РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. В., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20251420100013 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Р. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „Д. Х.” № ....., против ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д. Б.” № ********.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023 г. около 8:45 часа, в гр. В., лек
автомобил марка „М.“, модел „МЛ .........“, с peг. №............., управляван от И. Д. Г., се движел
по бул. „В. Ю.”, като достигайки кръстовището с ул. „Г. Б.”, извършил маневра завой наляво,
с цел да се навлезе в улицата, като поради липса на достатъчно внимание и проявена
непредпазливост, не пропуснал и блъснал от дясната страна пресичащия ул. „Г. Б.”
пешеходец Д. Г.. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 457/07.08.2023 г., съгласно който виновен за настъпването на инцидента
бил водачът на л.а. марка „М.“, модел „М.“, с peг. № ............, с чиито виновни и
противоправни действия бил причинен процесният пътен инцидент. Към виновния водач
било взето административно отношение, като му бил съставен А., Серия GA № ................
Видно от Констативния протокол за ПТП, превозното средство, което управлявал виновният
причинител, имало валидна застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД
„Б.И.” АД, по застрахователна полица № *************, със срок на валидност от
05.07.2023 г. до 04.07.2024 г.
Поддържа се, че непосредствено след пътния инцидент ищецът бил транспортиран с
линейка до ЦСМП – М. „Х. Б.“ АД - гр. В., където постъпил с контузна рана на
предмишницата на лявата ръка. След извършени изследвания, пострадалият бил
диагностициран с окончателна диагноза – контузия на предмишницата, поради което му
била предписана и терапия с медикаменти. Видно от съдебномедицинско удостоверение №
242/2023 г., издадено от МБАЛ „Х. Б.“ АД - гр. В., на ищеца на 08.08.2023 г. бил извършил
преглед от д-р Ф. Т. – съдебен лекар, поради оплаквания за силни болки, като съгласно
заключението ищецът е получил охлузвания на горен ляв крайник и двете колена, като по
1
механизъм на уврежданията същите отговарят да бъдат получени но време и начин в
условията на ПТП — блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху
пътното платно.
Твърди се, че вследствие на претърпения удар ищецът се оплаквал от нестихващи
болки, които се усилвали при опит да раздвижи ръката си. Травматичните увреждания, които
получил вследствие на пътния инцидент, му причинили болка за период от близо месец.
Пречили му да извършва ежедневни и обичайни дейности, като за него полагали грижи
близките му, които му съдействали за обикновените ежедневни нужди. Освен това, поради
необходимостта от възстановяване, Г. бил лишен от възможността да работи, което се
отразявало негативно на самочувствието му и го карало да се чувства маловажен и в още по-
голяма тежест за близките му. Поради гореописаните последици инцидентът повлиял и на
психиката на Д. Г., като той често се връщал към преживяното, което му пречело и да
превъзмогне породилия се страх от пътната обстановка. И към днешна дата у него се
забелязвало притеснение и негативни помисли, като това влияело не само на него, но и на
околните, които споделяли, че не могат да го познаят. Инцидентът въздействал и на
настроението на ищеца, като той бил предимно разтревожен и унил, което не било обичайно
за него. Поради преживяното Д. Г. се затворил в себе си и намалил контакта с близки и
роднини. Силният стрес, предизвикан от инцидента, дал отражение над настроението и
смелостта му, като внезапността на удара въздействала по такъв начин над психиката му, че
той изпитвал непреодолим страх от движението по пътищата.
Поддържа се, че виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на лицата,
чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрИ.ла от застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Б.И.” АД по застрахователна полица №
BG/02/123002024692 със срок на валидност от 05.07.2023 г. до 04.07.2024 г. Претенцията на
ищеца за обезщетение на неимуществени вреди била надлежно заведена на основание чл.
380, ал. 1 КЗ на 22.01.2024 г., като въпреки че предвиденият тримесечен срок за произнасяне
от страна на ответника изтекъл, към настоящия момент не било отправено официално
предложение за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца.
Предвид тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 07.08.2023 г., в размер на 5 000,00 лв., ведно с лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията
пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, /22.01.2024 г./ до окончателно изплащане
на сумата. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който предявения
иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния лек автомобил „М.“, с peг. № ***** СН. Оспорва се механизмът на ПТП, като се
сочи, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП, като съставеният по случая Констативен протокол
за ПТП № К-457 от 07.08.2023 г. не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото същият е съставен от длъжностно лице, което
не е присъствало на настъпването на процесното ПТП. Твърди се, че без да е установен
механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Оспорва се да е налице осъществен деликтен
фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число
противоправност и вина в поведението на водача на „М., с peг. № ******, като се твърди, че
събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват се правните
2
доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС „М.“, с peг. № ************* нарушения
на правилата за движение от ЗДвП. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства по
отношение на каквато и да е причинно-следствена връзка между твърдяната вина на
застрахования и механизма на ПТП.
Направено е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, като се твърди,
че същият с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента
и произтеклите от него вреди. Посочва се, че настъпилите увреждания на ищеца Д. Р. Г. не са
резултат единствено на виновното поведение на водача на лек автомобил „М.“, с peг. №
*********, като ищецът в значителна степен сам е завишил риска от собственото си
увреждане, като е нарушил нормативно-установените правила за движение на пешеходци
/чл. 113 и 114 ЗДвП/, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и
навлизайки внезапно на пътното платно. Поддържа се, че пешеходецът е пресичал пътното
платно на необозначено за това място, без да се увери в собствената си безопасност и преди
да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС,
както и неговата скорост на движение. Твърди се, че нарушавайки горните разпоредби
пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Излагат се и съображения, че пострадалият не е претърпял посочените от него
увреждания и се оспорват всичките и твърдения в тази насока. Сочи се, че претенциите на
ищеца са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че от медицинските документи става ясно, че ищецът е получил
само повърхностни наранявания/охлузвания по лявата ръка и охлузване по ляво и дясно
коляно, като няма данни за предписана терапия за каквато се твърди в исковата молба, и
няма данни за настъпили усложнения, както и за период на възстановяване, през който
ищецът не е могъл да се обслужва сам. Сочи се, че не е ясно защо ищецът не е могъл да
упражнява трудова дейност, като са силно преувеличени твърденията, че ищецът не е могъл
да се обслужва сам и се е налагало да търси чужда помощ за ежедневните нужди. Твърди се,
че няма представени медицински документи за сериозни травматични увреди, фрактури и за
настъпили усложнения, като се сочи, че оздравителният процес не е бил продължителен.
По тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения се иска от
съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 457/07.08.2023 г. се установява, че на 07.08.2023 г., около 08:45 часа в гр. В. на
кръстовището на ул. „В. .ю.“ и ул. „Г. Б.“ е настъпило ПТП между МПС с рег. №
***************, марка „М.“, модел „М.“, управлявано от И. Д. Г., и пешеходеца Д. Р. Г.. В
протокола е отразено, че причината за настъпване на ПТП е, че водачката Г. не е била
достатъчно внимателна и предпазлИ. към пешеходеца, намиращ се на пътното платно.
Посочено е, че при ПТП е ранен пешеходецът Д. Р. Г., който е получил контузна рана на
предмишница на лява ръка, транспортиран е с линейка до Ц. – М. „Х. Б.“ гр. В., където е
обслужен и е освободен без опасност за живота. Протоколът за ПТП е съставен от Х. Д. –
началник сектор ПП при ОД на МВР – В..
Приети са копия от АУАН № ************ и Наказателно постановление №
****************, влязло в сила на 14.09.2023 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 200,00
лв. за това, че на 07.08.2023 г. около 08:45 часа в гр. В. на кръстовището на ул. „Г. Б.“ и ул.
„В. ю.“ като водач на лек автомобил „М.“ „М.“, рег. № ********при извършване на маневра
завИ.не наляво не е била внимателна и предпазлИ. към намиращия се на пътното платно
пешеходец Д. Р. Г. и е реализирала ПТП, като го е блъснала, с което виновно е нарушила чл.
3
116 ЗДвП.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в открито съдебно заседание на
21.05.2025 г., съдът е отделил като безспорно в отношенията между страните
обстоятелството, че към процесната дата – 07.08.2023 г., реализиралият пътното-
транспортно произшествие лек автомобил марка „М.”, модел „М.” с рег. № ************, е
бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност,” като процесното
ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора.
По делото е приет като доказателство лист за преглед на пациент №
010254/07.08.2023 г., издаден от д-р Б. Т.а при М. „Х. Б.” АД, според който пациентът Д. Р. Г.
е пострадал при ПТП. Отразено е, че пациентът е в добро общо състояние, контактен,
адекватен, не е губил съзнание и си спомня всичко. Посочено е, че на пациента са направени
образни изследвания и е приложена медикаментозна терапия.
Представено е съдебномедицинско удостоверение № 242/08.08.2023 г., издадено от д-
р Ф. Т., съгласно което при прегледа и от медицинската документация на Д. Р. Г. се
установява, че същият е получил охлузвания на горен ляв крайник и двете колена, като по
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалия, т.е. в
условията на ПТП – блъскане на пешеходец от лек автомобил с последващо падане върху
пътното платно. Отразено е, че на Г. е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
С молба-претенция, получена от ответното дружество на 22.01.2024 г., ищецът Д. Р. Г.
е поискал изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него вследствие
настъпилото ПТП неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лв.
По делото е разпитана като свидетел И. Д. Г. – водач на процесния автомобил марка
„М.”, модел „М.” с рег. № **********, от разпита на която се установява, че е участвала в
ПТП на 07.08.2023 г. в гр. В.. Произшествието се случило на бул. „В. Ю.“. Пътувайки за
работа, тя управлявала своя лек автомобил марка „М.“, модел „М.“, рег. № ********, като се
движела по бул. „В. Ю.“ в посока към болницата. Преди светофара имало пресечка наляво,
по която тя завила. Когато завила в пресечката, момчето, което ходело от другата страна на
платното /говорело по телефона, като държало телефона отдясно/, не я видяло. Тя видяла
момчето, той, говорейки по телефона, не я видял и завил рязко пред колата, за да пресече.
Пътнотранспортното произшествие не се случило на пешеходната пътека, а било по-надолу
от нея. Произшествието станало на около 5 метра след пешеходната пътека, като
свидетелката била вече навлязла в платното напред. Свидетелката карала в едното платно, а
пешеходецът бил в другото преди да започне да пресича. Движела се с ниска скорост – около
10 км/ч., тъй като била спряла преди да завие, за да се огледа дали идват коли откъм
болницата. Произшествието се случило рано сутринта. Времето било хубаво и не валяло.
Свидетелката имала добра видимост преди да предприеме маневрата и видяла момчето. Към
момента на удара нейният автомобил се движел, като ударът станал в дясната лента. Нямало
светофар на мястото. Свидетелката подминала пешеходната пътека и след нея настъпил
ударът. Не си спомня кога възприела пешеходеца, но имало време преди удара, в което го
възприела. Пешеходецът се движел на улицата, не на тротоар, свидетелката била в дясното
платно, а той й се падал отляво. Имало спрени коли, нямало тротоар там, където той се
движел. Ударът настъпил с лявата част на автомобила. Щетите по автомобила на
свидетелката били по бронята. Свидетелката уведомила веднага органите на МВР,
пристигнала линейка и полиция. След удара момчето паднало на земята, свидетелката
4
веднага спряла автомобила, излязла от него, а пешеходецът се изправил и видимо му нямало
нищо. Ударът не бил силен. Той бил в съзнание. Като се изправил, казал, че той е виновен,
бил изплашен. Свидетелката го попитала как е, а той казал, че всичко е наред. Той можел да
стои прав, можел да се движи след удара. Откарали го в спешен център, а свидетелката и
полицаите останали на пътя, за да изчакат резултатите от спешения център, като стояли
доста време. На свидетелката бил съставен акт за ПТП, след като отговорили от спешения
център, че на момчето му няма нищо. Била й наложена глоба за ПТП.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и почИ.щи на
непосредствените възприятия на свидетелката.
По делото е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза, съгласно
заключението на която анализът на данните, посочени в констативно-съобразителна част,
обуславят от техническа гледна точка следния механизъм на произшествието: на 07.08.2023
г. около 08:45 ч. в гр. В., при ясно време и нормална видимост по платното за движение на
бул. „В.ю.“ в посока към центъра на гр. В. се движел лекият автомобил „М.” е peг. № **,
собственост и управляван от И. Д. Г. от с. З.. На кръстовището на бул. „В.ю.“ и ул. „Г. Б.“
водачът на лекия автомобил „М.” спрял на стоп линията в лявата лента на платното за
движение на бул. „В.ю.“, след което предприел маневра завой наляво за навлизане в ул. „Г.
Б.“. В същото време пешеходецът Д. Р. Г. от гр. В. предприел пресичане на платното за
движение на ул. „Г. Б.“ отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил
„М.“. В момента, в който лекият автомобил „М.” се намирал на около 6,18 метра от мястото
на удара, водачът видял и възприел като опасност пресичащия пред него платното за
движение пешеходец. Поради закъсняла реакция на аварийно спиране при достигане на
мястото на удара лекият автомобил „М.” блъснал със скорост от около 10 км/ч с предната си
част тялото на пешеходеца. В резултат на удара с лекия автомобил пешеходецът паднал и се
установил в покой на асфалтовото покритие. Лекият автомобил „М.” веднага се установил
на платното за движение близо до него. Вследствие на настъпилото ПТП пешеходецът Д. Р.
Г. от гр. В. е получил описаните в медицинските документи наранявания. Според
експертизата от техническа гледна точка непосредствените причини, довели до настъпването
на процесното пътнотранспортното произшествие, са водачът на лекия автомобил „М.”,
който при предприемане на завой наляво на кръстовището на бул. „В.ю.“ и ул. „Г. Б.“ не е
бил внимателен и предпазлив към пешеходеца, който е пресичал неправилно платното за
движение при наличие на пешеходна пътека М8.2 в района на кръстовището. Според вещото
лице ударът между лекия автомобил „М.” и пешеходеца е настъпил в дясната лента на
платното за движение ул. „Г. Б.“ по посока на движение на лекия автомобил „М.”, като от
техническа гледна точка мястото на удара между лекия автомобил „М.” и пешеходеца се
намира на около 4,2 метра от левия край по ширината на платното за движение ул. „Г. Б.“ по
посока на движение на лекия автомобил „М.”. Съгласно заключението пешеходецът Д. Р. Г. е
пресичал платното за движение ул. „Г. Б.“ извън района на пешеходната пътека М8.2. Според
експерта ударът за водача на лекия автомобил „М.” с пешеходеца е бил предвидим. Съгласно
експертизата скоростта на движение на лекия автомобил „М. към момента, в който водачът
за пръв път е могъл да възприеме пешеходеца, е била около 10 км/ч или 2,78 м/с. Дължината
на опасната зона за спиране на лекия автомобил „М.” при движението му с определената
скорост от 10 км/ч в условията на произшествието е била около 4 метра, а разстоянието
между пешеходеца и лекия автомобил „М.“ при навлизане на пешеходеца на пътното платно
от мястото на удара е било около 6,18 м. В района на произшествието не е имало
препятствия, които да са ограничавали видимостта на водача на МПС към пешеходеца.
Съгласно заключението пешеходецът не е попаднал в опасната зона на спиране на лекия
автомобил при движението му със скорост от около 10 км/ч., като водачът на лекия
автомобил „М.” при движение със скорост от около 10 км/ч в условията на произшествието е
имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, ако е предприел
своевременно намаляване на скоростта и спиране при възникване на опасността –
5
пешеходец на платното за движение. Според експертизата в района на кръстовището е
имало пешеходна пътека М8.2 в непосредствена близост (на около 5 метра) до мястото на
удара на лекия автомобил „М.” с пешеходеца. В откритото по делото съдебно заседание
вещото лице пояснява, че има данни, че разстоянието, на което е пресичал пешеходецът, е
около пет метра след пешеходната пътека спрямо водача. Водачът е видял пешеходецът
преди да направи маневрата ляв завой, като е видял, че има пешеходец и че се движи.
Пешеходецът е започнал да пресича пред водача, но не може да се определи дали е било
внезапно. Според експерта когато пешеходецът е започнал да пресича на повече от шест
метра разстояние, а опасната зона е 4 метра, това означава, че шофьорът е имал техническа
възможност да спре, ако е реагирал навреме и е предприел аварийно спиране. Вещото лице
посочва, че пострадалият е имал видимост към автомобила, като ударът е бил предотвратим
за пешеходеца.
По делото е назначена и изслушана и съдебномедицинска експертиза, съгласно
заключението на която от приложената медицинска документация се установява, че Д. Г. е
получил: обширни охлузвания в областта на горен ляв крайник и охлузвания в областта на
двете колена, като посочените увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП от
07.08.2023 г. Според вещото лице Д. Г. е търпял болки и страдания през периода на
възстановяване, които постепенно са отзвучавали, като няма медицински данни за
възникнали усложнения, което дава основание да се приеме, че същият няма да търпи за в
бъдеще такИ.. Съгласно заключението оздравителният период е от порядъка на 2-3 седмици
при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Според експертизата няма данни
за извършени допълнителни консултации при специалисти от пострадалия, както и за
настъпили усложнения. Според експерта ищецът, имайки предвид морфологията на
уврежданията, е могъл да се обслужва сам в дейностите от ежедневието, като в началото е
изпитвал и физически дискомфорт, свързан с болков синдром, който постепенно е отзвучал.
Няма приложени медицински документи от консулти с психиатър или психолог. В откритото
по делото съдебно заседание вещото лице допълва, че единственото лечение, което е било
предприето към момента на първоначалния преглед в спешно приемно отделение към
МБАЛ „Х.Б.“ гр. В., е влИ.не на една банка от 500 мл. 5% глюкозен серум, като няма
болнично лечение и интервенции.
Съдът кредитира експертните заключения като верни, пълни и обективно дадени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и
неудобства, дължимо по силата договор за застраховка „Гражданска отговорност”, във
връзка с настъпило на 07.08.2023 г. пътнотранспортно произшествие в гр. В. на
кръстовището на бул. „В.ю.” и ул. „Г. Б.”, по вина на И. Д. Г., водач на лек автомобил марка
„М.“, модел „М.” с рег. № **, която извършвайки маневра завой наляво не е пропуснала и е
блъснала пресичащия ул. „Г. Б.“ ищец Д. Р. Г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на претенцията пред ответното дружество – 22.01.2024 г., до
окончателното й погасяване.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на
следните материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника – застраховател. При доказване на горните факти, в тежест на
6
ответника е да докаже погасяване на задължението.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„Гражданска отговорност” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3-месечен срок, считано от
предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена
претенция пред застрахователя – ответник на 22.01.2024 г., като предвиденият тримесечен
срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда.
С изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражение от
страните в проведеното открито съдебно заседание на 21.05.2025 г., съдът е отделил като
безспорно в отношенията между страните обстоятелството, че към процесната дата –
07.08.2023 г., реализиралият пътното-транспортно произшествие лек автомобил марка „М.”,
модел „М.” с рег. № **, е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност,” като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на
договора.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на настъпване на ПТП, като
ответникът твърди, че същият не е установен от представените по делото доказателства,
вследствие на което не може да бъде направен извод за противоправно поведение на
делинквента И. Д. Г.. Съдът намира така направеното възражение за неоснователно.
Механизмът на настъпване на ПТП категорично се установява от събраните по делото
доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и назначената съдебно-
автотехническа експертиза. От тези доказателства се установява, че на 07.08.2023 г., около
08:45 ч. в гр. В., при ясно време и нормална видимост по платното за движение на бул.
„В.ю.“ в посока към центъра на гр. В. се е движил лекият автомобил „М.” с peг. № **,
собственост и управляван от И. Д. Г. от с. З., като на кръстовището на бул. „В.ю.“ и ул. „Г.
Б.“ водачът на лекия автомобил „М.” е спрял на стоп линията в лявата лента на платното за
движение на бул. „В.ю.“, след което е предприел маневра завой наляво за навлизане в ул. „Г.
Б.“. В същото време пешеходецът Д. Р. Г. от гр. В. е предприел пресичане на платното за
движение на ул. „Г. Б.“ отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил
„М.“, като в момента, в който лекият автомобил „М.” се намирал на около 6,18 метра от
мястото на удара, водачът е видял и е възприел като опасност пресичащия пред него
платното за движение пешеходец, но поради закъсняла реакция на аварийно спиране при
достигане на мястото на удара лекият автомобил „М.” е блъснал със скорост от около 10 км/ч
с предната си част тялото на пешеходеца. В резултат на удара с лекия автомобил
пешеходецът е паднал и се установил в покой на асфалтовото покритие, а лекият автомобил
7
„М.” веднага се установил на платното за движение близо до него.
Съгласно константната практика на касационната инстанция, намерила израз в
Решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г., ВКС, III ГО, и посочените в него
Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г., Решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., Решение № 15/25.07.2014 г. по
т. д. № 1506/2013 г., Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Решение №
110/04.09.2013 г. по т. 10 д. № 194/2012 г., Решение № 227/12.02.2014 г. по т. д. 769/2012 г.,
Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г., всички на Търговска колегия на ВКС,
констативният протокол за пътнотранспортно произшествие, издаден след задължително
посещение на мястото на инцидента от длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125
ЗДвП, какъвто е представеният по делото, съставлява официален свидетелстващ документ
относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Когато протоколът
не удостоверява всички релевантни относно причините за възникване на инцидента
обстоятелства за изясняване на механизма на ПТП следва да бъдат ангажирани други
доказателства. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта
на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. ТакИ. в случая са ангажирани от ищеца чрез автотехническата експертиза, от
заключението по която се установяват мястото на настъпване на ПТП, кръстовището, посока
на движение на платната, пътната маркировка, в каква посока са се движили автомобилът и
пешеходецът, поведението на участниците в ПТП, както и че причината за настъпване на
ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил „М.” с рег. № ** с органите на за
управление на автомобила, което е довело до неспиране, при което е блъснат пешеходецът
Д. Р. Г.. Освен това следва да се посочи и че оспорването на механизма на настъпване на
ПТП от ответника е бланкетно, без насрещни твърдения за това, което според него се е
случило, както и без ангажиране на доказателствени средства за провеждане на насрещно
доказване с оглед разколебаване събраните доказателства, в това число и на изводите на
експерта по назначената автотехническа експертиза.
От гореизложеното съдът приема, че причина за настъпване на процесното ПТП
представлява противоправното поведение на водача на лекия автомобил „М.” с рег. № **,
който е нарушил правилата за движение по чл. 116 ЗДвП, според който е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, както и по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според който е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението. Ответникът не е намалил скоростта и не е спрял при наличието на навлязъл
на пътното платно пешеходец, който е имал техническа възможност да види и възприеме
като опасност, в резултат на което е причинил настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие.
Вината на делинквента съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция
се предполага, като по делото не е проведено насрещно доказване от страна на ответното
дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на презумпцията.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието
и неимуществени вреди, се установяват от изслушаната по делото съдебномедицинска
експертиза. Съвкупният анализ на събраните доказателства води до извод за доказаност на
причинно-следствената връзка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на
8
застрахованото лице вреди на ищеца.
При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние,
претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2024 г., както и
високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”
/арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е получил обширни охлузвания в областта
на горен ляв крайник и охлузвания в областта на двете колена, като е търпял болки и
страдания през периода на възстановяване, които постепенно са отзвучавали, като няма
медицински данни за възникнали усложнения, което дава основание да се приеме, че същият
няма да търпи за в бъдеще такИ.. Съгласно заключението оздравителният период е от
порядъка на 2-3 седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес. Според
експертизата няма данни за извършени допълнителни консултации при специалисти от
пострадалия, както и за настъпили усложнения. Според експерта ищецът, имайки предвид
морфологията на уврежданията, е могъл да се обслужва сам в дейностите от ежедневието,
като в началото е изпитвал и физически дискомфорт, свързан с болков синдром, който
постепенно е отзвучал. Единственото лечение, което е било предприето към момента на
първоначалния преглед в спешно приемно отделение към МБАЛ „Х.Б.“ гр. В., е влИ.не на
една банка от 500 мл. 5% глюкозен серум, като няма болнично лечение и интервенции. При
обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства – медицинска документация, като вещото лице е
отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.
Същевременно при определяне размера на заместващото обезщетение съдът
съобрази, че по делото не се установява ищецът да е бил в болничен поради временна
неработоспособност, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Липсват ангажирани
доказателства и за това, че травматичните увреждания, които е получил вследствие на
пътния инцидент, са причинили болка на ищеца за период над установения от експертизата
– 2-3 седмици. Липсват данни и ищецът да е имал пречки да извършва ежедневните си и
обичайни дейности, както и инцидентът да е повлиял негативно на психиката му.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да
бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – 2023 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
9
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания – обширни
охлузвания в областта на горен ляв крайник и охлузвания в областта на двете колена, при
общ възстановителен период за тези увреди около 2-3 седмици, на пострадал в млада възраст
– на 32 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага
бързо възстановяване от травмите, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата от 1 000,00 лв. Този размер на обезщетението е съобразен с констатацията
на вещото лице, че травмите не са довели до трайни неудобства, свързани с обичайните
дейности от ежедневието на ищеца, не е имало нарушение на функциите на органи и
системи, като възстановителният период е приключил бързо и няма данни за настъпили
усложнения.
По направеното възражение за съпричиняване:
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ответника е да установи, че
увреденият ищец е допринесъл за настъпването на вредите.
Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът
следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. При
преценка поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид, че съгласно
чл. 20, ал. 2 ЗДвП отговорността на водачите на моторните превозни средства за осигуряване
безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците, включително чрез
законодателно вмененото им задължение за избиране на подходяща скорост на движение на
управляваното МПС, която би им позволила спиране при поява на препятствие на пътя,
което са могли и са били длъжни да предвидят.
В конкретния случай от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че пострадалият Д. Р. Г. е предприел пресичане на ул. „Г. Б.“ на около 5 метра
след наличната пешеходна пътека, където е бил блъснат от лекия автомобил „М.” със
скорост от около 10 км/ч с предната част на автомобила. Установява се още, че пешеходецът
е могъл да възприеме приближаващия се лек автомобил. Следователно пострадалият е
пресякъл пътното платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци,
установени в разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според които пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства. В процесния
случай ищецът е създал предпоставки за настъпване на вредите, доколкото същият не е
пресякъл платното на обозначено за това място – пешеходна пътека, но доколкото
отклонението му не е било голямо /5 метра/ и доколкото приближавайки пешеходна пътека
водачите на МПС са длъжни да се движат с повишено внимание, съдът намира, че приносът
му за настъпването на вредите следва да бъде определен в размер на 20 %.
При горните мотиви и при отчитане на степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 800,00 лв., като за горницата до пълния му предявен размер от 5 000,00
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за
забава, дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят
10
дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна
претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
случая ищецът чрез пълномощника си е заявил писмената си претенция пред застрахователя
на 22.01.2024 г., поради което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението
от тази дата. Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна претенция
по смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, адресирана от пълномощника на ищеца
до ответника, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя, който обезпечава
деликтната отговорност на водача на МПС, причинил процесното застрахователно събитие,
на 22.01.2024 г., поради което от този момент ответното дружество отговаря за причинените
на пострадалия имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди (т.е. в застрахователното
обезщетение е включена лихвата за забава на делинквента по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следователно, искането за заплащане на законна лихва върху дължимото от ответното
застрахователно дружество главно парично вземане следва да се присъди от 22.01.2024 г. до
окончателното им заплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира разноски, като същият е сторил такИ. за държавна такса в размер
на 200,00 лв. и за депозити за вещи лица в размер на 600,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на
128,00 лв. съразмерно с уважената част от иска.
По аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски при
отхвърляне на иска. Ответникът е направил разноски за депозит за свидетел в размер на
30,00 лв., за депозити за вещи лица в размер на 600,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 960,00 лв. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
сумата от 1 335,60 лв., представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Б. ” **, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Д.Х.” **, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 800,00
лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и неудобства, дължимо по силата договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 07.08.2023 г. пътнотранспортно
произшествие в гр. В. на кръстовището на бул. „В.ю.” и ул. „Г. Б.”, по вина на И. Д. Г., водач
на лек автомобил марка „М.“, модел „М.” с рег. № **, която извършвайки маневра завой
наляво не е пропуснала и е блъснала пресичащия ул. „Г. Б.“ ищец Д. Р. Г., ведно със
11
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на претенцията пред ответното
дружество – 22.01.2024 г., до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 800,00 лв. до пълния предявен размер за сумата от
5 000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б. ” **, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ул. „Д.Х.” **, сумата от 128,00 лв., представляваща направени разноски по делото
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Д.Х.” **, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б. ” **, сумата от 1 335,60 лв., представляваща направени разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред О.с. – В. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12