Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Евгений Пачиков | |
За да се произнесе взема в предвид следното. Присъда по НЧХД № 503 от 2013г на РС В.,подсъдимия Ъ. е признат за виновен по част от обвиненията ,повдигнати с тъжбата от Е. по чл. 148 ,ал.2 ,вр.ал.1,т.3 пр.1, вр.чл. 147, ал.1 пр.1 и 2 от НК - за изразите в подадена жалба до Началника на РУП В Т. че следва да се обърне внимание на проблема на психическа лабилност на дежурния служител т.е. че Е. страда от психично заболяване в широкия смисъл на думата, както и че му приписал извършването на престъпление по чл. 301, ал.2,пр.1,вр.ал.1 от НК /подкуп/, - че Е. му поискал 20 лв , за да не му състави АУАН с израза "който ми предложи подкупната мярка "да решим проблема на място и да им дам на ръка 20 лева или да ми напишат акта за извършено нарушение.Освободен от наказателна отговорност - чл. 78а от НК Уважен гр.иск в размер на 1500 лв. неимуществени вреди.Присъдни разноски.Оправдан по обвинението за израза " с незнайно нечисти ръце ,което показвало неговата некомпетенция при боравене с уреда за проверка за употреба на алкохол "Дрегер" 7410.Отхвърлен гр. иск за разликата до 4500лв. Против присъдата подал жалба Ъ. , в която твърди , че същата е необоснована , незаконосъобразна, постановена при нарушение на процесуалните правила.Моли да бъде оправдан в осъдителната част и присъдени разноските по делото.Излага доводи. Против присъдата е подал жлба и Е. , в която твърди , че същата в оправдателната и част е необоснована.Излага доводи Моли да са отмени в тази и част и признае за виновен подсъдимия и уважи изцяло гр.иск. Излага доводи. Съдът , след извършената проверка на присъдата и доводите на страните , намира за установено следното. По първото оплакване на пъдсъдмия за наличие на съществено процесуално нарушение в с.з. от 23.09.2013г., с определение на съда, с което отказал да прекрати производството по делото поради неявяване на частния тъжител .На горепосоченото съдебно заседание действително ч.тъжител -редовно призован не се явил, но не се явил и защитника му ,А..Б.-посочил уважителни причини за това с декларирано желание за отлагане на делото на това основание.Подсъдимия сочи като основание чл. 24, ал.4 т.5 от НПК.Този текст обече е не приложим , ако в с.з. се яви повереника на ч.тъщжител.В конкретния случай повереника на ч.тъжител - А..Б. не се явил , но по уважителни причини, коато по аргумент на противното означава , че съдебното производство не следва да се прекратява. От фактическа страна се установи следното. Тъжителят Е. от март 1995 год. работи в системата на МВР като полицай, и към м. ноември 2012 год. е заемал длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция – КАТ” при ОД МВР гр. В.Т. В изпълнение на служебните си задължения, от 19:00 часа на 13.11.2012 год. до 07:00 часа на 14.11.2012 год. е бил разпределен нощна смяна като полицейски патрул за извършване контрол по спазване на правилата за движение по ЗДвП, на път ІІ-55, към км 7+900, В.Т. - Г., „КПП - гр. К.” като на смяна е бил заедно с полицай Н. С жалба вх. № .../16.11.2012 год., адресирана до Началника на РПУ - В. Т., изпратена по компетентност и заведена с вх. № К-.../21.11.2012 год. в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - В. Т., е постъпила жалба от подсъдимия Ъ., със следното съдържание: „На 13.11.2012 год. към 21.30 часа до гр. К. бях спрян от дежурни служители на пътна полиция както ми беше обяснено „За рутинна проверка”. Пътувах от гр. Р. за гр. Я., като през целия път имаше мъгла, с периоди на участъци, в които тя липсваше и се сгъстяваше с резки промени и създаваше изключително затруднение за ориентация в пътната обстановка. Непрекъснато включвах и изключвах халогенните светлини за мъгла, като последните участъци бяха между с. С. и в близост до гр. В.Т. Излизайки от гр. В. очаквах отново да се появят участъци с мъгла и съм забравил включени халогенните светлини, все пак за мен е по-важно да наблюдавам пътя и да съм съсредоточен в затруднената пътна обстановка, отколкото да наблюдавам индикатора на таблото за халогенните светлини, което би ме разсеяло и бих бил опасен за останалите участници в пътното движение. След спирането ми от дежурните служители на пътна полиция ме подканиха да си взема документите и да вляза в павилиона за коментиране на наказанието ми за това. че съм шофирал с халогенни светлини в участък, където няма мъгла. Останах сам с по-възрастния полицай, който ми предложи, подкупната мярка „Да решим проблема на място и да им дам на ръка 20 лева или да ми напишат акт за извършеното нарушение”. Аз отказах даването на пари и поисках написването на акт, след което полицая с който бяхме сами в павилиона промени настроението си"', започна да ми повишава тон и ми направи проба за алкохол без да ми даде сам да си отворя стерилния накрайник за апарата, а го постави със незнайно нечисти ръце, което ми показа и неговата некомпетенция при използването на тази техника на проверка. След това влезна и по-младия полицай беше ми написан акта и ми го поднесоха да подпиша. Моля за вашето съдействие, да прецените ситуацията и поради невинността ми да отмените акта. Моля обърнете внимание и на проблема на психическата лабилност на дежурния служител, изразяваща сее повишаване на тон и предложението му да участвам в корупционни взаимоотношения, както и некомпетентното използване на техниката за проверки. Обмислям да потърся решаване на проблема и с методи на по обществен характер. Благодаря ви предварителн¯.”. Въз основа на горната жалба е била образувана проверка, която е била възложена на Началник група „ОД, ПК и ПД” при Сектор „ПП” При ОД на МВР – В.. Във връзка с тази проверка от Е. и колегата му Н. са били снемани обяснения и изискани докладни записки. Проверката е приключила със справка , че не е установено да са извършени неправомерни действия от полицаи Е. и Н. спрямо жалбоподателя Ъ.. Въпросната проверка е станал достояние на колегите и познатите на Е.. Поради горното тъжителя се е почувствал оклеветен, поради което е подал и процесната тъжба срещу подсъдимия. След този инцидент тъжителят , по свое желание е бил преместен на друга длъжност. Тази фактическа обстановка, РС е приел обосновано в предвид цитираната жалба на Ъ.,съдържаща процесните изрази, както и липсата на доказаност от страна на Ъ. на изложеното от него в същата жалба , относно подканата на Е. към него за подкуп от 20 лв. , за да не му състави АУАН и твърдението на факт от страна на Ъ. в жалбата , а не на лично мнение относно психичното състояние на Е..Настоящия съд не прие тезата на защитата на подсъдимя,че не било доказано деянието от обективна страна ,тъй като Ъ. не знаел точно кой от двамата полицаи-Ъ. или Н. му поискал пари и бил психически лабилен ,тъй като ясно е описал , че това е лицето ,което му съставило АУАН и го изпробвало за алкохол.-т.е -Е..Липсва твърдяното разминаване в показанията на св.Н. и на Е. относно това дали първо е съставен АУАН или първо е изпробван за алкохол , тъй като израза на св.Н. е ,че при изпробване за алкохол бил съставен АУАН, което идва да покаже, че потвърждава последователността в действията , изложена от Е..В обясненията си пред районния съд сам подсъдимя излага друга фактическа обстановка , потиворечаща на изложената в писмената жалба, предмет на делото, което не промвеня факта на съставомерността на деянието му. При така установената фактическа обстановка, РС обосновано е приел от правна страна че деянието е съставомерно по обвинението относно престъпния състав на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК, като подсъдимия е разгласил за Е., в качеството му на длъжностно лице - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция – КАТ” при ОД на МВР - В., неверни, позорни обстоятелства, а именно, че следва да се обърне „внимание и на проблема на психическата лабилност на дежурния служител” т.е. че Е. страда от психическо заболяване в широк смисъл на думата, както и, че му е приписал извършването на престъпление по чл. 301, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 от НК (подкуп), а именно, че Е. му е поискал 20 лева за да не му състави акт за административно нарушение с израза „който ми предложи подкупната мярка „да решим проблема на място и да им дам на ръка 20 лева или да ми напишат акт за извършено нарушение”. Престъплението клевета е престъпление против честта и достойнството на човека. А честта и достойнството на последния се изразява в оценката, която обществото има за него. По отношение на израза, че следва да се обърне „внимание и на проблема на психическата лабилност на дежурния служител” т.е. че Е. страда от психическо заболяване в широк смисъл на думата, съдът правилно е приел, че е разгласено позорно обстоятелство за тъжителят. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. То може да се касае до различно поведение или прояви на пострадалия или пък да отразява отрицателно качество на тъжителя, които характеризират негативно личността – в случая се изказва съмнение относно психичното здраве на тъжителя. Съгласно утвърдената съдебна практика, състава на престъплението клевета се осъществява и когато неистинските позорящи обстоятелства се изнасят като съмнение. В случая в жалбата си подсъдимия Ъ. с израза, че следва да се обърне „внимание и на проблема на психическата лабилност на дежурния служител”, ясно се изразява съмнението от страна на Ъ. в психичната уравновесеност и здраве на полицейския служител.Настоящата инстанция не при възраженията на защитата на подсъдсимия , че Ъ. е признат за виновен за изразяване на мнение- лично,което ненаказуемо според съдебната практика.В случая е изразено становище относно наличие на факт- психичен здравословен проблем.Само по себе си психичното заболяване или разстройство не е опозоряващ факт , но отнесен към полицейски служител,този факт се явява опозоряващ, тъй като би му попречил да изпълнява задълженията си и е несъвместим с длъжността. В хода на съдебното следствие не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на верността на това твърдение в жалбата на Ъ.. Напротив, от повереника на длъжника бе представено и прието по делото писмено доказателство - карта за предварителен медицински преглед на Е., от което е видно, че след извършен преглед от специалист психиатър от „ЦПЗ – ВТ” ЕООД – В., се установява, че същия не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет. Твърдяното обстоятелство от подсъдимия в жалбата му, че следва да се обърне „внимание и на проблема на психическата лабилност на дежурния служител” т.е. че Е.. страда от психическо заболяване в широк смисъл на думата, освен, че е позорно по смисъла на закона, е и невярно. По отношение на приписаното престъпление по чл.301 ал.1 от НК, в конкретния случай подсъдимия Ъ. в цитираната жалба е употребил израза: „..който ми предложи подкупната мярка „Да решим проблема на място и да им дам на ръка 20 лева или да ми напишат акт за извършено нарушение”. С този израз подсъдимия недвусмислено е посочил, че полицейския служител е преминал към престъпно деяние, като в качеството си на длъжностно лице – полицейски служител изпълняващ дейност по контрол да движението по пътищата, му е поискал облага – парична сума от 20 лева, за да не извърши действие по служба, а именно, да не състави срещу него АУАН за допуснато административно нарушение. Сам подсъдимия твърди в обясненията си, дадени от него в хода на съдебното следствие, че никога не се бил усъмнил, че тези пари му били поискани неправомерно, а полицаите му заявили, че може да си плати глобата на място. Подсъдимия заявява в обясненията си пред съда, че служителите не му били обяснили, че може да си плати глобата с фиш, но веднага след това заявява: „Първо говорихме за това, че може да се плати фиша на място, коментираше се такова нещо. След това аз обясних, че не мога да си платя фиша, нямам банкноти и затова предпочетох да ми напишат акт. Никъде не съм споменавал и не съм се усъмнил, че ми искат тези пари неправомерно.”. Т.е. сам подсъдимия твърди, че няма никакви действия от страна на полицейските служители, които да бъдат изтълкувани като опит да получат облага, която не им се следва (т.е. да получат подкуп) и това означава, че самия подсъдим знае, че няма извършено такова престъпление от страна на служителите. Въпреки това обаче в жалбата си Ъ. е описал, че е останал сам с по-възрастния служител, който му предложил подкупна мярка. Израза „подкупна мярка” е ясен и категоричен, като подсъдимия го е употребил именно в този смисъл, че от служителя му е бил поискан подкуп, а не, че служителят му е предложил да заплати глобата си на място чрез съставяне на фиш. Отговорност за клевета възниква, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и ненапълно конкретизирано. Със употребения в процесната жалба израз: „останах сам с по-възрастния полицай, който ми предложи подкупната мярка...”, подсъдимия е създал убеждение у органа, до когото е адресирана жалбата, че служителят е извършил действия, които могат да се квалифицират определено като такива, осъществяващи състава на престъплението по чл.301 ал.1 от НК – подкуп. Това се установява и в употребения по-надолу в жалбата израз: „ ...предложението на служителя да участвам в корупционни взаимоотношения....”. Не е необходимо, по-специално, подсъдимия да е приписал на служителя и целта на едно такова недлъжностно съобразно поведение по чл. 301 от НК. Не е необходимо, от друга страна, подсъдимия пряко да е обвинил полицейския служител в престъпно действие. Достатъчен е и косвен упрек в тази насока.В тази връзка съдът не прие възражението на защитата , че има несъответствие между диспозитива на присъдата и обвинителната част на тъжбата и от там - налице нарушаване правото на защита на подсъдимия.НПК изисква в тъжбата да бъдат описани обстоятелствата около престъплението.В настоящата тъжба са посочени деянията ,чрез които е осъществен състава на престъплението клевета, описани са ,както от обективна ,така и от субективна страна.Доуточняването в самата присъда на израза , посочен в процесната жалба на Ъ. до МВР ,само конкретизира и детайлизира наведените в тъжбата оплаквания и не съставлява нарушаване правото на защита на подсъдимия. Установяването на обстоятелството, макар и позорно,че е истинско или че престъплението е извършено, е в тежест на подсъдимия. В конкретния случай подсъдимия и неговия защитник не са представили пред съда достатъчно и категорични доказателства, от които да се достигне до извода, че тъжителят е извършил приписаното му престъпление подкуп. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия под формата на пряк умисъл. Същия е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, като Ъ. е бил сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско и че приписаното престъпление не е извършено от тъжителя , като подсъдимия е целял твърденията му да стигнат до знанието на поне едно трето лице – Началника на РУ „Полиция” – гр. В., към когото е била адресирана процесната жалба. Не се прие възраженито на защитата, че при упражняване на конституционното си право на жалба Ъ. не може да носи наказателна отговорност за твърдяното в нея.При доказано осъществен състав на престъпление ,какъвто е конкретния случай това се превръща в злоупотреба с права от страна на Ъ. , което е недопустимо от принципите на правото. При определяне на наказанието правилно РС е преценил , че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК - за престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.3 пр.1 вр. с чл.147 ал.1 пр.1 от НК се предвижда наказание глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено порицание, че Ъ. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, като му наложил административно наказание глоба. Предвид установените смекчаващи вината обстоятелства, съдът справедливо е определил размер на глобата близо до минималния предвиден в закона, а именно – 1 500 лева. По отношение на инкриминираните в жалбата твърдения и изрази, че тъжителя е поставил накрайник на апарат за проверка за употреба на алкохол „с незнайно нечисти ръце” (т.е. че е нечистоплътен в буквален смисъл, а в преносен - корумпиран), „което показвало и неговата некомпетенция при използването на тази техника на проверка” (т.е., че Е. не знае по какъв начин се борави с уред за проверка употреба на алкохол „Дрегер 7410+”), за което с тъжбата е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК, правилно РС е приел че подсъдимия е невиновен и го оправдал по това обвинение,тъй като с тези изрази подсъдимия е изказал мнение и дал оценка на някой факти и обстоятелства. Съгласно утвърдената съдебна практика това деяние не осъществява състава на престъплението клевета. В правната доктрина се приема, че престъплението “Клевета” е свързано с приписване на засегнатото лице на позорно обстоятелство или извършване на престъпление, като и в двата случая се касае за определени факти, за конкретни явления от действителността. За да бъде съставомерно, по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК, приписването на престъпление, то трябва да се твърди от извършителя, че конкретно засегнато лице, е извършило конкретно престъпление. Същото следва да бъде индивидуализирано чрез излагане на обстоятелствата по извършването му, време, място, субект и т.н. Тези факти следва да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации и др. форми на субективна психическа дейност. Деецът не може да носи отговорност за разсъждения и предположения, тъй като същите са резултат на субективни оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност. По отношение на предявения граждански иск , същия е доказан по своето основание, доколкото тъжителят е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 от НК, за което подсъдимия е признат за виновен. По този начин с приписването на престъпление, което тъжителят не е доказано да е извършил, както и посочено невярно позорно обстоятелство, са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване на името му и накърняване на достойнството му. Подронено е и неговото реноме сред колегите му.При така устновеното РС е определил справедлив размер на обезщетението, за претърпените неимуществени вреди, - 1 500 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 16.11.2012 год., до окончателното й изплащане, като правилно в предвид оправдателния диспозитив е отхвърлил иска за разликата от уважените 1 500 лева до претендираните 4 500 лева, като недоказан и неоснователен. В тази връзка ,съдът прие, че присъдата на РС В .Т. следва да се потвърди изцяло.Водим от горното,съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда по НЧХД № 503 от 2013г на РС В.. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. |