№ 2001
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110132652 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото производство е образувано, след като Софийски градски
съд е обезсилил Решение на Софийски районен съд от 04.02.2020 г. по гр.д. №
23507/2019 г., като е върнал делото за ново разглеждане по предявените от
„Т.С“ ЕАД срещу ЦВ. В. П. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД само в частта, в която е признато за установено по
предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове, че ответникът ЦВ.
В. П. дължи на ищеца следните суми: сумата 58,12 лв. – стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода м.февруари 2016 г. –
м.април 2018 г.; сумата 10 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 58,12 лв. за периода 31.03.2016 г. – 21.01.2019 г.; сумата 20,10
лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода
м.юни 2016 г. – м.април 2018 г.; сумата 3,05 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода м.юни 2016 г. – м.април 2018 г., ведно със
1
законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумата.
Предмет на настоящото производство следователно са именно
исковете, предявени от „Т.С“ ЕАД срещу ЦВ. В. П. за посочените по-горе
суми, за които на 31.01.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 5127/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.
Ищецът „Т.С” ЕАД твърди ответникът да е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, като въпреки отправените покани не бил
сключил писмен договор с ищеца за доставка за топлинна енергия до обект
с абонатен номер 444172, представляващ магазин номер 14, находящ се в гр.
София, ж.к. „С... Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия и услуга
дялово разпределение през исковия период, не е заплатил дължимите суми за
това, с което се е обогатил за сметка на ищеца, до размера на обедняването.
Счита, че ответникът е в забава, поради което му дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху двете главници.
Ответникът ЦВ. В. П., чрез адв. С.Р., оспорва предявените искове.
Поддържа, че процесният имот не е топлоснабден, както и че не било ясно в
коя секция на сградата се намирал процесният магазин номер 14. Не
отговаряло на истината и твърдението на ищеца, че ответникът е ползвал
топлинна енергия за процесния период заради това, че неговото име не стояло
зад абонатния номер 444172. Оспорва да е налице каквото и да е
правоотношение с ищеца. Счита, че по делото не са представени
доказателства ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот.
Оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Ето защо моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и възражението на
ответника в този смисъл неоснователно. Настоящото производство е
2
образувано, след като Софийски градски съд е обезсилил решението на
Софийски районен съд от 04.02.2020 г. по гр.д. № 23507/2019 г. и е върнал
делото за ново разглеждане по предявените от „Т.С“ ЕАД срещу ЦВ. В. П.
искове с правилната правна квалификация – чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5127/2019 г. по описа на СРС, 78
състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на
исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение
за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за
липса на сключен между страните писмен договор и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника. Не е спорно по делото, че между
страните не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди до горепосочения имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът
приема, че страните не са били обвързани от облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж № 70, том IV, рег. №
8530, дело № 588/2007 г., видно от който на ЦВ. В. П. е учредено право на
строеж за построяването на подробно описаните в договора обекти, сред
които и магазин № 14, съвпадащ по описание с процесния имот, писмо с изх.
№ 08-00-499/14.06.2012 г., издадено от ГИС-София, Протокол № 6 от
14.09.2014 г. за проведено общо събрание на етажните собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.
София, ж.к. „С.., списък на собствениците на имот в сграда на посочения
адрес, от които по безспорен начин се установява, че ответникът е собственик
на процесния магазин № 14, находящ се в гр. София, ж. к. „С... Oтветникът не
твърди да се е разпорил с правото на собственост на имота, нито пък
представя доказателства в тази насока.
Топлоснабдяването на сградата, в която се нахожда процесният
търговски обект, магазин № 14, се установява от една страна от приетия по
делото Акт за разпределение на отопляемите обекти по проект в сградата,
3
находяща се в гр. София, ж.к. Сухата река № 49, в който е посочено, че
магазинът е с отопляем обем от 134.98 (135) куб.м., което се потвърждава и
от вписаното в списъка на собствениците на имотите в процесната сграда –
обектът има потребление на топла вода, която следва да се отчита от 1 бр.
водомер и един брой потребител. Че сградата е топлоснабдена, се установява
също така и от приетото заключение на СТЕ.
Няма спор между страните, че между тях липсва сключен договор за
продажбата на топлинна енергия, като видно и от приложените по делото
писма и известия за доставяне, поканите на ищеца към ответника за
сключване на индивидуален договор по повод продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди /съгласно чл. 149, ал. 3 ЗЕ/ са се върнали като
непотърсени от абоната.
Следователно ищецът е бил собственик през исковия период на имот-
магазин, чието предназначение е извършване на търговска дейност, като няма
ангажирани доказателства, оборващи този извод на съда. Формалната
житейска логика налага извод, че ответникът или лице, на което същият е
предоставил ползването на имота, е потребявал доставяното количество
топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца. Ответникът не е провел насрещно доказване в този
смисъл, а и от представения списък на абонатите от етажната собственост на
процесната сграда, от представените от ищеца документи и обстоятелството,
че партидата на имота е на името на ЦВ. В. П., може да се направи извод, че
имотът не е бил ползван от трето за спора лице, поради което и отговорност
за начислените суми за доставената до имота топлинна енергия следва да
понесе именно собственикът на имота, без значение дали той трайно е
обитавал имота през този период или не. Фактът, че ответникът, бидейки
собственик на имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да
сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Т.С” ЕАД,
но не и от задължението да заплати реално доставената и консумирана
топлинна енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – лицето, което се
обогатява неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие със
стойността на доставената топлинна енергия е това, което е присъединило
обекта си към топлопреносната мрежа без да сключи или без да поднови
договора си за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, т.е. в случая
4
това е ответникът – собственик на имота.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено
от специалист в съответната област след запознаване с материалите по
делото. От него се установява, че сумите за исковия период са начислени
съгласно действащата нормативна уредба. През процесния имот услугата
„дялово разпределение” е била осъществявана от „Т.С” ЕАД, като в
топлоснабдения имот не са били начислявани суми за отопление и за топла
вода, а само за енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е
изяснило, че начислената топлинна енергия за сградна инсталация е
пропорционално на отопляемия обем на обекта по проект, като при
начисляването не са констатирани нарушения на чл. 6.6. от Приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/2007 г., действаща през процесния
периода. При съобразяване на изгответните изравнителни сметки, експертът е
посочил, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г.
до 30.04.2018 г. е 58,12 лв.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия,
отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ
„отопляем обем на имот“ включва обема на всички собствени и/или ползвани
от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект. Легално определение на
„сградна инсталация“ е дадено в § 1, т.4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии“. Сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост, а топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно
чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен
да участва в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им и в полезните разноски, за извършването на които е
5
взето решение на общото събрание. Сградната инсталация е обща етажна
собственост – чл. 140 ал. ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез нея се затоплят не само
индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на имотите,
подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо всички собственици на
имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, принципно следва да
участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения им имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 153 ал. 6 ЗЕ, съобразно която клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците на
имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.
Макар в топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела в него, и топла вода, до имота на ответника е
доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която не е
заплащана, и по този начин се е стигнало до имущественото неравновесие –
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. Налице е общ
правопораждащ обедняването и обогатяването факт и това е спестяването на
разходи от страна на ответника за заплащането на доставената топлинна
енергия. Ответникът не е доказал да е заплатил начислената сума от 58,12 лв.
за топлинна енергия, поради което искът следва да се уважи до посочения
размер.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на
начислените суми за дялово разпределение в размер на 20,10 лв. за периода
м.юни 2016 г. – м.април 2018 г., чийто размер се установява от изготвеното
заключение на ССчЕ. От приетите по делото писмени доказателства, както и
от изготвените експертизи се установява, че именно ищецът е извършвал през
процесния период дяловото разпределение за търговския обект, поради което
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си
заплащането на този разход. Поради това искът за сумата от 20,10 лв.,
представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово
разпределение, се явява доказан по основание и размер и като такъв следва да
бъде изцяло уважен.
6
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86. ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване наличието на главен дълг; настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава. Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като според чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на
ищеца черпи своето основание от института на неоснователното обогатяване,
а не от сключен между страните договор, действащ в исковия период.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент,
като същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД
възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен
срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на
обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил
/в посочения смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 394
от 27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 218 от
29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО и др./.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана,
надлежно връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което
предявените акцесорни претенции се явяват изцяло неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
7
В заповедното производство заявителят (ищец) има право на разноски
в размер на 64,28 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковото производство пред СРС, 78 състав, ищецът е сторил
разноски общо в размер на 635 лв. за държавна такса, депозити за експертизи
и юрисконсултско възнаграждение. По съразмерност, на ищеца се следва
сумата от 420,54 лв.
За въззивното производство съобразно изхода на спора на ищеца се
следват разноски в размер на 85,70 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство пред СРС, 145 състав, ищецът е сторил
разноски в размер на 80 лв. за депозит за явяване на вещо лице. Другият
внесен депозит от 80 лв. не е бил използван, поради което този разход не
следва да се взема предвид и да се възлага в тежест на ответника. Така, по
съразмерност в настоящото производство на ищеца следва да се присъди
сумата от 68,56 лв.
В заповедното производство ответникът има право на разноски в
размер на 78,30 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В исковото производство пред СРС, 78 състав, въпросът за размера на
сторените разноски е разрешен, като в тази част решението не е обжалвано.
Ето защо на ответника следва да се признаят разноски в размер на 66,29 лв.
За въззивното производство на ответника се следват сторените
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, като с оглед
отхвърления размер на исковете, нему се следва сумата от 100.09 лв.
В настоящото производство пред СРС, 145 състав, ответникът не е
сторил разноски и не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, че ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „С...,
дължи на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, .., сумата от 58,12 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия, доставено до имот с абонатен номер 444172, с която
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца за периода
м.февруари 2016 г. – м.април 2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 20,10 лв. –
стойността на доставена услуга дялово разпределение за периода м.юни 2016
г. – м.април 2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва за сумата 10 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия за периода 31.03.2016 г. – 21.01.2019 г., както и иска за
мораторна лихва в размер на 3,05 лв. върху главницата за дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
5127/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „С...,
да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 639,08
лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т.С“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, .. да заплати на ЦВ. В. П., ЕГН **********, с адрес
в гр. София, ж.к. „С..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 244,68 лв.
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10