МОТИВИ към присъда № 70/15.11.2010г. по нчхд №405/07г. по
описа на АРС, IIІ н.с.
Наказателното
производство по настоящето дело е образувано на 28.10.2004г. с разпореждане на
Председателя на РС Пловдив, като това е станало по подадена на 08.10.2004г. частна тъжба от А. Х.Ч.
***. Същото е било заведено първоначално, като НЧХД №89/2004г. на ПРС. Поради
самоотвод от страна на всички съдии при ПРС, с писмо от 23.05.2007г. на
Председателя на РС Пловдив, делото е било изпратено на Председателя на ВКС за
определяне на друг съд, компетентен да разгледа жалбата на тъжителя Ч.. С
определение от 21.06.2007г. постановено по частно производство №355/2007г. на
ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК за
такъв съд е бил определен РС Асеновград. След получаване на така изпратените
материали от ВКС, на 26.06.2007г. е било образувано НЧХД №405/2007г. на АРС.
С жалбата е повдигнато обвинение
против подсъдимия Н.А.К., за това, че на 23.04.2003г. в гр.Пловдив, е причинил
на тъжителя Ч. леки телесни повреди по лявата скула и лявата буза с неравни
охлузени и кръвонаседнати ръбове по лигавицата на твърдото небце зад
централните десни зъби, по лигавицата на горната и долна устна и наранявания по
самите устни по проекция на режещите ръбове на резците, което е било
квалифицирано от тъжителя като престъпление по чл.130 от НК.
С жалбата са повдигнати обвинения
и против подсъдимите Н.А.К., К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я.,***, за това, че на
23.04.2003г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършители са причинили на
тъжителя Ч., множество телесни повреди подробно описани в заключение на
приложеното СМУ №498/2003г. на катедрата по съдебна медицина при ВМИ, което е
било квалифицирано от тъжителя, като престъпление по чл.130, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Предвид описаното в тъжбата, с
оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, както и с оглед правилно определяне
предмета на делото и предявените граждански искове, то съдът счете, че спрямо
подс. К. фактически е налице едно обвинение, а то е за извършено престъпление
по чл.130 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно това, че на 23.04.2003г. в гр.Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, сам и в съучастие с К.В.А., К.Г.Ж. и П.Г.Я., да е
причинил на тъжителя Ч. твърдените леки телесни повреди.
С подадената на 08.10.2004г. от А. Х.Ч. частна
тъжба са предявени и е приети за съвместно
разглеждане два граждански иска от пострадалия против подсъдимите за заплащане
на общата сума от 8500 лв. представляващи обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, а именно: за сумата от 6 500лв. солидарно срещу
подсъдимите Н.А.К., К.В.А. и К.Г.Ж. и П.Г.Я. и за сумата от 2000лв. само срещу
подсъдимия Н.А., всички в резултат на извършените от тях престъпления, предмет
на настоящето дело, ведно с със законната лихва върху тези суми от датата на
увреждането 23.04.2003г. и разноските по делото. Частния тъжител и А. Х.Ч. беше конституиран в качеството и на
граждански ищец по делото.
В процеса на водено пред
настоящия състав наказателно производство, частния тъжител и граждански ищец А.
Х.Ч. се явява лично и заедно с упълномощения от него повереник адв.И.С..
По време на проведеното на
11.11.2010г. съдебно заседание, се установи, че от датата на твърдените с
жалбата извършени престъпления-23.04.2003г. са изтекли повече от седем години и
шест месеца. С оглед на това обстоятелство, по отношение на воденото
наказателно производство се установи, че са налице предпоставките на 289, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.3 от НПК вр. чл.79, ал.1,т.2 вр. чл.81, ал.3 вр.
чл.80, ал.1,т.4 от НК, а именно изтекла е предвидената от закона абсолютна
давност, като това се явява основание за прекратяване на наказателното
производство. Съобразно правата си по чл.289, ал.2 от НПК, четиримата подсъдими
направиха искания производството по делото да продължи. Това тяхно искане беше
уважено.
В хода на съдебните прения, повереника на
тъжителя-адв.С. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против
четиримата подсъдими, така както са повдигнати с частната тъжба. След оценка на
събраните по делото писмени и гласни и доказателства, счита повдигнатите
обвинения за доказани по несъмнен начин. Счита, че предявените и приети за
разглеждане граждански искове следва да бъде уважен в пълен размер.
Частният тъжител и граждански
ищец А. Х.Ч. по същество изразява
становище идентично с това на своя повереник. След подробен анализ, съпоставяне
и ретроспекция, както на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
така и на тези събраните по НАХД №2442/2004г. на ПРС, ЧХ №154/2003г. на ПРС и
ДП /дознание/ №375/2993г., на VІ-то РПУ Пловдив, тъжителя Ч. е на становище, че
четиримата подсъдими следва да бъдат изцяло признати за виновни по така повдигнатите им обвинения.
В подкрепа на това счита, че следва да се кредитират единствено показанията на
разпитаните от страна на обвинението свидетели, като в този случай да се вземат
предвид и събраните писмените доказателства, които са само в подкрепа на обвинителната
теза.
Защитника на подсъдимите К., А. и
Я.- адв. С.П. по същество счита, че обвиненията не са доказани, поради
което и подсъдимите следва да бъдат
признати за невинни и оправдани по така повдигнатите им обвинения. В подкрепя
на това свое становище, тя изтъква обстоятелството, че в хода на съдебното
следствие, на база разпитаните две групи свидетели, са се оформили две
хипотези. Едната е в полза на обвинението, а в другата в полза на защитата.
След подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съпоставяйки
ги със заключението на изготвената по
делото СМЕ, адв.П. е на становище, че съдът следва да даде вяра на хипотезата,
която по същество е в полза на четиримата подсъдими, като този смисъл и те следва да бъдат оправдани. Алтернативно
счита, че могат да се направят някои изводи за известна виновност на подс. К.,
както и че е налице, причинна връзка между неговото поведение и част от така
причинените на тъжителя телесни повреди. Въпреки това обаче, счита, че подс.К.
е действал при условията на неизбежна отбрана, като на основание чл.12 от НК,
той отново следва да бъде признат за невинен и оправдан. Претендира да им се
присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимият Н.А.К. не се признава
за виновен, като по същество отрича да е нанасял каквито и да е било удари на тъжителя
Ч.. Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият К.В.А. също не се
признава за виновен, като по същество подкрепя казаното от неговия защитник.
Моли да бъде оправдан.
Подсъдимият К.Г.Ж. не се признава
за виновен. Моли за оправдателна присъда.
Защитника на подсъдимият П.Я. -
адв. З.Т., по същество на първо място счита, че е било нарушено правото на
защита на подс. Я., да разбере в какво точно е обвинен. В подкрепа на това свое
становище, тя изтъква обстоятелството, че повдигнатите с тъжбата обвиненията
спрямо четиримата подсъдими не са били достатъчно точни и ясни, както и
обстоятелството, че фактическата обстановка отразена в частната тъжба, също е
била много неясна, неточна и объркваща. Освен това счита, че обвинението спрямо
подс. Я. е останало недоказано, поради което и той следва да бъде признат за
невинен и оправдан изцяло. Претендира да им се присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимият П.Г.Я. не се признава
за виновен, като по същество подкрепя казаното от неговия защитник. Счита, че
обвинението спрямо него не е доказано, поради което моли за оправдателна
присъда.
