РЕШЕНИЕ
№ 2919
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110207779 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН /относимата редакция
към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на В. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул.
„В.“ № 4, чрез адв. В.П., срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
007617 от 13.04.2021 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ /ОПП/ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 48 от
ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорват се
фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган.
Твърди се неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че двата леки автомобила не са се движили по равнозначни пътища,
поради което жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 48 от ЗДвП. На следващо място, твърди
се, че в АУАН и НП не са отразени обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, с което не са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Моли се за цялостна отмяна на издадения санкционен
акт.
1
В съдебно заседание жалбоподателят и неговият процесуален
представител се явяват и поддържат жалбата, като в съдебните прения отново
се сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение,
доколкото се е движел по главен път и не е имал задължение да пропусне
приближаващия от дясната му страна автомобил, тъй като не се намирал на
кръстовище по равнозначни пътища. Отправя се искане за отмяна на
атакуваното НП изцяло като незаконосъобразно и за присъждане на
сторените разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 27.03.2021 г. свид. В. Г. Я. управлявала лек автомобил марка „М.“ с
рег. № ... по ул. „И. С. С.“ и без да има добра видимост предприела ляв завой
по бул. „Св. К. О.“, при което реализирала ПТП с лек автомобил марка и
модел „Ф. Г.“ с рег. № ..., управляван от жалбоподателя В. П. П., който се
движел по бул. „Св. К. О.“, с посока на движение от ул. „П. К. А.“ към ул. „К.
М.“. Свид. В.Я. живеела в близост до процесния участък и знаела, че се
движи по път без предимство, но установила, че преди кръстовището на ул.
„И. С. С.“ и бул. „Св. К. О.“, на което било реализирано процесното ПТП,
липсвал поставен знак, т. е. кръстовището било нерегулирано.
Жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил, ударил
автомобила на свид. В.Я. от лявата страна, а автомобилът на жалбоподателя
бил увреден от ляво, в предната му част. Вследствие на произшествието свид.
Й. АС. СТ., която пътувала в автомобила, управляван от жалбоподателя,
получила фрактура на четвърто ребро в дясно. След ПТП автомобилите били
преместени, за да не пречат на другите участници в движението.
Жалбоподателят В.П. се обадил на телефон 112 и на място дошъл екип на
ОПП – СДВР в състав К. Л. и Б. И. Полицейските служители извършили
оглед на местопроизшествието, на автомобилите, съставили скица на ПТП и
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-122/27.03.2021 г.
К. Л., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР,
преценил, че кръстовището на ул. „И. С. С.“ и бул. „С. К. О.“ е съставено от
равнозначни пътища и че причината за настъпване на ПТП е това, че
жалбоподателят не е пропуснал намиращия се от дясната му страна лек
автомобил марка „М.“ с рег. № ... при равнозначни пътища.
2
За констатираното нарушение в присъствието на един свидетел на
установяване на последното и на жалбоподателя К. Л. съставил против В.П.
акт за установяване на административно нарушение бл. № 415259 от
27.03.2021 г. за нарушение на чл. 48 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля и бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя, който вписал в съответната графа, че има възражения и ще ги
опише в срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения не
постъпили.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-007617 от 13.04.2021 г. от Началник група към
ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 5, предл. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 48 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите П. Г. П., А. Е. В., Й. АС. СТ. и В. Г. ЯН.,
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – решение на
зам. - кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, ведно със схема за организацията на движение по бул. „Св. К.
О.“, писмо от Столична община, писмени сведения, скица на ПТП,
констативен протокол за ПТП, справка – картон на водача, Заповед № 8121 К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и от
вещественото доказателство – снимков материал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.П., А.В., Й.С. и
В.Я., тъй като същите са подробни, последователни, логични и
непротиворечиви, кореспондират с всички останали писмени доказателства
по делото и изясняват в цялост фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, съдът кредитира
изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
В хода на съдебното следствие като писмено доказателство е
представена и приета схема за организацията на движение по бул. „Св. К. О.“,
включително и в участъка на кръстовището с ул. „И. С. С.“. От същата се
установява, че по одобрената от Столична община схема на ул. „И. С. С.“,
която е перпендикулярна пряка на бул. „С. К. О.“, преди кръстовището с
посочения булевард следва да има поставен знак Б2 (Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство). От свидетелските показания на Й.С. и
В.Я. става ясно, че същите са знаели, че на ул. „И. С. С.“ е следвало да има
знак Б2, но не са видели такъв. Свид. В.Я. е категорична, че на мястото не е
имало знаци относно предимство, но знаела, че излиза от път без предимство
3
– от ул. „И. С. С.“.
Следва да се посочи, че видно от писмото на Столична община, те не
разполагат с проект за организация на движението в района на кръстовището
на ул. „И. С. С.“ и бул. „С. К. О.“ и не разполагат с информация за промяна в
организацията на движението в процесния пътен участък.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност. Също така, е спазена предвидената от закона писмена форма
и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчване на АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 48 от ЗДвП на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или
приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице всички обективни и
субективни елементи от състава на административното нарушение, визирани
в чл. 6 от ЗАНН – деяние (действие или бездействие), което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
От изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
4
начин, че жалбоподателят В.П. се е движил по път с предимство, а ПТП не е
реализирано на кръстовището на две равнозначни пътища. Това
обстоятелство се установява от издадената от Столична община схема за
организацията на движение по бул. „С. К. О.“, както и от събраните гласни
доказателства по делото, включително показанията на другия участник в ПТП
– свид. В.Я.. Липсата на поставен знак Б2, въпреки предвиждането му по
схема, не прави процесното ПТП на кръстовище на два равнозначни пътя.
Налице е неизпълнение на задълженията на Столична община по поставяне на
знаци, в съответствие с одобрената схема, а не виновно поведение на
жалбоподателя, тъй като безспорно се установява, че кръстовището, на което
е реализирано процесното ПТП, не се пресичат два равнозначни пътя.
На следващо място, следва да се вземе предвид и това, че извън
полезрението на актосъставителя и наказващия орган е останало
обстоятелството, че освен от обективна страна, за да е налице съставомерност
по възприетата правна квалификация, деянието следва да изпълва и
корелативно необходимата субективна страна на нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В хода на административнонаказателното
производство, в неговата извънсъдебна фаза, не са ангажирани никакви
доказателства, от които да се установява, че въззивникът е съзнавал
вменените му фактически обстоятелства и въпреки това е искал или допускал
извършването на нарушението, респективно, че е възнамерявал да го
предотврати, а още по-малко такива, че макар да не ги е съзнавал е бил
длъжен и е могъл да предвиди тяхното съществуване в обективната
действителност. От показанията на разпитаните пред съда свидетели В.Я. и
П.П. се установява, че видимостта от пряката към булеварда е била намалена,
като вдясно на пътното платно на бул. „Св. Климент Охридски“, точно преди
кръстовището с ул. „И. С. С.“, са били разположени три контейнера за
разделно събиране на отпадъци, които допълнително ограничавали
видимостта. От съвкупния анализ на гласните доказателствени материали по
делото се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобила си с
разрешена скорост, като автомобилът на свид. В.Я. е изскочил в последния
момент на бул. „С. К. О.“, поставяйки в невъзможност жалбоподателя да
реагира на така създалата се ситуация. В този ред на мисли, дори да не бъде
споделен изводът на въззивната инстанция за несъставомерност на
нарушението по чл. 48 от ЗДвП от обективна страна, следва да се приеме, че
в разглеждания казус е налице хипотезата на „случайно деяние“ по смисъла
на чл. 15 от НК, тъй като жалбоподателят, въпреки че е бил длъжен, не е
могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
5
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Поради изложените мотиви обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В настоящото производство жалбоподателят е представляван от адв.
В.П., като видно от представения договор за правна защита и съдействие, П. е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева в полза на
адв. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 1
от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Поради това и с оглед обстоятелството, че съдът
намери НП за незаконосъобразно, искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 от АПК.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-007617 от 13.04.2021
г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
с което на жалбоподателя В. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „В.“ № ..,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.
П. П., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. „В.“ № ..., сумата в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6