Р Е
Ш Е Н И Е № 1214
гр. Перник, 18.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в откритото съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7981 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. П.е подало
заявление, въз основа на което срещу
ответника К.В.Ж. е издадена заповед за изпълнение на парично за следните суми: 876,77 лв. представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., 121,65 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 25 лв., представляваща държавна такса, както и
сумата 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което в указания му едномесечен срок ищецът е предявил процесният установителен
иск за вземанията по същата.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия от
01.05.2016г. до 30.04.2017 г. за
топлофициран имот, находящ се в гр. П.на
адрес ул. „***, за която
ответникът не е заплатил дължимата се от него цена. Твърди, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение от закона със съдържанието по
приложените към исковата молба общи условия. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът чрез назначения му особен представител
оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни възражения срещу
доказателствената стойност на извлечението от сметка. Оспорва твърдението на
ищеца, че притежава качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“,
като в тази връзка поддържа, че не е собственик или ползвател на жилището, за
което са начислени процесните вземания.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящето ч.гр.дело №5009/2018г. по описа на РС-П.е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за процесните вземания за главница и
обезщетение за забава.
От
приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания
имот) на такава. По делото е приета
публикация на общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от
2008 г. във вестник „Съперник” бр.82/ 2008г. и обстоятелството, че
същите са публикувани и в централен всекидневник е обявено за служебно
известно.
От
представената от ищцовото дружество справка е видно какъв е размерът на
начислените от последното суми за доставена топлинна енергия за процесния имот
по персонална партида на ответника К.В.Ж..
С доклада по делото е отделено като безспорно
между страните, че стойността на доставената топлинна енергия и размерът на
обезщетението за забава в плащанията са изчислени коректно и съвпадат с отразеното в приетото по делото извлечение
по сметка общо и по периоди.
От съвкупния анализ на приетите като
доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот от 07.11.1990г.,
писмо с изх. № 19/МСИ-792-1 от 27.05.2019г., изд. от Община П./ на л. 56 от делото/ и копие от приложение към данъчна декларация
по чл. 14 ЗМДТ се установява, че К.В.Ж. е собственик на основание покупко-продажба
на процесния топлоснабден имот.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техничеката експертиза,
което е прието без възражения от страните, и от което като обективно и
обосновано съдът приема, че се установява, че за процесния период са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, че от прогнозно
начисленото потребление е направено изравняване след края на всеки от отчетните
периоди, включени в процесния, както и че във фирмата за дялово разпределение
не са постъпвали възражения от длъжника. От същото заключение съдът приема за
установено, че общият и индивидуалните измервателни уреди са преминали през задължителен
метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че за етажната собственост има
въведена система за дялово разпределение. Количеството на топлинната енергия за
СЕС е определено правилно, съгласно методиката-приложение към Наредба №16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Според експертизата е изпълнено
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. При направената проверка
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към
реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди. Изравнителните
сметки са изготвяни ежемесечно, след проведени
отчети на потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти, като според
вещото лице същите са предавани от представителна СЕС в срок.
Други относими доказателства не са ангажирани
по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Исковете са предявени
по процесуалния ред на чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта
на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
вземаняи и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и
същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на
иска, съдът намира следното:
По силата на чл.150,
ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР
на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 3, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване в имот в топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване. В този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, III г.о.
По делото от съвкупния
анализ на приетите писмени доказателства се установява, ответницата протежава
право на собственост върху имота, за който ищецът претендира плащане на цената
за доставена топлинна енергия. Ето защо съдът намира, че ответницата е пасивно
материално легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове.
Съгласно разпоредбите
на чл. 153, ал.1 и 6 ЗЕ, които изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия и след като сградната инсталация за топлоснобдяване на сградата е обща
част, и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда, присъединена към
централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят,
че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това число
сградните инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в
режим на етажна собственост, в какъвто
смисъл е решение № 5 от 22.04.2010 год. на КС на РБ по к.д.№ 15/2009 год.
Съгласието на даден етажен собственик за договорно обвързване с
топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които за първия
етажен собственик към момента на присъединяване на сградата – съгласието е
обективирано при гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за
присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен
доставчик – чл. 149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен
собственик на същия обект – съгласието е обективирано в самия придобивен акт,
тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено той
знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването на жилище в топлоснабдена
сграда обективира съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за
договорно обвързване с топлофикационното дружество. Ответниците остават
потребител дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни
тела в жилището си, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на
чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост.
На следващо място,
установено е по делото, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото
си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за процесния период.
Съгласно чл. 13, ал. 1
от Общите условия, купувачът е длъжен да
заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на
консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12
изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение.
Освен съществуването
на договора, за да бъде уважен установителният иск ищецът следва да установи и
размера на претендираните задължения на ответника. От представеното по делото извлечение
от сметка и експертните заключения по съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи се установява, че за процесния период общо дължимите
се суми за главница и лихви са в размера на предявените искове.
Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които
са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът намира, че това
не съставлява нарушение на чл. 13 от Директивата на ЕС (2006/32/ЕО), според
който в сметките следва да се включва само реално потребена енергия. Плащането
по прогнозни сметки съответства на посочената разпоредба на чл. 155, ал. 1, т.
2 ЗЕ, като ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по
правоотношението – потребителят може да заплати както повече, така и по-малко
от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие
на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му
топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка
взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите
заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период.
С предявения иск
ищцовата страна твърди отрицателен факт - липса на плащане по договора за
процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от
ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото
не се твърди и не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната
главницата се явява доказан по основание.
Както бе посочено
по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва
ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. Съгласно
чл. 34 ал. 1 от общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за
заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за пълния претендиран
размер.
Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 18.07.2018г.
до окончателното й изплащане.
Предвид всичко
изложено предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
По разноските
В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, съразмерно на уважената част от исковете. Същият е представил
доказателства за направени разноски в размер на 75 лв. за заповедното
производство (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение), и 555 лв. за исковото
производство (25 лв. за държавна такса, 160 лв. за възнаграждение на вещото лице,
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение
и 250 лв. за депозит за възнаграждение на особения представител на ответника и
20 лв. за съдебни удостоверения). С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищеца така направените разноски.
С оглед на изхода на делото ответникът няма право на
разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове в хипотезата на
чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК от "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* по отношение на К.В.Ж. с ЕГН ********** съществуването
на вземанията по заповед №3716 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 18.07.2018г. по гр.д. №5009/2018г. на РС-Перник, а именно:
за сумата от 876,77 лв. представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се
в гр. П.на адрес ул. „*** за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и за сумата от 121,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания в размер на
законнната лихва за периода от 10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.В.Ж. с ЕГН ********** да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 75 лв. за разноски в
заповедното производство и сумата от 555 лева за разноските в настоящото
производство.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д
№5009/2018г. по описа на РС-П.да се върне на съответния състав, като се приложи
заверен препис от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-П.в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: