Присъда по дело №670/2021 на Районен съд - Русе

Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимата В. Й. К. ЕГН
********** в това,че през периода 26.08.2019г. – 28.08.2019 год. в гр. Русе,
пред надлежен орган на властти Районен съд Русе в подадена от нея тъжба е
набедила Е. Й. С. в престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК зя
това, че причинила оток , зачервяване , забелване на епидермиса и
одрасквания – представляващи временно разстройство на здравето извън тези
по чл.128 и чл.129 от НК, като знаела, че С. е невинна и набедената била
привлечена към наказателна отговорност - престъпление по чл.286 ал.2 вр.
ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Е. Й. С.
против подсъдимата за сумата 5000лв. представляваща обезщетение за
неимуществени вреди състоящи се в причинени морални болки и страдания в
следствие на негативно психологическо състояние и унижение и за заплащане
на законна лихва до окончателното изплащане считано от 28.08.2019г.
Прокурорът поддържа обвинението.
Гражданския ищец и частен обвинител поддържа обвинението и
гражданския иск.
Подсъдимата дава обяснения,в които не се признава за
виновна.Твърди,че не е набеждавала никого и изложеното в тъжбата отговаря
на истината.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Подс.К. е родена на 03.05.1945г. в с.Червена вода обл.Русе. Вдовица е и
е пенсионер. Притежава дворно място и къща в с.Червена вода обл.Русе,което
се стопанисва от синът . В съседство с дворното място е това на родителите
на свид.С.
На 22.07.2019г. подсъдимата заедно с още две лица се намират в
дворното място в с.Червена вода за да работят по оградата. По същото време
в съседния двор се намира свид.Е.С.. При извършване на действия по
оградата между двата имота между подсъдимата и свид.С. възниква
конфликт. Първоначално словесен ,а след като си двете се приближават до
оградата от телена мрежа конфликтът прераства във физическа агресия. На
място са повикани служители на РПУ Участък Червена вода.
Още същата вечер подсъдимата се среща със сина си свид.Т.,който я
вижда разплакана със скъсана блуза в областта на рамото и се оплаква, че е
ударена в ръката и часовникът е счупен. Тъй като подсъдимата е разстроена
,двамата работници обясняват на свид.Т. какво се е случило, като му заявяват,
че свид.С. е ударила майка му през оградата с тесла и я е блъскала с оградната
мрежа по тялото.
На следващата сутрин подсъдимата и свид.Т. обикалят сградата на съда
в Русе за да търсят по табелите на съседните сгради адвокат.Попадат на
свид.Я.П., който е адвокат и ги приема в кантората си. Свид.Т. обяснява на
адвоката от какво се тъжи майка му и П. ги изпраща при съдебен медик. На
същия ден подсъдимата е освидетелствана от съдебен медик, който
1

констатира оток,зачервяване,забелване на епидермиса и одрасквания на лява
предмишница на подсъдимата. Подсъдимата съобщава, че е ударена с дървена
дръжка на тесла и я е блъснала с телена ограда. Съдебният медик издава
удостоверение, в което прави извод, че установените увреждания могат да се
получат по начина по който подсъдимата му е съобщила. Подсъдимата лично
предава удостоверението на свид.П.. По-късно П. който изготвя пълномощно,
на което подсъдимата се подписва и заплаща на адвоката хонорар..
Свид.П. изготвя тъжбата,в която описва фактическа обстановка такава
каквато му е била съобщена от подсъдимата и свид.Т. още при първата
среща,подписва я лично като пълномощник и я депозира в Районен съд Русе,в
чиито район попада с.Червена вода. Въз основа на тъжбата е образувано
НЧХД № 1721/2019г. по което съдът провежда три открити заседания.
Разпитани са свид.Т. и единият от работниците като свидетел очевидец. И
двамата твърдят, че уврежданията на подсъдимата са причинени от свид.С.
чрез блъскане на оградната мрежа и удар с дървената дръжка на тесла. С. в
качеството си на подсъдима отрича. Назначена е експертиза на същия съдебен
медик изготвил удостоверението. Според заключението уврежданията са
същите,но по-добре отговаря да са получени от оградна телена мрежа и не
отговаря да са получени от дървена дръжка на тесла.
С присъда от 09.12.2019г. съдът признава С. за невинна в това да е
причинила на подсъдимата оток,зачервяване,забелване на епидермиса и
одрасквания по лява предмишница и я оправдава по обвинението в тъжбата.В
мотивите си съдът игнорира показанията на единствения разпитан свидетел
очевидец и приема,че тъжителката в качеството си на обвинител не е успяла
да докаже по несъмнен начин, че уврежданията са причинени посредством
удар с дървената дръжка на тесла още по-вече, че според заключението на
експерта по-добре отговарят на причинени от телена мрежа. В мотивите на
съда няма конкретно заключение, че не се е доказало, че С. е причинила
уврежданията на подсъдимата,но приема, че не е изключено уврежданията да
са самопричинени при блъскането на мрежата при същия инцидент и че
обвинението в тъжбата не е доказано по несъмнен начин,както и взети заедно
обстоятелствата относно авторството на деянието и то по описания в тъжбата
начин.
Подсъдимата в настоящото производство обжалва присъдата на Районен
съд Русе по НЧХД № 1721/19г., но по-късно след като внася разноските и се
опасява, че ако загуби и при въззивното обжалване ще се следват още
разноски, оттегля тъжбата. Така присъдата остава непроверена по въззивен
ред и след влизането в сила свид.С. подава тъжба до същия съд за
приписване на престъпление, която е препратена на РРП с данни за
престъпление от общ характер.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за установена
въз основа на обясненията на подсъдимата,показанията на свид.С., Т., П. и П..
Факти от предмета на доказване се установяват от присъдата и мотивите към
нея по НЧХД № 1721/2019г. по описа на Районен съд Русе,справката за
2

съдимост и автобиографията,както и от заключението на техническата
експертиза от запис на разговор по тел.112.
При установяване на фактите,съдът цени обясненията на
подсъдимата.Въпреки,че отчита защитната теза,съпоставяйки обясненията с
показанията на свид.П. и Т., както и с обективното доказателствено средство
като заключението на експертизата, съдът намери,че по отношение на
съставомерните факти обясненията не са изолирани от останалия
доказателствен материал,а се подкрепят от показанията на свид.П. и Т. и най-
вече от заключението на експертизата. В частта им относно изявлението на
подсъдимата,че между нея и свид. С. е възникнал конфликт,обясненията се
подкрепят от всички останали доказателствени средства.
Всички доказателства сочат на единствените и несъмнени изводи,а
именно:
Подсъдимата и свид. С. обитават съседни дворни места в с.Червена вода
обл.Русе. На 22.07.2019г. и подсъдимата и свид.С. са били тези дворни места
по едно и също време и между тях е възникнал конфликт – вербален и
физически свързан с натискане и дърпане на ограда изработена от телена
оградна мрежа като двете са били от двете страни на оградата и са можели
взаимно да се достигнат. По безспорен начин се установява от обективно
доказателствено средство като експертизата на запис от тел.112, че още по
време на конфликта подсъдимата се е свързала с оператор на тел.112 и му е
съобщила, че дъщерята на съседката я е ударила с тесла. Само тези факти са
достатъчни да се направи извода, че в субективните представи на
подсъдимата няма не само знание, но дори и съмнение относно
обстоятелството, че свид. С. е невинна за причиняването на констатираните
от съдебен медик увреждания - оток,зачервяване,забелване на епидермиса и
одрасквания на лява предмишница. Точно за тези обстоятелства подсъдимата
е сезирала съда по предвидения в закона начин. Без значение в случая е
обстоятелството дали в съдебното производство в образуваното въз основа на
нейната тъжба тя в качеството си на обвинител е успяла да докаже по
несъмнен и категоричен начин фактите предмет на обвинението.
Същественото в случая са мотивите на решаващия съд. Той е признал свид. С.
за невинна,не поради обстоятелството,че се е установило по безспорен и
категоричен начин, че не е извършила деянието и подсъдимата е знаела този
факт/което обстоятелство единствено можеше да обоснове настоящото
обвинение/,а поради невъзможност на подсъдимата в настоящото
производство „да представи доказателства които да обосноват единствения
възможен и лишен от всякакви съмнения извод, че уврежданията получени от
частната тъжителка са причинени именно от подсъдимата и то по описания
от нея в тъжбата начин“. В мотивите си съдът не прави безспорен извод за
самопричиняване на уврежданията, а изразява такова предположение като
„житейски логично“ за да послужи оправдателната присъда за основа на
обвинение за набеждаване. Извън последните изводи следва да се отбележи,
че за обвинението за набеждаване не е достатъчна и дори не е необходима
3

оправдателна присъда. Необходимо от обективна страна е подсъдимата да
знае, че едно лице е невинно и въпреки това да го посочи като виновен пред
надлежен орган.В противен случай може да се достигне до опасен за правото
прецедент при всяка оправдателна присъда да се търси отговорност от
обвинителя за набеждаване.
Приетото за установено налага единствения и категоричен извод ,а
именно, че подсъдимата не е осъществила обективните признаци от състава
на престъплението по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК и следва да бъде оправдана
по обвинението че през периода 26.08.2019г. – 28.08.2019 год. в гр. Русе, пред
надлежен орган на властта Районен съд Русе в подадена от нея тъжба е
набедила Е. Й. С. в престъпление от частен характер по чл.130 ал.1 от НК за
това, че причинила оток , зачервяване , забелване на епидермиса и
одрасквания – представляващи временно разстройство на здравето извън тези
по чл.128 и чл.129 от НК, като знаела, че С. е невинна и набедената била
привлечена към наказателна отговорност - престъпление по чл.286 ал.2 вр.
ал.1 от НК,тъй като към момента на депозиране на тъжбата тя не е знаела
дори не се е съмнявала, че свид.С. не е причинила на 22.07.2019г. в
с.Червена вода оток,зачервяване,забелване на епидермиса и одрасквания на
лява предмишница изпълващи медикобиологичните признаци за временно
разстройство на здравето извън тези по чл.128 и чл.129 от НК.
Обстоятелството, че по късно С. е оправдана поради недоказаност на
обвинението е без правно значение в конкретния случай,а и по принцип с
изключение на случаите при които съдът в мотивите си категорично е приел,
че не подсъдимия е причинил уврежданията ,а друго лице и това е съзнавано
от получилия уврежданията. В настоящия случай, както по-горе се отбеляза
подсъдимата К. при депозиране на тъжбата не е съзнавала, че лицето срещу
което е подадена тъжбата не е това което е причинило уврежданията по
тялото и това е основната причина поради която съдът прие, че не е
осъществила престъпление тъжейки се до надлежния орган и я оправда
изцяло по обвинението.
Тъй като съдът прие,че подсъдимата К. не е осъществила обективните
признаци от състава на престъплението по чл.286 ал.2 вр. ал.1 от НК,тъй като
не е набедила С. в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК за
деяние извършено на 22.07.19г. в с.Червена вода, а предявения граждански
иск за сумата 5000лв. е на деликтно основание – породено негативно
психическо състояние и унижение, съдът намери,че гражданския иск е изцяло
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на
акцесорния за заплащане на законна лихва върху исковата сума считано от
28.08.2019г.,поради което и иска за заплащане на законна лихва следва да се
отхвърли изцяло.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	116
Дата:	15 декември 2021 г.
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520200670
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Присъда по дело №670/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите