№ 2379
гр. В., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110105006 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД,
(сегашно наименование „ФИНАСИТИ“), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5, ЕИК *********,
представлявано от И. П. срещу В. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ №1,
вх.Е, ет.2,ап.115, с която са предявени следните искове при условията на обективно
кумулативно съединяване:
Съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът В.
Е. А., ЕГН: ********** дължи на ищеца „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД сумата от на
2890.54 лева, изискуеми неплатени задължения по Договор за финансов лизинг №
02000903/00001 от 11.10.2018 г., която сума включва:
1. Лизингови вноски в размер на 2500.29 лева, както следва:
Сумата от 46.92 лв. с падеж 10.03.2019 г.–частично;
Сумата 214.01 лв. с падеж 10.04.2019 г.;
Сумата от - 214.01 лв. с падеж 10.05.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.06.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.07.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.08.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.09.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.10.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.11.2019 г.;
1
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.12.2019 г.;
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.01.2020 г.;
Сумата от 175.76 лв. с падеж 10.02.2020 г. и
Сумата от 175.76 лв. с падеж 10.03.2020 г.
2. Данък МПС за 2019 г. в размер на 352.00 лева;
3. Незаплатената застрахователна премия по полица 50500100001922 (Каско на
МПС), вноска 5-та, е в размер на 38.25 лева,
както и законната лихва върху претендираната главница 2890.54 лв. от датата на
подаване на заявлението - 30.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №15412/2020г. по
описа на РС-В., 31 състав, както и
Съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 439.96 лева,
представляваща незаплатена част от лизингови вноски за периода от 10.01.2019г. до
10.03.2020г. по Договор за финансов лизинг №02000903/00001 от 11.10.2018г.:
Сумата от 58.86 лв.с падеж 10.01.2019г. - частично
Сумата от 214.01 лв. с падеж 10.02.2019г. –
Сумата от 167.09 лв. с падеж 10.03.2019г. - частично,
както и законна лихва върху главницата 439.96лв. от датата на подаване на иска
в съда – 08.042021 г. до нейното окончателно изплащане.
В исковата молба ищецът излага следната фактическа обстановка:
Между "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД, като Лизингодател и В. Е. А., като
Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг №02000903/00001 от
11.10.2018 г. с предмет предоставянето на лизинг на МПС лек автомобил Марка и
модел: Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514, ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег. №
В3199СА със Свидетелство за регистрация № *********/15.10.2018 г., който бил
предоставен на Лизингополучателя с приемо-предавателен протокол. По силата на
лизинговия договор Лизингополучателят се задължил да изплаща гореописания
автомобил на 60 лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка
от тях. За периода на действие на Договора Лизингополучателят заплатил напълно
само първоначалните си разходи.
Ищецът излага, че във връзка с реализирано пътнотранспортно произшествие на
07.12.2018 г., при което били нанесени сериозни увреждания на л.а. Ауди А8, рег.
№В3199СА, собственост на ищцовото дружество. Заведена била щета
№13019100100004 по задължителна застраховка Гражданска отговорност на другия
2
участник в произшествието автобус марка „Мерцедес", модел „03455", рег. №
В2714КА по полица №BG/11/118003107760 на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД. Застрахователят
определил, че за Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с
рег.№ В3199СА е настъпила тотална щета, което означава, че това МПС е увредено до
степен, която го прави негодно за употреба и не е ремонтирано, като било определеното
от експертна комисия на ЗАД „Армеец" АД застрахователно обезщетение по щета
№13019100100004/2019 г. в размер на 6838.00 лева за тотална загуба на л.а. Ауди А8,
ерг. № В3199СА, от което ЗАД „Армеец" АД, от която сума последното решило да бъде
изплатена на „АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД сумата от 3419.00 лева, поради вина и на
двамата участници в произшествието. Ищецът подал възражение срещу така
определено обезщетение, но становището на застрахователя било потвърдено.
Застрахователното обезщетение било изплатено на 07.04.2020 г. в този размер.
Съгласно Уведомление с изх. №Л-778/25.01.2019г. на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД
запазените части на автомобила с рег.№ В3199СА, който е собственост на ищеца,
възлизат на 2280.00лв. Затова към настоящия момент лек автомобил Марка и модел:
Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА
е с прекратена регистрация на основание тотална щета (бракувано МПС) и е предадено
за разкомплектоване.
