РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от И. Д. Иванов Гражданско дело №
20214520106784 по описа за 2021 година
Ищцата Н. П. И. твърди, че на 21.03.1994г. починал съпруга й Н. П. И.. Двамата
притежавали дворно място с къща в с.Бабово, обл.Русенска. От брака си имат родени двама
сина – П. Н. И. и Р. Н. И. и една дъщеря – Е. Н. Й., като и тримата имат семейства и живеят
самостоятелно. След като останала да живее сама, ищцата решила да прехвърли имота в
с.Бабово, обл.Русенска на по-малкия си син Р. И., срещу задължението той да я гледа и
издържа, когато остареела. С нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г.
на нотариус при РРС Цвятко Миланов, прехвърлила на сина си Р. Н. И., собствените си 6/8
идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в с.Бабово, обл.Русенска,
представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска, с площ от 824
кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и масивна стопанска сграда,
срещу задължението на купувача да поеме цялостната й издръжка и гледане, изразяващи се
в даване на храна, облекло, осветление, отопление, добро отношение, грижи при болест и
немощ, медицинско обслужване и погребение съобразно обичая. При сключването на този
договор ищцата била на 57 години и нямала нужда от грижи и помощ. Пенсията й била
малка, но й стигала да живее нормално, да плаща сметките си и разходите по дома – ток,
вода, данъци. Не е искала никакви грижи или пари от сина си докато можела да се грижи
сама за себе си. Към момента също сама плащала разходите по домакинството и се грижела
за себе си, но вече била на 80 години, имала здравословни проблеми и нужда от помощ и
грижи. На 06.11.2020г. синът й Р. Н. И. починал. Като негови наследници съпругата му М.
И. и дъщеря им и внучка на ищцата К. И. отказали да поемат задълженията на Р. да се
1
грижи за нея и да й помагат, както е уговорено в нотариалния акт. Между тях липсва
разбирателство и взаимоотношенията им са влошени. Поради напредването на възрастта, на
ищцата и малката пенсия, която получавала, нуждата й от грижи и издръжка се увеличава,
има нужда от лекарства, все повече се затруднявала с ежедневната домакинска работа,
затруднявала се при плащане на месечните сметки за ток, вода, телевизия и осигуряване на
отоплението през зимата. За 2021г. успяла да спести пари за да купи 5 кубика дърва за огрев,
които не знаела дали ще й стигнат до края на отоплителния сезон. С прехвърлянето на имота
загубила и правото да получава социално подпомагане от Общината – като помощ за
отопление, хранителни продукти и други. Сключеният алеаторен договор не се е изпълнявал
до момента, като и за в бъдеще ответниците по иска нямат никакво намерение да го
изпълняват. Счита, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна
на приобретателите, включително и внучката й като наследник на баща си, което дава
основание да се развали сключения алеаторен договор. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да бъде развален сключения между Н. П. И. и Р. Н. И. с нотариален акт №
120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г. на нотариус при РРС Цвятко Миланов, договор
за прехвърляне на 6/8 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в
с.Бабово, обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово,
обл.Русенска, с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и
масивна стопанска сграда, срещу издръжка и гледане, поради неизпълнение на
задълженията по него от страна на приобретателите. Претендират и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ответниците М. К. И. и К. Р. И. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че през
всичките години от прехвърлянето на имота до смъртта на Р. И. на 05.11.2020г., той и
съпругата му, постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за ищцата.
Задоволявали са всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина. Също
така са извършили ремонти по къщата през годините – на покрива, стаите, боядисвали са и
други необходими ремонти. Осигурявали са на Н. И. нормален и спокоен живот според
желанията й. Също така за времето от м.ноември до м.април, всяка година, за период от 15
години – от 2006г. до 2021г., ищцата е живяла в апартамента на приобретателите по
договора, в гр.Русе, където те са полагали грижи за нея. Дори след смъртта на сина си Р. И.
тя е прекарала зимата от м.ноември 2020г. до м.април 2021г. в апартамента на ответниците в
гр.Русе. Едва в края на есента и началото на зимата на 2021г., същата сама е отказала да
прекара зимата в гр.Русе. Попитана от ответниците защо отказва, те не са получили отговор.
Също така е била попитана и от какво има нужда за през зимата, за да й бъде осигурено,
като Н. И., категорично е отказала всякаква помощ от ответниците, които след това са
останали неприятно изненадани от получената искова молба, която според тях е с посочени
неверни твърдения и откровени лъжи, още повече, че толкова дълги години са правили
2
необходимото за да изпълняват задълженията си по договора. След това всякакви опити за
контакт от страна на ответниците с ищцата са неуспешни и последната отказва среща с тях
и каквато и да е било помощ и издръжка. По тези съображения твърдят, че докато е бил жив
Р. И., а след това и неговите наследници са изпълнявали добросъвестно своите задължения
поети към Н. И., като постоянно, непосредствено и непрекъснато са се грижили за нея и са
задоволявали всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода, топлина и др.,
поради което считат, че предявеният иск за разваляне на алеаторния договор е
неоснователен.
Предявен е и насрещен иск от М. К. И. и К. Р. И. против Н. П. И., с правно основание
чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Претендират заплащане на сумата от 1 200.00 лева, частично
предявен иск от общо сумата от 7 500.00 лева, представляваща даваната издръжка на ищцата
за времето от 17.07.1998г. до датата на предявяване на насрещния иск – 31.03.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск
до окончателното й изплащане. Твърдят, че от прехвърлянето на имота до смъртта на Р. И.
на 05.11.2020г., той и съпругата му, постоянно, непосредствено и непрекъснато са се
грижили за ищцата. Задоволявали са всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон,
вода, топлина. Също така са извършили ремонти по къщата през годините – на покрива,
стаите, боядисвали са и други необходими ремонти. Осигурявали са на Н. И. нормален и
спокоен живот според желанията й. Също така за времето от м.ноември до м.април, всяка
година, за период от 15 години – от 2006г. до 2021г., ищцата е живяла в апартамента на
приобретателите по договора, в гр.Русе, където те са полагали грижи за нея. Дори след
смъртта на сина си Р. И. тя е прекарала зимата от м.ноември 2020г. до м.април 2021г. в
апартамента на ответниците в гр.Русе. Едва в края на есента и началото на зимата на 2021г.,
същата сама е отказала да прекара зимата в гр.Русе. Попитана от ответниците защо отказва,
те не са получили отговор. Също така е била попитана и от какво има нужда за през зимата,
за да й бъде осигурено, като Н. И., категорично е отказала всякаква помощ от ответниците,
които след това са останали неприятно изненадани от получената искова молба, която
според тях е с посочени неверни твърдения и откровени лъжи, още повече, че толкова дълги
години са правили необходимото за да изпълняват задълженията си по договора. След това
всякакви опити за контакт от страна на ответниците с ищцата са неуспешни и последната
отказва среща с тях и каквато и да е било помощ и издръжка. По тези съображения твърдят,
че докато е бил жив Р. И., а след това и неговите наследници са изпълнявали добросъвестно
своите задължения поети към Н. И., като постоянно, непосредствено и непрекъснато са се
грижили за нея и са задоволявали всичките й нужди за храна, лекарства, ток, телефон, вода,
топлина и др. Поради разваляне на алеаторния договор, получените от ищцата грижи и
издръжка от приобретателите по договора ще са такива получени на отпаднало основание,
като определят паричната им равностойност на 7 500.00 лева, с която парична сума следва
да се счита, че Н. И. неоснователно се е обогатила и следва да бъде осъдена да им я заплати.
Ответницата по насрещния иск Н. П. И. оспорва изцяло същия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
3
страна следното:
Ищцата и съпруга й Н. П. И. притежавали дворно място с къща в с.Бабово,
обл.Русенска. От представеното по делото удостоверение за наследници № 48/09.08.2021г.,
издадено от Кметство – с.Бабово, Община – гр.Сливо поле, обл.Русенска е видно, че на
21.03.1994г. починал съпруга й Н. П. И., като от брака си те имат родени двама сина – П. Н.
И. и Р. Н. И. и една дъщеря – Е. Н. Й., които заедно с преживялата му съпруга са негови
законни наследници. С нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело № 6362/17.07.1998г. на
нотариус при РРС Цвятко Миланов, Н. П. И. прехвърлила на сина си Р. Н. И., собствените
си 6/8 идеални части от недвижим имот – Дворно място, находяща се в с.Бабово,
обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал 22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска,
с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него масивна къща от 80 кв.м. и масивна
стопанска сграда, срещу задължението на купувача да поеме цялостната й издръжка и
гледане, изразяващи се в даване на храна, облекло, осветление, отопление, добро
отношение, грижи при болест и немощ, медицинско обслужване и погребение съобразно
обичая. По делото липсва спор, че прехвърлянето на имота е станало по време на брака
между Р. Н. И. и М. К. И., както и че Р. И. е починал на 06.11.2020г., като е оставил за свои
законни наследници ответниците по делото – негови преживяла съпруга и дъщеря.
От удостоверение с изх.№ 1021-17-48/17.01.2022г., издадено от НОИ ТП – гр.Русе, се
установява, че ищцата получава месечна пенсия, която за последните три месеца на 2021г. е
била увеличена от 466.94 лева на 536.94 лева. По делото са представени и фактури,
квитанции, касови бележки и превозен билет за доставка на дърва от 13.05.2021г., от които е
видно, че Н. И. е заплащала битови сметки за имота си в с.Бабово, обл.Русенска, където
живее, данъците и кабелната телевизия през периода 2006г. – 2021г. и е закупила дърва за
огрев през м.май 2021г.
В показанията си свидетелката В. В. М. твърди, че е племенницата на ищцата. Когато
ответницата К. И. станала на 3 години, семейството я помолило да я запишат на детска
градина, като свиделката я записала в детска градина „Зорница” в гр.Русе, която е точно
срещу нейното жилище. През цялото това време, когато живеела при сина си Р., леля й Н. И.
водела К. сутрин в градината, а вечер я вземала, тъй като родителите й били на работа.
Всеки ден или през ден, леля й идвала в дома й, докато станело време да отиде при сена си.
Когато вземала детето от градината, по пътя имало сладкарница и всяка вечер от там
купувала на внучката си закуска и боза. Споделяла, че никой не я бил питал от къде вземала
пари за да й купува закуски. Тяхна братовчедка Н., също споделяла със свидетелката, че
ищцата и при тях отсядала, тъй като й било неудобно да идва всеки ден при В. М.. Ищцата й
споделяла и, че в домакинската работа никой не й помагал и вместо семейството на сина й
Р. да се грижат за нея, тя се грижела през всичките тези години за тях – палела печка, перяла,
гладела, оправяла леглата, готвела, чистела, пазарувала и до 15.00 часа трябвало да свърши
всичко за да може да хване автобус и в 17.00 часа да вземе внучето си от градината. После,
когато ответницата К. И. започнала училище, всичко се развивало пак по същия начин. Леля
й тогава била в трудоспособна възраст, пенсионер и не е имала нужда някой да се грижи за
4
нея, а това правела сама. Лятото си ходела в къщата на село, където пак сама се грижела за
себе си и домакинството. През м.септември идвала да живее в дома на сина си в гр.Русе и
оставала през зимата, тъй като тогава внучката й започвала училище. Когато била при сина
си изцяло помагала в домакинството и при водене на детето и вземане от училище,
посещение на уроци по английски език. Последните години ищцата споделила със
свидетелката, че поради нарасналата възраст й било тежко и не можела да изнесе от мазата
въглища, за да запали печката, за да може къщата да е отоплена, когато семейството на сина
й се прибере. Изнасяла е въглищата с торбички от хляб, защото не можела да вдигне кофата.
През тези години и сина й Р. не й е давал никакви пари, дори и за да напазарува за дома им.
Свидителката и много рядко е виждала Р. и съпругата му да ходят при ищцата в с.Бабово,
когато тя живеела пролетта и лятото там. След смъртта на Р., един път е виждала
ответницата М. да води леля й до гробищата, тъй като тогава се отбили и в дома й. Двете
ответници не посещавали ищцата през последните години и на са й помагали по никакъв
начин. На свидетелката не е известно Р. да е правил ремонти по къщата на ищцата в
с.Бабово, а не си личало да е имало такива ремонти. Правил само някакво остъкление в
двора на имота.
В показанията си свидетелката М. Г. Д. твърди, че познава страните по делото покрай
своята дъщеря, която била приятелка с К. И.. С Бабата на последната се запознала покрай
децата от м.януари през тази година. Н. И. живеела сама и никой не се грижи за нея, като е
виждала ответниците да я посещават в дома й. Сама си пазарувала и плащала сметките, като
имало случаи докато отиде до магазина да пада на улицата и да се наранява, но нямало кой
да й помага. Когато имала възможност свидетелката я придружавала до магазина.
В показанията си свидетелката М. К. П. твърди, че познава страните по делото, тъй
като с ответниците и Р. били съседи. Майката на Р. всяка година през есента идвала да
живее в тях до м.април, а когато се затоплело се местила да живее на селото си. Когато е
била в гр.Русе живеела в апартамента на сина си и свидетелката често е ходила на гости и
разговаряла с нея. Н. никога не се е оплаквала, че не се полагат грижи за нея или да са я
оставяли да върши всичко. От никого не се е оплаквала. Р. и съпругата ме често през
почивните дни лятото ходели да помагат на майка му в с.Бабово. Свидетелката е виждала и
бабата да води К. на детска градина и училище, но не й е известно кой е плащал сметките на
ищцата и кой се е грижел през седмицата за нея, когато била в с.Бабово или някой да й е
давал пари.
В показанията си свидетелят Д. И. Д. твърди, че с Р. били колеги и приятели, като
много пъти е ходил с него в с.Бабово, като му е помагал да върши някаква работа в двора.
Ищцата всяка година през зимата идвала в гр.Русе и живеела със семейството на сина си, а
лятото си била на село. Не е чувал от Н. да казва, че никой не се грижи за нея и че са я
оставили на произвола. Ремонти в къщата, в с.Бабово, свидетеля не знае да са били правени,
но Р. поддържал всичко там, но какво точно е правил на свидетеля не е известно. Когато Р. е
бил свободен винаги ходел в с.Бабово. На свидетеля не е известно кой е плащал за къщата
сметките за ток, вода и други и дали на Р. са били давани някакви пари от майка му.
5
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за процесния период от 17.07.1998г. до 14.12.2021г. общият паричен разход за
издръжката на едно лице в страната възлиза на 83 255.92 лева, като в табличен вид е посочен
разхода по периоди и парични суми.
В обясненията си в съдебно заседание ищцата заявява, че докато внучката й
завършила 7-ми клас, тя я е водила и вземала от детската градина и училище, като
неотлъчно била до нея. Зимата ходела да живее при сина си именно за да може тя да гледа
детето, докато той и съпругата му били на работа. Сама си купувала всичко и си плащала
сметките. Ако поръчала нещо на сина си и семейството му да й купят, те го купували и го
носели, но тя им давала парите. Р., която получавала от село – хранителни продукти, олио
или пари, всичко отивало в техния дом. Когато синът й Р. ходел в с.Бабово, влизал в
градината само да погледне дръвчетата. Зимнината, която приготвяла също се носела в
гр.Русе. През зимата, когато била в апартамента на сина си, тя палела печката, оправяла
леглата, перяла, простирала и готвела. Когато на сина й Р. му правили операция в гр.София,
като се върнал в гр.Русе ищцата била покрай него да се грижи, а съпругата му не си е
вземала никакви болнични за да го гледа.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Ищцата по делото, Р. Н. И. и неговата съпруга М. К. И. са били обвързани по силата
на договор за прехвърляне на собственост върху идеални части от недвижим имот срещу
поемане на задължение за гледане и издръжка от страна на приобретателите спрямо
прехвърлителката. Тъй като прехвърлянето на идеалните части от недвижимия имот е
станало по време на брака между Р. Н. И. и М. К. И., те на основание чл.21 от СК са станали
съпружеска имуществена общност и въпреки, че първата ответница не е посочена като
приобретател – купувач в нотариалния акт, тя е станала съсобственик на идеалните части и
за нея също са възникнали задълженията за гледане и издръжка на приобретателката Н. И..
Най-същественото в правната характеристика на този вид договор е, че той е алеаторен,
двустранен и възмезден. Срещу еднократната престация на прехвърлителката,
приобретателите дължат една переодична престация – цялостната издръжка и гледане,
изразяващи се в даване на храна, облекло, осветление, отопление, добро отношение, грижи
при болест и немощ и медицинско обслужване, на прехвърлителката от момента на
сключване на договора докато е жива. От начина, по който е формулирано задължението на
приобретателите по договора, ясно личи желанието на прехвърлителката – ищцата по делото
– да прекара остатъка от живота си в обкръжението на най-близките си хора. Поради това тя
се е лишила от собствеността си, за да възнагради сина си Р. Н. И. и неговата съпруга М. К.
И. за техните бъдещи грижи, като се е надявала, че те ще я гледат, издържат и поемат
медицинските грижи до края на живота й. В настоящото производство, тежестта на
доказване на изпълнение на задълженията по договора е върху ответниците. След смъртта
на Р. И., задължението му по договора за гледане, издръжка и полагане на медицински
грижи по отношение на прехвърлителката е преминало върху неговите наследници –
6
ответниците по делото /въпреки, че първата ответница е страна по договора и по силата на
същия тя е длъжна да изпълнява договорните си задължения/ на основание чл.60 от ЗН, тъй
като те са приели наследството на наследодателя си с всички включени права и задължения,
включително и задължението му по процесния алеаторен договор.
От всички събрани по делото доказателства е видно, че от сключване на договора
през 1998г. и за периода на цялото му действие, приобретателите по него Р. И. и М. И. не са
изпълнявали в пълен обем предвидените в него задължения -да са се грижили изцяло за
ищцата и да са поели нейната издръжка. Изпълнението на договорните задължения по
алеаторния договор има предвид да се полагат изцяло за прехвърлителката грижите, дори и
да живеят в едно домакинство и тези грижи и поемането на издръжка следва да са
постоянни, а не епизодични. Такива доказателства по делото не са налице, а именно
приобретателите по договора изцяло да са поели грижите за ищцата, като сами да поддържат
домакинството й, да се грижат изцяло за прехраната й, да й купуват дрехи, обувки или с
техни лични средства да са заплащали необходимите лекарства за лечението й и т.н., а
доказателствата сочат обратното – че ищцата е помагала на семейството И. и е помагала при
грижите за отглеждането на детето им, като го е водила до детска градина, а след това и на
училище и го е вземала от там, а докато родителите на детето били на работа, тя се грижела
за него, както и в грижите за поддържане на домакинството им - тя палела печката, оправяла
леглата, чистела, перяла, простирала и готвела. От всички свидетелски показания става ясно,
че през зимният период – от есента до м.април, почти всяка година, ищцата е била вземана
от сина си и нейното семейство и е живеела при тях, а през летния период е живеела сама в
къщата в с.Бабово. Действително, когато е живяла при тях тя е потребявала ток, вода, които
най-вероятно са били заплащаните от приобретателите по договора, но тя е компенсирала
тези разходи с грижите в домакинството им, както и със свои средства е закупувала
понякога храна, включително и за закуски на детето, когато се е грижила за него. Няма
никакви доказателства, които да сочат, че през този зимен период ищцата е била гледана и
издържана от сина си и неговото семейство. През летния период ищцата също сама се е
грижила за домакинството си, като е заплащала и разходите си по него. Тя е представила и
писмени доказателства, от които е видно, че Н. И. е заплащала битовите сметки за имота си
в с.Бабово, обл.Русенска, където живее, данъците и кабелната телевизия през периода 2006г.
– 2021г. и е закупила дърва за огрев през м.май 2021г. Както тя и в обясненията си в съдебно
заседание твърди, ако поръчала нещо на сина си и семейството му да й купят, те го
купували и го носели, но тя им давала парите. Р., която получавала от село – хранителни
продукти, олио или пари, всичко отивало в дома на сина й, включително и зимнината, която
приготвяла също се носела в гр.Русе. Не се доказа по никакъв начин през летния период тя
да е била гледана и издържана от приобретателите по договора, независимо дали е имала
нужда от такива грижи и издръжка и дали се е справяла сама, тъй като И. са били длъжни да
го правят по силата на произтичащите от алеаторния договор задължения за тях. Не се
доказа и Р. И. да е правил ремонти и подобрения в къщата в с.Бабово, а данни има само, че
правил някакво остъкления в двора, а по данни на ищцата, когато ходел при нея помагал в
работата по градината. След смъртта на Р. И., неговите съпруга и дъщеря няма данни да са
7
полагали каквито и да било грижи и да са заплащали издръжка на ищцата, а от показанията
на свидетелите по делото е видно, че те рядко са я посещавали, а и отношенията между тях
са започнали да се влошават. В тежест на ответниците по делото е да докажат изпълнението
на договорните си задължения, включително и на техният наследодател Р. И., но те не са
сторили това. Предвид горното съдът намира, че както Р. и М. И., така и след смъртта на
първия, неговите съпруга и дъщеря, не са изпълнявали в пълен обем договорните си
задължения. Поради това съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3
от ЗЗД се явява основателен, поради което следва да се уважи изцяло, като се развали
сключения договор за гледане и издръжка, поради неизпълнение на задълженията по него от
страна на длъжниците.
По отношение на предявения насрещен иск от ответниците срещу ищцата, за
заплащане паричната равностойност на даваните грижи и издръжка - сумата от 1 200.00
лева, частично предявен иск от общо сумата от 7 500.00 лева, за периода от 17.07.1998г. до
31.03.2022г., съдът намира същия за неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли изцяло. Както бе посочено по-горе, И., включително и тяхната дъщеря, не са поели
изцяло грижите и издръжката на ищцата по делото за посочения от тях времеви период. Не
са доказани никакви конкретно положени грижи и в какво се изразяват същите или да е
давана издръжка, кога, в какъв размер, поради което съдът намира, че не е налице
неоснователно обогатяване от страна на Н. И. за сметка на ответниците, на отпаднало
основание. Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сочи само за
процесния период от 17.07.1998г. до 14.12.2021г. какъв е общият паричен разход за
издръжката на едно лице в страната, но по никакъв начин не може да докаже конкретно
полагани такива за ищцата и дали това са действително необходимите й средства за
издръжката й, а пък и за да бъдат присъдени такива средства трябва по категоричен начин
да се докаже тяхното заплащане. Още повече, че и както е формулиран петитума на
насрещния иск, се претендира давана издръжка, а заплащане на такава в какъвто и да било
размер по никакъв начин не е доказано по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаване на първоначалния иск и
отхвърляне на насрещния иск, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
направените по делото разноски в размер на 854.38 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на редовно
упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ договора, сключен с нотариален акт № 120, том VІІІ, нот.дело №
6362/17.07.1998г. на нотариус при РРС Цвятко Миланов, с който на 17.07.1998г. Н. П. И., с
ЕГН: **********, е прехвърлила на сина си Р. Н. И., с ЕГН: ********** – починал на
05.11.2020г., наследен по закон от дъщеря си К. Р. И., с ЕГН: **********, по време на брака
8
му с М. К. И., с ЕГН: **********, собствените си 6/8 идеални части от недвижим имот –
Дворно място, находящо се в с.Бабово, обл.Русенска, представляващо УПИ VІ-27, в квартал
22 по плана на с.Бабово, обл.Русенска, с площ от 824 кв.м., заедно с построените в него
масивна къща от 80 кв.м. и масивна стопанска сграда, срещу задължението на купувачите да
поемат цялостната й издръжка и гледане, изразяващи се в даване на храна, облекло,
осветление, отопление, добро отношение, грижи при болест и немощ, медицинско
обслужване и погребение съобразно обичая, поради неизпълнение от страна на длъжниците.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. И., с ЕГН: ********** и К. Р. И., с ЕГН:
**********, двете с адрес: ***********, против Н. П. И. от с.Бабово, обл.Русенска,
ул.”Дунав” № 16, с ЕГН: **********, насрещен иск за заплащане на сумата от 1 200.00
/хиляда и двеста/ лева, представляваща даваната издръжка на ищцата за времето от
17.07.1998г. до 31.03.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. К. И., с ЕГН: ********** и К. Р. И., с ЕГН: **********, двете с адрес:
***********, да заплатят на Н. П. И. от с.Бабово, обл.Русенска, ул.”Дунав” № 16, с ЕГН:
**********, сумата от 854.38 лева /осемстотин петдесет и четири лева и тридесет и осем
стотинки/ - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9