Решение по дело №3119/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  № 551

 

гр. Пловдив, 18.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на  18.04.2016г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

                                                                                              СТЕФКА МИХОВА

 

разгледа докладваното от съдията  Михова, гр.д.№ 3119  по описа на съда за 2015 г.,за да се произнесе  взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба  с вх.№3729/12.10.2015г., подадена от длъжника Е.Д.К. , ЕГН:**********,***, срещу постановлението за разноски от 24.09.2015г. по изп.д.№32/2015г. по описа на ЧСИ Никола Видев.

Жалбоподателката твърди,че с връчената й на 01.10.2015г. покана за доброволно предаване на дете, била уведомена от съдебния изпълнител, че дължи по изпълнителното дело  сумата от 550 лева-разноски и сумата от 114 лева-такси по ТТРЗЧСИ.Твърди,че не дължи заплащане на такси и разноски в посочения размер , тъй като не е възпрепятствала изпълнението на съдебно решение по гр.д.№19901/2012г. по описа на ПРС и утвърденото с него споразумение  и не е дала повод за инициране на изпълнително производство за принудително изпълнение на постановения от съда режим  на лични отношения между бащата  и родените от брака им две деца.По така изложените мотиви счита,че не следва да отговаря  за разноските по неоснователно заведеното срещу нея изпълнително дело по аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК  и моли съда да отмени постановлението за разноските от 24.09.2015г. като незаконосъобразно.При условията на евентуалност отправя искане до съда да намали размера на платеното по изпълнителното дело от взискателя адвокатското възнаграждение поради прекомерност.Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя И.К.  , в което поддържа становище за неоснователност  на жалбата.

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на подадената жалба от длъжника по изпълнителното дело на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК.

Пловдивският  окръжен съд, като взе предвид депозираните становища и наличните по делото доказателства, намира за установено следното: 

 С определение на ПАС от 21.03.2016г. по в.ч.гр.д.№166/2016г. е отменено определението на ПОС  от 08.01.2016г. по гр.д.№3119/2015г., с което е оставена без разглеждане жалбата на К. и делото е върнато  за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед дадените от ПАС задължителни указания за допустимост на подадената жалба, окръжният съд дължи произнасяне  по съществото на правния спор.

Производството по изпълнително дело е образувано по  молба на И.Т.К.,чрез пълномощник адвокат Н.П.,  за изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.№19901/2012г. на ПРС, в частта досежно определения режим на лични отношения на бащата  с родените от брака му с Е.К. непълнолетни деца Т. и Д. К. Към молбата освен изпълнителния лист е представено пълномощно от 09.03.2015г., с което И.К. е делегирал представителна власт на адвоката да завежда и води делото до окончателното му свършване във всички инстанции,както и договор за правна защита и съдействие от същата дата, с който е  уговорен размер на дължимото адвокатско възнаграждение от 500 лева. На 24.09.2015г. от съдебния изпълнител е издадено постановление,с което е приел като разноски по делото предявения от взискателя адвокатски хонорар в размер от 500 лева и такси по ТТРЗЧСИ със сметка №**********/09.03.2015г. в размер от 50 лева. С оглед подадената от длъжника жалба  с вх.№3729/12.10.2015г. срещу постановлението за разноски от 24.09.2015г., съдебният изпълнител е  намерил за основателно рлелевираното в нея оплакване  за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя ,  поради което с постановление от 12.11.2015г.  е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 500 лева на 400 лева, съгласно чл.10,т.1 и т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл.78,ал.5 от ГПК.

Първото инвокирано оплакване от жалбоподателката е, че не дължи заплащане на такси и разноски по изпълнителното дело , тъй като не е възпрепятствала изпълнението на съдебно решение по гр.д.№19901/2012г. по описа на ПРС и утвърденото с него споразумение  и не е дала повод за инициране на изпълнително производство за принудително изпълнение на постановения от съда режим  на лични отношения между бащата  и родените от брака им две деца. Съдът намира така релевираното оплакване за неоснователно. Разноските на взискателя за внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение са приети за събиране в изпълнителното производство на основание  чл. 79 ГПК  по силата на разпоредбата, че разноските са за сметка на длъжника, освен в случаите на прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК, плащане след започване на изпълнителното производство и на изоставяне на изпълнителните действия от страна на взискателя . Следователно в настоящия случай освобождаващите от отговорност за заплащане на такси и разноски по изпълнението предпоставки не са налице,тъй като изпълнителното производство не е прекратено на основание чл.433 ГПК,не са изоставени изпълнителните действия от взискателя, като изпълняемото право не е парично, за да се преценява дали длъжникът е извършил плащане на дълга и взискателят недобросъвестно е образувал изпълнително производство за повторното му събиране по принудителен ред.   След като се е снабдил с изпълнителен лист, взискателят винаги има правен интерес да образува изпълнително дело за предаване на дете при съблюдаване на особените правила, предвидени в чл.528 ГПК.Направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с образуването и движението на делото са необходими и подлежат на заплащане от длъжника на основание чл.79 ГПК , а разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като се изпълнява съдебно решение,което е акт на спорна администрация на гражданските правоотношения, който се ползва с изпълнителна сила. Ето защо твърденията на другия родител ,че не препятства изпълнението на определения режим на лични отношения са ирелевантни за настоящия процес и не могат да бъдат обсъждани или установявани с поисканите от жалбоподателката  свидетелски показания.С оглед на горното Е.К. дължи заплащане на такси и разноски по изпълнителното дело,а релевираните в този смисъл оплаквания в жалбата се неоснователни.

Неоснователно е и оплакването в жалбата за прекомерност на платеното по изпълнителното дело от взискателя адвокатското възнаграждение.

Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК, предвиждаща възможност по искане на насрещната страна да бъдат намалени дължимите от нея разноски за адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, урежда отношенията не между страната и упълномощения от нея адвокат във връзка със сключения помежду им договор за правна защита и съдействие, а тези между страните по делото във връзка с отговорността за разноски. За образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение по чл.10,ал.1,т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения  е в размер от 200лв. Същото се дължи кумулативно с възнаграждението в размер от 200 лева по чл.10,ал.1,т.4 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия извън посочените  в чл.10 случаи и касаещи процесния-предаване на дете. Следователно минималният дължим по изпълнителното дело размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева. Взискателят е заплатил по договора за правна защита и съдействие  адвокатско възнаграждение  в размер от 500 лева, което е било намалено от съдебния изпълнител  с постановление от 12.11.2015г.  от 500 лева на 400 лева, съгласно чл.10,т.1 и т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на основание чл.78,ал.5 от ГПК, и което постановления няма данни да е било обжалвано от страните. Наред с това дори да се приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението пак не би могло да бъде намалено като прекомерно, тъй като е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, под чийто праг съдът няма право да определя възнаграждение.

Горното обосновава извод за неоснователност на жалбата подадена от Е.К. срещу постановление от 24.09.2015г.  за разноските по изпълнително дело № 32/2015г. на ЧСИ Никола Видева и на  отправеното от жалбоподателя искане за намаляване размера на платеното от взискателя адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Водим от горното , Пловдивският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№3729/12.10.2015г.,  подадена от длъжника Е.Д.К. , ЕГН:**********,***  , чрез пълномощник адв. А., срещу постановление от 24.09.2015г.  за разноските по изпълнително дело № 32/2015г. по описа на ЧСИ Никола Видева и искането на жалбоподателя Е.Д.К. , ЕГН:**********, за намаляване на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на заплатеното от взискателя за изпълнението адвокатско  възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                             2.