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото,
обясненията на четиримата подсъдими и показанията на свидетелите дадени пред
настоящия състав, заключението на съдебномедицинската експертиза назначена по
делото също от настоящия състав и писмените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.А.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, със средно
образование, работещ във фирма „КМТ” като работник, с адрес гр.Пловдив, ул. ****************,
с ЕГН**********
Подсъдимият К.В.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, със средно образование, безработен, с адрес гр.Пловдив, ул. ”*******,
с ЕГН **********
Подсъдимият К.Г.Ж. е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен,
неосъждан, с полувисше образование, безработен, с адрес гр.Пловдив, ул.*******, с ЕГН **********
Подсъдимият П.Г.Я. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ в
„Прокредит банк” гр.Пловдив като главен експерт кредитен риск на средни
предприятия, с адрес гр.Пловдив, ул. „*******, с ЕГН **********,
Тъжителя А. Х.Ч. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование. Тъжителя е женен за св. Е.Ч.,
като от брака си имат две деца-момчета. По голямото от тях е св.Х.А.Ч. сега на
19 години. До края на 2002г. тъжителя Ч. служел, като офицер в Българската
армия. Докато бил военен, той си извадил и разрешително за носене и употреба на
огнестрелно оръжие-пистолет „Аркус” калибър 9/19мм с номер 20 СД 500190. Това
се установява от писменото доказателство
приложеното на лист 44 от дознание №530/2003г. на VІ-то РПУ Пловдив, към НАХД №2442/04г на ПРС / приложено по
настоящето дело/. Посоченото представлява оригинално разрешително рег.№67-А
серия РВ 0249500 на името на А. Х.Ч. от 05.07.2000г. с валидност до
05.07.2005г.
Четиримата подсъдими за израснали
в един квартал на гр.Пловдив и се познават от деца. В същия район живеят
свидетелите Д.П.Н., Г.П.Я., И.И.Т. и В.А.П.. По делото се установи, че сегашните
улици и първите къщи в района, били построени през петдесетте години на миналия
век. Това станало върху намиращите се там по онова време поляни и зеленчукови
градини. С течение на годините между живеещите в района се изградили отношения
на добросъседство и разбирателство. Къщите на подс. А. и подс.Я. са съседни и построени по едно също
време от техните наследодатели. Двете постройки са залепени една до друга и
поради това, се намират на една и съща улица и номер, съответно на ул. „*******. Северната къща била тази на семейството на подс.
А., като тя се състои от сутерен и от два етажа. Южната постройка е тази на
семейството на подс. Я.. Южно от къщата на подс.А., в непосредствено съседство
се намира и къщата в която живеят свидетелите Д.П.Н. и И.И.Т., като те ползват
отделни входове. Тяхната къща е на три етажа, също залепена на „калкан”, като при
построяването си, също била една от първите в района.
Преди известно време, семейството
на подс.А. продали на други хора, първия етаж от своята къща, като той останал
да живее с майка си на втория етаж. От към улицата, двора на А.ови бил
преграден с ниска метална ограда, на която имало поставена и входна врата.
Самия двор представлявал малко пространство настлано с плочки. Имало и вътрешен-заден
двор, към който се отивало през дървена врата. Двата горни етажа били отделени
с вътрешна стълба, която започвало от площадката на входното фоайе на къщата с
размери 1.5/1.5 кв.м. В това фоайе се намирала и входната врата към първия
жилищен етаж, като същото имало малък прозорец, чийто изглед бил към частта от къщата
на св.И.Т.. От към двора, това фоайе се затваряло с входна врата, която до
началото на 2003г. рядко се заключвала. От двора започвала циментова стълба с
10-12 стъпала, която водела към входната врата на описаното фоайе. От лявата
страна на циментовата стълба, имало изграден и плътен парапет, в долната част на който, се намирала основата на циментова
колона, която поддържала намиращата се отгоре тераса.
В началото на 2003г. тъжителя Ч.
и съпругата му св. Е.Ч. закупили от предишните хора първия етаж от къщата на
подс. А., като по този начин станали неговите нови собственици. След това, те
се нанесли там с двете си деца и започнали да организират живота си в новото
жилище. Живеещите наоколо скоро разбрали, че тъжителя е бивш военен. В това
обстоятелство никой не намирал нищо лошо, но същото се оказало не без значение
в развилите се в последствие събития. Още с първите си изяви, като новодомец в
тази къща и този квартал, тъжителя проявил своето негативно отношение към своите
съседи, като това се изразило най вече спрямо членовете на семействата на подс.
Я. и това на подс.А.. Известно време след настаняването им, по повод поставени
от тъжителя Ч. итернитови плоскости, които при дъжд наводнявали имота Я., то
между тях възникнал открит конфликт. Св.Я. направил забележка на тъжителя Ч.,
на което последния отвърнал, че той обича да прави мръсотии и да дразни хората.
Малко след това, изчезнала и пощенската кутия на подс. А.. Като съпричастен към
това, подс. А. заподозрял тъжителя Ч.. Съмненията на подс.А. се подхранвали и
от обстоятелството, че кутията им била закачена отвън на къщата, в близост до
стълбите, като веднага след това, на нейно място се появила пощенската кутия на
Ч.. Въпреки всичко подс. А. не казал нищо на тъжителя. Изчезването на
пощенската кутия на А.ови обаче, станало причина, те да не получават
своевременно отправените до тях писма и друга кореспонденция на която били
адресати. Тъй като липсвала пощенската кутия, раздавачите на писма, се
принуждавали в някои от случаите, да пускат писмата адресирани до А.ови в
съседни на дома им пощенски кутии.
В дните преди и около
23.04.2003г. подс.А. очаквал писмо от VІ-то Кметство в гр.Пловдив. В действителност
такова писмо имало изпратено, но поради липсата на пощенска кутия на А.ови, то на 23.04.2003г. същото попаднало в кутията на
сем. Я.. Около 11 часа сутринта на същата дата, св.Г.П.Я., който е баща на
подс. Я., намерил това писмо в тяхната кутия. От изписаното на плика, той установил,
че негов адресат е подс.А., поради което в духа на добрите отношения отишъл да
го пусне в тяхната пощенска кутия. Приближавайки до входната врата, св.Г.Я.
установил, че пощенската кутия на сем. А.ови я няма на обичайното си място, но
видял новозакачена такава на колоната на входната врата. Новата кутия не била
обозначена, като св. Г.Я. решил, че тя най-вероятно е на А.ови, при което
пуснал писмото адресирано до подс.А. в пощенската кутия на Ч.. Малко след това,
отивайки на среща от дома си излязъл и подс. А.. Излизайки на външните стълби
той видял и писмото пуснато в кутията на Ч.. Подс. А. забелязал, че писмото е
адресирано до него, но тъй като бързал преценил, че по-късно ще си го поиска.
Прибирайки се същия следобед, подс. А. потърсил писмото, при което установил,
че го няма в кутията на Ч.. Той решил, че писмото е взето от тях, при което
потропал за да си го поиска. При проведения разговор, Ч. отрекли, да са
намирали някакво писмо. Около 17.00 часа подс. А. отишъл в дома на подс. П.Я.,
тъй като двамата имали уговорка да се видят. Докато чакал подс. Я., А. се
заговорил с баща му. При разговора станало и въпрос за писмото, което св. Г.Я.
пуснал в необозначената пощенка кутия в двора на А.ови. Подс. А. му споделил,
че действително чака важно писмо, но отрекъл да е получавал такова от Ч., както
и да му било предавано такова. С оглед установяване съдбата на писмото, подс.А.,
подс. Я. и св.Г.Я. отишли заедно, за да говорят и се разберат Ч.. Приближавайки
към двора на подс. А., тримата видели там най-напред тъжителя Ч.. Св. Г.Я.
заявил на тъжителя, че е пуснал писмото адресирано до подс. А. в намиращата се
на вратата им пощенска кутия. Тъжителя Ч. отрекъл да е намирал там писмо. В
същото време от първия етаж на стълбите се показала и св. Ч., която заявила, че
подс. А. следва да си търси писмото от кметството. От нейното изявление и
поведение, присъстващите заключили, че тя няма как да знае, кой е изпращача и
получателя, ако тя самата не е виждала въпросното писмо. Подс.А. започнал да
настоява да си получили писмото. От своя страна тъжителя се ядосал, взел да
ругае присъстващите, като на няколко пъти ги нарекъл „Михлюзи”. Той заявил на Я., че следва да напуснат двора,
който е негова собственост. Същевременно възникнало и спречкване между тъжителя
Ч. и подс. А., като двамата си разменили обидни изрази. Тъжителя още повече се
ядосал и продължавайки да ругае се обърнал към съпругата си, като й казал да му
донесе пистолета. От всичко това, подсъдимите и св.Я. заключили, че няма да
могат да се разберат с Ч. и напуснали възмутени двора на къщата. Св.Г.Я. се
прибрал в дома си, а двамата подсъдими отишли в кварталното барче. Там по
същото време се намирали подс.Н.К. и подс.К.Ж.. В първия момент подс.А. нямал
намерение да говори за случката с Ч., но тъй като изглеждал много притеснен, то
по настояване на подс.К., той разказал за разправията с тъжителя. След като
изслушали подс.А., К. го посъветвал да иде и да се посъветва с адвокат или да
сигнализира в полицията. Не без значение се оказало и изтъкнатото от подс.А.
обстоятелство, че тъжителя е бивш военен и се заканва с употреба на оръжие.
Подс. А. решил да се възползва от дадения му съвет, като се отправил сам към
дома си с цел да се обади в полицията. Докато траял този разговор между
подсъдимите, тъжителя Ч. се намирал в двора си. Той бил ядосан и под влияние на
разправията със своите съседи. Без видима причина, тъжителя взел един чук, с
помощта на който разбил на трески, старата дървена врата водеща към вътрешния
двор на къщата. Тези му действия били забелязани от св.И.Т., която се намира в
дома си, като от видяното тя се смутила и притеснила. В този момент, към двора
на дома си се приближил и подс.А.. Той заварил тъжителя Ч. на външните стълби
на къщата. А. възприел стойката му като заплашителна, тъй като той стоял
очакващ, облечен в камуфлажна шуба и със скръстени на гърдите си ръце,. Подс. А.
установил, че дворната врата от към улицата е заключена, като това го
озадачило, тъй като обикновено тя не се заключвала. Тъжителя също видял подс.А.,
при което му заявил недвусмислено „Ела
ми, ела ми”. Подс. А. се изплашил и се върнал барчето. Там той отново се видял
с другите трима подсъдими, като им разказал и за случилото се. Подс. К., подс. Ж.
и подс. Я. решили да отидат заедно с подс.А. и така, четиримата се отправили около
20.00 часа към къщата където живеел той. В това време, тъжителя се намирал в
дома си, където с чук ръка ковял закачалка. По неустановени причини, тъжителя
взел решение да се въоръжи, след което сложил на кръста си борсетата в която се
намирал и пистолета му. Четиримата подсъдими се приближили към къщата на А.ови,
като там установили, че двора е пуст, а дворната врата все още е заключена.
След като се прехвърлили от улицата в двора, като прескочили ниската ограда, те
видели и треските от разбитата дървена врата. Подс. А. и подс. Я. решили, че
това е най-вероятно работа на тъжителя. Подс.А. се качил по стълбите с цел да
се обади по телефона в полицията, а останалите трима останали да го чакат
отвън. Подс. К. се качил по външните стълби и зачакал непосредствено до
външната врата на къщата. Подс. Ж. се намирал на средата на стълбите, на
известно разстояние от подс. К., а подс. Я. чакал на двора. След като се качил
в дома си подс. А. успял да се свърже с полицията. Докато той говорел по
телефона, на външната врата излязъл тъжителя Ч., като същия държал чука в дясната
ръка. Той видял тримата подсъдими в двора и това обстоятелство безспорно го
ядосало. Ч. започнал да ги ругае и да ги заплашва, че ще ги ликвидира, като
заедно с това вдигнал дясната си ръка в която стискал чука, като намерението му
били очевидно да удари с него в главата най-близко стоящия К.. Предвид цялостното
поведение и държане на тъжителя, К. възприел това му действие, като заплаха за
себе си, още повече, че преди това бил уведомен от подс.А. за нрава на Ч.. В
резултат на всичко това въпреки, че се намирал на по ниско стъпало от тъжителя,
с лявата си ръка подс. К. успял да хване дясна ръка на тъжителя, който
продължавал да стиска чука. Едновременно с това, със свободната си дясна ръка,
подс.К. нанесъл юмручен удар, който попаднал в областта на левите скула и буза
на тъжителя Ч.. Тъжителя Ч. и подс.К. се сборичкали, при което двамата са претърколили
надолу по стълбите,като минали покрай стоящия там Ж.. В последствие двамата паднали
на плочките на двора. Подс. К. успял да отнеме чука на тъжителя Ч., като в
момента в който се изправял, то на гърба му се хвърлила св.Ч., която искала да
помогне на съпруга си. В този момент на площадка на стълбите се появил подс. А..
А. забелязал, че тъжителя се намира в седнало положение, като същевременно прави
опит да отвори борсетата, която била закачена на кръста му. От действията на
тъжителя, подс.А. предположил, че там може би е пистолета му, като недвусмислено
целта му била да го извади от там. За да предупреди своите приятели, подс.А.