Застрахователното обезщетение било изплатено само по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на другия участник в произшествието автобус
марка „Мерцедес", модел „03455", рег. № В2714КА по полица №BG/11/118003107760
на „ЗАД АРМЕЕЦ" АД. Следователно полученото застрахователно обезщетение е само
едно и е в размер на 3419.00лв.
Излага, че лизинговите вноски и другите задължения по договора за финансов
лизинг се дължат от ответника на основание чл. 343 от ТЗ и т.13.13. от Общите
условия, които са неразделна част от него и са подписани от В. А.. Сочи, че в чл.343 от
ТЗ е уредено, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при
финансовия лизинг е за лизингополучателя. Излага още, че съгласно т.13.13. от Общите
условия, когато в Договора за финансов лизинг е предвидено да бъде сключена
застраховка "Пълно автокаско" при "кражба", "грабеж" и "пълно погиване" /"тотална
щета"/ на Имуществото Лизингополучателят не се освобождава от задължението си за
плащане на Лизинговите вноски с настъпил падеж и други парични задължения по
Договора до датата на пълното изплащане на застрахователното обезщетение.
В случая в договора за лизинг било предвидено за МПС рег.№ В3199СА
сключване на застраховка „Каско на МПС". Автомобилът бил тотална щета и
ответникът бил длъжен да плаща лизинговите вноски с настъпил падеж и другите
задължения по договора до датата на изплащане на застрахователното обезщетение.
Въпреки това В. А. не е плащал задълженията по договора. Застрахователното
3
обезщетение било изплатено по сметка на ищеца на 07.04.2020г.
С оглед на изложеното, твърди, че вземанията, който са предмет на делото, се
дължат от ответника на основание чл. 343 от ТЗ, във вр. с т.13.13. и т.13.11., изречение
последно от Общите условия.
Излага, че съгласно т.13.11. от Общите условия в случай на "кражба", "грабеж"
или "пълно погиване" /"тотална щета"/, застрахователното обезщетение се заплаща на
Лизингодателя, който може да задържи заплатеното обезщетение до размера на
неизплатените задължения по договора за лизинг, които представляват сбора от
претърпяната от Лизингодателя „Икономическа вреда" (която по смисъла на тази точка
означава неизплатената част от главницата по договора към дата на заверяване
сметката на Лизингодателя с пълния размер на застрахователното обезщетение) и
другите непогасени ликвидни задължения по договора за лизинг, в случай че са налице
такива. В случай, че изплатеното застрахователно обезщетение е по-малко от
претърпяната икономическа вреда и другите задължения по Договора,
Лизингополучателят е задължен да възстанови разликата на Лизингодателя в срок от 1
/един/ месец от изплащане на застрахователното обезщетение.
Към датата на получаване на застрахователното обезщетение по договор за
финансов лизинг № 02000903/00001 от 11.10.2018 г. незаплатената част от главницата
била в размер на 4967.83лв., като е имало изискуеми, ликвидни и непогасени от В. А.
задължения в общ размер на 4061.67лв., а именно:
1. сумата от 3 523.42лв. - лизингови вноски за периода от ноември 2018г. до
март 2020г. с падеж 10-то число на месеца;
2. сумата от 148.00лв. - разходи за репатриране и транспорт на МПС след ПТП;
3. сумата от 352.00лв. - местен данък за МПС за 2019г.;
4. сумата от 38.25лв. - застрахователна премия по полица 50500100001922
(Каско на МПС), вноска 5-та.
Остатъчният размер на главницата в размер на 4967.83лв. бил намален със
стойността на запазените части на МПС в размер на 2280.00лв. В резултат на това
незаплатената част от главницата възлиза на 2687.83лв.
На основание т.13.11. от Общите условия с изплатено застрахователно
обезщетения в размер 3419.00 лв. били погасени незаплатената главница по договора за
лизинг в размер на 2687.83 лв. и част от просрочените и непогасени задължения,
описани по-горе, в общ размер на 731.17 лв. (2687.83+731.17= 3419), както следва:
214.01 лв. - първа лизингова вноска с падеж 10.11.2018г.; 214.01 лв. -втора лизингова
вноска с падеж 10.12.2018г.; 155.15 лв. - част от трета лизингова вноска с падеж
10.01.2019г. и 148.00 лв. - разходи за репатриране и транспорт на МПС след ПТП.
Сумата от 731.17лв. се получава като от изплатеното застрахователно
4
обезщетение се извади непогасената част от главницата по договора, намалена със
запазените части на МПС / 3419.00 - (4967.83 - 2280) = 731.17/.
В срока за отговор е депозиран и отговор от втория ответника ТД на НОИ –
гр. В., в който изразява становище за недопустимост, а в условия на евентуалност, за
неоснователност на предявения иск, като излага следното:
Така предявените обективно съединени установителен и осъдителен иск са
процесуално недопустими и поради това са и неоснователни, тъй като при евентуално
положително за ищеца произнасяне на съда, издадената необезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15412/2020 г. ще може да влезе в сила
и ищецът да се снабди с изпълнителен лист.
Излага, че процесната лизингова вещ е на стойност 7500 лв. При сключване на
договора ответникът е заплатил първоначална вноска 1500 лв., а остатъкът от 6000 лв.,
се е задължил да плати разсрочено до 10.03.2023 г., като със застраховките и лихвите
сумата набъбва на 12 840,33 лв. Ответникът само 2 месеца и 6 дни (от датата на
сключване на договора за финансов лизинг 11.10.2018 г. до датата на ПТП - 17.12.2018
г.) е ползвал вещта. Ответникът не е заплащал нито една вноска от следващите след
първоначалната. След ПТП, при което вещта изцяло е погинала, на ответника не му е
било известено какъв е размерът на остатъка от дълга му. Дългът му, който по силата
на договора би се формирал от неплатени лизингови вноски по погасителния план до
датата на прекратяването на договора - според чл. 13.13. от Общите условия на „Амиго
лизинг" хЕАД по договори за финансов лизинг, това е датата, на която е изплатено
застрахователното обезщетение - факт, който ответникът не би могъл да знае, преди да
бъде уведомен. Чак след 14 месеца от датата на ПТП и погиването на лизинговата вещ -
17.12.2018 г. застрахователят ЗАД „Армеец" АД на 12.03.2020 г. изплаща
застрахователното обезщетение на ищеца, т. е. процесният договор за лизинг е дал
възможност на ответника да ползва лизинговата вещ само два месеца срещу 1500 лв. -
начална вноска, а в същото време дава възможност на ищеца да търси облага от същия
договор за още 14 лизингови вноски на стойност около 3000 лв. за периода от
10.11.2018 г. до 10.03.2020 г.
Ищецът едва на 30.11.2020 г. депозирал Заявление по чл. 410 ГПК ч.гр.д. №
15412/2020 г. 31-ви състав на ВРС, и след две години, откакто лизинговата вещ не се
ползва от лизингополучателя -ответник, той е уведомен за размера на дълга си към
лизингодателя и депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
Твърди, че тези действията на ищеца са утежнили положението на ответника, като ги
изброява, както следва:
- Забава от 15 месеца пред застрахователя, за да получи застрахователното
обезщетение - действията са продължили от декември 2018 г. чак до 12.03.2020 г., и
дотогава договорът не е прекратен по силата на т. 13.13 от Общите условия и се дължат
5
лизингови вноски от ищеца.
- Забава 8 месеца пред съда по заповедното производство - Заявлението по чл.
410 от ГПК е внесено на 30.11.2020 г. и едва с издадената заповед ответникът е
уведомен за размера на дълга.
- Забава 10 месеца по това съдебно производство - исковата молба е депозирана
през месец май 2021 г. и досега, поради многократно установени нередовности в
молбата, не е даден ход на делото.
като за целия период се претендират от ответника и законните лихви за забава.
Излага, че с прости аритметични изчисления се вижда, какво вече е получил
ищецът от процесния лизингов договор за МПС, оценено на 7500 лв.: сборът от 1500,00
лв. (първоначална вноска), плюс 3419,00 лв. (застрахователно обезщетение) и 2280,00
лв. (стойност на запазените части на МПС), е в размер общо 7 199,00 лв., докато
насреща стои „облагата" на ответника, че е ползвал вещта 2 месеца срещу платените от
него досега 1500 лв. и исковото претенция на ищеца.
Счита за неправомерно и ищецът да претендира ответникът да му плати 352 лв.
данък МПС за 2019 г., след като лизинговата вещ е погинала още декември 2018 г.
Задължението да отпише/дерегистрира погинало от ПТП МПС е на лизингодателя.
Излага, че в настоящото производство, инициирано с установителния иск по чл.
422 от ГПК, спорът между страните е дали съществува парично вземане произтичащо
от Договор за финансов лизинг № 02000903/00001 от 11.10.2018 г. По отношение
договора за лизинг спорното материално право е обусловено от проявлението в
обективната действителност на следната предпоставка - наличието на валидно сключен
договор за лизинг и Общи условия, в които твърдим, че клаузите за неустойки са
невалидни, тъй като същите противоречат на присъщите на неустойката функции.
Лизингодателят - ищец е изготвил клаузите предварително в противоречие с
добросъвестността, което води и до значително несъответствие в правата и
задълженията на страните, което обуславяло и тяхната нееквивалентност. В тази връзка
твърди, че е налице създадена практика на Върховния касационен съд, намерила израз
в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о., с която са дадени разяснения, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите
вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора, има
характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза е нищожна,
поради противоречието ѝ с добрите нрави.
В тази връзка сочи, че уговорката за неустойка в полза на лизингодателя при
погиване на лизинговата вещ, поради неплащане на сума по договора от
лизингополучателя, определена в размер на всички лизингови вноски до изплащане на
6
застрахователното обезщетение, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД (така и в Решение № 110/21.07.2016 по дело №
1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. no т. д. № 2659/2014 г. на
ВКС, I т.o. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, 1 т. о.).
Навежда твърдения, че с оглед характера на насрещните престации - за продължително
изпълнение на лизингодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично
изпълнение на лизингополучателя /за заплащане на лизинговата цена на вноски/
развалянето на договора има действие занапред. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Уговорката за неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на
лизингополучателя, в размер на всички неплатени по договора лизингови вноски до
края на срока му, който в този случай зависи от отношенията между лизингодателя и
трето лице - застрахователя, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
тъй като лизингодателят по вече разваления договор получава имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но
без да се предоставя ползването на вещта, което води до неоснователно обогатяване на
бившия лизингодател и нарушава принципа за справедливост. Като аргумент за
горното сочи и разпоредбата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за
нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Към настоящото производство е приложено ч.гр.д. № 15412/2020 г., на ВРС, 30
състав. Видно от така приложеното частно гражданско дело по него е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Амиго
Лизинг” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Христофор Колумб № 43 срещу длъжника В. Е. А. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.
Л. № 1, вх. Е, ет. 2, ап. 115, за следните суми: за сумата от 2500,29 лв. (две хиляди и
петстотин лева и двадесет и девет стотинки), представляваща неплатени лизингови
вноски, дължими по сключен между Лизингодателя и лизингополучателя Договор за
финансов лизинг № 02000903/00001 от 11.10.2018г. за периода от 10.01.2019г. до
10.03.2020г., сумата от 352 лв. (триста петдесет и два лева), представляваща
неплатен данък за МПС за 2019г., сумата от 38,25 лв. (тридесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща неплатена сума за застрахователна премия
по полица № 50500100001922 (Каско на МПС) – 5 вноска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2020г.
7
до окончателното ѝ изплащане, сумата в размер на 66,61 лв. (шестдесет и шест лева
и шестдесет и една стотинка), представляваща държавна такса и сумата в размер на
50 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен договор за
финансов лизинг №*********/00001 от 11.10.2018 г., сключен между „Амиго Лизинг”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Христофор
Колумб № 43, като лизингодател и В. Е. А. с ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Л. № 1,
вх. Е, ет. 2, ап. 115, като лизингополучател, за лизингов актив, представляващ лек
автомобил Марка и модел: Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ:
ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА с доставна цена 7500 лв. и общ разход по кредита по
смисъла на ЗПК в размер на 13500 лв. Първоначалната вноска е била в размер на 1500
лв. Представен е и погасителен план към договора за лизинг, съгласно който първата
падежна дата е 10.11.2018 г., а последната 10.10.2023 г.
Представен е и приемо-предавателен протокол, съгласно който на 16.10.2018 г.
часа лизингодателят „Амиго Лизинг” ЕАД е предал на трето лица Светлозара
Станиславов Димитров, ЕГН **********, с изричното съгласие на лизингополучателя
В. Е. А. лизинговия актив, тъй като последният не притежава валидно свидетелство
за управление на МПС.
На л. 13 е представен и приемо-предавателен протокол от 11.10.2018 г., между
„Амиго Лизинг” ЕАД и В. Е. А. за връчване на общите условия на лизингодателя.
Към договора са представени и общи условия за финансов лизинг и тарифа към
тях.
Представен е Протокол за ПТП №1392922 от 07.12.2018 г., от който е видно, че
на 07.12.2018 г. в 15:30 часа в гр. В., бул. Константин и Фружин обръщача на
автобусите пред бл.22 на ж.к. „Вл. Варненчик“ е възикнало ПТК между автобус
Мерцедес 03455 с рег. №В2714КА, с водач Митко Георгиев Димитров, собственост на
„Градски транспорт“ ЕАД, застрахован „Гражданска отговорност“ в ЗАД „АРМЕЕЦ“
по полица BG11118003107760 и Ауди А8, с рег. №В3199СА, с водач В. Е. А.,
собственост на „Амиго Лизинг” ЕАД, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД по полица BG30118002947132.
На В. Е. А. е съставен акт на осн. чл. 150 от ЗДП №878216.
С писмо изх. №Л-778 от 25.01.25019 г. относно приписка по щета
№13019100100004/2019 г. от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД до „Амиго Лизинг” ЕАД, като от
застрахователя е установено че на 07.12.2018 г. е реализирано ПТП, при което са
нанесени сериозни увреждания на лек автомобил „АУДИ“ А8, с рег. №В3199СА. Към
датата на събитието застрахователят е определил действителната стойност на
увредения автомобил, определена по цена в ново състояние, коригирана съгласно срока
8
на експлоатация на 9118 лв., разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят
със 70% действителната му стойност и съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховането, е налице тотална загуба на автомобила. В условията на икономическа
нецелесъобразност от възстановяването на увредения автомобил, размерът на
дължимото застрахователно обезщетение е изчислен като действителната стойност на
автомобила е намалена със стойността на запазените части и детайли, която възлиза на
2280 лв. Определената по описания начин сума от 6838 лв. представлява размера на
застрахователното обезщетение за тотална загуба на лекия автомобил. Поради вина на
двамата участници в ПТП застрахователят се съгласява да изплати сумата от 3419 лв.
Видно от молба по преписка по щета №13019100100004/2019 г. застрахователят
е поискал преразглеждане на решението на застрахователя, който обаче е отказал да
изплати по-високо обезщетение (писмо изх. №100-1128 от 19.03.2019 г.).
Представена е и Застрахователна полица по застраховка КАСКО на МПС
№50500100001922 с ЗД ЕВРОИНС АД на процесния лек автомобил Марка и модел:
Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ: ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА
със срок на действие 13.10.2018 г. – 12.10.2023 г., като е предвидено размерът на
застрахователната премия да е в размер на 450,00 лв., платима на четири равни
годишни вноски, всяка в размер на 112,50 лв. Първата вноска е била с падеж 12.10.2018
г., втората – 13.01.2019 г., третата – 13.04.2019 г. 13.07.2019 г., четвъртата 28.09.2019
г., петата 13.01.2020 г. и т.н.
Видно от представеното копие от Свидетелство за регистрация І част на лек
автомобил Марка и модел: Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ:
ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА, същият е с прекратена регистрация на 22.11.2019 г.
От отчет 153 от 21.09-30.09.2019 г. по лизингов договор 02000903/00001 по
номер на полица 50500100001922 е дължима вноска от 28.09.2019 г. общо 114,75 лв.
(112,50 лв. + 2,25 лв. данък).
Видно от преводно нареждане с референция №31000576/02.04.2020 г. от „Амиго
Лизинг” ЕАД е заплатена на ЗД ЕВРОИНС АД сумата от общо 29936,73 лв. по отчети
152, 153, 155, 156 и 158.
Видно от платежно нареждане Серия ББ19, номер **********/03.06.2019 г.
„Амиго Лизинг” ЕАД е превело на Столична община сумата от 176,00 лв. данък МПС
за 2019 г. за В3199СА и В3199СА.
Представена е извадка от счетоводството на ищцовото дружество, от която е
видно, че на ответника по процесния договор за лизинг са начислени следните суми:
1. За лизингови вноски:
падеж 10.01.2019 - 58.86 лв. частично неплатена
падеж 10.02.2019 - 214.01 лв.
9
падеж 10.03.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.04.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.05.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.06.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.07.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.08.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.09.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.10.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.11.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.12.2019 - 214.01 лв.
падеж 10.01.2020 - 175.76 лв.
падеж 10.02.2020 - 175.76 лв.
падеж 10.03.2020 - 175.76 лв.,
2. За Данък МПС за 2019 г. в размер на 352.00 лева и
3. За Незаплатената застрахователна премия по полица 50500100001922 (Каксо
на МПС) вноска 5-та в размер на 38.25 лева.
4. Пътна помощ и репатрак – общо 148,00 лв.,
от които суми е приспадната сумата от 731,17 лв.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл. 345, във
вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД след указания на съда до ищеца за предявяване на иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№15470/2020 г. на ВРС. Предявен е за съвместно разглеждане и осъдителен иск с
правно основание чл. с правно основание чл. 342, ал.2 от ТЗ и чл. 345, във вр. с чл. 232,
ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал.2 от ТЗ с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени
от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 345, ал.1 от ТЗ гласи, че Лизингополучателят има
задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща
10
наемната цена и разходите за наетата вещ.
В настоящия случай, видно от Свидетелство за регистрация І част на лек
автомобил Марка и модел: Audi А8, ШАСИ: WAUZZZ4DZYN007514 ДВИГАТЕЛ:
ABZ005358, с рег.№ ВЗ199СА, лизингодателят е изпълнил задълженията си по
договора за финансов лизинг да придобие вещта, както и задължението си да предаде
същата на лизингополучателя, което е сторено с приемо-предавателен протокол на
16.10.2018 г.
На тези задължения на лизингополучателя съществуват реципрочните
задължения на лизингополучателя да заплаща лизинговата цена и разходите за вещта.
Съгласно лизинговия договор от 11.10.2018 г. цената на актива е 7500,00 лв. От
лизингополучателя е заплатена само първоначална вноска в размер на 1500,00 лв., като
е останала неплатена от цената на лизинговата вещ сума в размер на 6000,00 лв.
Същата съгласно погасителен план е начислена на лизингополучателя ведно с
възнаграждение на лизингодателя, платима на 60 равни месечни вноски по 214,01 лв.
По делото е установено, че в следствие на ПТП, станало на 07.12.2018 г.
лизинговият актив е бил увреден до степен на тотална щета. При реализирането на
ПТП водач на автомобила е бил лизингополучателят, който е нямал валидно
свидетелство да управление на МПС към датата на ПТП, в която връзка му е съставен
акт за установяване на адм. нарушение №878216 по чл. 150 от ЗДвП.
Лизингодателят е получил застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия участник в ПТТ, на който също е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Така при съпричиняване на
лизингодателят е изплатена сумата от 3419 лв., след приспадане на запазените части на
автомобила в размер на 2280 лв. Така лизинигополучателят е получил общо имущество
на стойност 5699 лв. срещу процесния лизингов актив.
Съгласно чл. 89 от ЗЗД при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право.
Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно
намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма
достатъчен интерес от частичното изпълнение. Или в случая поради пълното погиване
на лизинговата вещ договорът за лизинг се е погасил по право в деня на погиване на
лизинговата вещ и изпадането на лизингодателя в невъзможност да престира
задължението си по договора за лизинг – да предостави лизинговата вещ за ползване на
лизингополучателя, респ. да му прехвърли собствеността след изтичане на срока на
договора. С прекратяване на договора за лизинг се е погасило и задължението на
лизингополучателя да заплаща лизинговата цена, но същият е останал задължен към
лизингодателя за остатъчната стойност на лизинговата вещ, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 343 от ТЗ рискът от случайното погиване или повреждане на вещта
11
при финансовия лизинг е за лизингополучателя. Тук следва да се отбележи, че
настоящият съдебен състав намира, че рискът от случайно погиване на вещта обхваща
нейната стойност, но не и уговорената печалба на лизингодателя
Ищецът основава исковата си претенция на разпоредбата на чл. 343 от ТЗ във
връзка с т.13.13 от Общите условия към лизинговия договор. Съгласно тази
разпоредба, когато в Договора за финансов лизинг е предвидено да бъде сключена
застраховка "Пълно автокаско" при "кражба", "грабеж" и "пълно погиване" /"тотална
щета"/ на Имуществото Лизингополучателят не се освобождава от задължението си за
плащане на Лизинговите вноски с настъпил падеж и други парични задължения по
Договора до датата на пълното изплащане на застрахователното обезщетение. Така де
факто тази уговорка предвижда въпреки прекратяване на договора и изпадането на
лизиногодателя в невъзможност да предостави за ползване лизинговата вещ, за
лизингополучателят да продължи да съществува задължението да престира по
договора.
Договорът за финансов лизинг представлява „кредит във вещева форма по избор
на лизингополучателя”, като рискът се носи от лизингополучателя, независимо от
наличието или не на включена клауза за изкупуване – в този смисъл решение № 170 от
23.07.2012г. по т. д. № 806/2010г. на II т.о. на ВКС. Затова и съгласно чл. 4, ал.1, т.4 от
ЗПК договорът за финансов лизинг представлява по естеството си потребителски
кредит, но във вещева форма. С оглед на това към него следва да бъдат приложими
общите правила за потребителските договори (Закона за защита на потребителя) и
частните (Закона за потребителския кредит).
В т.2 от Тълкувателно решение №3/2017 г., постановено на 27 март 2019 год., на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии е прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Съдът намира, че приетата принципна позиция в цитираното тълкувателно
решение е приложима по аналогия и към предсрочното прекратяване на договора за
лизинг, от който момент за лизингополучателя възниква задължението да върне вещта,
като в настоящия случай, поради погиване на вещта задължението е за възстановяване
на нейната равностойност. Това задължение е аналогично на задължението на
кредитополучателя за връщане на заемната сума. Това разбиране почива на
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, която не може да надвишава размерът на законната лихва, съгл. чл. 33, ал.2 от
ЗПК.
12
Съдът намира уговорката за в чл. 13.13. от Общите условия за неравноправна,
на основание чл. 134, ал.1, т. 15 от ЗПК, съгласно която Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като налага на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая
договорът е подписан при общи условия, именно в които общи условия се съдържат
неравноправните клаузи, като няма данни да са договаряни индивидуално. Поради
което са налице предпоставки нищожност на въпросната клауза.
С оглед на до тук изложеното от лизингополучателят се дължат само
лизинговите вноски, падежирали до датата на погиване на вещта, които са първа и
втора вноска.
Съгласно разпоредбата на т.13.11. от Общите условия в случай на "кражба",
"грабеж" или "пълно погиване" /"тотална щета"/, застрахователното обезщетение се
заплаща на Лизингодателя, който може да задържи заплатеното обезщетение до
размера на неизплатените задължения по договора за лизинг, които представляват
сбора от претърпяната от Лизингодателя „Икономическа вреда" (която по смисъла на
тази точка означава неизплатената част от главницата по договора към дата на
заверяване сметката на Лизингодателя с пълния размер на застрахователното
обезщетение) и другите непогасени ликвидни задължения по договора за лизинг, в
случай че са налице такива. В случай, че изплатеното застрахователно обезщетение е
по-малко от претърпяната икономическа вреда и другите задължения по Договора,
Лизингополучателят е задължен да възстанови разликата на Лизингодателя в срок от 1
/един/ месец от изплащане на застрахователното обезщетение.
По отношение на претенциите ищеца за заплащане ликвидни задължения по
договора за лизинг, съдът на първо място намира, че всички задължения, търсени от
ищеца, които са възникнали след датата на прекратяване на договора – 07.12.2018 г. не
следва да се дължат. Такива са претенцията за данък МПС и застраховка КАСКО.
Доколкото лизинговият актив е погинал задължение на лизингодателя е било в
най-кратък срок да го отпише, а не да плаща застраховка КАСКО за погиналото МПС,
както и данък. Тези вземания са възникнали вследствие на бездействието на
лизингодателя и не следва да бъдат възлагани в тежест на лизингополучателя.
Към датата на заплащане на застрахователното обезщетение дължими са били,
както беше отбелязано по-горе, първа и втора вноска в общ размер на 428,02 лв., от
които падежирала главница в размер на 103,58 лв.
Така от сумата от 5699,00 лв. следва да бъде извадена дължимите от
13
лизингополучателя вноски за възнаградителна лихва по лизинговия договор до
прекратяване на договора, в размер на 324,44 лв. (428,2-103,58). Следва да се
приспаднат и разходите за репатриране на лизинговия автомобил в размер на 148,00 лв.
Или лизингополучателят е получил сумата от 5226,56 лв.+ 1500 лв. първоначална
вноска, или общо 6726,56 лв. срещу погиналата вещ при цена лизинговия актив от
7500,00 лв. Така за лизигополучателя е останало задължение на осн. чл. 343 от ТЗ в
размер на разликата между цената на лизинговия актив от 7500,00 лв. и сумата от
6726,56 лв., или сумата от 773,44 лв., представляваща незаплатена главница по
лизинговия договор, както следва:
падеж 10.01.2019 – 39,21 лв. – предявена като осъдителен иск;
падеж 10.02.2019 – 54,51 лв. – предявена като осъдителен иск
и предявените като установителен иск главни с падежи, като следва:
падеж 10.03.2019 – 55,65 лв.
падеж 10.04.2019 – 56,8 лв.
падеж 10.05.2019 – 57,98 лв.
падеж 10.06.2019 – 59,18 лв.
падеж 10.07.2019 – 60,41 лв.
падеж 10.08.2019 – 61,66 лв.
падеж 10.09.2019 – 62,94 лв.
падеж 10.10.2019 – 64,25 лв.
падеж 10.11.2019 – 65,58 лв.
падеж 10.12.2019 – 66,94 лв.
падеж 10.01.2020 – 68,33 лв.
падеж 10.02.2020 - 0 лв.
падеж 10.03.2020 - 0 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на
вноски за периода след погиване на вещта и съответно след прекратяване на договора е
неоснователна, досежно претендираните суми над дължимата главница в размер на
773,44 лв., поради което исковете следва да бъдат уважени само за тази сума, а над тази
сума следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с ал.8 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство и
в производството по ч.гр.д. №15412/2020 г. на ВРС, съобразно с уважената част от иска.
В настоящото производство от ищеца са направени разноски, както следва: 116,61 лв. -
държавна такса, 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 350,00 лв. –
14
възнаграждение за особен представител, или общо 566,61 лв., от която сума съобразно
с уважената част от иска следва да се присъдят 130,32 лв. В производството по ч.гр.д.
№15412/2020 г. на ВРС са направени разноски в размер на 116,61 лв., от които
държавна такса в размер на 66,61 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв., от която сума съобразно с уважената част следва да се присъдят 26,82 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът В. Е. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ №1, вх.Е, ет.2,ап.115 ДЪЛЖИ на ищеца
„ФИНАСИТИ“ (с предишно наименование "АМИГО ЛИЗИНГ" ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5,
ЕИК *********, представлявано от И. П., на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 342, ал.2
от ТЗ и чл. 345, във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД сумата от 679,72 лв., на основание
Договор за финансов лизинг от 02000903/00001 от 11.10.2018 г. и погасителен план към
него, представляваща главница, както следва: 55,65 лв. с падеж 10.03.2019; 56,8 лв. – с
падеж 10.04.2019 г.; 57,98 лв. – с падеж 10.05.2019 г.; 59,18 лв. – с падеж 10.06.2019 г.;
60,41 лв. – с падеж 10.07.2019 г.; 61,66 лв. – с падеж 10.08.2019 г.; 62,94 лв. – с падеж
10.09.2019 г.; 64,25 лв. – с падеж 10.10.2019 г.; 65,58 лв. – с падеж 10.11.2019 г.; 66,94
лв. – с падеж 10.12.2019 г. и – 68,33 лв. – с падеж 10.01.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.11.2020 г. до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА РАЗЛИКАТА НАД 679,72 лв. до предявените 2500,29 лв., както
и за сумата 352.00 лева, представляваща Данък МПС за 2019 г. и сумата от 38.25 лева,
представляваща незаплатената застрахователна премия по полица 50500100001922
(Каксо на МПС) вноска 5-та и за които е издадена заповед за изпълнение
№262504/21.12.2020 г. по ч.гр.д. №15412/2020 г. на ВРС:
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ №1, вх.Е,
ет.2,ап.115 ДА ЗАПЛАТИ на „ФИНАСИТИ“ (с предишно наименование "АМИГО
ЛИЗИНГ" ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5, ЕИК *********, представлявано от И. П.
сумата от 93,72 лв. (деветдесет и три лева и седемдесет и две стотинки), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2020 г. до окончателното й изплащане
представляваща главница по договор за финансов лизинг от 11.10.2018 г., съгласно
погасителен план към договора, представляваща 39,21 лв. – главница за месец януари
2019 г. и 54,51 лв. – главница за месец февруари, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над
93,72 лв. до предявените 439,96 лв.
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. „Л.“ №1, вх.Е,
ет.2,ап.115 ДА ЗАПЛАТИ на „ФИНАСИТИ“ (с предишно наименование "АМИГО
15
ЛИЗИНГ" ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ №5, ЕИК *********, представлявано от И. П.
сумата от 130,32 лв. (сто и тридесет лева и тридесет и два стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство и
сумата от 26,82 лв. (двадесет и шест лева и осемдесет и два стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в производството по ч.гр.д.
№15412/2020 г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал.1, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
16