№ 117
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Анг.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500242 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1997/28.02.2022 г. от Й. СТ. П. ЕГН
********** против решение № 5/12.01.2022 г., постановено по г. д. № 1677/2021 г. по описа
на ОС – С.З. в частта, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на П. да заплати на Й.
СТ. П. ЕГН ********** сумите, както следва: над размера от 2 040.00 лева до
претендирания размер от 6 600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от повдигане на обвинение по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ
Г., преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл.
194, ал. 1 от НК, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
3/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с
решение № 65/20.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - С.З.,
над размера от 800.00 лева до пълния предявен размер от 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение по досъдебно
производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ Г., преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за
извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по което обвинение
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3/05.03.2020 г., постановена по НОХД №
288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с решение № 65/20.07.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - С.З., както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части
и да уважи исковете в пълните предявени размери. Претендира разноски.
1
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявен от Й. СТ. П. ЕГН ********** от **** против П.Р.Б..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 6 600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигане на
обвинение по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ Г., преписка №
1474/2019 г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3/05.03.2020 г.,
постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с решение №
65/20.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - С.З., както и
сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
повдигане на обвинение по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ Г.,
преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл.
194, ал. 1 от НК, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
3/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с
решение № 65/20.07.2020г., постановено по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - С.З..
Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете.
В исковата молба се твърди, че против П. е водено досъдебно производство №
447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ Г., преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за извършено
престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по което обвинение ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда № 3/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по
описа на РС - Г., потвърдена с решение № 65/20.07.2020 г., постановено по ВНОХД №
1089/2020г. по описа на ОС - С.З..
Мярката за неотклонение е била „подписка“.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от
наказателното дело.
Това наказателно производство е продължило около 8 месеца.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д. и П. следва да бъде
осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за размерите на отделните обезщетения.
1. по иска за обезщетение за имуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че в рамките на процесното наказателно
производство ищецът е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер от 6 600.00 лева
и претендира тяхното заплащане изцяло.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 105168/11.12.2019 г. (л. 9 от
2
приложеното нохд № 288/2019 г. по описа на РС – Г.), П. е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 6 000.00 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 0216171/07.11.2019 г. (л. 9 от
ДП 447 ЗМ 180/16.09.2019 г. на РУ на МВР - Г., приложено към нохд № 288/2019 г. по описа
на РС – Г.), П. е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Следователно е осъществено пълно и главно доказване, че П. е направил
претендираните разноски в рамките на процесното наказателно производство.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение, че
претендираната сума за имуществени вреди е завишена, с оглед сложността на
наказателното производство.
Съгласно ТР № 1/11.12.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС,
при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът може да определи обезщетението за имуществени
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес.
В мотивите на цитираното ТР изрично е казано, че „изразходваните средства за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна
репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това
производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение,изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече Д. не
дължи обезщетение.“.
Съгласно чл. 12 на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за процесуално представителство, защита
и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13, ал. 1, а при извършване на
процесуални действия в различни дни - по 100.00 лева за всеки ден. Съгласно чл. 13, за
защита на подсъдимия, възнаграждението по дела, при които за престъплението се
предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода е 600.00 лева.
Ищецът П. на 07.11.2019 г., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Взета е най - леката мярка
за неотклонение „подписка“. На 11.11.2019 г. е предявено разследването на обвиняемия. На
3
28.11.2019 г. е внесен обвинителен акт в РС - Г. и е образувано от НОХД № 288/2019 г.
Проведени са две съдебни заседания. На 05.03.2020 г. е постановена оправдателна присъда.
По протест на прокурора е образувано ВНОХД № 1089/2020 г., по описа на ОС - С.З., по
което е проведено едно съдебно заседание и на 20.07.2020 г. е постановено решене № 65, с
което е потвърдена постановената по НОХД № 288/2019г. на РС - Г. оправдателна присъда.
Тези факти обуславят извода, че незаконното наказателно производство, водено срещу
ищеца не е с особена правна и фактическа сложност.
С оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът би и е положил при
осъществяването на защитата, съдът намира, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Изплатеното в
повече, няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него.
В случая, доколкото адвокатът, осъществил защитата по НОХД пред районния и
окръжния съд е регистриран по ДДС, обезщетението за вреди от заплатеното
възнаграждение за адвокатска защита в съдебната фаза е дължимо заедно с ДДС. Спорен
настоящата инстанция, дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди от
незаконно воденото наказателно преследване е общо 2 040.00 лева. До тази размер искът
следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от 6 600.00 лева следва да бъде
отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение в тази следва да бъде потвърдено.
2. по иска за заплащане на неимуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство
П. е претърпял значителни неимуществени вреди: значителни по обем морално-
психологически страдания, които довели до нуждата от медицинска помощ, многократно да
посещава лекари и да започне да употребява лекарства. Търпял унижение и оскърбление
вследствие на действията и бездействията на ответника, накърнени били частта и
достойнството му. Поставено под заплаха било работното му място в „У.С.“ ЕООД като
ръководител з., който отговаря като упражнява контрол, планира, организира и координира
цялостната дейност на дружеството, свързана със земеделие и изисква безупречен морал,
индивидуална и корпоративна етика, което означавало, че ако бъде осъден за кражба на
каквото и да е било наказание, се притеснявал да не бъде уволнен. Доверието към него щяло
да бъде сринато и професионалната му кариера в това дружество била заплашена.
Видно от заключението на медицинската експертиза (л. 112 – 127 от г. д.
№ 546/2020 г. по описа на РС – Г. – приложено), ищецът е с правилно и в норма физическо
и психическо развитие. Не съобщава за сериозни соматични и психични заболявалия до
момента. Няма данни и за наследствена обремененост. По време на досъдебното и съдебно
производство П. преживява ситуацията като дълбоко стресираща, като накърняване на
достойнството и честта, заплаха за отнемане на свободата. Сизуагивната тревожност се
определя като преходно емоционално състояние, характеризиращо се с преживяване на
4
напрежение, безпокойство и негативни очаквания, съчетани с активиране на автономната
система. Личностовата тревожност отразява относително устойчиви индивидуални различия
в честотата на интензивността на тревожните състояния. В медицинските документи се
отбелязва безпокойство, тревожност, склонност към продължителни негативни
преживявания, трудности в адаптацията, често с бурни реакции, стрес, неустойчивост,
нарушения на съня, нежелание за дейност.
В конкретния случай, по време на наказателното производство, П. получава
стрес, следствие на който се чувства зле. Повишава се тревожността.
В момента на изследване споделя за възстановено състояние, справяне с
предизвикателствата па ежедневието, леко напрежение, понякога неоснователни
безпокойства и чувство на несигурност съпроводени с бледи спомени за травмиращата
ситуация.
От изследването не се отчита промяна в поведението, въпреки на моменти
тревожността се увеличава и създава известно напрежение за кратко, тя не пречи на
функционирането.
Вещите лица сочат, че заключението в комплексната психолого-медицинска
експертиза се основава на анализа на резултатите от проведените преглед и специализирано
изследване, анализ и интерпретация на получените резултати, интервю, наблюдение,
документи от делото, литературен обзор. Според вещите лице основни диагнози поставени
от специалисти в периода между 06.01.2020 г. - 20.08.2020 г. на ищеца са: Разстройства на
вегететивната (автономната) нервна система; Идиопатична периферна вегетативна
невропатия; Придружаващи заболявания и усложнения; Паническо разстройство
(епизодична пароксизмална); Повишено кръвно налягане при липса на диагноза хипертония.
Според вещите лица, тези диагнози съвпадат с времето на наказателното
производство. Може да се предположи, че в този период ищецът е изживявал стрес, страх и
безпокойство. Вещите лица сочат, че не се установяват страдания и лечения на заболявалия
на ЦНС, както и регистрации за прегледи и стационарни лечения за психични заболявания
преди 07.11.2020 г., както и след тази дата до месец август 2021 г.
Предписаното лечение с медикаменти е адекватно на лечението съответстващо на
посочените в амбулаторните листове заболявания. Вещите лица считат, че няма данни за
нарушения в психоневрологичното и психосоциалното развитие на изследваното лице, не
съобщава за наследствена обремененост с психиатрична патология до момента, а
изследването дава информация за преживян емоционален стрес, който е отшумял и няма
значими последствия, които да пречат за нормалното цялостно функциониране на лицето.
Според вещите лица стресовите ситуации и появата на оплакванията,
посещенията при специалисти и лечението съвпада с времето на наказателното
производство и считат, че има причинно - следствена връзка между тях.
Според показанията на свидетел Ж.Д. (л. 86 от г. д. № 546/2020 г. по описа на РС
– Г. – приложено), П. бил много притеснен, че има предна присъда и че може да го
5
освободят от работа, най - вече заради първата присъда. През лятото на 2019 г. свидетелят Д.
е бил с ищеца на лекар в гр. Я.. Твърди, че П. не се чувствал добре, бил нервен и притеснен.
Към момента пие лекарства за кръвно. Преживял е стрес и притеснение. В къщи ищецът не е
имал проблеми, но на работа - напротив. Бил е изнервен и притеснен. След постановяването
на присъдата малко се е успокоил, но не напълно. Станал е по - спокоен, по - добре се е
държал.
Според показанията на свидетел Л.Т. - управител на фирмата, в която ищецът
работи (л. 86 от г. д. № 546/2020 г. по описа на РС – Г. – приложено), от ищеца разбрал за
случката с портфейла в средата на лятото на 2019 г. Ако не е бил оправдан е щял да бъде
освободен от работа, а и е щял да изтърпи предходната присъда ефективно. П. бил много
притеснен. Неговите чест и достойнство са били накърнени. Бил е подложен на голям стрес,
защото реално го е грозяла ефективна присъда - затвор. Бил е уплашен да не влезе в затвора,
отслабнал е, пиел е хапчета за кръвно. Станал е раздразнителен на работа, по-затворен.
Посещавал е лекар през този период. След постановяване на оправдателната присъда
ищецът се е успокоил, станал е по-уравновесен и работата вървяла по-добре.
При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно производство,
обвинение за престъпление, което не е тежко, мярка за неотклонение с нисък интензитет,
внасянето на обвинителен акт в съда и съдебно производство на две инстанции, личните и
служебни притеснения, финансовите затруднения, социалната изолация, обстоятелството, че
ищецът е имал наложено наказание „лишаване от свобода“ с влязла в сила присъда по друго
НОХД, изпълнението по което е отложено по реда на чл. 66 от НК и съзнаването, че
евентуално осъждане по процесното наказателно производство би довело до ефективно
изпълнение и на първото наложено наказание, здравословните проблеми, които са в пряка
причинна връзка с процесното наказателно производство, но вече са отшумели и при
приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от
4 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди
от цялото наказателно производство и следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва бъде отменено над размера от 800.00 лева до размера от
4 000.00 лева и на ищеца следва да бъдат присъдени още 3 200.00 лева.
В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното, на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена П. на Р.Б. да
заплати на Й. СТ. П. ЕГН ********** от **** сумата 193.60 лева, представляваща разноски
пред двете инстанции по съразмерност.
В съдебно заседание на 27.06.2022 г. адвокат М., в качеството на процесуален
представител на Й.П., е направил искане за присъждане на възнаграждение за въззивната
инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Няма представен
договор за правна помощ, в който да е посочено, че страните са се съгласили
възнаграждението на адвоката да бъде определено по реда на чл. 38 от ЗА. По делото е
6
представен единствено договор за правна защита и съдействие № 105220/29.12.2020 г. (л. 27
от г. д. № 546/2020 г. по описа на РС – Г. – приложено), от която е видно, че П. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 400.00 лева и тази платена сума е взета под
внимание при определяне на дължимите разноски по съразмерност. Ето защо искането на
адвокат М. за присъждане на възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда
на чл. 38 от ЗА следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5/12.01.2022 г., постановено по г. д. № 1677/2021 г. по
описа на ОС – С.З. в частта, с която П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Й. СТ. П. ЕГН
********** от **** сумата над размера от 800.00 лева до размера от 4 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане на обвинение по
досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ Г., преписка № 1474/2019 г. на
РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по което
обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3/05.03.2020 г., постановена по
НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с решение № 65/20.07.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 1089/2020 г. по описа на ОС - С.З., както и в частта за разноските
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Й. СТ. П. ЕГН ********** от **** още
3 200.00 (три хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от повдигане на обвинение по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ
Г., преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл.
194, ал. 1 от НК, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №
3/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с
решение № 65/20.07.2020 г., постановено по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - С.З..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/12.01.2022 г., постановено по г. д. № 1677/2021 г.
по описа на ОС – С.З. в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на Й. СТ. П. ЕГН ********** от **** сумата от
193.60 (сто деветдесет и три лева и 60 стотинки), представляваща разноски за двете
инстанции по съразмерност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат М. за присъждане на
възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8