РЕШЕНИЕ
№ 1032
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104106 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
..............................., представлявано от Управителя Л.Д., подадена чрез
пълномощник-юк.Ц., с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът Н. Л. М., ЕГН **********, адрес в ....................................., дължи
на ищеца сумата от сумата от 780,15 лева-главница, дължима по Рамков
договор №1003260328466650 за издаване и ползване на налионална кредитна
карта .............., сумата от 66,69 лева- лихва за забава, дължима за периода от
04.10.2019 г. до 11.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №260092/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№149/2021 г. по описа на
БРС.
В исковата молба се твърди, че между „Райфайзенбанк (България) ЕАД
като кредитодател и Н. Л. М. като кредитополучател е сключен Рамков
договор №1003260328466650 за издаване и ползване на налионална кредитна
карта ................, по силата на който на кредитополучателя е предоставен
кредитен лимит в размер на 1000,00 лева, който може да бъде използван чрез
1
кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по електронен
път до обслужващата кредита банкова сметка и наличиния по същата карта
кредитен лимит. Твърди се, че банката е изправна страна, тъй като е предала
на кредитополучателя кредитната карта и е предоставила одобрения кредитен
лимит. Твърди се, че ответникът е неизправна страна по договора, тъй като е
усвоил суми от одобрения кредитен лимит, но не го е върнала в договорения
срок.
С договор за прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. кредиторът е
прехвърлил изискуемото си вземане на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. За
цесията длъжникът следва да се счита уведомен в настоящото производство.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба, вх.
№15920/09.05.2022 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, редовно уведомена, не се е
възползвала от правото си да депозира писмен отговор по исковата молба.
В съдебно заседание ответницата се явява лично, признава иска, твърди,
че с ищеца са постигнали споразумение за разсрочено плащане на
задълженията.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 от
ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано
производството по гражданско дело №4106/2021 г. по описа на Районен съд
Бургас, против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№149/2021 г.
по описа на Районен съд Бургас е подадена в едномесечния срок от
уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане
№266408/12.04.2021 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и
предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск се явява допустим.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на
закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори за съществуването на сключен на 04.04.2013
г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и и ответника М. Рамков договор
2
№1003260328466650 за издаване и ползване на национална кредитна карта
..................., приет като доказателство по делото, от съдържанието на който се
установява твърдението на ищеца за предоставен на ответника кредитен
лимит в размер на 1000 лева, който може да бъде използван чрез кредитна
карта. Съгласно чл.26 от договора, за ползвания кредитен лимит или част от
него, картодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 18,5 %,
а според текста на чл.32, към датата на сключване на договора, ГПР при
покупка на стоки и услуги на стойност 3000 лева със средства от кредитния
лимит, изплатени на 12 равни месечни вноски, е 20,15 %.
Приети като доказателства по делото са още Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г., сключен между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, конкретен договор за цесия (прехвърляне
на вземания, сключен между същите страни на 02.10.2019 г., Приложение
№1А към него и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от
ЗЗД, от съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора от
04.04.2013 г. е прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има
спрямо кредитополучателя М. и които са в общ размер на 780,15 лева лева
към датата на цесията. Представено е и пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 07.10.2019 г., с което „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
упълномощило „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да го представлява във
връзка с извършване на уведомяване по законоустановения ред на
длъжниците за сключения на 02.10.2019 г. конкретен договор за цесия. В тази
връзка, прието като доказателство по делото е и Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания до длъжника М., изпратено чрез пълномощника
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, за което са налице данни, че е получено от
Б.И.П..
По делото е изготвена от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която става ясно, че за периода 19.04.2010 г. – 31.03.2016 г.
по кредитнатеа карта са усвоени 4890,00 лева, за периода 19.04.2010 г. –
14.05.2018 г. са начислени 1526,27 лева, от които възнаградителна лихва в
размер на 1001,39 лева, такси в размер на 484,40 лева и застрахователни
премии в размер на 40,48 лева, за периода 10.05.2010 г. – 01.11.2016 г. са
погасени 5636,12 лева, като последното отразено плащане от 01.11.2016 г. и е
в размер на 140,00 лева. Вещото лице дава заключение, че общо
неизплатените суми по кредита са в размер на 780,15 лева, което не се
3
оспорва и от ответника.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
иска за основателен.
Между страните е безспорна валидната облигационна връзка помежду
им. В своя молба, л.98, ищецът признава, че ответникът е заплатил
доброволно сумата от 310,00 лева на 01.11.2021 г., поради което и в
съответствие с нормата на чл.76 от ЗЗД, предявеният иск се явява
основателен и доказан за сумата от 536,84 лева, представляваща дължима
главница по Рамков договор №1003260328466650 за издаване и ползване на
налионална кредитна карта ...................... Същата се дължи ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 12.01.2022 г. до окончателното й изплащане. За разликата до
предявения размер от 780,15 лева-главница и 66,69 лева- лихва за забава,
дължима за периода от 04.10.2019 г. до 11.12.2020 г., искът следва да се
отхвърли поради извършено от страна на ответника плащане на сума в размер
на 310,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по
делото разноски в размер на 275,00 лева, от които 75,00 лева за платена
държавна такса, 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 150,00 лева
възнаграждение за експерт.
Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че дължи
осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, които
са в размер на 75,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на
ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в ..............................., съществува парично вземане срещу Н. Л. М.,
ЕГН **********, адрес в ....................................., в размер на 536,84 лева,
представляващо неиздължена главница по Рамков договор
№1003260328466650 за издаване и ползване на налионална кредитна карта
4
................., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 12.01.2022 г. до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №260092/13.01.2021 г. по ч.гр.д.№149/2021 г. по описа на БРС, като за
разликата до предявения размер главница от 780,15 лева и обезщетение за
забава в размер на 66,69 лева за периода 04.10.2019 г. – 11.12.2020 г.,
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Н. Л. М., ЕГН **********, адрес в ....................................., да
заплати на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в ..............................., сумата от 2275,00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. Л. М., ЕГН **********, адрес в ....................................., да
заплати на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в ..............................., сумата от 75,004 лева,
представляваща направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№149/2021 г. по описа на РС - Бургас разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5