РЕШЕНИЕ№514
гр. Видин, 31.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1326 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 ЗЗД от ищеца „Мелон
България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Мария Луиза“ 100, ет. 3, против В.Т.Е. *** – в качеството на физическо
лице и като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“***.
В исковата молба се твърди, че между „Юробанк България“ АД (с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) и „Мелон България“ ЕАД бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който „Юробанк България“ АД
прехвърлило своето вземане и права по Договор за банков кредит № BL13362/15.02.2008г. в полза на „Мелон България“ ЕАД.
Прехвърленото вземане фигурирало като номер на сделка 850079 съгласно
Приложение 1, неразделна част от договора. ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“ ЕИК ********* и
В.Т.Е. с ЕГН ********** били уведомени за прехвърлянето на вземането с
уведомление за цесия, връчено на 07.01.2019г. чрез ЧСИ Стефан Нинов, рег. №
898, район на действие Окръжен съд – Видин.
Твърди се, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, в качеството на
кредитор, и ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“, в качеството на кредитополучател, бил сключен
Договор за банков кредит № BL13362/15.02.2008г., по силата на който кредиторът предоставил
и кредитополучателят усвоил банков кредит в размер на 10 000 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди.
Съгласно Анекс № 1 от 30.03.2012г. към Договора за кредит, банката и
кредитополучателят се съгласили, че оставащата сума на просрочените към датата
на Анекс № 1 главница и лихва по кредита се преоформя служебно чрез натрупване
към редовната главница. Кредитополучателят се съгласил, че ще погасява кредита
на равни месечни анюитетни погасителни вноски съгласно погасителен план
неразделна част от Анекс № 1. Договорен бил краен срок за погасяване на кредита
21.06.2023г.
Твърди се, че въпреки поетите с Договора за кредит и Анекс № 1
задължения, кредитополучателят не обслужвал кредита в срокове и по начини,
уговорени в погасителния план, като напълно усвоеният банков кредит, считано от
21.05.2012г. бил в просрочие към 03.08.2017г. включително.
На основание чл. 25 б. в) от Договора за кредит, предоставеният банков
кредит бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем поради неплащане на вноски.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“*** и В.Т.Е. с ЕГН **********
дължат на ищцовото дружество сумата в размер на
10 324,83 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на
задължението.
Претендират се направените по заповедното производство и по настоящото
производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата В.Т.Е., в който оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен.
Твърди се, че ищцовото дружество не е титуляр на процесните вземания.
Процесният договор за цесия бил сключен под отлагателно условие – плащане на
цената, което не се било сбъднало. Тъй като договорът за цесия не бил породил
правно действие, то ищцовото дружество не било активно процесуално легитимирано
да предяви иска по настоящото производство.
Твърди се, че претендираните суми са погасени чрез плащане.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Твърди се, че „Юробанк България“ АД е обявило предсрочната изискуемост
за процесните вземания преди сключването на договора за цесия с ищцовото
дружество. Предсрочната изискуемост била обявена от служител на банката с оглед
липсата на плащания два последователни месеца.
Поддържа се, че за задълженията за главница, произтичащи от договор за
револвиращ кредит се прилага кратката 3 – годишна погасителна давност, тъй като
същите имат периодичен характер.
В случай, че съдът приеме, че за задълженията за главница се прилага
общата 5-годишна погасителна давност, се твърди, че за задълженията, чийто
падеж е настъпил преди 25.02.2014г. в размер на 2192,44 лв., съгласно
представения по делото погасителен план, погасителната давност е изтекла преди
образуване на настоящото производство.
По делото са
представени писмени доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 559/2019г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесната сума. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 483-РЗ от 07.03.2019г., срещу която от длъжника в срок е подадено
възражение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е
предявил установителен иск за съществуване на вземането си.
Установява се от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г. и от приложенията към същия, че „Юробанк И Еф
Джи България" АД е предоставило на кредитополучателя ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.'', представляван от В.Т.Е.,
кредит в размер на 10 000,00 лв., във формата на револвираща кредитна линия за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а последният се е задължил да върне
кредита, заедно с лихвите, за 240 месеца, считано от откриване на заемната
сметка по кредита – 18.02.2008г. Съгласно чл. 4 от договора дължимата годишна
лихва включва сбора от действащият базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/
за лева, 10 % към датата на подписване на договора и договорена лихвена
надбавка в размер 3,5 пункта. Съгласно чл. 5 от договора при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, дължимата лихва се увеличава
автоматично с наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10
пункта. Съгласно чл. 24 от договора банката има право да обяви цялото кредитно
задължение за изискуемо преди срока, когато кредитополучателят не е изпълнил,
което и да е задължение по договора, включително не е внесъл дължима вноска по
главница и/или лихва. Съгласно чл. 30 от договора страните са приели, че всички
уведомления във връзка с договора ще се считат за получени, ако достигнат до
адресите на страните, посочени в договора. Договорът за кредит е подписан за
кредитополучател от ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.'', представляван от физическото лице В.Т.Е..
На 30.03.2012г. е сключен Анекс № 1 към Договор за банков кредит
продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL13362, съгласно който срокът за
погасяване на кредита е намален до 21.06.2023г. Страните са се съгласили
оставащата сума на просрочените към датата на анекса главница и лихва по
кредита да се преоформи служебно чрез натрупване към редовната главница.
Въведен е „облекчен ред“ за погасяване на дълга, като в чл. 4 е договорено
кредитополучателят да ползва 12 месеца период на облекчено погасяване на дълга,
за който дължи лихва в размер на сбора от действащия базов лихвен процент –
малки фирми, обявен от банката, и договорна лихвена надбавка в размер на 0,5
пункта.
Установява се от Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г.,
от извлечение от приложението към него и от уведомление от „Мелон България“ ЕАД
до ответника, че вземанията по Договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г.
са прехвърлени от „Юробанк България" АД на „Мелон България“ ЕАД, като
ищеца е упълномощен от цедента с изрична клауза (чл. 7 от договора за цесия) да уведоми длъжниците по вземанията за цесията, като
такова уведомление е изпратено до ответника В.Т.Е. – в качеството на физическо
лице и като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“, на
посочения в договора за кредит адрес и е връчено чрез ЧСИ Стефан Нинов, рег. №
898 на КЧСИ, на 07.01.2019г. на лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е
подадено възражение, както и че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т. е. че е предоставил дължимата сума. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на изискуемостта на претендираната сума към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл. 99,ал. 3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и
ал. 2 от ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В настоящия случай
със сключването на договора от 21.06.2017г. банката е продала на ищеца
вземането, което е имала към ответника по сключения Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г. Същото фигурира и е подробно
индивидуализирано в приложението към договора. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Ищецът по настоящото производство е
упълномощен от цедента с изрична клауза от договора за цесия (чл. 7) да извърши
следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова
пречка. Ищецът е изпратил уведомление до ответника В.Т.Е. – в качеството на физическо лице и
като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т., което е връчено чрез ЧСИ Стефан Нинов, рег. № 898 на КЧСИ, на 07.01.2019г. на
лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, поради което съдът приема, че ответника е
уведомен за прехвърлянето на вземането по правилата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Отделно препис от договора за цесия и
уведомлението са връчени на ответника заедно с препис от исковата молба в хода
на производството. В този случай съдебната практика приема, че ефектът от
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално
право /в този смисъл решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК/.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните са съществували облигационни отношения във връзка с предоставен в полза на ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.'', представляван от физическото лице В.Т.Е., банков кредит. Кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, но не е изпълнил договорните си задължения по погасяването му по начина и в сроковете, уговорени между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение. Ответникът не е ангажирал по делото доказателства за погасяване на задължението си по договора или за настъпването на други правопогасяващи обстоятелства.
Особеностите на конкретния договор, свързани с качеството на едноличен
търговец на ответника, изисква съобразяване на последователно
застъпеното в съдебната практика становище, че с признаване качеството на търговец на физическото лице не възниква нов
правен субект. Касае се за един и същ субект на правото, който с
регистрацията си като ЕТ придобива и търговска правосубектност, поради което
както за физическото лице така и за ЕТ се предвижда неограничена и пълна
отговорност с цялото имущество по отношение на кредиторите – в този смисъл
определение № 243 от 12.03.2012 г. по ч. пр. д. № 864/2010 г. на ВКС, II т.о.
В тежест на ищеца е да
докаже, че ответника е уведомен за предсрочната
изискуемост на задължението към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение по въпроса относно изискуемостта на вземанията, произтичащи от договор
за банков кредит: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2.
В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Базирайки се на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено
по т. д. № 4/13 г. и на съдържащата се в чл. 25 б. „в“ от договора уговорка,
съдът приема, че за уважаване на предявения иск следните факти, относими към
настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост на вземането по договора
за кредит следва да са се осъществили преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
Районен съд – Видин, по което е образувано ч. гр. д. № 559/19 г. – 25.02.2019
г., от която дата съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се смята предявен и искът –
предмет на настоящото производство: просрочване на погасителна вноска и
достигане на отправено от ищеца до кредитополучателя изявление, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че ответникът не е
извършил плащане на вноска по кредита, поради което съобразно чл. 24 б. „г“ от
договора са настъпили обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на
вземането на дружеството по него. Предсрочната изискуемост е обявена на
длъжника с връчването на уведомление чрез ЧСИ Стефан Нинов, рег. № 898 на КЧСИ,
на 07.01.2019г. Според т. 2 от
въпросното уведомление, задължението се обявява за предсрочно изискуемо след
изтичането на пет дневен срок от получаване на поканата. Съобразно правилата на
60, ал. 6 вр. ал. 5 от ГПК, срокът за доброволно плащане е изтекъл на
14.01.2019г. С оглед приетото в цитираното по-горе ТР № 4 от
19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, процесното
вземане е станало изискуемо на 15.01.2019г.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесното вземане е неоснователно. Основанието на иска не е заплащане на отделни месечни погасителни вноски, поради което съдът не дължи произнасяне по кои месечни погасителни вноски претенцията би била погасена по давност - в този смисъл решение № 114/07.09.2016 г., т. дело № 362/2015 г., ВКС II т.о. Предсрочната изискуемост е настъпила на 15.01.2019г., като до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд – Видин, по което е образувано ч. гр. д. № 559/19 г. – 25.02.2019 г., не е изтекъл нито 5 годишен, нито 3 годишен давностен срок.
С оглед изложеното, съдът
намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на претенцията за дължима
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008г. е
основателен и доказан в претендирания размер.
Относно разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в хода на настоящото производство разноски в общ размер на 306,50 лева, от
които 206,50 лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по ч.гр.д. № 559/2019г. на РС-Видин, възлизащи общо в
размер на 271,50 лева, от които 206,50 лева за платена държавна такса и 65,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.Е. *** – в качеството на физическо
лице и като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“***, дължи на „Мелон България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, сумата от 10 324,83 /десет хиляди триста двадесет и четири лева и осемдесет и
три ст./ лева,
представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия“ № BL13362 от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва от 25.02.2019г.
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 483-РЗ/07.03.2019г.
по ч.гр.д. № 559/2019г. на Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА В.Т.Е. *** – в качеството на физическо лице
и като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“***, ДА ЗАПЛАТИ на „Мелон България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, сумата от 306,50 /триста и шест лева и
петдесет ст./ лева, представляваща реализирани от ищеца разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Т.Е. *** – в качеството на физическо лице
и като ЕТ „ВЕНИ ПАМ – В.Т.“***, ДА ЗАПЛАТИ на „Мелон България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, сумата от 271,50 /двеста седемдесет и един лева и
петдесет ст./ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 559/2019г. на
Районен съд - Видин.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: