РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. Русе, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20234520101369 по описа за 2023 година
Ищецът твърди, че на 01.05.2018 г., около 19:00 часа в гр. Русе на
кръстовището на ул.„Тича“ и ул. „Димчо Дебелянов“ ответницата И. К. И.,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Поло“, ДКН ******** виновно
предизвикала ПТП с лек автомобил „Мерцедес“, ДКН ******* и
предизвикала ПТП с материални щети по лек автомобил „Мерцедес“, ДКН
*******, като и бил съставен АУАН № 566299/08.05.2018 г. и бил издаден
Протокол за ПТП № 1616550/08.05.2018 г., в който било отразено, че
ответницата не притежавала валидно свидетелство за управление на МПС и
била неправоспособен водач, както и, че е избягала от местопроизшествието,
както и били причинени материални вреди на „Мерцедес“, ДКН *******.
Отговорността на виновния водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, ДКН
******** била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ищеца, обективирана в застрахователна полица № BG/22/ *******, със срок
на валидност от 10.04.2018 г. до 10.04.2019 г. След предявена претенция от
собственика на лек автомобил „Мерцедес“, ДКН ******* към ищеца, била
образувана щета № 0017-5060-18-302389 от 25.05.2018 г. и стойността на
вредите за собственика на лек автомобил „Мерцедес“, ДКН ******* били
определени в размер на 770,54 лева и обичайните разноски в размер на 10
1
лева или обща сумата от 780,54 лева. Тази сумата била изплатена с платежно
нареждане от 10.07.2018 г. на собственика на „Мерцедес”, ДКН *******.
На 15.11.2022 г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 5819/2022 г. по
описа на РРС, като с издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 2805/17.11.2022 г. било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 780,54 лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022 г. до изплащане
на вземането, както и 75 лева – разноски в производството. Ответницата била
призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което бил предявен
настоящия иск.
Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
780,54 лева – главница, от които 770,54 лева – застрахователно обезщетение и
10 лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ответницата И. К. И., чрез назначеният и особен представител не
оспорва вината за причиненото ПТП, не оспорва размера, посочен в исковата
молба за причинените вреди, оспорва обстоятелството, че ответницата е била
неправоспособен водач, както и че е избягала от местопроизшествието.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №2805/17.11.2022 г. по гр. д. № 5819/2022 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника И. К. И. да заплати сумата
780,54 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от
17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и 75 лева – разноски в
производството. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
От протокол за ПТП № 1616550/05.08.2018 г.е видно, че на 01.05.2018
г., около 19:00 часа в гр. Русе на кръстовището на ул.„Тича“ и ул. „Димчо
Дебелянов“ ответницата И. К. И., управлявайки лек автомобил „Фолксваген
Поло“, ДКН ******** виновно предизвикала ПТП с лек автомобил
2
„Мерцедес“, ДКН ******* и причинила по него, за което и бил съставен
АУАН № 566299/08.05.2018 г. В протокол за ПТП № 1616550/05.08.2018 г. и
в АУАН било отразено, че ответницата не притежавала валидно свидетелство
за управление на МПС и била неправоспособен водач, както и че е избягала
от местопроизшествието, както и били причинени материални вреди на
„Мерцедес“, ДКН *******.
За тези нарушения било издадено НП № 18-1085-001123/21.05.2018 г.,
което и било връчено на 21.03.2019 г. по чл.58, ал.2 от ЗАНН и влязло в сила
като не обжалвано.
Отговорността на виновния водач на лек автомобил „Фолксваген
Поло“, ДКН ******** била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № BG/22/
*******, със срок на валидност от 10.04.2018 г. до 10.04.2019 г. След
предявена претенция от собственика на лек автомобил „Мерцедес“, ДКН
******* към ищеца, била образувана щета № 0017-5060-18-302389 от
25.05.2018 г. и стойността на вредите за собственика на лек автомобил
„Мерцедес“, ДКН ******* били определени в размер на 770,54 лева и
обичайните разноски в размер на 10 лева или обща сумата от 780,54 лева.
Сумата от 770,54 лева била изплатена с платежно нареждане от 10.07.2018 г.
на собственика на „Мерцедес”, ДКН *******.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който
ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Съгласно чл. 500 ал.1 т.3 и ал.2 КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
3
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач;, както и когато управлявало моторното превозно средство, когато не
притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. Правото на регрес на
застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото увредено
лице. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за
причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези
случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало
валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се
освобождават от гражданската си отговорност. Встъпвайки в правата на
застрахования, макар че собственикът на автомобила е имал застраховка
гражданска отговорност, ищецът е предявил претенция към ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като е
управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление и е
напуснал местопроизшествието.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, щом като тези вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата може да бъде причинена
в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината се
предполага до доказване на противното.
С представения по делото протокол за ПТП, който ответникът е отказал
да подпише, се установи по категоричен начин, че същият е нарушил
правилата за движение по пътищата и е управлявал МПС без свидетелство за
правоуправление и е напуснал местопроизшествието. За тези нарушения е
бил санкциониран, видно от влязлото в сила НП. В резултат на това е
причинил процесното ПТП и респективно вреди на автомобил - собственост
на трето лице. Съобразно това съдът приема, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, тъй като са налице имуществени вреди,
причинени от виновното и противоправно поведение на ответника.
Осъществяването на елементите на непозволеното увреждане се явява
правопораждащ юридически факт, тъй като за увреденото лице възниква
4
субективното право на обезщетение, а за ответника - задължението да го
обезщети. Възникването на обезщетителната отговорност на ответника води
до настъпване на застрахователният риск по застраховка “Гражданска
отговорност”, каквато собственикът на автомобила притежава. По силата на
договорното си задължение по застрахователният договор ищецът плаща
застрахователно обезщетение в размер на 770,54 лв. на увреденото лице. След
плащане на обезщетението и съгласно чл.500ал.1 от КЗ, ищецът се суброгира
в правата на увреденото лице до размера на платеното. За застрахователя
възниква суброгационното право да претендира стойността на вредите от
лицето, което ги е причинило. Искът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен до претендирания размер.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 75 лв., както и сумата от
625 лв. - разноски в настоящото производство, като съдът определи
юрисконсулстко възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. И., ЕГН ********** от
**********, дължи на „ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67 А, сумата от
770,54 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" по
застрахователна полица № BG/22/ *******, със срок на валидност от
10.04.2018 г. до 10.04.2019 г., и 10 лв. разноски, във връзка с ПТП 01.05.2018
г, ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№2805/17.11.2022 г. по гр. д. № 5819/2022 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН ********** от *******, да заплати на „ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Симеоновско шосе № 67 А, сумата от 75 лв. разноски, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №№2805/17.11.2022 г. по
гр. д. № 5819/2022 г. по описа на РРС, както и сумата от 625 лв. разноски за
настоящото производство.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6