Определение по дело №382/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.1 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Б. И. К. от Г.,ул.”.Л.” №4 ,насочена против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК с №69/16.01.2012г. на РС-П. по чгр.д.№78/2012г. в частта за присъдените на заявителя С. П. от Г. адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв.

В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на заповедта за изпълнение в обжалватната част като се сочи,че представеният със заявлението за издаването й договор за правна помощ и съдействие,сключен между заявителя и представляващото го адвокатско дружество „К.,Н.,Д. и съдружници” със седалище гр.С. не удостоверява да е заплатено договореното адв.възнаграждение.Поради това се твърди,че заявителят не е доказал фактическото извършване на претендираните разноски за адв.възнаграждание и първоинстанционният съд не е имал основание да ги включи към вземането ,за което е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по частната жалба от заявителя-ответник по нея.Ответникът по жалбата не е ангажирал доказателства пред въззивния съд за установяване плащането на адвокатското възнаграждение претендирано със заявлението като вземане за разноски по заповедното производство.

С писмо от 06.06.2012г. ЧСИ В. Т. с район на действие ОС-Благоевград е изпратила служебно изисканото доказателство за връчване на заповедта за изпълнение на длъжника –разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д.№*0222 по описа й за 2012г.

От представената разписка за връчване на поканата за доброволно изпълнение се установява получаването й от длъжника на 02.04.2012г. Не е отбелязано връчване на самата заповед за изпълнение,което е задължение на съдебния изпълнител,съгласно чл.418 ал.5 ГПК.Предвид представената разписка за връчване на покана за доброволно изпълнение и отсъствие на данни за връчване на самата заповед за незабавно изпълнение частната жалба,която е постъпила в първоинстанционния съд на 03.04.2012г. следва да се счете за подадена в срок.Предвид това обстоятелство,както и че изхожда от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу обжалваемата част на издадената заповед за изпълнение /за разноските/,жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество-е основателна по следните съображения:

Със заявлението за издаване на заповед за изпълнение,основана на документ по чл.417 т.9 ГПК заявителят е представил договор за равна защита и съдействие с адвокатско дружество „К.,Н.,Д. и съдружници” със седалище гр.С., който е договорено възнаграждение за производството в размер на 6000лв.Представено е пълномощно от посоченото Адв.дружество за преупълномощаване на конкретен адвокат измежду съдружниците в дружеството с право да извърши процесуалното представителство на заявителя С. П. от Г.,както и удостоверение от СГС изд. по ф.д.№141/2011г. за вписване на горепосоченото адв.дружество в регистъра за адв.дружества на този съд.При тези доказателства ПРС е уважил заявлението и в частта за претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв и е издал заповед за изпълнение и за това вземане.В срока по чл.414 ал.1 ГПК длъжникът е подал възражение,което препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение.

В допустимата за обжалване част заповедта за изпълнение изд. по чгр.д.№78/2012г. по описа на РС-П. е незаконосъобразна и следва да бъде обезсилена.Заявителят има право само на действително извършените по производството деловодни разноски,вкл. за адвокатско възнаграждение.Отговорността на длъжника е само за разноските,които фактически са направени от заявителя по производството .Общото правило по чл.78 ал.1 ГПК се прилага в заповедното производство по „analogia legis”,както е посочено в определение №10/05.01.2011г. на ВКС –ТК-ІІ т.о. по ч.т.д.№879/2010г. .В този смисъл не е достатъчно само да е било уговорено адвокатско възнаграждение/както е в случая/ ,необходимо е заявителят да е доказал фактическото му заплащане ,за да може да го претендира успешно от длъжника като разноски по делото./ така в опр. №398/28.10.2008г. на ВКС-ГК-ІІ г.о. по чгр.д.№1785/2008г./В договора за правна защита и съдействие не е уговорено отложено плащане на адвокатското възнаграждение по реда на чл.36 ал.4 от ЗАдв. ,то не е отразено като заплатено в брой,а не са представени доказателства и за плащането му по банков път по сметка на адв.дружество,предвид което разноските на заявителя за адвокатско възнаграждение не са доказани. По изложените съображения и на основание чл.413 ал.1 ГПК във вр. с чл.78 ал.1 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 16.01.2012г. на РС-П. по чгр.д.№78/2012г. в частта,с която е разпоредено длъжникът Б. И. К. с ЕГН * от Г.,ул.”А. Л.в” № да заплати на заявителя С. Г. П. с ЕГН * от Г.,ул.”. Г.” № В. сумата 6000лв/шест хиляди лева/-разноски по делото за адвокатско възнаграждение и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ с №69/16.01.2012г. в частта за сумата 6000лв/шест хиляди лева/-разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на С. Г. П. с ЕГН * от Г.,ул.”. Г.” № В. в частта за претендираните деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв/шест хиляди лева/.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: