Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1618 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Меги 73“ ЕООД, предявена
чрез управителя на дружеството М.Н.П., срещу заповед № 159-ФК/02.07.2020
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС
спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване
за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: магазин за хранителни стоки в гр. Варна, ж. к. „Дружба“ бл.
2-Б и на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до
него. По съображения за нарушаване на принципа
на съразмерност при избора на продължителността на срока, за който се
прилага ПАМ, а оттук и за несъответствието й с целта на закона; за
необоснованост на извода на административния орган, че нарушението, за което се
прилага ПАМ, се доказва и от установената при проверката разлика в касовата
наличност на обекта, както и по съображения за преждевременно налагане на
мярката преди издаването на наказателно постановление за установеното при
проверката административно нарушение, с което на практика е блокирана
възможността за прилагането на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, се иска заповедта по чл. 186
ал. 3 ЗДДС да се отмени от съда поради нейната незаконосъобразност и на
жалбоподателя е присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание на 04.11.2020
г. жалбоподателят „Меги 73“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, редовно призован, също не се
представлява в заседанието. От пълномощника му юрисконсулт Х.А. са постъпили
писмени бележки с. д. № 11332/17.09.2020 г., с които предявената жалба се
оспорва изцяло като се излагат съображения в подкрепа на становището за
законосъобразното издаване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, включително и относно
определения с нея срок за прилагането на ПАМ, в която връзка се сочи, че нарушението
засяга установения ред на данъчна дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващо
проследяване на реализираните обороти, като целта на наложената ПАМ е да гарантира,
че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи.
Наред с това се сочи, че при констатирано нарушение по чл. 186 ал. 1 ЗДДС
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да наложи предвидената в същата правна норма ПАМ. Въз основа на това се
отравя искане към съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати
на ТД на НАП Варна направените разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и поради това за
подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното с жалбата оспорване.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
159-ФК/02.07.2020 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, е наложил на „Меги
73“ ЕООД при позоваването на протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г. от
проверка на контролните органи на НАП в процесния търговски обект: магазин за
хранителни стоки в гр. Варна, ж. к. „Дружба“ бл. 2-Б, принудителна административна
мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, обективирана в запечатването на
търговския обект за срок от 14 дни, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е
забранил за същия срок достъпа до него.
С цитираната в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС и приложена на л. 1 от административната преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г. изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и
на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на
обект“, включително и да отнемат в полза на държавата на основание чл. 186 ал.
2 ЗДДС ползваното фискално устройство и правото на лицето да използва
интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС, свързана с установената от контролните органи на НАП при проверката в
търговския обект на 30.06.2020 г. преди легитимацията им и при скрито наблюдение
покупка в 14:45 ч. на 3 броя ледени близалки с единична стойност 0, 35 лв. при обща
стойност на покупката 1, 05 лв., за която не е издадена фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН ED326794 и ФП 44326794. Посочено е,
че плащането на сумата от 1, 05 лв. е прието в брой от М.Н.П., като извършеното
нарушение, състоящо се в неиздаването на фискален касов бон за продажбата, се
доказва от дневния финансов отчет и от изведената КЛЕН за 30.06.2020 г., от
които е видно, че липсва маркиране с фискална касова бележка на посочената
продажба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС. Като
доказателства за установеното са посочени и съответно са приложени от л. 6 до
л. 2 на преписката протокол серия АА № 0359084/30.06.2020 г., КЛЕН и дневен
финансов отчет.
В съставения за проверката протокол
серия АА № 0359084/30.06.2020 г. нарушението, за
което е приложена ПАМ, е индивидуализирано по идентичен начин като е посочено,
че протоколът е съставен в присъствието на представляващата дружеството,
стопанисващо обекта, М.Н.П., която вино от съдържанието на протокола, го е
подписала без възражения.
Изложеното в протокола
обстоятелство, че за извършената на 30.06.2020 г. в 14:45 ч. продажба на обща
стойност 1, 05 лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в търговския
обект фискално устройство се потвърждава и от приложения по преписката изведен
от ФУ КЛЕН за датата 30.06.2020 г. от 08:00:00 ч. до 23:59:59 ч., според който
във фискалната памет на ФУ няма регистрирана продажба на стойност 1, 05 лв.
като единствената регистрирана продажба е в 14:42 ч. на стойност 2, 65 лв., за
която е издаден ФКБ № 0000631 /тази продажба също е описана в протокол серия АА
№ 0359084/30.06.2020 г., като видно от посоченото в протокола, става въпрос за извършена
от единия от проверяващите преди легитимация контролна покупка на 1 бр. вафла,
1 пакет фъстъци и 1 бр. вода на обща стойност 2, 65 лв., за която е издаден ФКБ
№ 0000631/.
За нарушението е съставен АУАН № F559704/16.07.2020 г. /л. 10-9 от
преписката/, а впоследствие началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
ЦУ на НАП е издал Наказателно постановление № 530497- F559704/07.08.2020 г., с което на
основание чл. 185 ал. 1 ЗДДС е наложил на дружеството имуществена санкция в
размер на 600 лв. /л. 26 от делото/.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която е
наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен
административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г, с
която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т.
1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на основание чл.
186 ал. 3 ЗДДС, правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Ръководейки се от императивното
изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта
конкретни мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените от
него факти относно извършеното от „Меги-73“ ЕООД нарушение на изискването на
чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ се
потвърждават от описаните в протокола от проверката на контролните органи на
НАП и приложени по делото писмени доказателства – КЛЕН и дневен финансов отчет.
Самият протокол е съставен в присъствието на управителя и представляващ
дружеството, който го е подписал без каквито и да било възражения, с което на
практика се е съгласил с констатациите на проверяващите. С индивидуализираното
в протокола и в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС изпълнително деяние, обективирано
в бездействието на търговеца да издаде изискуемия за продажбата документ –
фискална касова бележка, е пренебрегнато изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, която разпоредба вменява в задължение на лицата по
чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да
издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата
случаи, какъвто настоящият не е. След като в случая процесният обект – магазин
за хранителни стоки, безсъмнено отговаря на легалното дефиниране за търговски
обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на
стоки в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118
ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от цитираната наредба, без
значение каква е стойността на продажбата. Преценено съвкупно, всичко това
сочи, че в случая действително е било налице материално-правно основание по
смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатването на търговския обект,
в който е извършвана търговската дейност. Следва да се има предвид, че при
наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният
административен орган поначало действа в условията на обвързана компетентност
като е длъжен да наложи предвидената в разпоредбата принудителна
административна мярка. При това издаването на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС
не е обусловено от предварителното издаване на наказателно постановление за
нарушението, тъй като производствата по издаване на двата акта са напълно
отделни, различни по характера си и независими едно от друго като това по прилагането
на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е подчинено на правилата на АПК, докато
производството по налагане на административното наказание – на правилата на
ЗАНН. Що се отнася до приложимостта на чл. 187 ал. 4 ЗДДС, той има отношение
към изпълнението на наложената ПАМ, но не и към нейната законосъобразност.
Не така стои обаче въпросът със
срока, за който следва да се приложи мярката. В чл. 186 ал. 1 ЗДДС той е
регламентиран единствено с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки
отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният
орган трябва да определи какъв точно ще бъде той в рамките на максималната
нормативно зададена продължителност от 30 дни. Съгласно чл. 169 АПК съдебният
контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея
времетраене на наложената принудителна административна мярка, се изчерпва с
проверка дали действително административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност /което е безсъмнено/ и спазил ли е изискването за законосъобразност
на административния акт. За да е законосъобразен актът що се отнася до определения
с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки отделен случай
административният орган конкретно да обоснове избраната продължителност на
запечатването като при това тя трябва да е такава, че с нея да не се нарушава
прокламираният с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Какви са целите, които следва да се постигнат с налагането на
принудителните административни мерки, сочи изрично чл. 22 ЗАНН – те могат да се
налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В
случая, предвид ниския размер на неотчетената чрез фискалното устройство
продажба /един лев и пет стотинки/, вредните последици за фиска също са в
незначителен размер, поради което е нелогично изложеното в мотивите на
заповедта в частта относно продължителността на срока, че при определянето му
са взети предвид конкретните факти по преписката и значимостта на нарушението.
Некоректно е и обосноваването на определения 14-дневен срок за запечатване на
обекта, равняващ се почти на половината от нормативно установения максимален срок
от 30 дни, с твърдението, че той е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Не става ясно как от единичен случай на нарушаване на
изискването за регистриране на продажбите чрез ФУ, при това свързан с неиздаването
на фискален касов бон за продажба от един лев и пет стотинки, административният
орган е извел извод, че са налице незаконосъобразни практики в обекта. Ако
действително бе съобразил конкретните факти по преписката, както твърди в
мотивите на заповедта, административният орган по-скоро би трябвало да стигне
до заключението, че липсват данни за трайно установена незаконосъобразна
практика за нерегистриране на извършените продажби. В подкрепа на това би
следвало да отчете и установеното по
преписката обстоятелство, че извършената непосредствено преди нерегистрираната
продажба контролна покупка от 2, 65 лв. в 14:42 ч. е била регистрирана във ФУ и
за нея е издаден касов бон.
За съда остава необяснимо с какво
запечатването на обекта за срок от 14 дни ще доведе до осигуряване на
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността
от търговеца. Подобен аргумент би бил относим примерно при определянето на
срока за запечатване на обект в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „б“ ЗДДС,
но няма никаква приложимост при запечатване на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
„а“ ЗДДС.
Позоваването на административния
орган на местоположението на обекта и на разнообразието на предлаганите в него стоки
са все факти, които са напълно ирелевантни към определянето на продължителността
на запечатването. От значение при определянето на срока на действие на ПАМ би
следвало да бъдат единствено онези факти, които са свързани с извършеното
нарушение, довело до прилагането на административната принуда, както и с
евентуалните вредни последици от него.
Останалите изложени в заповедта
мотиви относно срока за запечатване на обекта представляват по-скоро обща
фразеология, поради което по никакъв начин не са в състояние да обосноват
избраната от административния орган продължителност на срока. Следва да се отбележи,
че при позоваването на обществения и държавния
интерес е редно административният орган да държи сметка и за
обстоятелството, че държавата и обществото имат нужда от работещи структури,
поради което внимателно и съобразно със спецификата на всеки отделен случай следва
да се преценят както ползите, така и рисковете, които съдържа в себе си
продължителното налагане на мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Изложеното в съвкупността си
обуславя извод, че като е избрал неоправдано висока продължителност на срока на
действие на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС,
административният орган е нарушил изискването на чл. 6 ал. 5 АПК да се въздържа
от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. А вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани както с
пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване
на хранителния магазин, така и с имуществени загуби от доставените и нереализирани
в този срок бързо развалящи се продукти.
Предвид изложеното, съдът намира
за незаконосъобразно определен в нарушение на чл. 6 от АПК срокът на наложената
с обжалваната по делото заповед принудителна административна мярка по чл. 186
ал. 1 ЗДДС. Тъй като заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален
административен акт, а не правораздавателен такъв на административна
юрисдикция, какъвто е наказателното постановление, съдът за разлика от
производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал. 1 изр.
първо, предл. второ ЗАНН може да измени наказателното постановление и при
съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера на наложеното с
него административно наказание, в производството по обжалване на заповедта, с която
е наложена ПАМ, при констатирано при съдебния контрол по чл. 169 АПК прекомерно
завишаване на срока на действието й може единствено да отмени заповедта, но не
и да намали продължителността на срока за прилагането на ПАМ. Това е така,
защото съдът не разполага с правомощието наместо органа, който по закон притежава
оперативна самостоятелност, да определи срок за действието на мярката. В този
смисъл е и съдебната практика, застъпена в решение № 11465/27.09.2018 г. по
адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС, І отделение; решение № 910/23.01.2018 г. по
адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС, VІІ отделение и решение № 10336/02.08.2018 г.
по адм. дело № 3096/2018 г. на ВАС/.
Изложеното в целостта си обуславя
извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед по чл.
186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от съда на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК
вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид крайния изход на спора и
направеното с жалбата искане за присъждане на разноски, ТД на НАП – Варна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
в размер на 50 лв. за внесената от него
държава такса.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „Меги 73“ ЕООД
заповед № 159-ФК/02.07.2020 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1
т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка запечатване за срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект:
магазин за хранителни стоки в гр. Варна, ж. к. „Дружба“ бл. 2-Б и на основание
чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Меги 73“
ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: