№ 1667
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Петър Ив. Минчев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511314 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 12220 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 12567/2024 г. по описа на СРС,
125 с-в е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. М. К., ЕГН
********** с адрес град София, ж.к.*******, сумата от 10000.00 лева -обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнато и
поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 07.08.2018г. до
03.05.2023г. обвинение в извършване на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с
влязла в сила на 03.05.2023 г. присъда по нохд№ 1126/2019г. по описа на СГС, НО, 27-
ми състав ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до
плащането, както и сторените разноски от 10 лева за държавна такса и 1060 лева
платено адвокатско възнаграждение.
С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.
М. К. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.******* искове правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за горницата над уважения размер от 10000.00 лева до
пълния предявен размер от 25000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на Република България за периода от 07.08.2018г. до 03.05.2023г.
обвинение в извършване на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с влязла в сила
на 03.05.2023 г. присъда по нохд№ 1126/2019г. по описа на СГС, НО, 27- ми състав
1
ищецът е признат за невиновен.
Срещу постановеното решение, в частта на уважаване на исковете, е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република
България с изложени доводи, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Поддържа, че в разглеждания случай не е установен фактическия състав за
ангажиране отговорността на държавата, чрез прокуратурата, за обезщетяване
понесени от ищеца неимуществени вреди. В производството не било установено
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да бъдат в причинно-
следствена връзка с неоснователното обвинение.
Освен това при постановяване на решението и определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът не е спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД.
Определено е обезщетение в завишен размер без съобразяване, че наказателното
производство е било в досъдебна фаза едва около пет месеца /от привличането му като
обвиняем на 07.08.2018 г./. Останалото време до влизане в сила на оправдателната
присъда на 03.05.2023 г. делото е било в съдебна фаза, по време на която
прокуратурата не е решаващ орган и продължителността на наказателното
производство не може да й се вмени като вина. Оттам счита, че претърпените от
ищеца неблагоприятни последици / в личен, професионален и здравословен аспект/ в
много малка степен се дължат на поведението на прокуратурата. Поддържа, че
производството /в досъдебна фаза/ е протекло в разумен срок. Отправя искане за
изменение на решението в обжалваната част, като неправилно с присъждане на
обезщетение в размер съответен на приноса на прокуратурата и принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Р. М. К., в който изразява становище за нейната неоснователност. Отправя
искане за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като
правилно и обосновано. Заявява, че при постановяването му е бил приложен правилно
материалния закон и не са били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображения:
2
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Във връзка с доводите, изложени в подадената въззивна жалба, въззивният съд
намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.
Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него
неоснователно наказателно производство приключило с влязла в законна сила
оправдателна присъда.
Страните не спорят и се установява от приложеното наказателно производство,
че в периода от 26.05.2015г. до 03.05.2023 г. е било водено наказателно производство,
първоначално за извършено престъпление по чл.136,ал.1 НК, образувано срещу
неизвестен извършител, по което ищецът К. бил разпитан като свидетел /ДП №
1660/2015 г./, а впоследствие за престъпление по чл.123,ал.1 НК, в това че на
26.05.2015 г. в гр.София, ж.к.*******, в асансьорна шахта причинил смъртта на
И.Д.Д.-служител на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-К., в
качеството си на едноличен собственик на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., която има договор за
поддържка на асансьор на вход Д на бл******* /договор за абонаментно обслужване
от 01.02.1995 г./ изпратил Димов сам, без друг асансьорен монтьор, да смени
осветителното тяло в асансьорната кабина, с което нарушил правилата на чл.9, ал.3 от
НБЕТНА, чл.204, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за ЗБУТ, чл.10, ал.1, т.11 от
НБЕТНА.
Установява се, че по образуваното досъдебно производство спрямо ищеца са
били извършени процесуално-следствени действия, като както бе посочено, на
26.05.2015г. ищецът К. бил разпитан като свидетел, извършен бил оглед на
местопроизшествието, с протокол за доброволно предаване от 27.05.2015г. ищецът К.,
в качеството му на собственик на ЕТ РЕА-Р.-Р. К., предал на органите по разследване
определени писмени документи. На 05.08.2015г. били изискани определени документи
от ищеца, като същият отново бил разпитан в качеството на свидетел на 16.06.2015 г.
С постановление от 18.7.2016г. на СРП делото било изпратено по компетентност
на СГП, тъй като било прието, че ако е осъществено престъпление, от което е настъпил
вредоносния резултат - смъртта на пострадалия, то същото престъпление е по чл.123,
ал.1 НК.
3
С определение на СГС от 16.03.2017г. по н.ч.д.№ 4910/2016г., съдът се е
произнесъл по подадена жалба от Р.К. - съпруга на пострадалия и законен
представител на детето на пострадалия срещу постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.08.2016г. на основание чл.24, ал.1 НПК. В същото са
изложени мотиви, че пострадалият бил извършил ремонт без възлагане от страна на
работодателя, както и че свидетелят К. не е знаел, нито разрешавал неправомерният
ремонт, поради което не е проявил професионална непредпазливост. С постановеното
определение съдът приел, че разследването не е пълно и отменил постановлението,
Определението на СГС било потвърдено с определение на САС от 12.04.2017 г.
На 11.05.2017г. и на 28.06.2017г. ищецът К. отново бил разпитан като свидетел.
С протокол от 27.06.2017г., К. отново предал доброволно конкретни писмени
документи на разследващите органи.
На 28.6.2017г. като свидетел бил разпитан Б.Ц., както и Ц.С., а на 04.10.2017г.,
Р.И.. На 05.10.2017г., като свидетел била разпитана и Л.Б.. С постановление от
13.09.2017г. по делото била назначена техническа експертиза, която да установи
причината за инцидента.
На 24.10.2017г. разследващият полицай изготвил писмено мнение, с което
предложил на Прокуратурата наказателното производство да се прекрати, на
основание чл.24,ал.1 НПК, по съображения, че Р. К. няма как да е извършил
престъпление по чл.123, ал.1 НК или чл.136, ал.1 НК.
С постановление от 25.01.2018г., на прокурор при СГП, наказателното
производство било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК, като по жалба на
наследниците на пострадалия, видно от определение от 21.02.2018 г. по н.ч.д №
797/2018г. на СГС, това постановление било отменено, при съображения на съда, че са
налице данни за нарушение на чл.9, ал.3 НБЕТНА, без посочване, че нарушението е
било извършено от ищеца К..
След второто връщане на делото на Прокуратурата, било изготвено
постановление от 04.07.2018г. за привличане на ищеца Р. К. като обвиняем в
престъпление по чл.123,ал.1 НК, като ищецът К. бил привлечен като обвиняем на
07.08.2018г. Спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от
500.00 лева, внесена на 07.08.2018г. На същата дата бил съставен протокол за разпит
ищеца като обвиняем. На 25.10.2018г., на обвиняемия К. било предявено
разследването. Изготвено било предложение за предаване на обвиняемия на съд.
По образуваното производство, на 28.11.2018г. в СГС бил внесен обвинителен
акт, въз основа на който било образувано НОХД 5414/2018г. С разпореждане на СГС
било насрочено разпоредително заседание, проведено на 29.01.2019г. На последната
посочена дата съдебното производство било прекратено и делото било върнато на
4
Прокуратурата, за отстраняване на констатирано съществено процесуално нарушение
в досъдебното производство, което според посоченото, е отстранимо - изясняване
кръга от лица, които имат качеството „пострадал“, както и за отстраняване на пропуски
в обвинителния акт- неясноти и противоречия.
На 27.02.2019г., на ищеца К. отново било предявено разследването.
На 18.03.2019г. отново бил внесен в СГС обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 1126/2019 г. С разпореждане на СГС било насрочено
разпоредително заседание, проведено на 17.05.2019г., в което били извършвани
процесуални действия. На 20.06.2019 г. бил даден ход на съдебното следствие,
продължило на 15.07.2019 г., 31.10.2019 г., 03.12.2019г.
На 20.02.2020г., за когато било насрочено поредно о.с.з., било установено, че се
налага замяна на съдебен заседател. Било насрочено разпоредително заседание за
27.03.2020г., на което били извършени процесуални действия с нов съдебен заседател.
На 28.05.2020г. Прокуратурата представила обвинителен акт с допусната поправка на
техническа грешка. Следващи съдебни заседания са били проведени, с даване ход на
съдебното следствие, на 26.07.2020г ., 17.07.2020г., 18.09.2020г., 22.01.2021г.,
16.03.2021г., /не бил даден ход на съдебното следствие на 12.05.2021г. 01.06.2021г.,
16.07.2021г., 20.09.2021г, 01.12.2021г/, 11.01.2022г.
На 21.03.2022г. била постановена оправдателна присъда срещу ищеца К. и била
отменена наложената му мярка за неотклонение.
Постановената присъда била протестирана от СГП и обжалвана от повереника
на частните обвинители. Било образувано дело № 653/2022г. на САС, НО, по което с
определение от 01.09.2022 г. било насрочено о.с.з., без събиране на доказателства,
проведено на 28.09.2022г. На посочената дата била допусната експертиза, изслушана
от съда на 14.11.2022г., на което бил даден ход на съдебните прения. Представителят
на Прокуратурата поддържал протеста.
На 28.02.2023г. било постановено решение от САС, НО, с което присъдата била
потвърдена. Оправдателната присъда, с която К. е бил признат за невиновен в
извършване на описаното престъпление е влязла в сила на 03.05.2023 г.
С решение № 12 от 17.02.2022 г. по в. н. о. х. д. № 4581/2018 г. по описа на
Софийски окръжен съд е потвърдена присъда № 2 от 26.01.2021 г. по НОХД №
149/2019 г. по описа на PC Елин Пелин.
Оправдателната присъда е влязла в законна сила на 17.02.2022 година.
В хода на производството пред първоинстанционния съд са били събрани гласни
5
доказателства.
От показанията на свидетеля Е.Р. – К.С. /дъщеря на ищеца/, преценени по реда
на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, се
установява, че воденото наказателно производство бил стресиращ период. Това
сринало ищеца и като човек и като професионалист. Ищецът бил много лоялен и доста
услужлив човек. Променил се вного, станал затворен и не бил пълноценен нито като
баща, нито като дядо. Мисълта му била все на друго място. Отслабнал много, състарил
се, не се виждал с други освен със семейството си. Бил нарушен силно авторитета му и
макар делото да е завършило с оправдателна присъда винаги оставала една
въпросителна. В професионално отношение търпял загуби също. Ищецът започнал да
вдига кръвно налягане, което дотогава било под контрол, затворил се в себе си, не
искал да общува извън семейството.
Чрез показанията на свидетеля Б.Ц. се установява претърпения шок от страна на
ищеца вследствие на повдигнатото му обвинение. Установява се, че същият отслабнал
значително. Идвали хора да го питат дали е отнет лиценза му, което допълнително му
създавало неприятни усещания. Бил умислен, угрижен, външния му вид сочел за
неприятни изживявания и стрес. Бил напрегнат.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна
страна следното:
Основните доводи на страните се свеждат до неправилно приложение на
материалния закон и неправилно определяне на дължимото обезщетение за понесените
неимуществени вреди с оглед принципа за справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между
страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата
урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което
има гаранционно обезщетителен характер. За това, предпоставките за възникването
се уредени в закона, като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде
обосновано наличието или липсата . Всички предпоставки за възникването на
задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка
наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е
6
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в
разпоредбата предпоставки. Това е така, тъй като с окончателен акт е установено, че
предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
Прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този
момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени
процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което в последствие е оправдано/прекратено е производството, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване
на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета
на иска.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ -
ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление първоначално по чл.136,ал.1 НК,
а впоследствие по чл.123,ал.1 НК, като с влязла в законна сила е оправдан като
невиновен. Обвинението е за „тежко” престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК-
предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години, като следва да се отчете
отражението на тези обстоятелства върху психиката на ищеца и факта, че през тези 4
г., 8 месеца и 26 дни той е бил със съзнанието, че го грози присъда, която може да
включва ефективна присъда с наказание лишаване от свобода.
Установява се, че наказателното производство срещу него е продължило от
07.08.2018г. до 03.05.2023 г. за период от 4 г., 8 месеца и 26 дни. Несъмнено воденото
срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно на психиката и
7
личността на ищеца. Последното се потвърждава от показанията на свидетелите С. и
Ц., като първите са преценени с оглед указанията на чл.172 ГПК.
Действително с постановлението от 26.05.2015 г. досъдебното производство е
било образувано срещу неизвестен извършител, а не срещу ищеца, което е сторено
едва на 07.08.2018г. Чрез последното се установява обаче, че наказателното
производство е било образувано във връзка с настъпил трагичен инцидент със смъртен
случай на служител на ЕТ собственост на ищеца във връзка с професионалтата му
дейност по изпълнение на договор за абонаментно обслужване на асансьор в сграда-
етажна собственост. Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК
Решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на IVг. о. на ВКС, което се
възприема от настоящия състав, пострадалият търпи вреди от наказателното
преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на
обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 50009
ОТ 08.02.2023 Г. ПО ГР. Д. № 932/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, коет осе възприема
от настоящия състав, употребеният в чл.2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ израз
"обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл;
когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано
наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което
единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в
който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние
Оправдателната присъда несъмнено обосновава извод за незаконност по
смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на
длъжностните лица на Прокуратурата на Република България по повод образуваното
наказателно производство. Доводите в обратен смисъл изложени от въззивника, съдът
намира за неоснователни. В мотивите на ТР № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.дело №
5/2013 г. на ВКС, ОСГК е посочено, че държавата носи обективна отговорност за
дейността на правозащитните органи. При обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината. След като е без значение дали увреждането се
дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се
8
поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление
рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция
по обвинение в наказателния процес. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290
ГПК РЕШЕНИЕ № 77 ОТ 10.02.2025 Г. ПО ГР. Д. № 5331/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС, което се възприема от настоящия състав.
Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
Същевременно при определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди. При установена връзка обезщетението по чл. 52 от ЗЗД следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и
множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и
техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение и мярка за процесуална принуда, данните за личността на подсъдимия с
оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
В случая, чрез ангажираните в производството гласни доказатества се
установява, че ищецът е преживял психически и емоционални страдания във връзка с
неоснователното обвинение, които се отличават с негативни последици от една страна
по отношение на личността и неговата психика, а от друга спрямо неговата
професионална дейност като ЕТ РЕА-Р.-Р. К.. Установи се, чрез показанията на
9
свидетеля С., че ищецът е градил своя бизнес повече от 20 години, както и че след
този тежък инцидент макар и при оправдателна присъда ищецът е пострадал както в
лично качество, така и като професионалист. Съответно, чрез показанията на
свидетеля Ц. съдът намира за установено, че по време на водене на наказателния
процес ищецът се е променил негативно като лично и като професионалист. Видимо
отслабнал, остарял, затворил се, станал напрегнат и угрижен. Налагало се да провежда
разговори с клиенти, които му задавали въпроси дали фирмата му е с отнет лиценз.
Несъмнено следва извод, че наказателното преследване се е отразило негативно
и на личността и на професионалния живот на ищеца. Доводите на ответника в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Чрез ангажираните пред първата
инстанция доказателства се установява, че воденото срещу ищеца наказателно
производство се е отразило негативно на личността и здравословното състояние на
ищеца. Оттам, следва да бъде отчетено и негативното отражение върху социалната
среда и икономическото състояние и самочувствието на ищеца в обществото, които
несъмнено са били силно засегнати в една активна възраст за професионално развитие.
Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства свързани с тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство,
интензивността на упражнената репресия, наличието на съпътстващи мерки за
процесуална принуда, степента на засягане на емоционални, личния и професионалния
живот на увредения, данните за личността му - неосъждан, въззивният съд намира, че
в разглеждания случай за претърпените болки и страдания от психическо естество, на
ищеца следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10000.00 лева общо, отговарящо на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52
ЗЗД и който размер е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. За определянето на посочения размер съдът съобрази и
обществено-икономическата обстановка в страната към момента на провеждането на
наказателното производство и към момента на постановяване на оправдателната
присъда. За обосноваване на тези изводи, съдът съобрази, че в случая незаконното
обвинение се е отразило силно-негативно върху неимуществената сфера на ищеца.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 126 ОТ
28.10.2020 Г. ПО ГР. Д. № 4374/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, което се възприема от
настоящия състав и съдът намира за приложимо в случая, незаконното обвинение в
извършване на престъпление на лица, упражняващи професии, към които
обществените изисквания са завишени, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера, а в още по-голяма степен това важи за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионална реализация /реш. №.344/24.11.14 по г.д. №.2378/14, ІV ГО/.
10
Доводите на ответника, че определеното от първата инстанция обезщетение в
размер на 10000.00 лв. не съответства на принципа за справедливост, съдът намира за
неоснователни с оглед изложените по-горе съображения. При определянето на този
размер обезщетение съдът е съобразил, че в производството е доказано нагетивно
отражение на воденото наказателно производство не спрямо личността на ищеца, а и
спрямо упражняваната от него професия.
Върху така определеното обезщетение следва да бъде присъдена законна лихва
от 03.05.2023 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното
изплащане на сумата.
Поради това, настоящия състав намира че следва да уважи претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 10000.00 лв., ведно със
законната лихва от 03.05.2023 г.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно в обжалваната от ответника част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1300.00 лв. за въззивната инстанция.
За обосноваване на този извод, настоящият състав намира възраженията на ответника
за прекомерност на сторените от ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за неоснователни. При съобразяване постановеното решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с ретроактивно
действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.,
както и дадените разяснения с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че договорения за
въззивната инстанция общ размер 1300 лв. не е прекомерен с оглед извършените
процесуални действия и действителната правна и фактическа сложност на спора.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12220 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 12567/2024 г. по
описа на СРС, 125 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на Р. М. К., ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.*******,
сумата от 10000.00 лева -обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2,
ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от Прокуратурата на
Република България за периода от 07.08.2018г. до 03.05.2023г. обвинение в извършване
на престъпления по чл.123,ал.1 НК, за което с влязла в сила на 03.05.2023 г. присъда по
11
нохд№ 1126/2019г. по описа на СГС, НО, 27- ми състав ищецът е признат за невиновен,
ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до плащането, както и в частта на
разноските.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” №2
да заплати на Р. М. К. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.*******, на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК сумата от 1300.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12