Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело
№ 2671 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 255756 от 31.10.2017 год., постановено по гр.дело № 50595/2013 г. на СРС, Г.О., 145 състав, са отхвърлени исковете
с правно основание чл.86 ЗЗД, предявени от „Б.п.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу М.НА
В.Р.с адрес: гр.София-1000, ул********, за заплащане
на лихва за забава в размер на 14230,49 лева, начислена върху обезщетение за
ползване през периода от 01.01.2009 г. до 31.12.09 г.
без правно основание на имот, представляващ административна сграда на 4 ет.,
със ЗП 185 кв.м., РЗП 740 кв.м. в гр.Бургас, гаров район, бул.“ ********, както
и за заплащане на мораторна лихва за забава върху
главницата за студена вода, топлоенергия и телефонни услуги, потребени в периода 01.01.09 г.-
31.12.09 г., при ползване на процесния имот, в размер
на 4213,72 лева, ведно със законните лихви от датата на исковата молба до
22.03.2013 г., като неоснователни. С решението на съда са отхвърлени
исковете с правно основание чл.86 ЗЗД,
предявени от „Б.п.“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Главна Дирекция „Национална
полиция“, с адрес: гр.София 1715, бул.“ ********за заплащане на лихва за забава
в размер на 1355,65 лева- начислена върху обезщетение за ползване през периода
от м.01.10 г. до м.01.11 г., без правно основание на имот, представляващ
административна сграда на 4 ет., със ЗП 185 кв.м., РЗП 740 кв.м. в гр.Бургас,
гаров район, бул.“ ********, както и за заплащане на мораторна
лихва за забава върху главницата за студена вода, топлоенергия и телефонни
услуги, потребени в периода 01.01.10
г.- 31.07.2011 г., при ползване на процесния имот, в
размер на 1417,23 лева, ведно със законните лихви от датата на исковата молба
до 22.03.2013 год., като неоснователни. С решението на съда е осъдено на
основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б.п.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на М.НА В.Р.с
адрес: гр.София-1000, ул********, разноски по
производството за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Б.п.“
ЕООД, ЕИК ********, да заплати на
Главна Дирекция „Национална полиция“, с адрес:
гр.София 1715, бул.“ ********, разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Срещу решението на СРС, 145 с-в е постъпила въззивна жалба от „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, гр.София,
подадена чрез юрк.Д.Л. и юрк.М.П., с искане същото да бъде отменено,
и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове,
бъдат уважени изцяло. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните
разпоредби на закона.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-
ответник М.НА
В.Р., чрез процесуалния си представител юрк.Л.П.,
оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирани по делото писмени бележки. Моли съда жалбата, като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник Главна дирекция „ Национална полиция“-МВР, гр.София, чрез
процесуалния си представител юрк.Р.С.оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата, като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Предявени
за разглеждане са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане от страна на ответниците
на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху отделните главници на обезщетенията по чл.59, ал.1 от ЗЗД/
обезщетения за ползването на имота и за направените във връзка с ползването
разходи/ за времето до предявяване на исковете, както и искания за присъждане
на законната лихва за времето до сключване на извънсъдебно споразумение между
страните.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като
на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца срещу ответниците обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Настоящият
съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с
доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на
материалния закон. Изводите
на съда са обосновани с оглед данните по делото. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът приема, че доводите в жалбата за допуснати
процесуални нарушения от СРС са без значение към законосъобразността на
обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по
същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени
в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на
направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което доводите на въззивника-
ищец за допуснати процесуални нарушения от СРС,
изложени в депозираната от него въззивна жалба
се явяват неоснователни. В настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На следващо
място, неоснователен е довода изложен във въззивната
жалба, че мотивите изложени в обжалваното решение, страдат от непълнота и
противоречие в основните си части. От друга страна съдът приема, че липсата на
мотиви на съдебното решение не се приравнява на липса на надлежно
волеизявление. В процесния случай изложените в обжалваното решение мотиви, дават разрешение на правния спор и не е
налице непълнота и противоречие на мотивите, респективно липса на разбираеми
мотиви, които да правят невъзможно за разбиране и невъзможност да проведе
действие съдебното решение. В този смисъл, съдът е изложил съображения за
неоснователност на исковите претенции на ищеца, на основание на които е
достигнал до крайния резултат. Що се отнася до съответствие на тези изводи на
съда с правните норми и установената по делото фактическа обстановка, тази
преценка се извършва от въззивния съд при разглеждане
на правния спор при проверката на решението относно неговата правилност в
рамките на релевираните в жалбата оплаквания, относими към предмета на правния спор между страните по
делото. При така извършената проверка, настоящият съдебен състав намира
обжалваното решение за правилно,
като споделя, както мотивите изложени в обжалваното решение, така и крайните
изводи на първоинстанционния съд за неоснователност
на предявените от ищеца срещу ответниците обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото
доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция,
че не е налице забава на ответниците за заплащане на претендираните от страна на ищеца обезщетения. В настоящия
случай съдът приема, че за поставянето на ответниците
в забава, ищецът се позовава на два броя писма от 07.04.2009 г. и от 17.08.2009
г. Неоснователни са доводите на ищеца, изложени във въззивната
жалба, че с тези две писма ответниците са поставени в забава на основание чл.84, ал.2
от ЗЗД. Процесните писма нямат характер на покана,
съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Неизпълнението на
едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага без да се
провежда разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълнение на
паричното задължение - непозволено увреждане, сделка и пр. Когато задължението
е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора,
съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е
поканен да плати и размера на обезщетението за забава. Поканата по чл.84,ал.2
от ЗЗД не поражда главно, а акцесорно задължение,
което има правопораждащо действие занапред. Тя не
може да постави длъжника за забава за заплащане на главно задължение, което не
е възникнало към момента на връчване на поканата. Искова претенция за заплащане
на лихва с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, произтичаща от неизпълнение на
задължение за заплащане на парично обезщетение по чл.59 от ЗЗД не може да бъде
уважена без отправена покана от ищеца до ответника. Поканата по чл.84, ал.2 от ЗЗД,
има отношение единствено за поставянето в забава на длъжника по отношение на
главно задължение, което е възникнало, но няма определен ден за изпълнението му.
Съдът приема, че неоснователно обогатилият се
при общия фактически състав на чл.59, ал.1 от ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. За да възникне
правото на обезщетение за ползването на чужд недвижим имот, е достатъчно да се
установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота. След като не
е дал съгласие за ползването на недвижимия имот, на собственика се дължи
обезщетение по общото правило на чл.59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало
изискуемо, без да е необходима покана от кредитора. Въпросът за началния момент
на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на
недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да заплати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се
ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
/чл.86, ал.1 ЗЗД/. В хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД вземането е изискуемо от
деня на разместване на благата и не е обвързано със срок, поради което съгласно
чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно,
вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква
от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва
след покана на кредитора. В решение № 48/10.09.2012г. по т.дело № 237/2011 г.
на ВКС, II т.о. е прието, че лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се
дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен
срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. Обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание е с
източник неоснователно обогатяване и няма характер на периодично задължение.
Периодичното плащане се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. При периодичните престации
кредиторът и длъжникът знаят времето на изпълнение, поради което в тези случаи
не е необходимо изпращане на покана. При обезщетението за ползване на недвижим
имот без правно основание времето за изпълнение не е уговорено и тъй като
отговорността при неоснователното обогатяване е извъндоговорна,
не винаги има яснота в отношенията между обеднелия и обогатилия се относно
размера на обезщетението.
На следващо място, съдът приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден на изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. От
формулировката на разпоредбата ясно следват характерът и действието на
визираната в нея покана. С връчването на последната на длъжника той изпада в
забава и за него за в бъдеще настъпват всички неблагоприятни правни последици,
произтичащи от забавата. При паричните задължения, каквото е това за заплащане
на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, една от неблагоприятните последици на забавата
на плащането е възникването за длъжника на акцесорно
задължение по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата, т. е. от деня на
връчване на поканата. От това е видно, че поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във
времето. То обаче се отнася единствено за акцесорното
вземане/задължение за обезщетение за забава и по никакъв начин не засяга вече
съществуващото главно парично задължение, нито се поражда ново такова главно
задължение - за времето след връчването на поканата, а още по-малко действието
на поканата би могло да се изрази в поставяне на длъжника в забава за плащането
на такова бъдещо главно задължение. Паричното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД,
дължимо от неоснователно ползващия чужд имот несобственик на лишения от ползата
от имота собственик възниква ежедневно - "ден за ден", независимо
дали собственикът е поканил или не държателя да заплаща такова обезщетение.
Връчването на такава покана за плащане е от значение, както беше посочено,
единствено за поставяне на длъжника в забава и за възникване на акцесорното задължение за заплащане на обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, съизмеряващо
се със законната лихва за периода на забавата върху главното обезщетение по чл.
59 от ЗЗД. От друга страна, кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само
вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД - за вече
изтекъл период на неоснователно ползване на собствения му имот. Такава покана
действа занапред във времето, както беше посочено - за възникването на
обезщетение за забава на плащането на вече съществуващото главно задължение.
Длъжникът, обаче не би могъл да бъде канен да заплаща, наред с вече
съществуващото, още и невъзникнало, и несъществуващо към датата на връчването
на поканата главно задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, - което би
възникнало след тази дата на поканата, ако длъжникът-несобственик продължи да
ползва без основание имота на кредитора-собственик за нов период от време.
Поради това, чрез връчването на такава покана, длъжникът не би могъл да бъде
поставен и в забава за плащането на такова бъдещо, още несъществуващо към
датата на поканата главно парично задължение по чл. 59 от ЗЗД, което би възникнало
тепърва - за следващия датата на поканата период от време. За да е налице
забава за плащането на това ново главно парично задължение за следващия първата
покана период от време, е необходимо връчването на нова покана на длъжника,
която да се отнася именно за тази нова главница. В този смисъл е установената
съдебна практика на ВКС /Решение № 217/08.10.13 по гр.дело № 1290/13 г., ВКС,
ІІІ г. о.; определение № 1280/10.10.11 г. по гр. дело
№ 1191/11 г., ВКС, ІV г. о./.
В настоящия случай процесните писма предхождат периода, през който ответниците са ползвали без основание имота на ищеца,
поради което за възникналите след връчването им задължения за заплащане на
обезщетения по чл. 59 от ЗЗД ответниците не са били
поставени в забава, съответно за исковия период от време, същите не дължат
спорните обезщетения по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В тази връзка и доколкото не се
установяват и не се сочат от ищеца други искания, които да бъдат квалифицирани,
като покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, предявените осъдителни искове с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и
като такива правилно са били отхвърлени.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника-
ищец не се следват разноски за настоящата въззивна
инстанция. С оглед изхода на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК на въззиваемите
страни- ответници следва да се присъдят своевременно
поисканите и дължими разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемите
страни- ответници съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемите страни – ответници, съдът намира, че към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК
/ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността
на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И
тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ,
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата,
като дължимото от въззивника- ищец в полза на всяка
една от въззиваемите страни- ответници
юрисконсултско възнагражение
следва да се определи от съда в размер на 300 лв. за въззивната
инстанция. Т.е. въззивника- ищец „ БДЖ- Т.П.“ ЕООД, гр.София, следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна- ответник МВР, на основание чл.78, ал.8
от ГПК, сумата от 300 лв., представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/,
както и следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна- ответник Главна дирекция „ Национална полиция“-МВР, гр.София, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, сумата от 300 лв., представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 255756 от 31.10.2017 год.,
постановено по гр.дело № 50595/2013 г. на
СРС, Г.О., 145 състав.
ОСЪЖДА
„БДЖ- Т.П.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на М.НА В.Р., с адрес:
гр.София, ул********, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА
„БДЖ- Т.П.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Главна дирекция „
Национална полиция“-МВР, с адрес: гр.София, бул.“ ********, на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300,00
лв. / триста лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско
възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.