№ 1259
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба № 898/21.02.2022 г., подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК по пощата на 18.02.2022 г. на ответника Община
Перник чрез пълномощника адвокат А. А. с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно приложено по първоинстанционното
дело /л.61/, както и пълномощно представено по настоящото дело-л.15 срещу
решение № 35 от 31.01.2022 г., постановено по гр.дело № 467/2021 г. по описа
на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия, с което ответникът е осъден
да заплати на Р. Д. А. на основание чл.49 ЗЗД сумата от 4 338,35 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
увреждане, настъпило на 12.05.2021 г. при движение по нагъната и неравна
тротоарна настилка, находяща се на ул.“Брезник“ в отсечката между
ул.“Севлиево“ и ул.“Мелник“ в гр. Перник, ведно със законната лихва върху
обезщетението от 12.05.2021 г. до окончателното му изплащане, да заплати на
основание чл. 49 ЗЗД сумата от 26 000 лева, която е предявена като част от
претенцията в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие същото
1
увреждане, ведно със законната лихва върху присъдения размер на
обезщетението от 12.05.2021 г. до окончателното му изплащане. Ответникът е
осъден да заплати на адвокат В. В. М. от Адвокатска колегия – Перник на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 1 440,15 лева за процесуално
представителство на ищеца пред Окръжен съд – Перник, както и да заплати
по сметка на Окръжен съд – Перник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от
1 653,54 лева.
Решението се обжалва в неговата цялост.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
включително и в частта за разноските, поради което моли съда да го отмени и
вместо него да постанови решение, с което отхвърли по размер предявените
искове. Счита, че обжалваното решение е постановено при съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, също е и
необосновано. Намира, че в противоречие с чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че
съгласно принципа на справедливост на ищеца следва да му се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв. Поддържа се, че
преди инцидента ищецът е имал здравословни проблеми, които са допринесли
за получените увреждания от процесния инцидент. Поддържа неправилност
на извода на съда за липсата на съпричиняване от ищеца за настъпването на
инцидента. Обстоятелството, че тротоарът на улицата, по която се е движел
ищеца, не е бил в добро състояние и че това е било ясно видимо, предполага,
че след като ищецът е предприел придвижване в този участък, е трябвало да
се съобрази и с неговите характеристики и да прояви необходимото
внимание.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което отхвърли
предявените искове. Претендира направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищеца Р. Д. А., чрез неговия процесуален
представител адвокат М., надлежно упълномощен с пълномощно приложено
към отговора.
Въззиваемата страна поддържа, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Оспорва всички релевирани в жалбата възражения като
безпочвени. Поддържа, че обжалваното решение е правилно,
2
законосъобразно, обосновано и постановено без нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което моли съда да го потвърди.
Моли съда да присъди на въззиваемата страна направените по делото
разноски, за които с въззивната жалба представя списък по чл.80 ГПК.
Заявява възражение срещу размера на претендираните от жалбоподателя
разноски.
Въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не
изразява становище в хода по същество.
Въззиваемият-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба по
аргументи подробно изложени в отговора и да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски, съобразно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение за претендираните от въззивника разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд – Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на неимуществени и имуществени вреди,
обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди,
предявен от Р. Д. А. срещу Община Перник.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
С показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели
Д. Б. М.а и Т. Д. Т., които съдът намира за логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства, приети по
делото, се установява, че на 12.05.2021 г. свидетелката М.а посетила ищеца,
който е неин чичо с цел да се разходят и да си поговорят. Двамата излезли на
разходка, денят бил хубав, пролетен ден. На връщане от разходката в посока
дома на ищеца, двамата вървели по ул. „Брезник“ от дясната страна в посока
болницата на града. Било около 18,30 часа. Ищецът се движел от дясната
страна на свидетелката М.а на няколко крачки пред нея, защото тротоарът по
3
който вървели бил тесен и неравен, осеян с множество счупени и разхвърляни
плочки. В този момент ищецът ритнал една от тези плочи, спънал се и паднал
много тежко на земята. Лицето му било ожулено, имало кръв. Свидетелката
се опитала да му помогне да го вдигне, но безуспешно. Всичко това се
случило на около 150-200 метра от дома на ищеца. В този момент покрай
двамата минал свидетелят Т., който помогнал да натоварят ищеца в колата му
и после го откарал до дома му. След 21 часа свидетелката завела чичо си,
поради нестихващите силни болки, в спешната помощ на болницата в града,
където било установено счупване на шийката на дясната става, лекарите
обяснили, че е наложителна операция. На другия ден-13.05.2021 г.
свидетелката закарала чичо си до гр.София, където бил настанен за болнично
лечение в Отделение по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Сердика“
ЕООД. Видно от приетата по делото епикриза, ищецът бил изписан на
20.05.2021 г. По време на болничното му лечение, на 14.05.2021 г. е
извършена оперативна намеса, по време на която е извършена тотална смяна
на тазобедрена става.
Както с показанията на двамата свидетели, така и с неоспореното от
страните заключение на СТЕ се установява, че произшествието с ищеца е
настъпило на десния тротоар на ул. „Брезник“ в посока МБАЛ „Рахила А.“ в
гр.Перник в отсечката между ул. „Севлиево“ и ул. „Мелник“, с точен
административен адрес: гр. Перник, ул. „Брезник“ № 101. Установява се, че
настилката на тротоара е от тротоарни плочки, като както към момента на
произшествието, така и към момента на огледа извършен от вещото лице Г.,
настилката от тротоарни плочки е силно увредена, като има наличие на земни
маси, разбити, разместени, стърчащи, изпочупени и липсващи тротоарни
плочки. Вещото лице установява, че приложеният по делото снимков
материал от мястото на събитието, отговаря на реалното положение и
състояние на ул. „Брезник“ № 101 и към момента на огледа.
След изписване от болницата, свидетелката М.а в продължение на три
месеца се грижела за ищеца-къпане, раздвижване, пазаруване, готвене.
Ищецът се раздвижвал много бавно, не можел да се облича сам, не можел да
се движи без помощни средства. Падането му подействало психическо много
зле-започнал да не може да спи, изпитвал болки. Случилото се довело до
усложняване на съществуващите му заболявания-завишили се границите на
диабета и кръвното му налягане.
4
От приетата по делото и неоспорена СМЕ, изготвена от вещото лице д-р
С. се установява, че при падане на улицата на 12.05.2021 г. ищецът е получил
счупване на дясна бедрена кост в горния й край, в областта на шийката.
Установява се, че при нормално протичане на лечебния процес, при такъв вид
увреждания и оперативно лечение, възстановителният период е около шест
месеца, но при ищеца и с оглед съществуващите придружаващи заболявания,
този период може да се удължи. На ищеца е проведено оперативно лечение,
което е било адекватно и правилно. При прегледа на ищеца, извършен на
23.12.2021 г. е установено наличието на оперативен белег по външната страна
на дясна тазобедрена става с надлъжен ход и дължина 22 см. Установени са
също така силно ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става,
като е налице функционален дефицит от 50%. Налице е и ограничен обем
движение в лява тазобедрена става и двете коленни стави. Тези последици са
с траен характер. Установява се, че през периода на лечение ищецът е търпял
болки и страдания за период от около шест месеца, като първите два месеца
болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице установява, че по
делото няма данни за настъпила промяна в протичане на съществуващите при
ищеца заболявания и тяхното лечение, след получената травма.
От заключението на приетата по делото СПЕ, изготвено от д-р А. се
установява, че ищецът преживява кризисна житейска ситуация в резултат на
падането и получените травми, разгръщайки психично разстройство с
диагноза остро стресово разстройство-стресова реакция с тревожно-фобийна
симптоматика. В хода на продължителното лечение и рехабилитация, при
ищеца се установяват симптоми на соматоформна вегетативна лабилност-
колебания в стойностите на кръвното налягане, на кръвната захар, безсъние,
епизодична тревожност, напрежение, изтръпване.
С представените и приети по делото писмени доказателства се
установява, че за лечението на полученото счупване, в следствие на падането
на тротоара на 12.05.2021 г., ищецът е направил следните разходи:
1.заплатена сума в размер на 4000 лв., представляваща стойността на
тазобедрена ендопротеза механична с метална глава-фактура №
**********/20.05.2021 г. и фискален бон от същата дата,
2.заплатена сума в общ размер 338,35 лв., представляваща стойността на
медикаменти и помощни средства-два броя фискални бонове от дата
5
20.05.2021 г. и от 21.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че предявените искове са доказани и основателни, приел е
неоснователно на възражението на ответника за принос от страна на
пострадалия и уважил исковете в пълния им предявен размер.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, произтекли
от бездействие на негови служители. Ищецът претендира обезщетение за
вреди от бездействие на служители, на които Община Перник е възложила
дейности по поддръжката на публичната общинска собственост, каквато
представлява и тротоара, предназначен за придвижване на пешеходците по ул.
„Брезник“ в гр.Перник.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той
следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския
деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да
са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност
на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти
и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
6
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че
предявените искове за причинени на ищеца имуществени и неимуществени
вреди са доказани по своето основание, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две
условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по
вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като
вината се предполага до доказване на противното.
Легално определение на понятието път е дадено в Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата, "Път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания. Съгласно т. 2-ра на §1 "Земно платно" е част от повърхността в
обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя.
Определение на понятието път се съдържа и в §6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата. Съгласно §1, т. 1 от ЗДвП "Път" е всяка земна площ
или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
7
улиците. Според §6, т. 6 ЗДвП "Тротоар" е изградена, оградена или очертана
с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за
движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Като взема предвид дадените определения от законодателя на
понятието път по Закона за пътищата и по Закона за движение по пътищата и
понятието тротоар по ЗДвП се налага извод, че тротоарът е част от пътя.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, както и чл.48, т.2, б."а" от
Правилника за приложение на закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се
установи, че процесната злополука е станала на тротоар, предназначен за
придвижване на пешеходците по ул. „Брезник“ в гр.Перник. Този тротоар е
част от общинската пътна мрежа на гр.Перник, т. е. собственост е на
ответната община. Задължение за поддържането на тротоара в изправност с
оглед създаване на условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, за незабавно сигнализиране на препятствията по тях и
отстраняването им във възможно най-кратки срокове (в този смисъл
задължение по чл.167, ал.1 от ЗДвП) е на ответника, включително, чрез свои
служители или чрез наети фирми.