извикал силно „Има пистолет” при което се хвърлил върху тъжителя. В резултат от
тази му реакция, с цел лишаване от възможност за използване на оръжието, върху
тъжителя освен подс.А., се оказали подс.К. и подс.Ж.. Макар и между тримата да
нямало сговор за това какво точно вършат, то общите им усилия били насочени към
това да обездвижат тъжителя, като по този начин да му отнемат възможността да
употреби оръжието, което в действителност носел. При тази борба на двора,
тъжителя продължавал да е в седнало положение, като в резултат на задружните
усилия на подс. К., подс.А. и подс.Ж., той в голяма степен бил лишен от
възможност да движи ръцете си. При тези действия от страна тримата подсъдими,
то тъжителя се съпротивлявал яростно, което пък било свързано и упражняване на
непредвидима по обем сила от страна на подсъдимите. При тези техни действия
тъжителя бил натискан с ръце по различни части от тялото и главата, като на
даден етап двете му ръце били извити зад гърба. В един момент, подс. А. сграбчил борсетата намираща се на кръста Ч. и
поради липса на друга възможност за нейното освобождаване, я дръпнал за да му я
отнеме. Това му усилие дало резултат, при което борсетата била скъсана от
кръста на тъжителя и се оказала в ръцете
на подс.А.. Той я отворил и намерил вътре личното бойно оръжие на тъжителя-пистолет
„Аркус” калибър 9/19мм., който се оказал снаряден с общо 15 боеприпаса в
пълнителя. След като оръжието на тъжителя било отнето, то тримата подсъдими,
които преди това притискали Ч. го оставили. Докато траяло отнемането на
пистолета, а и след преустановяване на действията на подсъдимите, тъжителя продължавал
да ругае и да ги заплашва, като в един момент започнал да вика за помощ така,
че бъде чут от живеещите наоколо. Докато викал, тъжителя на няколко пъти
употребил изразите „Ох, убиха ме,бият ме, помощ, децата ми”. В резултат на
виковете на тъжителя около мястото се събрали доста хора между които били св. Г.П.Я.
и св.В.А.П.. Тъй като за пристигналите хора,
нямало очевидна причина за такива викове от страна на тъжителя, някой от
присъстващите му направил забележка. Тъжителя възприел този укор, при което отвърнал,
че ще вика, за да го чуе цялата махала. Случаен свидетел на случката станал св.Д.П.Н.,
който в пушел цигара на прозореца на
съседната къща. След известно време, тъжителя
се изправил на крака, като на двора вече бил и св.Х.А.Ч.. Случилото се било видяно и от св. И.Т.,
която продължавала да
наблюдава от дома си. В този момент, по подадения от подс. А. сигнал по
телефона, на мястото пристигнал и полицейски патрул в състав св.С.И.Ч. и св.П.Г.М.-двамата
работещи по онова време
като полицаи в VІ-то РПУ Пловдив. Двамата свидетели забелязали, че тъжителя е
прав, а подс. К. държи чук.
При проведения разговор с тях, подс. А. им предал с протокол за доброволно предаване пистолета и
борсетата на тъжителя, като им обяснил и това, че е възникнала разправия с Ч., при което той заплашил с употреба
на оръжие, като това е наложило, същото да му бъде отнето. С
протокол за доброволно предаване подс.К. предал на полицаите намиращия се
в него чук. Полицаите обяснили на тъжителя Ч., че трябва да тръгне с тях към
управлението, където да даде обяснения относно притежаваното оръжие. В този
момент, тъжителя легнал на плочките и след като заявил, че му е лошо, поискал
да бъде извикана линейка. Св. Ч. и св.М.
се обадили по
радиостанцията и не след дълго на мястото пристигнал екип на Спешна помощ.
Тъжителя бил прегледан, като лекаря
преценил, че следва да бъде откаран в Болнично заведение. С помощта на носилка,
тъжителя Ч. бил качен в реаномобила, след което бил откаран в МБАЛ” Пловдив” гр.Пловдив. След като престоял
няколко часа в това болнично заведение, по неизвестни причини, сутринта на
24.04.2003г. тъжителя бил преместен в Отделението по Неврохирургия при УМБАЛ
„Св.Г.”***, където бил приет в сравнително добро здравословно състояние. На
25.04.2003г. тъжителя бил изписан от същото отделение, в добро здравословно
състояние, като му била издадена и епикриза. На същата дата тъжителя А. Х.Ч.
посетил амбулаторията към Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.”***,
където бил освидетелствуван от съдебен лекар, за което му било издадено и
съдебно медицинско удостоверение №498/2003г. С профилактична цел, лекуващите
лекари поставили, на врата на тъжителя яка на „Шанц”. В дните след изписването
той бил забелязан в двора си да върши обичайните си занимания.
Междувременно още на 23.04.2003г.
по повод на посетения скандал на ул.*******, св.С.И.Ч. и св.П.Г.М., написали
подробна докладна, която била заведена по съответния ред в полицията. За
изясняване на случая, четиримата подсъдими се явили веднага в VІ-то РПУ
Пловдив, където им били снети обяснения. По случая била образувана преписка за полицейска
проверка №2969/2003г. на VІ-то РПУ
Пловдив, която имала за предмет евентуални нарушения по ЗМВР и ЗКВВООБ. Едва на
16.07.2003г. след разпита на тъжителя Ч., като свидетел по тази преписка,
стартирало и досъдебно производство дознание №375/2003г., на VІ-то РПУ Пловдив,
което се водело срещу Неизвестен извършител за извършени на 23.04.2004г.
престъпления по чл.129 и чл.198, ал.1 от НК, пострадали от които се явяват
евентуално тъжителя А. Ч. и съпругата му св.Е.Ч.. С постановление от 10.05.2004г.
на РП Пловдив, изменено с постановление
от 22.06.2004г. на РП Пловдив воденото наказателно производство по дознание
№375/2003г., на VІ-то РПУ Пловдив било прекратено, поради липса на престъпление
от общ характер. Това прекратяване било потвърдено с Определение от
13.08.2004г. по ЧНД №1554Д/2004г. на ПРС
І-ви н.с.
От заключението по изготвената по
отношение на тъжителя А. Х.Ч. съдебномедицинска експертиза /на листи от 493 и 510
от ЧХ 405/2007г./ от вещото лице д-р Балтов, се установява, че при инцидента на 23.04.2003 година на
тъжителя А. Х.Ч. са били причинени следните телесни
повреди: контузия на главата и гръдния кош, сътресение на главният и
гръбначният мозък в областта на шията, разкъсно-контузни рана по твърдото
небце, по лигавицата на горната и долната устни, оток и кръвонасядане по
лявата скула и лявата буза, по лигавицата на горната и долната устни, по
дясната мишница, охлузвания по гръбната повърхност на лявата длан и по
дясната подбедрица към дясното ходило.
По отношение на така установената
контузия
на главата в областта на шията, протекло с клинична изява, слабост в
четирите крайника, което е отшумяло сравнително бързо за 6 часа и в последствие
е била сложена яка на „Шанц" за
20дни, с профилактична цел, да се щади гръбначният мозък и да се ограничат движенията в шийната област, експерта
приема, че са налице медикобиологичните признаци, водещи до квалификацията за причинено
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
По отношение на така установените
разкъсно-контузни рани по твърдото небце и по
лигавицата на горната и долната устни, експерта
приема, че са налице медикобиологичните признаци, водещи до квалификацията за
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
По отношение на така установените
контузията на главата и гръдният кош, отокът и кръвонасядането по лявата скула
и лявата буза, по лигавицата на горната и долната устни, по дясната мишница,
охлузванията по гръбната повърхност на лявата
длан и по дясната подбедрица към дясното ходило експерта приема, че са налице медикобиологичните признаци,
водещи до квалификацията за причинени болка и страдание, без разстройство на
здравето/ по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
По отношение на така установеното сътресението на главният мозък, експерта е на становище, че същото
е протекло с бързо преходно степенно разстройство на
съзнанието (под формата на леко
зашеметяване), като неговите медикобиологични признаци, водещи до извод,
че е налице квалификацията за причинено разстройство
на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК / по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
Заключението на
експерта е, че описаните от него травматични увреждания са били причинени
най-общо казано от удар или притискане със/или
върху твърд тъп предмет или от неговото тангенциално действие. Според него констатираните травматични увреждания е напълно възможно да бъдат причинени по начина описан в тъжбата на Ч..
Уточнението което се прави в експертизата е, че пострадалият не удрян в бетонен стълб, поради липсата на травматични увреждания в окосмената част на
главата и в челната област също. Удара с чука за, който той споменава,
ако е нанесен такъв в областта на устата, е малко вероятно и почти хипотетично
да се е случил и ако това така, то той е бил
със страничната част на чука и е бил нанесен с умерена сила, в противен случай е щяло да има множество увреждания
и по зъбите и челюстите - горна или
долна. Вещото лице е на становище, че писаните травматични увреждания с така
направеното уточнение, напълно
кореспондират с изготвеното СМУ №498/2003год. издадено на 25.04.2003год. заключението на експерта, е че част от описаните травматични увреждания
е напълно възможно да се получат и по
механизма посочен от адв. П., а именно падане, сборичкване, извиване на ръце, натиск в гърба.
За
най-вероятен механизъм за причиняване на тези телесни повреди, вещото лице сочи
следния сдърпване,
нанасяне на удари и последващо сборичкване с падане на бетонната настилка. Налице е
удар с юмрук или притискане с
ръце в областта на устата (устните),
при което са се получили разкъсно-контузните рани по лигавицата на
горната и долната устни и кръвонасяданията по лигавицата на горната и долната устни. Удар или удари с
юмруци по лявата половина на лицето в областта на лявата скула и лявата буза, в резултат на което се е получил отокът и
кръвонасядането по лявата скула и
лявата буза. Стискане с ръка в
областта на дясната мишница в долната трета, при което се е получило
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница в долната трета. Одраскване с нокът по гръбната
повърхност на лявата длан, при извиването на ръката, при което се е получило
охлузването по гръбната повърхност на лявата
длан. Застьргване на дясната
подбедрица в долната трета към дясното ходило по бетонната настилка при
падането, при което се е получило множеството
драскотини по дясната подбедрица в долната трета.
За
да приеме така гореописаната фактическа обстановка, съдът кредитира в
по-голямата им част обясненията на четиримата подсъдими, отчасти показанията на св.Е.И.Ч. и св.Х.А.Ч.,
както и показанията на св.Б.И.А., Д.П.Н., св.Г.П.Я., св. И.И.Т., св.С.И.Ч., св.П.Г.М.
и В.А.П. всички дадени от тях пред настоящи състав.
Съдът
не кредитира показанията на св.Е.И.Ч. и св.Х.А.Ч. в по голямата им част. Чрез
своите показания двамата свидетели разкриват една фактическа обстановка, която
на първо място не се подкрепя от по-голяма част от събраните по делото гласни
доказателства, а не се подкрепя и от писмените такива. По делото не се събраха
никакви доказателства, за това, че в дома на Ч. са нахътвали 6-7 човека, които да
са пребили едва ли не тъжителя Ч.. Не се установи той да я бил извличан насила
навън, при което е било счупено стъклото във фоайето, както и това, че е бил
ударен в колоната на стълбите. Не се събраха и безспорни доказателства, че
тъжителя е бил ударен от подс.К. с чук по устата, както не се установи той е
бит и ритан на двора, както и това, че е изпадал в безсъзнание. Тези твърдения
на двамата свидетели освен, че противоречат на събраните по делото гласни
доказателства, то противоречат и на механизма на причиняване на констатираните от първоначалния преглед на
съдебния лекар телесни увреждания по тъжителя, както противоречат и на
механизма на причиняване на телесните увреждания установен от вещото лице по
назначената СМЕ. В тази насока съдът напълно споделя становището на вещото
лице, че няма как тъжителя да е ударен в бетонната колона намираща се на
стълбите и по тялото и главата му да не останат
видими и трайни следи от това. Няма как и тъжителя да е бил влачен и
ритан от 6-7 човека и от това по него да не останат видими следи от това. Няма как да е бил
ударен първо с юмрук в слепоочието и веднага след това с чука по устата от подс.К.
и този втори удар да му причини по-леки по интензитет наранявания. Този извод
следва логически с оглед установената от съда фактическа обстановка, а именно,
че подс. К. е нанесъл един удар с юмрук в лявата част на лицето / а не както се
твърди от двамата свидетели в слепоочието/ тъжителя Ч.. Причинените по този начин на тъжителя вреди и
то с гола, макар и в юмрук ръка, водят до извода, че е била приложена все пак
доста сила от страна на подс.К.. Ако той беше нанесъл и втори удар по устата на
тъжителя и то с чук, при същите условия и със силата, употребена при нанасянето
и на първия удар, непосредствено след него, предвид твърдата повърхност на този
инструмент и инерцията и силата която получава металната част при използване му,
навеждат до извода, че на тъжителя, щяха да са причинени много по сериозни
вреди свързани най-малко с избиване или счупване на зъби. Видно от първоначално
изготвеното СМУ и от заключението на вещото лице то такива телесни повреди не
са били констатирани. В този смисъл може да се направи и заключение, че ако
подс. К. е имал за цел да нанесе повече от един и то последователни удари на тъжителя
Ч., то той едва ли е могъл, при конкретната ситуация да прецени и силата на
всеки един от тези удари. Логически, а и подкрепена от съответните доказателства,
е най-издържана хипотезата, че в ситуация на самоотбрана, то подс.К. е хванал с
лявата си ръка дясната ръка /тази в която е бил и чука/ на тъжителя Ч., след
което му е нанесъл и удар с десния си юмрук. В момента на удара, с лявата си
ръка подс.К. е държала дясната ръка на тъжителя. Личността на тъжителя и
поведението му към онзи момент, водят до извода, че той не е бил респектиран от
присъствието на подс. К., което пък води до заключението, че в момента на
юмручния удар, тъжителя не се е намирал в покой. Този механизъм според съда,
изключва и възможната хипотеза К. да е извъртял ръката на тъжителя и с
намиращия се в нея чук, да го е ударил по устата, по простатта причина, че Ч.
се е съпротивлявал. По отношение на нанесения удар с юмрук, съдът кредитира
показанията на св.Ч. и Ч., доколкото те са видели нанасянето на такъв, като
приема обаче, че това е станало отвън на стълбите, а не в дома им. Съдът не
кредитира показанията на двамата свидетели за това, че тъжителя е изпаднал в
безсъзнание, което твърдение не се подкрепя, както от другите събрани по делото
доказателства, така и от заключението на вещото лице. Действително в
приложените към делото писмени доказателства-епикриза издадена от Отделението
по Неврохирургия при УМБАЛ „Св.Г.”*** и медицинско удостоверение №498/2003г.
става ясно, че в тях има данни и за
загуба на съзнание. Макар и това е така, то съдът прие, че в действителност
такава загуба не е бил налице. Както се установи от разпита на вещото лице, обичайна
лекарска практика е, при първоначалния лекарски преглед да се вписват всички
оплаквания на освидетелствувания, като едва на по-късен етап, след извършване
на разследване и събиране и на други доказателства, след получаване на по-пълна
картина на съответната случка, да се изясни и механизма на така удостоверените в
издаденото СМУ телесни повреди и тяхната точна квалификация. Според показанията
на същите двама свидетели, те отричат да е имало каквато и да е причина за
случката станала на 23.04.2003г., което това тяхно твърдение отново не намира
подкрепа в събраните доказателства. Безспорно е за съда, че всичко това се е
случило, в крайна сметка във връзка и по повод изчезналото писмо на подс.А.,
като всичко станало в последствие с участие на тъжителя и подсъдимите, е във
фактически и логически свързано най-вече с тази първоначална причина.
В
случая съдът отчете и факта, че св. Ч. и св.Ч., са съответно съпруга и син на
тъжителя и като такива следва да се считат за заинтересувани от изхода на
делото. Безспорно е и това, че към момента на случката, св.Ч. е бил на 12
години и едва ли към момента на депозиране на своите показания пред съда, той
има толкова ясни спомени за случилото се, като показанията му относно неговите
конкретни възприятия от този ден, безспорно са били повлияни и от това, което е
чул от своите родители. Не без значение за съда са показанията на същия
свидетел, в които същия не отрича, че към момента на случилото се тъжителя
действително е имал пистолет, който обаче обикновено е държан в касата, така
както е следвало да бъде по ЗКВВООБ. След като това е така и след, като
безспорно се установи, че около 20.00 часа, тъжителя е използвал чука за да поставя
закачалка в дома си, то основателно възниква за съда и въпроса, за какво му
било нужно на Ч. да взема оръжието си, заедно с 15-те броя патрона от касата и
да се въоръжава с него. Това действие на тъжителя, остава необяснимо и
нелогично за съда, като извода обаче, който може да се направи е, че след като
човек има огнестрелно оръжие и след като решава да се въоръжи с него в дома си,
макар и без видима причина, то значи, че при необходимост, това оръжие ще бъде
използвано по предназначение. Колкото и просто да звучи, най-общо казано всяко
едно оръжие е създадено или става такова, с една единствена първоначална цел, а
именно: чрез използването му, едно живо същество да лиши от живот друго живо
същество,т.е. да се убива с него. Тази първоначална цел с която е създадено
оръжието,намерението да се използва то, неговото фактическо използване и преките
последици от това му използване, безспорно следва да се имат предвид от човека
във фактическата власт на който се намира оръжието, още повече ако се касае за
огнестрелно такова, още повече, ако същото е законно притежавано. След като
тъжителя Ч. е бил офицер дълги години в армията и след като притежава законен
пистолет, то безспорно същия е наясно, че основното предназначение на този вид
оръжия е с тях да се поразява най-вече телесната цялост на човека. Безспорно е,
че след като се е въоръжил с пистолета си, който очевидно не му е бил нужен за
да закове закачалката, то предвид липсата на друго обяснение за това, то извода
който следва е, че Ч. във всеки един момент е имал и намерение да използва оръжието
по предназначение. Всяко друго обяснение в случая е нелогично.Точно това
фактическо намерение на тъжителя е било възприето от подсъдимите, които в
обясненията си сочат, че са били заплашени от тъжителя с употребата на оръжие.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.Б.И.А., св.Д.П.Н. и св.В.А.П.. Действително
първия от тези свидетел е близък приятел
на подс.А., а Н. и П., са приятели и добри познати с четиримата подсъдими. При
преценката на техните показания обаче, съдът намери, че при излагане на
възприятия у тримата не личи стремеж към изопачаване на фактите и прикриване на
обективната истина, като техните показания се подкрепят от останалите събрани
по делото доказателства, които съдът кредитира.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. Г.П.Я., макар, че този свидетел е баща на
подс.П.Я. и като такъв следва да се счита за заинтересован от изхода на делото.
Въпреки тези обстоятелства, съдът счете, че с показанията си същия свидетел,
съществено изяснява обективната истина по делото и то най-вече относно
причината за разправията с Ч. и не без значение, за мотива на четиримата
подсъдими, да отидат в двора на тъжителя. При преценката е на неговите
показания обаче, съдът намери, че при излагане на своите възприятия у него не
личи стремеж към изопачаване на фактите и прикриване на обективната истина. По
същество показанията на този свидетел се подкрепят от показанията на
свидетелските показания които съдът кредитира, както и от събраните писмени
доказателства.
Съдът
кредитира в по-голяма част и показанията на св. И.И.Т.. В случая съдът
отчете и факта, че свидетелката е в
добри съседски отношения с четиримата подсъдими и с техните родители, като това
е с давност, от много години, преди случилото се на 23.04.2003г. В част от
показанията на тази свидетелка има известни неточности и някои обстоятелства,
на които тя няма как да е била пряк очевидец. В случая обаче съдът отчете и
факта, че св.Т. е на 83 години, което обстоятелство предполага известни
изменения в нейните паметови възможности, което е нормално за тази възраст.В по
голямата им част обаче съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като те
се подкрепят от показанията на свидетелските показания които съдът кредитира,
както и от събраните писмени доказателства.
Съдът
кредитира в по-голяма част и показанията св.С.И.Ч. и св.П.Г.М.. Посочените
свидетели следва да се считат за незаинтересовани от изхода на делото, като
техните показания са логични и в съответствие с останалите събрани по делото
доказателства, които съдът кредитира. Действително в показанията на тези
свидетели има известни неточности, които касаят най-вече точния час на тяхното
отиване на ул. *******, като това се обяснява с факта, че показанията им са
депозирани почти седем години и шест месеца след случката.
В
останалата им част съдът кредитира показанията на цитираните по горе свидетели,
като за всички отчете и факта, че те са депозирани много години след случилото
се.
Съдът
кредитира в по-голяма част и обясненията на четиримата подсъдими. В случая
съдът отчете и качеството на четиримата в процеса, като те безспорно лично са
заинтересовани от изхода на делото. В случая съдът не кредитира, обясненията на
подс. К., в частта им в които, той отрича да е нанасял удар с юмрук на
тъжителя, както и обясненията на останалите трима подсъдими в тази насока.
Безспорно за съда е това, че подс. К. е нанесъл такъв удар. Това се подкрепя
както от твърдението на тъжителя, така от показанията на св. Ч. и св.Ч., така и
от издаденото на тъжителя СМУ№498/2003г.
от Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.”***, така и от заключението
на вещото лице по назначената СМЕ и по конкретно относно механизма на тази
телесна повреда. От друга страна, нанесения удар от страна подс.К. намира
обяснение и се явява в пряка причинна връзка с действията на четиримата
подсъдими по тяхното установява в двора на подс.А. и с последващото поведение
на тъжителя Ч., което се характеризира с употреба на ругатни и закани, както и
с това,че е вдигнал ръка с чука към главата на подс.К..
В останалата им
част съдът кредитира обясненията на подсъдимите като за тях също отчете и факта, че те са депозирани много години след
случилото се.
Съдът кредитира
заключението на експерт д-р М.К.Б., относно причинените телесни
повреди на тъжителя А.
Х.Ч., тъй
като същото е компетентно изготвено, с необходимите
знания, не оспорени от страните, подкрепено и от другите доказателства по
делото.
От него става видно, че в резултат на
извършените от страна на подс. К. защитни действия, изразяващи се в нанесения отляво на тъжителя Ч. юмручен удар са му били причинени оток и кръвонасядане по лявата скула и лявата буза. По отношение на
останалите телесни повреди причинени на тъжителя, а именно контузия на
главата и гръдният кош, сътресение на
главният и гръбначният мозък в областта на шията, по дясната мишница, охлузвания по гръбната повърхност на лявата длан и по дясната
подбедрица към дясното ходило, то експерта е на становище, че те са свързани с
последващото падане на тъжителя и претъркулването му заедно с подс. К. по
стълбите, както и с последващото обездвижване на тъжителя. Както в експертизата, така и
разпита си пред съда, вещото
лице даде точно
описание, на най-вероятния, според събраните доказателства и от медицинска
гледна точка, механизъм на причиняване на установените телесните повреди, което пък кореспондира с по-голяма част от събраните по делото доказателства.
Относно причинените на тъжителя
разкъсно-контузни рана по твърдото небце,
по лигавицата на горната и долната устни,
оток и кръвонасядане, по лигавицата
на горната и долната устни,вещото
лице е на становище, че същите могат да бъдат причинени по два от описаните в експертното
заключение механизми, като най-вероятно това е станало чрез притискане с ръце в
тази област на тъжителя. Съдът кредитира и в тази му част заключението не
вещото лице, като пред вид установеното по делото фактическа обстановка,
приема, че тези телесни повреди, са причинени при последващото обездвижване и
действията по отнемането на оръжието на тъжителя.
В своята цялост съдът кредитира и събраните
по делото писмени доказателства, които кореспондират с установената и приета от
съда фактическа обстановка.
Съдът не кредитира събраните
гласни доказателства, както от другите съдебни състави гледали настоящето дело,
така и от тези гледали НАХД №2442/2004г. на ПРС, ЧХ №154/2003г. на ПРС, а и
тези събрани от органите на досъдебното производство по ДП /дознание/ №375/2003г.,
на VІ-то РПУ Пловдив, тъй като по този начин би се нарушил принципа за
непосредственост залегнал в чл.18 от НПК, който е един от основните в нашия
наказателен процес. Предвид и това, че не кредитира посочените гласни
доказателства, съдът не намери за нужно до обсъжда всяко едно от направените в
хода на съдебните прения от страна на тъжителя възражения и изградените от него
хипотези в тази връзка.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че първоначално осъщественото от страна на подс. Н.А.К.
спрямо тъжителя Ч. деяние не е обществено опасно, тъй като е извършено при
условията на неизбежна отбрана, за
да се защитят от непосредствено противоправно нападение личността и правата на
отбраняващия се, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. В случая, спрямо подс. К. са налице всички указани от чл.12, ал.1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана:
- налице е непосредствено и
противоправно нападение, насочено към увреждане на определен правно защитен
интерес-тъжителя Ч. е вдигнал дясната си ръка в която е стискал чук, като за
подс.К. е станало ясно, че ще последва удар насочен в главата му, тоест видно
е, че нападението е непосредствено, тъй като увреждането на застрашените от
него интереси (свързани с неприкосновеността на личността и правото на живот на
подсъдимия) е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като увреждането
към което е насочено е правно недопустимо;
- нападателят, в случая – тъжителя
Ч. е увреден по време на нападението предприето от негова страна – получените наранявания
в резултат на юмручния удар от страна на подс. К., изразяващи се в причинени оток и кръвонасядане по лявата скула и
лявата буза, т.е. леки наранявания са причинени при отблъскването на
това нападение, като целта на подсъдимия е била да преустанови агресивното му поведение, което е било
придружено с ругатни и закани. При този удар освен това, подс. К. е държал за
дясната ръка тъжителя Ч., което свързано с факта, че К. се е намирал на по
ниско стъпало, както и с факта, че тъжителя в резултат на своите килограми е
упражнил сила отгоре, само по себе си е
довело до загубването им на равновесие. В последствие на това, двамата борещи
се, са пропаднали и претърколили по стълбите, като по тази начин са се озовали
на плочките на двора. Преустановяването на това нападение, е последвало едва
при падането на двамата на двора в основата на стълбите, както и с последващото
непосредствено отнемане на чука от страна К..
- в рамките на предприетото
активно противодействие от страна на подс.К. срещу нападението от страна на Ч., на последния
действително са били причинени два вида наранявания. Едните се свързани пряко с юмручния удар
причинен от страна на К., а другите са свързани с падането на борещите се по
стълбите-изразяващи се в
застьргване на дясната подбедрица в долната трета към дясното ходило по бетонната настилка при падането, при което се е
получило множеството драскотини по дясната
подбедрица в долната трета. В първия случай се касае за
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест касае
се за причинени по съвкупност леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1
от НК. За втората група наранявания се касае, причинени болки и страдание без
разстройство на здравето, тоест касае се за причинени по съвкупност леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Тези увреждания обаче се
явяват вследствие отблъскването на нападението и в случая представляват елемент от защитата на
застрашените от нападението интереси. В конкретния случай, причинените на
нападателя вреди са се ограничили в рамките на необходимите предели – предприетите
действия по защитата съответстват на характера и опасността на нападението – за
отблъскване на същото, свързано с заплахата от удара с чука към главата на
подс.К., последващото хващане на ръката на тъжителя, последвалия юмручен удар в
лявата част на главата на тъжителя и последващото падане на двамата по стълбите.
Сходни изводи, следва да се
направят и по отношение на извършеното в
резултат на задружната дейност от страна на подс.К., подс.А. и подс.Ж.. Съдът
приема, че непосредствена опасност за подс. К. от първоначалното нападение
реализирано от страна тъжителя Ч. е приключила с отнемането на чука. В
последствие обаче, тъжителя Ч. отново е създал такава опасност. Това е станало
в резултат на действията му по хващането на борсетата намираща се кръста му и
обективиране на намерението му да извади пистолета си и да го използва. След
като подсъдимите са били наясно, че тъжителя Ч. е бивш военен, както и с факта,
че той има пистолет, с който дори още същия ден, се е заканвал да използва
спрямо двама от тях, то действията му след отнемането на чука са създали
сериозна заплаха в представите и на четиримата подсъдими относно тяхната
телесна цялост, здраве и живот. Именно поради това, след възприемането на тези
действия извършвани от тъжителя и след възприемането им първоначално от страна
на подс. А., то веднага след като той е извикал „Има пистолет”, то инстинктивно
подс. К., подс. А. и подс. Ж. са се хвърлили върху тъжителя Ч., тъй като той с
поведението си, за тях е представлявал непосредствена опасност, като в техните
представи той е имал намерение да употреби спрямо тях пистолета който е носел. В този момент, подс.П.Я. също е бил на двора,
възприел е опасността идващо от действията на тъжителя Ч., но той самия не
могъл и не е реагирал на нея, по никакъв начин. За състоянието в което се е
намирал този момент подс.Я., най-точно говорят неговите думи в дадените
обяснения, в които същия заявява пред съда:„в този момент за мен времето спря”.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът намира, че и осъщественото от страна на подс. К., подс.А. и
подс.Ж. деяние не е обществено опасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана, за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение личността и правата на отбраняващите се,
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. В
случая, спрямо тези трима подсъдими са налице всички указани от чл.12, ал.1 от НК предпоставки на неизбежната отбрана:
- налице е заплаха за тях от
непосредствено и противоправно нападение, насочено към увреждане на определен
правно защитен интерес- в представите и на четиримата подсъдими, поведението на
тъжителя е било насочено и обективирано от намерението му да извади пистолета и
да го използва по предназначение, като най-важното е, че това е станало ясно не
само за подс. К., подс.А. и подс.Ж., но и за под.Я. и същото намира логично
обяснение в последващото поведение на първите трима. За четиримата е станало
ясно, че в резултат на действията на Ч.
има конкретна опасност за живота и здравето на всеки един от тях, тоест видно е, че
заплахата от нападението е непосредствена, тъй като увреждането на застрашените
от него интереси (свързани с неприкосновеността на личността и правото на живот
на подсъдимия) е започнало, освен това то е и противоправно, тъй като
увреждането към които е насочено е правно недопустимо;
-нападателят, в случая – тъжителя
Ч. е увреден по време на втората реална заплаха от нападение, обективирано от
негова страна – получените наранявания в резултат на задружната дейност от
страна на подс. К., подс.А. и подс.Ж., насочена към отнемане на пистолета на
тъжителя се изразила в причиняване на следните телесни повреди: контузия на
главата и гръдният кош, сътресение на
главният и гръбначният мозък в областта на шията, по дясната мишница, охлузвания по гръбната повърхност на лявата длан, включително
и в причинени разкъсно-контузни
рани по твърдото небце и по лигавицата на горната и долната устни, за които
съдът приема, че са в резултат на притискане на устата на тъжителя, тъй като
това е най-вероятния механизъм за тяхното причиняване. На конкретната
заплаха са реагирали само трима от подсъдимите, но тя е налице и насочена и към
четиримата. Преустановяването на това нападение, е последвало едва при отнемането
на пистолета на тъжителя Ч., което е било свързано пряко с откъсване на
борсетата от кръста му.
-в рамките на предприетото
активно противодействие от подс.К., подс. А. и подс.Ж. срещу заплахата идваща
от действията възприети, като начало на нападение от страна на Ч., на последния
действително са били причинени два вида наранявания. В единия случай се касае за разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, тоест касае се за причинени по съвкупност
леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. За втората група
наранявания се касае, причинени болки и страдание без разстройство на здравето,
тоест касае се за причинени по съвкупност леки телесни повреди по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. Тези увреждания обаче се явяват вследствие отблъскването на
ликвидирането на тази заплаха и в случая
представляват елемент от защитата на застрашените от нападението интереси. В
конкретния случай, причинените на нападателя вреди са се ограничили в рамките
на необходимите предели – предприетите действия по защитата съответстват на
характера и опасността на нападението- за отбягване на конкретната възникнала
опасност за живота и здравето и на четиримата подсъдими.
Тъй като деянията на подс. К.,
подс.А. и подс.Ж., са извършени при условията на неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12, ал.1 от НК, те не са общественоопасни, а напротив те се явяват правомерни
и обществено полезни, съобразно повдигнатите им с частната тъжба обвинения,
тези трима подсъдими бяха признати за невиновни и оправдани изцяло по
повдигнатите им обвинения за извършени
от всеки един от тях престъпления по чл.130, ал.1 от НК, включително и за това,
деянията са извършени от тях като съизвършители, в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК,
както и това, че извършеното от подс.К. е при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
По отношение на подс. П.Г.Я. е
повдигнато обвинение, с оглед извършено престъпление по чл.130, ал.1 вр.чл.20,
ал.2 от НК, а именно за това, че на 23.04.2003г.в гр. Пловдив, в съучастие,
като извършител с Н.А.К., К.В.А. и К.Г.Ж., да е причинил на А. Х.Ч. ***, леки
телесни повреди, изразяващи се в: контузия на главата и гръдния кош, сътресение
на главния и гръбначния мозък в областта шията, по дясната мишница, охлузвания
по гръбната повърхност на лявата длан и по дясната подбедрица от към дясното
ходило, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. За да е налице този състав на престъпление, по делото следваше да се
установи, че подс. Я., в сучастие с подс. К., подс.А. и подс.Ж., в качеството
си на извършител, със своите
действия умишлено да е допринесъл за причиняване на посочените леки телесни повреди на тъжителя Ч..
По делото, действително се установи, че на тъжителя Ч. са били причинени такива
телесни повреди, но част от тях са резултат от падането на тъжителя по
стълбите, а друга част са резултат от задружните действия на подс. К., подс.А.
и подс.Ж., които са действали при условията на чл.12 от НК. Пи никакъв начин,
по делото не се установи обаче, поведението и действията на подс. Я. да са в
причинна връзка с тези наранявания. Подс.Я. с действията
си, умишлено не е допринесъл нито за падането на тъжителя Ч., нито е допринесъл до в последствие причинените му
телесни повреди при отнемането на оръжието. От това следва извода, че
подсъдимият П.Я., с действията си не е осъществил състава на посоченото
престъпление, предвид което същия беше признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение
по чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.
Предявените граждански искове, с
правно основание чл.45 от ЗЗД, бяха
отхвърлени, като неоснователни, тъй като в случая не са налице основания за търсене
и на гражданска отговорност от подсъдимите. От една страна се взе предвид обстоятелството, че подс. П.Я. бе оправдан изцяло, а от друга се взе предвид
и това, че деянията от подс. К., подс.А. и подс.Ж.
са извършени при неизбежна отбрана, които освен, че не осъществяват състав на престъпления
и не са обществено опасно, то те са и правомерни, а правомерните деяния никога не могат да
имат обществено вредни последици.
На основание чл.190, ал.1 от НК,
частния тъжител и граждански ищец А. Х.Ч., беше осъден да заплати на подсъдимия
Н.А.К. сумата от 1250 лв., на
подсъдимия К.В.А. сумата от 1300 лв. и на подсъдимия П.Г.Я. сумата от 1200 лв. представляващи направени от тях
разноски по водене на делото. Съдът взе това решение въз основа на приложените
по делото договори за правна помощ и допълнителните анекси към тях представени
на 11.11.2010г. подписани между тримата подсъдими и техните защитници.
Направеното възражение на тъжителя Ч. в тази насока, съдът остави без
разглеждане, тъй като в случая за решаващия орган няма законова и правна
възможност да се произнася по основателността на вписаните в тези договори
възнаграждения, както и да ги коригира по някакъв начин.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: