Р Е Ш Е Н И Е № 203
гр. Видин, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в
присъствието на прокурора................................като разгледа
докладваното от съдията Димитров гр. дело №3391 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, гр. София, ЕИК ********* , с която против Б.В.Б. ***
, ЕГН **********, е предявен иск с
правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца , че на 07.02.2018 г. в качеството си на кредитодател, е сключил с ответника
по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
198788,който е сключен при условията на
ЗПФУР.
Излага, че сключването на самия договор
се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg,като на същия електронен адрес са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Сочи ,че съгласно същите, сключването на
договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което
кандидатът безусловно приема същите.
Подържа се ,че след това кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора и ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване,както и че потвърждаването
става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той
получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето
му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на
посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва. По този начин той
отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние,като в случая при кандидатстване ответникът е посочил следния
телефонен номер: ********** и следният имейл: ***********@***.**. Активиращият код е 7525.
Поддържа, че сключването на договора
чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по
време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК,
във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от
ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на
това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
Сочи, че по този начин кредитополучателят
сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му
изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са
преведени по посочения от него начин.
Твърди, че до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до
датата на подаване на исковата молба няма постъпили плащания.
Излага, че гореописаната процедура е
извършена от ответника, в резултат на което на същият е отпуснат кредит с
главница в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/.
Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по
банков път по посочена от него банкова сметка *** „Банка ДСК" ЕАД с IBAN ***, BIC ***.
Поддържа че, видно от чл. 4, ал. 3, т. 2
от Договора за кредит вземането за главница е разсрочено на 16 броя вноски за
периода 09.03.2018г. - 02.06.2019г.,както и че размерът на всяка една от
вноските е 56.25 лв.,като е дължима цялата сума, а именно за периода от 09.03.2018г. -02.06.2019г. в размер на 900.00 лв.
Твърди, че ответникът дължи също и
договорна лихва,която е уточнена в Договора и съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3 годишния лихвен процент е в размер
на 40.15 %,както и че вземането за лихва е дължимо за периода претендиран в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение: 07.02.2018г. -
02.06.2019г., като е в размер на 252.46 лв..
Сочи се, че
всички претендирани вземания са с настъпил падеж.
Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 2928/2019 г. по описа на ВРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 152.46 лв., от
която: 900.00 лв. главница по предоставения кредит и 252.46 лв., претендирана
със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 07.02.2018г. - 02.06,2019г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е представил писмен отговор на исковата молба, като е оспорил иска като
недопустим, неоснователен и нищожен на осн. чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД,чл.22 ЗПК
вр.чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК.
Отделно ответникът е предявил и насрещни искове против ищеца по чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД,като след допуснато ,на осн.чл.214 ГПК, изменение се иска от
съда следното:
Да осъди „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД, на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да заплати на Б.В.Б. общо сумата от 624.42
лева /четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ получена
без правно основание , ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на настоящите искове до окончателното изплащане, и както следва:
1.Сумата от 3.96 лв. по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 178473 от 31.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане;
2.Сумата от 54.22 лв. по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 179698 от 11.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане,и в която сума са включени : сумата от 16.96 лева –
заплатени без правно основание лихви; сумата от 37.26 лева – заплатени без
правно основание неустойки /такси;
3.Сумата от 566.24 лв. по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 182577 от 11.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното изплащане,и в която сума са включени: сумата от 113.15 лева –
заплатени без правно основание лихви; сумата от 453.09 лева – заплатени без
правно основание такси/неустойки.
Претендират се и направените разноски.
В насрещната искова молба се
подържа,че договорите са нищожни на
основание чл.22 ЗПК вр.чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК,както и на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.Отделно излага се
,че уговорената в договори неустойка е
нищожна,поради противоречие с добрите нрави,както и поради
неравноправност на осн.чл.146 ал.1 ЗЗП вр.чл.143 т.5 ЗЗП.
В срока за отговор от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД
е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който исковете са оспорени
като частично недопустими, неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид
постъпилата искова молба и с оглед на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна:
С оглед липсата на нарочно
оспорване на факта на сключване , съдът приема за безспорно,че страните по
делото,ищеца в качеството на кредитодател и ответника в качеството на
кредитополучател ,са сключили следните договори за предоставяне на кредит от
разстояние: №198788 от 07.02.2018 г.,предмет на исковата молба на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД и три други такива,предмет на
насрещната искова молба-№ 178473 от 31.07.2017 г.,№ 179698 от 11.08.2017 г. и №
182577 от 11.09.2017 г.,по които отпуснатите суми са усвоени .
В резултат на подадено от страна на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД на 10.10.2019 г. заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 2928/19 г. по описа на ВдРС, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника № 1995/14.10.2019 г.
за следните суми:
1.сумата в общ размер от 1152.46 лв.,от
която:
- 900.00 лв.- главница, ведно със законната лихва,считано от 10.10.2019 г.
до окончателното изплащане,
- 252.46
лв.-лихва/договорна/за периода от
07.02.2018г. - 02.06. 2019г.
- 25.00 лв., разноски по
делото за държавна такса и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Срещу цитираната заповед от ответника е
подадено възражение.
В срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е
предявила иска си по 422 ГПК, като в резултат на това на 12.12.2019 г. е
образувано и настоящето дело.
По делото,освен цитираните по-горе
договори и общи условия към тях, са
представени:платежни нареждания за извършени плащания от „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, по договора от 07.02.2018 г.,кореспонденция
по повод сключване на същия договор и диск със записани текстове на
договора и друг такъв със записан
разговор с ответника,във връзка със сключването му; от Б. са ангажирани :препис от кореспонденции по
имейл по повод сключването на трите
договори,предмет на насрещната искова молба,
препис от кореспонденции по имейл относно погасяване,информация от
сметка на „Банка ДСК“ЕАД и извлечения,както
и справка от ЦКР при БНБ.
Назначени и извършени са:съдебно
компютърна-техническа експертиза,съдебно-икономическа експертиза и друга такава
с допълнителна задача.
В заключението си, по назначената
компютърна-техническа експертиза,вещото лице
е посочило,че при съставянето
на договор №198788 от 07.02.2018 г. е
използван шрифт „ Calibri“,размер
10 pt.,както и при договорите с номера:-№ 178473 от
31.07.2017 г.,№ 179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017 г..
Съдът
кредитира заключението , като обективно изготвено и почиващо на знанията и опита на експерта.
От
заключенията по съдебно-икономическата експертиза се установява,че във връзка
със сключения между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 198788 на ответника Б. е
отпуснат кредит в размер на 900 лв.,която е
преведена на 07.02.2018 г.,чрез интернет банкиране ,на сметка на
титуляра Б..Посочено е ,че срокът за издължаване е на 02.06.2019 г.,като към 31.08.2020 г.
просрочената главница е в размер на 900 лв..
В заключението
си вещото лице е отговорило и на поставените от Б. задачи.От същото се установява
следното:-1.съгласно Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 178473
от 31.07.2017 г. на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 300.00
лева,като на 31.07.2017 г. по сметка с IBAN
*** Б.В.Б. е постъпила сумата от
300.00 лева с наредител „Изи Финанс" ООД и основание дог.за заем номер
17847; 2.съгласно Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179698 от
11.08.2017 г. на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 500,00
лева,като на 11.08.2017 г. по сметка с IBAN
*** Б.В.Б. е постъпила сумата от
500.00 лева с наредител „Изи Финанс" ООД и основание дог.за заем номер
179698; 3.съгласно Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 182577 от 11.09.2017 г. на
кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 900.00 лева,като на
11.09.2017 г. по сметка с IBAN *** Б.В.Б. е постъпила сумата от
900.00 лева с наредител „Изи Финанс" ООД и основание договор за заем номер
182577.
Отделно от допълнително заключение ,във
връзка с погасяването на кредитите,са установява следното:
-че по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 178473 от 31.07.2017 г.за да бъде погасен кредита при
условията на Договора длъжникът следва да е заплатил сумата от 300.00 лева -
главница, колкото е получил,както и че в счетоводството на кредитора във връзка
със заема са взети следните счетоводни операции: 1.СМО №47879 от 31.07.2017 г.,
партида 178473 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу К-т сметка 503/5 -
300.00 лв. - предоставяне на заема.
2. С МО №
59034 от 11.08.2017 г, партида 178473 е взета операция Д-т сметка 503/4 срещу
К-т сметка 225/19494 - 303.96 лв. - вноска за погасяване на заема.
3. С МО № 59035N от
11.08.2017 г, партида 178473 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу К-т
сметка 721/2 - 3.96 лв. - осчетоводяване погасяване лихва по заема.
-че по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 179698 от 11.08.2017 г.,който е в размер на 500 лв., за да бъде
погасен кредита при условията на Договора длъжникът следва да е заплатил сумата
от 557.73 лева;а при непредставяне на обезпечение по чл.З, ал.1 - 773.49
лева,както и че в счетоводството на кредитора във връзка със заема са взети
следните счетоводни операции:
1. СМО №55377
от 11.08.2017 г., партида 179698 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу
К-т сметка 503/5 - 500.00 лв. - предоставяне на заема.
2. С МО №
66466 от 10.09.2017 г., партида 179698 е взета операция Д-т сметка 503/4 срещу
К-т сметка 225/19494 - 554.22 лв. - вноска за погасяване на заема.
3. С МО №
66467 от 10.09.2017 г, партида 179698 е взета операция Д-т сметка 225/19494
срещу К-т сметка 721/2 - 16.96 лв. - осчетоводяване погасяване лихва по заема.
4. С МО № 66468N от
10.09.2017 г, партида 179698 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу К-т
сметка 705 - 37.26 лв. - осчетоводяване погасяване такса по заема.
-че по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 182577 от 11.09.2017 г., в
счетоводството на кредитора във връзка със заема са взети следните счетоводни
операции:
1. С МО №
63586 от 11.09.2017 г, партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494
срещу К-т сметка 503/5 - 900.00 лв. - предоставяне на заема.
2. С МО №
75498 от 12.10.2017 г., партида 182577 е взета операция Д-т сметка 503/4 срещу
К-т сметка 225/19494 - 142.00 лв. - вноска за погасяване на заема.
3. С МО №
75499 от 12.10.2017 п, партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494
срещу К-т сметка 721/2 - 29.70 лв. - осчетоводяване погасяване лихва по заема.
4. С МО №
96547 от 12.10.2017 г, партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494
срещу К-т сметка 705 - 47.94 лв. - осчетоводяване погасяване такса по заема.
5. СМО №96548
от 10.12.2017 г., партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу
К-т сметка 705 - 20.00 лв. - осчетоводяване погасяване такса по заема.
Салдо
31.12.2017 г. 855.64 лв.
6. С МО №
91281 от 08.01.2018 г, партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494
срещу К-т сметка 705 - 225.35 лв. - осчетоводяване погасяване такса по заема.
7. С МО № 5417
от 19.01.2018 г., партида 182577 е взета операция Д-т сметка 503/5 срещу К-т
сметка 225/19494 - 1 324.24 лв. - осчетоводяване вноска за погасяване на заема.
8. С МО №5418
от 19.01.2018 г., партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу
К-т сметка 721/2 - 83.45 лв. - осчетоводяване погасяване лихва по заема.
9. С МО № 5419N от
19.01.2018 г, партида 182577 е взета операция Д-т сметка 225/19494 срещу К-т
сметка 705 - 159.80 лв. - осчетоводяване погасяване такса по заема.Салдо
20.01.2018 г. 0.00 лв.
Направен е
извод,че по този кредит е внесена сума от длъжника в общ размер на 1 466.24 г. ,от които : главница - 900.00 лв.;
лихви-113.15 лв.;такси- 453.09 лв.
Съдът
намира заключенията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза за
обективни,поради което ги е приел.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира от правна страна следното: предмет на делото е предявен
установителен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД , съединен с три насрещни осъдителни иска с
правно основание в чл. 55 ал. 1.пр.1 от
ЗЗД за връщане на нещо, дадено без
основание .
В случая няма пречка исковете да бъдат разгледани кумулативно.
-По
иска по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД .
За да бъде уважен този иск ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно правоотношение-договор за кредит
№ 198788 от 07.02.2018 г. сключен , чрез
средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на
ЗПФУР , предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на
договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи
за събиране на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на
претенциите, както и да установи вземанията си по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по посочените по-горе обстоятелства, както и да установи възраженията
си,посочени в отговора ,включително тези
за нищожност : на основание чл.22 ЗПК
вр.чл.10 ал.1 ЗПК и чл.11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК,както и на осн.чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.
При данните по делото и съобразявайки
позицията на страните съдът приема,че на
07.02.2018 г. същите са сключили, при съобразяване с условията на ЗПФУР,
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 198788, по силата на който
ищеца „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД в качеството си
на кредитодател е предоставил на ответника Б. кредит в размер на 900 лв.,който
е получен от същия на посочената от него
сметка
и който е следвало да върне при съответните договорени условия.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече.
Разпоредбата
на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда,
че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно този
закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е
била изцяло електронна, което не се
оспорва от ответника. Не се оспорва и че за сключен процесния договор за кредит от
разстояние ответника е дал съгласие,
чрез електронно подписване през електронна платформа,както и че е преведена
договорената сума.
От
заключението на вещото лице е видно,че по силата на сключения
между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № 198788 на Б. е отпуснат кредит в размер на
900 лв.,която е преведена на 07.02.2018
г.,както и че макар срокът за издължаване да
е на 02.06.2019 г., към 31.08.2020 г. просрочената главница е в размер
на 900 лв..
В тази връзка
се установява,че по договора няма извършени насрещни плащания от страна на
ответника,поради което същия е
неизправен в отношенията между страните .
От исковата
молба е видно,че освен посочената главница се претендира и договорена лихва за
периода от 07.02.2018 г. до 02.06.2019 г. в размер от 252.46 лв..
В конкретния
случай обаче процесния договор е изготвен при неспазване на чл.10 ал.1 ЗПК ,в частта на изискването за
формат и шрифт на договора не по-малко от 12,с оглед изложеното от вещото
лице в заключението по
компютърно-техническата експертиза,съгласно което при съставянето на договор №198788 от 07.02.2018 г. е използван
шрифт „ Calibri“,размер
10 pt..
В тази връзка
и на осн.чл.22 от ЗПК следва да се приеме, ,че процесния договор е
недействителен,поради което и на осн.23 от ЗПК
дължима е само чистата стойност
по кредита,а именно сумата от 900 лв.
В случая обаче
правното основание да се претендира това вземане е неоснователно обогатяване, а
в настоящото производство, вземането се претендира на договорно основание.
Предвид това, настоящият състав приема, че доколкото искът по чл. 422 от ГПК е
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за който е издадена и заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, то е недопустимо присъждане
на претендираната сума на друго основание, различно от търсеното.
Това е така,
защото установителните искове следва да са идентични на претенциите, заявени в
заповедното производство, по основание, размер и период. Ако съдът признае
установителния иск за главницата за основателен до размера на невърнатата сума,
след влизане на решението в сила се дължи издаване на изпълнителен лист по
заповедното производство, по което е постановена заповед за изпълнение,
съобразно заявлението - че е налице неизпълнение на задължението, произтичащо
от договора, за връщане на главницата. След като договорът е недействителен,
задължението не може да произтича от него, тъй като между страните не е било
създадено валидно облигационно отношение, което да е обвързало страните,
съобразно уговорените клаузи. Сумите се претендират на договорно основание,
като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била
издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 от ЗПК, като
дадено по недействително правоотношение.
Налага се
извод,че в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК и да се присъди чистата стойност по
недействителния договор,тъй като няма да е налице идентичност в предмета на
заповедното производство и на предявения иск по чл.422 ГПК .
При това
положение и при изложените съображения предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен.
Следва да се
отбележи,че твърдението на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД за неоснователност на възражението
на ответника по чл.10 ЗПК/стр.126 от делото,с оглед личните му качества и
компютърна грамотност ,позволяващи увеличение на зададения шрифт,е
несъстоятелно ,с оглед императивността на законовата разпоредба,включително и в
частта на размера на шрифта,който съгласно чл.10 ЗПК не трябва да е по-малък от
12.
Освен по
отношение на договора от 07.02.2018 г. вещото лице е посочило и че при
останалите договори,предемет на делото, с номера:-№ 178473 от 31.07.2017 г.,№
179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017 г., е използван шрифт „ Calibri“,размер 10 pt..
В тази
връзка същите са недействителни на осн.чл.22 от ЗПК,поради
което и на осн.23 от ЗПК по тях се
дължи чистата стойност по кредитите.
Следва да се
отбележи,че ответника е претендирал различни основания на нищожност,но с оглед
обстоятелството,че първото по ред от тях е налице,по другите такива съдът не дължи
произнасяне.
С оглед изложеното и чл.23 ЗПК се налага
извод,че Б. дължи чистата стойност по
кредитите с номера : № 178473 от
31.07.2017 г./300 лв./; № 179698 от 11.08.2017
г./500 лв/. и № 182577 от 11.09.2017
г./900 лв./ .
По делото
обаче са налице данни,че от Б. са внесени следните суми: по договор № 178473 от
31.07.2017 г.-303.96 лв.; по договор № 179698 от
11.08.2017 г.-554.22 лв. и по договор №
182577 от 11.09.2017 г.-1466.24 лв.
При това
положение и с оглед изложеното се налага извод ,че „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД е
получил сумите от 3.96 лв.,54.22 лв.и
566.24 лв.,представляващи лихви и такси,без основание.
Сложният състав на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите предполага съвкупното наличие на два елемента – престация между страните и отсъствие ,
изначално или последващо на основание за
тази престация.
При данните по делото и с оглед
чл.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ар.1 ЗПК изводът на съда е че и по цитираните три договора , сумите над чистата им стойност са дадени без основание , при
начална липса на основание, и подлежат
на връщане.
С оглед изложеното насрещните искове са основателни в пълен
размер и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Страните не са представили списъци на
разноските по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на спора по иска по
чл.422 ГПК на „ИЗИ ФИНАНС“ЕООД не следва да се
присъждат разноски ,включително и по заповедното производство.
С оглед изхода на спора по насрещните
искове направените от Б. разноски: общо
270 лв. за възнаграждения на вещи лица и 50 лв. за държавна такса,следва да се възложат
в тежест на ответника.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения ,от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр.
София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица,ж.к.“Иван Вазов“, ул. Балша № 17 ап. 1, установителен иск по чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД против Б.В.Б. ***, ЕГН **********,а
именно да се признае по отношение на
него,че дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД ,по договор за предоставяне на кредит от
разстояние №198788/07.02.2018 г., сумата в общ размер от 1
152.46 лв., от която: 900.00 лв. главница и 252.46
лв.-договорна/възнаградителна лихва за периода 07.02.2018г. - 02.06.,2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2019 г./датата на подаване на заявлението в съда ,по
което е образувано ч.гр.д.№ 2928/2019 г./.
до пълното издължаване,като неоснователен.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица,ж.к.“Иван Вазов“, ул. Балша № 17 ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Б. *** , ЕГН ********** ,сумата в общ размер от 624.42 лв..,представляваща
платени и получени без основание суми по
договори за предоставяне на кредит от разстояние с номера: № 178473/31.07.2017
г., № 179698 от 11.08.2017 г. и № 182577 от 11.09.2017 г.,от която :
1.сумата от 3.96 лв.,представляваща платена
и получена без основание лихва по договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 178473/31.07.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
2.сумата от 54.22 лв, представляваща
платена и получена без основание лихва и
такса по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 179698 от 11.08.2017 г./недействителен на осн.23 вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
3.сумата от 566.24 лв, представляваща
платена и получена без основание лихва и такса по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 182577 от
11.09.2017 г./недействителен на осн.23
вр.чл.22 вр.чл.10 ал.1 ЗПК/,
ведно със законната лихва върху сумата
от 624.42 лв. ,считано от 13.02.2020 г./
датата на предявяване на иска /до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, гр. София, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
Триадица,ж.к.“Иван Вазов“, ул. Балша № 17 ап. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Б. *** , ЕГН ********** сумата в общ размер от 320
лв.,представляваща направени разноски в
производството по насрещните искове .
Решението
може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2928/2019 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: