№ 656
гр. Пещера, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100288 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. О. Г.
против Е. Д. У., с която са предявени следните искове: 1) иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството,
личния и професионален авторитет на ищеца, претърпени в резултат на
непозволено увреждане, осъществено чрез социалната мрежа „Фейсбук“ на
23.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
23.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството,
личния и професионален авторитет на ищеца, претърпени в резултат на
непозволено увреждане, осъществено чрез социалната мрежа „Фейсбук“ на
29.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
29.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 1546/28.03.2023 г., се
1
твърди, че ответникът Е. У. имал претенции за вземания срещу ищеца Н. Г.
каквито не съществуват в правния мир. В тази връзка ответникът
безпричинно се озлобил спрямо ищеца. На 23.04.2021 г. ответникът
публикувал в страницата си в социалната мрежа „Фейсбук“ невярна
информация, че ищецът „му откраднал телефона и часовник „Айфон““. На
29.01.2022 г. ответникът отново публикувал чрез профила си в социалната
мрежа „Фейсбук“ невярна информация, че ищецът е „крадец и го е окрал“.
Разпространените от ответника обстоятелства относно ищеца били
неистински и позорни и накърнявали честта, достойнството и доброто име на
ищеца в обществото. Вследствие на невярната клеветническа информация,
изнесена от ответника в социалната мрежа „Фейсбук“, до която имат достъп
широк кръг лица, ищецът претърпял психологически дискомфорт. В резултат
на тези неверни твърдения на ответника относно ищеца на последния били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния му и
професионален авторитет сред приятелите и колегите му.
По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на
2000 лв., от която: 1000 лв. - представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на честта, достойнството, личния и
професионален авторитет на ищеца, претърпени в резултат на непозволено
увреждане, осъществено чрез социалната мрежа „Фейсбук“ на 23.04.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.04.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането и 1000 лв. – представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта,
достойнството, личния и професионален авторитет на ищеца, претърпени в
резултат на непозволено увреждане, осъществено чрез социалната мрежа
„Фейсбук“ на 29.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Представя разпечатка от „Фейсбук“ страница на потребител с изписани на
латиница имена „Elenko Ushev“. Формулира доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответника Е. У., чрез назначения му особен
представител адв. П. М. от АК – Пазарджик, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е автор на процесните
2
публикации в социалната мрежа „Фейсбук“. Твърди, че липсват
доказателства, от които да се направи категоричен извод, че е налице връзка
между посочения акаунт във „Фейсбук“ и ответника. Дори и да се приеме, че
авторството на деянието е установено, то липсват доказателства, че сочените
факти за кражба и клеветнически твърдения не касаят истински
обстоятелства. Акцентира върху обстоятелството, че разпространяването чрез
печата или други информационни средства на критични, но верни
обстоятелства, свързани с отделни личности, е израз на конституционно
установената свобода на словото и не съставлява граждански деликт.
По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът Н. Г., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът Е. У., чрез назначения му особен представител адв. П. М., в
открито съдебно заседание, оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и се запозна с
материалите по делото, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от
ГПК, следните юридически факти (материалноправни предпоставки): 1)
деяние - твърдените в исковата молба действия на ответника, изразяващи
се в направени от ответника публикации в профила му в социалната
мрежа „Фейсбук“ на 23.04.2021 г. и 29.01.2022 г. с твърдяното в исковата
молба съдържание; 2) протИ.правността на деянията; 3) че е претърпял
всички, сочени в исковата молба неимуществени вреди; 4) фактите,
относими към определяне на интензитета и продължителността на дУ.ните
болки и страдания, които е изпитал в резултат на деликта; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага; 6) причинно-следствена връзка между
протИ.правното и виновно поведение на ответника и настъпилите
3
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, като
опровергаването на тази презумция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при
установяване на сочените като клеветнически твърдения от ищеца,
изложени в исковата молба, да докаже, че същите са верни, предвид
действащата по отношение на ищеца оборима презумпция за невярност.
При установяване на всички елементи от деликтната отговорност от
страна на ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
търсената сума.
В процесния случай към исковата молба е приложена като
доказателство само една разпечатка от „Фейсбук“ страница на потребител
с изписани на латиница имена „Elenko Ushev“. Тази разпечатка е приета
като доказателство по делото, като видно от съдържанието й от профил с
изписани на латиница имена „Elenko Ushev“ е направена следната
публикация: „този човек ми открадна телефона и часовник iPhone 12 pro
max gold Apple той няма достойнство да си ми го върне аз съм си ги купил
с моите пари“. Под публикацията има снимка на мъж. От представената на
хартиен носител публикация обаче не се установява на коя дата е
направена тази публикация в социалната мрежа „Фейсбук“.
С Определението за насрочване на делото по чл. 140 от ГПК, съдът е
указал на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че ответникът е автор на публикации с твърдяното в
исковата молба съдържание в социалната мрежа „Фейсбук“ от дати
23.04.2021 г. и 29.01.2022 г.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и изрично дадените
указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК ищецът не прояви процесуална
активност за ангажиране на доказателства с цел доказване на фактите, на
които основава исковите си претенции.
По делото не са ангажирани никакви доказателства ответникът да е
автор на публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ от дата 29.01.2022 г.
със съдържание, че ищецът е „крадец и го е окрал“. От друга страна, от
4
представената на хартиен носител публикация от профил с изписани на
латиница имена „Elenko Ushev“ със съдържание: „този човек ми открадна
телефона и часовник iPhone 12 pro max gold Apple той няма достойнство
да си ми го върне аз съм си ги купил с моите пари“, не се установява не
само на коя дата е направена тази публикация в социалната мрежа
„Фейсбук“, но и не се установява по безспорен и категоричен начин
ответникът да е неин автор. За съда няма съмнение, че със соченото от
ищеца потребителско име „Elenko Ushev“ могат да бъдат регистрирани
множество профили във „Фейсбук“. В случая от представената по делото
публикация от профил с изписани на латиница имена „Elenko Ushev“ не се
установява на кого е профилната снимка. Но дори и профилната снимка да
е на ответника това не обосновава категоричен извод, че именно той е
автор на изявленията във въпросната публикация, доколкото всеки човек
може да регистрира профил с каквато иска снимка, намираща се в
публичното пространство. В случая липсват доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че публикацията от профил с изписани на
латиница имена „Elenko Ushev“ със съдържание „този човек ми открадна
телефона и часовник iPhone 12 pro max gold Apple той няма достойнство
да си ми го върне аз съм си ги купил с моите пари“ представлява
изявление именно на ответника и е направена от неговия личен профил в
социалната мрежа „Фейсбук“ на твърдяната от ищеца дата 23.04.2021 г.
Доколкото по делото липсват достатъчно и категорични
доказателства, че именно ответникът е автор на процесните публикации от
профил с изписани на латиница имена „Elenko Ushev“ в социална мрежа
„Фейсбук“, направени на 23.04.2021 г. със съдържание, че ищецът „му
откраднал телефона и часовник „Айфон““ и на 29.01.2022 г. със
съдържание, че ищецът е „крадец и го е окрал“, то не може да се приеме
по несъмнен и безспорен начин, че именно ответникът Е. Д. У. е автор на
такива изявления с адресат – ищеца Н. О. Г..
Съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът постановява решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху
закона. Той е длъжен да прецени всички доказателства по делото и
доводите на страните по вътрешно убеждение. В случая са налице само
твърдения от страна на ищеца, че ответникът е автор на горепосочените
публикации във „Фейсбук“. Ищецът обаче не доказа тези свои твърдения.
5
От друга страна, ответникът оспорва фактите, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба. Съобразно разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК и правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, съдът следва да приеме за недоказани твърденията на
ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
По гореизложените съображения, съдът намира, че от доказателствената
съвкупност по делото не се установява ответникът да е извършил описаните в
исковата молба протИ.правни деяния чрез публикуване в социалната мрежа
„Фейсбук“ от личния си профил с изписани на латиница имена „Elenko
Ushev“ на 23.04.2021 г. на изявление със съдържание, че ищецът „му
откраднал телефона и часовник „Айфон““ и на 29.01.2022 г. - на изявление
със съдържание, че ищецът е „крадец и го е окрал“. Следователно не е налице
един от елементите от фактическия състав на претенциите по чл. 45 от ЗЗД
вр. чл. 52 от ЗЗД. Наличието на останалите елементи не може да обоснове
основателност на исковете, тъй като не е налице кумулативно изискуемата от
закона предпоставка, необходима за ангажиране отговорността на ответника
Е. Д. У., а именно протИ.правно поведение, което да е в причинно-следствена
връзка с нанесени и претърпени неимуществени вреди на ищеца.
Ето защо, предявените искове се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът.
Същият не е претендирал присъждането на разноски по делото, поради
което такива не следва да се присъждат в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. О. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Ново село, общ. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. „***“ № 11, със
съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 5 (партер), срещу Е. Д.
У., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „*** № 16, осъдителни искове с
правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника Е.
Д. У. да заплати на ищеца Н. О. Г. следните суми: сумата в размер на 1000 лв.
6
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на честта, достойнството, личния и професионален
авторитет на ищеца Н. О. Г., претърпени в резултат на непозволено
увреждане, осъществено чрез публикация, направена от ответника Е. Д. У., на
23.04.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, със съдържание, че ищецът Н.
О. Г. „му откраднал телефона и часовник „Айфон““, ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 23.04.2021
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 1000 лв.
(хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на честта, достойнството, личния и професионален
авторитет на ищеца Н. О. Г., претърпени в резултат на непозволено
увреждане, осъществено чрез публикация, направена от ответника Е. Д. У., на
29.01.2022 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, със съдържание, че ищецът Н.
О. Г. е „крадец и го е окрал“, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на увреждането – 29.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7