С. ЕЛХОВО, УЛ.
ПИРОТ/ПЕНЬО ПЕНЕВ/ № 20Б, дължи на ***, ЕИК *** представляван от ***, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4 сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6562/2021г. на СРС, 32 състав, а именно:
- 334лв. - представляваща главница по договор за потребителски кредит № 151575 от
06.12.2016 г. ведно със законна лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 334лв. до предявения размер от 1041,4 лв.
- 37,85лв.– обезщетение за забава за периода от 19.7.2019г. – 12.3.2020г. и за периода
14.7.2020г.-30.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 37,85лв. до предявения размер
от 121лв. и за периода 5.3.2017г.- 18.7.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *** представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-
Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4 срещу В. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес С.
ЕЛХОВО, УЛ. ПИРОТ/ПЕНЬО ПЕНЕВ/ № 20Б, иск за сумата 133,89 лв. -договорна лихва за
периода от 5.3.2017 г. до 1.12.2017 г., обезщетение
ОСЪЖДА В. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес С. ЕЛХОВО, УЛ. ПИРОТ/ПЕНЬО ПЕНЕВ/
№ 20Б да плати на ***, ЕИК *** представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, сумата 260,54лв. – разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.Д-Р ПЕТЪР
ДЕРТЛИЕВ, № 25, ЕТ. 2, ОФ. 4, да плати на адв. *** с ЕГН ********** от САК, гр. София,
ул. Гургулят №31, сумата 407,02лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6