Р Е Ш Е Н И Е
№ 481/
26. Септември 2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и шести септември 2019г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1002/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в
ЗООТ – Белене при Затвора Белене, срещу
Заповед № 161/16.08.2019г. на Началника на Затвора - Белене, с която на осн.
чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС са иззети предмети и вещи, които лишеният от свобода е
държал неправомерно.
Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че отнемането на вещи, пари и ценни
книжа може да се извършва единствено и само след решението на съд.
Ответникът – Началникът на Затвора – Белене е приложил
административната преписка. Чрез юрк. У. изразява становище за неоснователност
на жалбата като счита заповедта за законосъобразна, а изложените от
жалбоподателя доводи за неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Като съобрази относимите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл.145 и следващите от АПК вр. чл.
122 ал.3 вр. чл. 111 от ЗИНЗС.
Заповедта е връчена на 16.08.2019г. Жалбата е подадена
по пощата на 26.08.2019г. и следователно е депозирана в законния 14-дневен срок
за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Н.Т.Т. изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ при общ режим в ЗООТ – Белене към Затвора Белене.
От приложените по делото докладни записки от Т. О. Т.
– надзирател, Ц. Т. Д. – ИСДВР, гл.инспектор А. Н. М. – НС ЗООТ – Белене,
Протокол за иззети вещи при личен обиск и претърсване и снети саморъчни писмени
обяснения от л. св. Т. се установява, че на 28.07.2018г. около 17:00ч. е
извършено претърсване на работен обект „парно“ към Затвора Белене. При влизане
в спалното помещение на л.св. Н.Т., който работи на щат – параджия към обекта,
мл. инсп. Т. О. открил на масата, завити с кърпа: мобилен телефон „Моторола“
със СИМ карта „Виваком“№ 276653, микро SD карта памет 2GB, зарядно устройство за мобилен телефон и 2 бр. USB кабели, за които вещи л.св. в обясненията си признава,
че са негови. В съдебно заседание жалбоподателят също категорично поддържа, че
всички иззети вещи са негови. Вещите са иззети и описани в протокол по реда на
чл. 92 и чл. 95 от ЗИНЗС. Представителите на охранителния състав имат право да
извършват по този ред обиски и претърсвания на спални и работни помещения в
присъствието на лишените от свобода. Протоколът е подписан от лишения от
свобода, а вещите са оставени на съхранение в склада за изземване. В дадените
писмени обяснения л.св. потвърждава, че при извършения обиск и претърсване му е
отнет мобилен телефон Моторола с карта и зарядно. Представя и копие от връчения
му екземпляр от протокола за изземване.
Съгласно чл. 97 ал.1 т.1 и т.3 лишените от свобода не могат да внасят и
държат при себе си неразрешени предмети, да притежават, ползват или държат при
себе си мобилен телефон, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.
Съгласно чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС Министърът на
правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените
и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове
и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.
На осн. чл. 122
ал.2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е
установено чия собственост са се изземват. Собствеността им се отнема в полза
на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора. Заповедта се
обявява на лишения от свобода срещу подпис и подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от запознаването при условията и по реда на чл. 111 ЗИНЗС.
По делото е представена Заповед №
ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието , с която е утвърден списък
на разрешените вещи по чл. 122 ал.1 ЗИНЗС, приложение към заповедта.
Намерените при обиска предмети, подробно изброени, не
са сред разрешените такива по списъка по чл. 122 ал.1 ЗИНЗС, които лишените от
свобода могат да притежават, държат и ползват. Намереният мобилен телефон,
части и устройства към него представляват забранени вещи, изброени в чл. 97
ал.1 т.1 и т.3 ЗИНЗС, които л.св. нямат право да внасят, държат при себе си, да
притежават и ползват. За констатираното нарушение на Т. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ със Заповед № 39/13.08.2019г.
на Началника на ЗООТ – Белене, за която няма данни да е обжалвана.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 161/16.08.2019г.
Началникът на Затвора – Белене законосъобразно на осн. чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС е
отнел в полза на фонд „Затворно дело“ иззетите при обиска неразрешени вещи,
които Т. е държал неправомерно и за които признава, че са негова собственост. Началникът
на затвора има такова правомощие, видно от цитираната по горе разпоредба на чл.
122 ал.2 от ЗИНЗС, на чието правно основание е издадена заповедта.
Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана с
посочването на докладна записка с Рег. № 4524/15.08.2019г. на гл. инспектор
А. Н. М. – НС ЗООТ – Белене и Протокол № ІІ-4-17/29.07.2019г., в които се съдържат фактическите основания за
отнемането на иззетите вещи, които л. св. е държал неправомерно и това се
доказва от материалите по преписката и по делото. В хода на производството не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до други
изводи.
Не е съществен пропуск посочването в протокола за
изземване и в заповедта единствено марката на мобилния телефон. Това описание е
достатъчно, за да се прецени дали намерената вещ е разрешена за ползване от
л.св. Самият той признава, че именно намерените в него вещи са иззети и описани
в протокола за изземване и съзнава, че е забранено притежанието, държането и
ползването на мобилен телефон. Другите изложени твърдения от жалбоподателя в
съдебно заседание - как и защо телефонът е останал у него след отпуск и защо не
го е предал, са неотносими към предмета на доказване по настоящото дело.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е притежавал и държал изброените
забранени вещи и представените в съдебно заседание доказателства и доводи не
разколебават този извод.
Заповедта е съобразена с материалния закон и целта му
и следва да се потвърди.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр.
чл. 144 АПК в полза на бюджета на ГДИН следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрискунсулт У..
Съгласно чл.111 ал.5 ЗИНЗС решението на
административния съд не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 111 ал.6 вр.
чл. 122 ал.3 от ЗИНЗС съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 161/16.08.2019г. на Началника на Затвора - Белене,
с която на осн. чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС са иззети предмети и вещи, които лишеният
от свобода - Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в ЗООТ- Белене при Затвора Белене е
държал неправомерно.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., изтърпяващ наказание в ЗООТ- Белене при
Затвора Белене да заплати на Главна Дирекция Изпълнение на наказанията – София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи незабавно на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/