От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно, че в
момента на инцидента участъкът от тротоара, където е паднал ищеца е бил в
изключително лошо състояние, силно увреден, с разбити, разместени,
стърчащи и изпочупени тротоарни плочки, като ищецът (на 63 години към
датата на инцидента) се е спънал именно в такава стърчаща плочка.
Следователно установено е противоправно бездействие от страна на
служители на ответника, изразяващо се в неизвършване на необходимите
действия за поддържане на процесния тротоар, който е част от общинската
пътна мрежа в безопасно за гражданите състояние – в случая не е
отремонтиран.
Установи се също, че ищецът е вървял по този тротоар, паднал е и е
получил увреждането – счупване на дясна бедрена кост в горния й край, в
областта на шийката, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди-
болки и страдания от телесното увреждане и имуществени-направени разходи
за закупуване на медицински материали и медикаменти, необходи за
8
лечението на полученото счупване.
Това установено в процеса виновно противоправно поведение, предвид
механизма на увреждането, е в пряка причинно-следствена връзка с него,
респективно с претърпените от ищеца болки и страдания от настъпилото
вследствие на падането счупване. Не е оборена и презумпцията за виновно
поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на
съответния пътен участък. Безспорно е налице неизпълнение на възложената
работа-на задължението за поддържане на общинския път в мястото на
процесния тротоар.
Предвид изложеното фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника е налице и претенцията е основателна, а
изложените във въззивната жалба аргументи неоснователни и неподкрепени с
приетите от първоинстанционния съд доказателства.
Неоснователно е и възражението на ответника за наличие на принос от
страна на ищеца. В този смисъл и в тази част решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Съобразно
константната съдебна практика, приносът следва да е личен, на самия
пострадал и в пряка причинна връзка с конкретно негово обективно
поведение, каквото в случая не е налице. Ищецът се е движил на разрешено и
предназначено за пешеходци място, а именно: тротоар и единствената
причина за настъпване на процесната злополука е именно изключително
лошото състояние на тротоарните плочки.
По размера на предявения иск за неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното му
състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на
възстановителния период.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер
на сумата поне от 50 000 лв., но доколкото ищецът претендира частично сума
9
в размер на 26 000 лв., то частичната му претенция следва да бъде уважена
изцяло.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне на горния размер съдът съобразява, че се касае за мъж
на 63 години към момента на инцидента, който е претърпял тежко счупване
на дясна бедрена кост в горния й край, в областта на шийката, довело до
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник и
възстановителен период от шест месеца, период през който ищецът, особено
първите три месеца, се е нуждаел и е бил напълно зависим от чужда помощ за
обслужване на елементарни битови нужди. За лечението на счуването,
ищецът е постъпил за болнично лечение, където претърпял оперативна
интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става. Ищецът
следва да бъде обезщетен за претърпените от него болки и страдания, които
са били най-силни в първите два месеца, както и за полученото в следствие на
претърпяната злополука остро стресово разстройство-стресова реакция с
тревожно-фобийна симптоматика, а в следствие на продължителното лечение
и рехабилитация и симптоми на соматоформна вегетативна лабилност-
колебания в стойностите на кръвното налягане, на кръвната захар, безсъние,
епизодична тревожност, напрежение, изтръпване. При определяне на размера
на дължимото обезщетение, съдът съобразява установеното в процеса, че
вследствие на получената травма, са налице и увреждания, които трайно или
до живот ще съпътстват ищеца, а именно: наличието на оперативен белег по
външната страна на дясна тазобедрена става с надлъжен ход и дължина 22
см., силно ограничени и болезнени движения в дясна тазобедрена става, като
е налице функционален дефицит от 50%. Налице е и ограничен обем
движение в лява тазобедрена става и двете коленни стави.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение
не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото
10
факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Искът за имуществени вреди е основателен и доказан, съобразно
обсъдените по-горе писмени доказателства и заключението на СМЕ,
неоспорено от ответника, поради което същият следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер.
Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане (каквото е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана,
като мораторната лихва се дължи от деня на деликта.
Предвид гореизложеното и поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции, въззивната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед изхода на делото на въззивника разноски не се дължат. С
представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и
съдействие от 22.03.2022 г. се установява, че адвокат М. осъществява
безплатно процесуално представителство и защита на въззиваемия на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на
основание чл.38, ал.2 от същия закон въззивникът ще следва да бъде осъден
да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение в минималния му размер
от 1440,15 лв. (при материален интерес от 30 338,35 лв.), определен на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 31.01.2022 г., постановено по гр.дело
№ 467/2021 г. по описа на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Община Перник, Булстат *********, гр.Перник, пл.“Св.Иван
Рилски“ № 1А да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
на адвокат В. В. М., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.*
адвокатско възнаграждение в размер на 1 440,15 лв. (хиляда четиристотин и
четиридесет и 0,15 лв.).
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12