О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 29.02.2024 год.
Административен
съд – Кърджали, …………………………….….… в закрито
заседание ……….……..…
на двадесет и девети
февруари ………………..……………………………………………….…………………………….....
през 2024/две хиляди двадесет и четвърта/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
Секретар
…………………………………………………………………………………….…………….……….…………………....
Прокурор
…………..……………………………………………………………………………………….………………..…………..
като разгледа
докладваното от ……………………………….….……. съдията
ВИКТОР АТАНАСОВ …….……..…..
Ч.кас.адм.дело ….……………… №37 ..…….. по описа на съда …..…….….….. за 2024 година
………….…….
и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.229, ал.1,
т.1 и следв. от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по частна жалба от В. Ю. – прокурор в Районна прокуратура - Кърджали, против Разпореждане
№2938 от 27.11.2023 год., постановено по гр.дело №990/2023 год. по описа на
Районен съд – Кърджали, с което е оставен без разглеждане протест с Вх.№6832 от
24.07.2023 год., уточнен и конкретизиран с допълнение към протеста с Вх.№10274
от 06.11.2023 год., депозиран от прокурор при Районна прокуратура – Кърджали,
за прогласяване нищожността на Решение №4964/14.12.2007 год. на Общинска служба
по земеделие и гори - Кърджали, с което, по реда на ЗСПЗЗ, е възстановено, в
стари реални граници, правото на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на ***, в полза на наследниците на М.
Ю. Д., бивш жител на ***.
Подалият
частната жалба прокурор от Районна прокуратура – Кърджали заявява в същата, че
намира това разпореждане за неправилно, поради което го протестира в срок.
Сочи, че в разпореждането на съда били изложени доводи, че липсват данни, които
да доведат до нищожност на административния акт - Решение №4964/14.12.2007 год.
на Общинска служба по земеделие и гори – Кърджали и че не могло да бъдат
посочени наследниците на М. Ю. Д.. Твърди се, че разпореждането е неправилно,
като се излагат следните аргументи: Решение №4964 от 14.12.2007 год. на
Общинска служба по земеделие и гори - Кърджали било нищожно поради това, че:
същото било постановено въз основа на удостоверения и скици с невярно
съдържание, в частта им относно това, кои са собственици на възстановяваните
имоти (посочени били лица, които не са били собственици на имотите); решението
било постановено въз основа на удостоверения, подписани от заместник кмет по
строителство и териториално развитие при Община Кърджали, вместо от главния
архитект на Община Кърджали, който бил единствено и изключително компетентен да
ги подписва; решението било
постановено в пълно несъответствие с целта на закона - да се възстановят
правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи,
които са притежавали. В частната жалба се твърди, че в отговор на Разпореждане
№2531 по гр.дело №990 по описа на Районен съд –Кърджали, с дадени указания, са
били посочени наследниците на М. Ю. Д.. Предвид изложеното, подалият частната
жалба прокурор от Районна прокуратура - Кърджали моли в същата, настоящата
инстанция да отмени Разпореждане №2938 от 27.11.2023 год. по гражданско дело №990/2023
год. на Районен съд – Кърджали, като незаконосъобразно и да върне същото
гражданско дело на Районен съд – Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия, за разглеждане на Протест с
Вх.№6832/24.07.2023 год., с искане за прогласяване нищожността на Решение
№4964/14.12.2007 год. на Общинска служба по земеделие и гори – Кърджали.
Препис
от така подадената частна жалба е получен от ответника по нея - Общинска служба
по земеделие и гори – град Кърджали, на датата 19.01.2024 год., видно от
подписания, оформен и приложен по делото екземпляр от съобщението, като в
указания в същото срок, не е постъпило възражение, становище или писмен отговор
по подадената частна жалба.
Административният
съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след преценка на
приложените по делото писмени доказателства, намира следното:
По
допустимостта на частната жалба:
Административният
съд намира най-напред, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна, за която разпореждането е неблагоприятно, като преграждащо
по-нататъшното развитите на производството, съобразно разпоредбата на чл.229,
ал.1, т.1 от АПК и като подадена в установения 7/седем/-дневен срок по чл.230
от АПК, която норма регламентира, че частната жалба се подава в 7-дневен срок
от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в
съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. В
случая, видно от подписаната и оформена разписка към съобщението, препис от
Разпореждане №2938 от 27.11.2023 год., постановено по гр.дело №990/2023 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, е получен в Районна прокуратура – Кърджали, на
датата 29.11.2023 год. Частната жалба против разпореждането е депозирана в
Районен съд – Кърджали на датата 04.12.2023 год., регистрирана в деловодната
система на същия съд с Вх.№11416/04.12.2023 год., от което следва, че частната
жалба е подадена на 5-ия /петия/ ден след получаване
на препис от разпореждането, т.е. в установения в чл.230 от АПК 7/седем/-дневен
срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява основателна,
по следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане, решаващият състав на Районен съд
- Кърджали е приел най-напред, че прокурорът има право да сезира съда с искане
за образуване на производство за прогласяване нищожността на индивидуален
административен акт/ИАА/, какъвто представлявало оспореното решение на ОСЗГ –
Кърджали, като е посочил, че в разглежданата хипотеза се твърди, че оспореното
решение на органа по земеделска реституция е нищожно, тъй като лицата, в полза
на които е възстановено правото на собственост, не са били собственици на
възстановените имоти, като реституционната процедура била проведена чрез
неистински документи, предмет на документни престъпления. Съдебният
състав е намерил, че така изложените пороци на оспорения ИАА не могат да бъдат
подведени под хипотезата на нищожност на ИАА, като е посочил, че нищожността на
индивидуалните административни актове е най-тежкият порок, който засяга самото
властническо изявление и че хипотезите на нищожност не са изчерпателно уредни. Посочил
е също, че нищожен е онзи акт, който е издаден от административен орган, който
няма правомощието да го издаде - липса па компетентност на автора на акта,
незаконен състав, когато се касае до колективен орган и др. и че нищожност на
акта е налице също и когато адресатът му не съществува, както и че в определени
случаи, нищожен ще бъде и акт, издаден при нарушение на предвидена от закона
форма, също и при нарушението на процедурата по издаване на акта, ако това води
до липса на валидно волеизявление. Районният съд е изтъкнал, че що се отнася до
решенията на органите по земеделска реституция, съдебната практика константно
приемала, че когато възстановеният недвижим имот не е бил собственост на
лицата, в полза на които е възстановен, решението на административния орган не
е нищожно, а е материално незаконосъобразно, като спорът за собственост може да
се реши по исков ред, чрез упражняването на косвен съдебен контрол върху решението (В т.см. - Решение
№482/2010 год. по гр.дело №26/2010 год. на ВКС, II г.о.).
Решаващият състав на районния съд е стигнал до извод, че в случая, в
протеста на прокурора по същество не се твърди като фактическо основание
какъвто и да било порок на оспорения ИАА, така, че подведен под хипотезата на
съответната правна норма, да обоснове нищожност на оспорения акт, като е
посочил, че напротив - твърди се, че правото на собственост е възстановено от
компетентен орган, но в полза на лица, който не са собственици. Съдът е приел,
че така изложеното в протеста съставлява хипотеза на материална
незаконосъобразност на решение на ОбСЗГ, което
решение като ИАА, обаче, дори не било в състояние да засегне правата на
действителните собственици, които по аргумент от чл.17, ал.2 от ГПК, доколкото
не са участвали в административната процедура, винаги можели да оспорят акта по
реда на косвения съдебен контрол, по предявен иск за собственост. Решаващият
съдебен състав е приел в крайна сметка, че когато при оспорването на ИАА се
твърдят факти, които по същество навеждат на оспорване на неговата материална
незаконосъобразност, то съдът се явява сезиран именно с това искане, макар и
страната неправилно да счита, че посочените от нея нарушения водят до нищожност
на оспорения акт. Съдът е посочил, че дадената от страната правна квалификацията,
в това число и квалификацията относно степента на порока, не обвързва съдът и
че в случая, нито едно от твърденията па прокуратурата, дори и да бъдат
доказани по делото, не е в състояние да обоснове нищожност на оспорения ИАА.
При това положение съдът е стигнал до извод, че се явява сезиран с протест,
който е просрочен, доколкото е подаден извън законоустановения
срок за оспорване на акта на това основание, като е посочил, че е недопустимо
срокът за оспорване на ИАА да бъде пренебрегнат единствено предвид правната
позиция на страната, че наведените от нея твърдения сочат на нищожност на
оспорения акт, макар отнапред да било ясно, че това не вярно от правна страна.
Отделно от изложено по-горе съдът е намерил за нужно да се изтъкне, че е
процесът е недопустим и предвид обстоятелството, че въпросът - дали
наследниците на М. Ю. Д. имат право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е решен
с влязлото в сила Решение №127 от 31.07.2007 год. по гр.дело №502/2007 год. на Pайонен съд - Кърджали/на л.55 от делото/, с което бил уважен
техен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и че Прокуратурата, като представител на
Държавата, се явява обвързана от посоченото по-горе съдебно решение, като
аргументи за това можели да се изведат вкл. и от разясненията на ТР №5 от 14.01.2013
год. по тълк. дело №5/2011 год. на ВКС - ОСГК.
Според районния съд, не без значение било и обстоятелството, че
прокуратурата не е в състояние да посочи, а и съдът, въпреки положените
процесуални усилия, не успял да установи, кои са наследниците на М. Ю. Д.,
индивидуализирани чрез техните ЕГН и адреси за призоваване, а тези лица
задължително следвало да участват в процеса като заинтересовани страни. В заключение е намерил за
нужно да изтъкне също, че ако се установи в наказателния процес с влязла в сила
присъда, или пък по реда на чл.124, ал.5 от ГПК, че оспорения ИАА е издаден въз
основа на документ, който е предмет на документно престъпление, както се твърдяло
в протеста, то това би могло да послужи като основание за възобновяване на административното
производство и че именно това бил административнопроцесуалният
ред, по който можело да се достигне до отмяна на акта, при така заявените
негови пороци, ако те бъдат установени по съответния ред.
Така при тези мотиви и предвид дадените указания с Разпореждане №2531 от
18.10.2023 год., постановено по същото дело, районният съд е извел и
окончателния си извод, че оспорването, с оглед заявените в протеста фактически
твърдения, е просрочено по смисъла на чл.159, т.5 от АПК, поради което и
протестът следва да бъде оставен без разглеждане.
Настоящата инстанция намира мотивите на районния
съд досежно основанията за
нищожност на индивидуалния административен акт, в конкретния случай – решение
на Общинска служба по земеделие и гори по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, за правилни, но
не споделя изводите в тези мотиви в останалата им част, поради което намира
така постановеното разпореждане
за
неправилно. Съдът намира че това е така, тъй като
видно от съдържанието
на подадения до Кърджалийския
районен съд протест от прокурор от
Районна прокуратура – Кърджали, това №4964 от 14.12.2007
год. на Общинска служба по земеделие и гори – град Кърджали е атакувано
само с твърдения за нищожност,
като в протеста са изложени подробни доводи и аргументи в тази насока и изрично
е поискано прогласяването на тази нищожност.
Районният съд
е извел неправилен извод за недопустимост на предявения протест, като е приел, че така
изложените пороци на оспорения ИАА не могат да бъдат подведени под хипотезата
за нищожност на същия и ИАА и че в протеста на прокурора по
същество не се твърди като фактическо основание какъвто и да било порок на
оспорения ИАА, който, подведен под хипотезата на съответната правна норма, да
обоснове нищожност на оспорения акт и съответно, че така изложеното в протеста съставлява
хипотеза на материална незаконосъобразност на атакуваното решение на ОбСЗГ – град Кърджали. Въпросите,
свързани с наличието на основание
или основания за прогласяването на това решение за нищожно, респ.
дали и доколко изложените в протеста твърдения, доводи и аргументи, дори и при
тяхното доказване, могат да обосноват нищожност на атакуваното с протеста
решение на ОбСЗГ – град Кърджали, са въпроси по
съществото на спора, на които съдът следва
да отговори с постановяването на съдебно решение.
Във връзка с изложеното по-горе следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да
се оспорят с искане за обявяване
на нищожността им без ограничение във времето,
т.е. едно такова искане за
обявяване на нищожност не е обвързано със срок. Хипотезите,
в които съдът може да откаже
да разгледа такова искане по
същество,
са само две:
1. ако актът е бил вече атакуван с искане за обявяването
му като нищожен
и има произнасяне със съдебно решение,
което е влязло в законна сила и с което жалбата е била отхвърлена и 2. ако актът/решение
на общинската служба по земеделие по чл.14, ал.1, т.1, т.2 или т.3 от ЗСПЗЗ/ е бил оспорен в срока
по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и жалбата е била отхвърлена като неоснователна, също с влязло в сила
решение. Това
е така, тъй като в производството
по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ съдът е длъжен да извърши
проверка за законосъобразност на
оспорения акт на
всички основания по чл.146 от АПК, в това число е длъжен да извърши и проверка за нищожност
на акта, дори и без такава да
е поискана или твърдяна. И в двата, посоченпо-горе, случая, съдът ще е длъжен
да остави без разглеждане жалба, респ.
протест, съдържащи такова искане, тъй като в противен случай би се
стигнало до пререшаване на спор, който
вече решен със
сила на присъдено нещо, но следва да се посочи, че доказателства по отношение на посочените по-горе две
хипотези, в кориците
на делото категорично не се съдържат. При
това положение
следва да се обоснове извода,
че във всички
други случаи, при наведени твърдения
за нищожност и
направено искане за обявяване на тази нищожност, съдът
следва да разгледа жалбата и да се произнесе
със съдебно решение по нея, без
оглед на срока, в
който е подадена жалбата или респ. протеста, както в настоящия случай.
Така, след като не
е
разгледал протеста
на прокурор от Районна прокуратура – Кърджали и съответно, направеното в него искане
за обявяване на нищожност на Решение №4964 от 14.12.2007 год. на Общинска
служба по земеделие и гори - Кърджали и не се
е произнесъл с решение по същото, Районен съд – Кърджали е постановил
едно неправилно разпореждане, което следва да
бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия
районен съд, за
продължаване на съдопроизводствените
действия от същия състав на съда, с произнасяне по твърденията и искането за обявяване на нищожност на Решение №4964 от 14.12.2007
год. на Общинска служба по земеделие и гори – град Кърджали. Съдът намира за необходимо
тук да обърне внимание, че съгласно императивната разпоредба на чл.235, ал.2 от АПК, определението на настоящия съд е окончателно и е
задължително за по-долния съд, т.е. в случая - за Районен съд - Кърджали.
По изложените съображения и
на основание чл.235, ал.1, във вр. с
чл.229, ал.1, т.1 от АПК, Административен съд - Кърджали, в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№2938 от 27.11.2023 год.,
постановено по гр.дело №990/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с
което е оставен без разглеждане протест с Вх.№6832 от 24.07.2023 год. на РС -
Кърджали, уточнен и конкретизиран с допълнение към протеста с Вх.№10274 от
06.11.2023 год. на РС - Кърджали, депозиран от прокурор при Районна прокуратура
– Кърджали, за прогласяване нищожността на Решение №4964 от 14.12.2007 год. на
Общинска служба по земеделие и гори – град Кърджали, с което, по реда на ЗСПЗЗ,
е възстановено, в стари реални граници, правото на собственост върху земеделски
земи, находящи се в землището на ***, в полза на
наследниците на М. Ю. Д., бивш жител на ***.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия, от същия съдебен
състав.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.