РЕШЕНИЕ
Номер 22516.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500387 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. В. против Решение № 15/12.03.2020 г. по гр. д.
№ 94/2019 г. на РС - Трън, с което е отхвърлен отр. установителен иск на В. В.
срещу„Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д. А., З. А. и П. П., че
сключените между ответниците Договор за аренда от *** г. с нот. заверени подписи, вп. в
Сл. по Вп. към РС- Брезник с вх. per. № 787/08.04.2014г., и Анекса към него от *** г. с нот.
заверени подписи, вп. в Сл. по Вп. към РС- Брезник с вх. per. № 283/25.03.2019г., нямат
правно действие за стопанската 2018/2019 г. и следващите до стопанската 2034/2035 г., по
отношение на 6 земеделски земи, находящи се в землището на ***, подробно описани в
решението, както и е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за заличаването на вп. от
Сл. по Вп. - гр. Брезник на Анекса от *** г.
В жалбата са развити подробни доводи за неправилност и необоснованост на
решението, които обобщени се свеждат до това, че РС изобщо не е зачел, че анексът между
ответниците касае продължаването на договора за аренда по чл. 18 ЗАЗ, което е приравнено
на сключването на нов договор и има действие от датата на вписването му – 25.03.2019г. и
няма как да дерогира правната сила на вписания преди това договор за аренда на ищеца от
***г. и при прилагането на действащата към момента на сключването им разпоредба на чл.
3, ал.5 ЗАЗ да бъде съобразена поредността на вписванията като се изходи от датата на
вписване на самия договор, а не на анекса за продължаването му. Оспорват се изводите на
РС относно притежавания от ответниците в съсобствеността размер на ид.ч. и че следва да
се даде приоритет на анекса от ***г., тъй като бил сключен от съсобственици притежаващи
повече от 50% ид.части. Иска се отмяна на решението, и решаване на спора по същество от
1
въззивната инстанция с уважаване на исковете изцяло с присъждане на направените
разноски и пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемият З. А. по подробни съображения изразява становище за неоснователност
на жалбата и потвърждаване на решението.
Въззиваемите „Ланза“ ЕООД, А. П., Н. И., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д. А. и П. П. по
подробни съображения изразяват становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Решението е и
допустимо- съдът се е произнесъл по същество на допустим отр. установителен иск по чл.
124, ал.1 ГПК, тъй като е налице правен интерес от търсената с иска защита, доколкото
съществува припокриване на периода, за който са сключени договорите и фактът на
вписване на договора от ответниците е достатъчен, че правата на ищеца са оспорени.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателства по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че с
Решение № ***г. на ОСЗ – Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на П.
С. върху зем. земи, сред които и процесните 6 ниви в землището на ***. От представеното
уд. за наследници следва, че П. С. е починал на *** г. и е оставил наследници по закон в 7
колена – т.е. за всяко коляно се полагат по 1/7 ид. части от наследството, сред които и
ответниците А. П., Н. И., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д. А., З. А. и П. П., като и неучастващите
по делото Г. З. и Л. Б..
А. П., Н. И., Н. И., Н. И. и Р. И. са всичките живи наследници от първо коляно и имат
общо 1/7 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7 ид.ч. З. А. е единственият жив наследник в
седмо коляно и има общо 1/7 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7 ид.ч. Д. А. е
единственият жив наследник в пето коляно и има общо 1/7 ид.ч. от полагащата се в
коляното 1/7 ид.ч. П. П. е наследник от общо двама живи наследници в шесто коляно и има
1/14 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7 ид.ч. Д. Г. е наследник в четвърто коляно, в което
има две групи с по 1/14 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7 ид.ч., като Д. Г. е
единственият жив наследник във втората група и има 1/14 ид.ч. от полагащата се в коляното
1/7 ид.ч. Г. З. и Л. Б. са наследници от общо шестима във второ коляно, в което има три
групи с по 1/21 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7 ид.ч., като Г. З. и Л. Б. са единствените
живи наследници в третата група и имат общо 1/21 ид.ч. от полагащата се в коляното 1/7
ид.ч. След съответните изчисления следва извод, че А. П., Н. И., Н. И., Н. И., Р. И., Д. Г., Д.
А., З. А. и П. П. притежават общо 4/7 ид.ч. от процесните имоти, което е 57,14 % в
съсобствеността на процесните имоти.
2
С договор за аренда от ***г., с нот. заверка на подписите, вп. в Сл. по Вп. гр. Брезник
на ***г., между ответниците „Ланза“ ЕООД- арендатор и Д. К. Г. /наследник на П. С./, като
арендодател е сключен аренден договор за срок от 5 стопански години, с който
арендодателят е предоставила под аренда на арендатора процесните 6 ниви в землището на
*** – общо 116,034 дка, срещу арендно плащане от 15 лв. или 50 кг. продукция на декар
годишно.
С нот. акт №*,том *,рег. №**, дело №7 от 12.01.2015 г. Г. Б. е придобил по дарение
от Г. З. и Л. Б. собствените им общо 1/30 ид. ч. от зем. земи, сред които и процесните 6 ниви.
В последствие с договор за аренда от ***г., с нот. заверка на подписите, вп. в Сл. по Вп. гр.
Брезник на ***г., между ищеца В. В. - арендатор и Г. Б.- арендодател, е сключен аренден
договор за срок от 20 стопански години, с който арендодателят е предоставил под аренда на
арендатора зем. земи, сред които и процесните 6 ниви, срещу арендно плащане в размер на
12 лв. на декар годишно.
На ***г. е сключен Анекс към договор за аренда на земеделска земя от ***г., с нот.
заверка на подписите, вп. в Сл. по Вп. гр. Брезник на ***г. между ответниците „Ланза“
ЕООД - арендатор и А. П., Н. И., Н. И., Д. Г., Н. И., Р. И., Д. А., З. А. и П. П. /наследници на
П. С./, като арендодатели, с който е удължен срокът на договора за аренда от *** г. относно
процесните 6 ниви в землището на *** с 10 години, както и е променена арендната вноска
на 25 лв. на декар годишно. С оглед приетото по-горе анексът от ***г. е бил сключен от
съсобственици с повече от 50% ид.ч., т.е. сключен е в съответствие с чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /в
редакцията обн. ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от същата дата/, поради което твърдението
на ищеца в противен смисъл не отговаря на фактите по делото и оттук неоснователно е и
паралелното възражение, че анексът е нищожен поради противоречие с чл. 3, ал. 4 ЗАЗ.
Дори анексът да е сключен от съсобственици с по-малък от 50% дял, то това не го прави
нищожен, защото чл. 3, ал. 4 ЗАЗ регламентира предпоставки за противопоставимост, а не за
действителност на договора.
По смисъла на ЗАЗ и съответно на задължителната практиката на ВКС –решение №
115 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г., II г. о., решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, с които е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от
отделни съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за
аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността,
следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със
съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на
общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от мнозинството
от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността и следователно,
дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални
части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на
наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното
право на ползване върху имота, независимо от поредността на вписванията. В този смисъл е
3
и Решение № 314 от 17.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2010 г., III г. о., ГК, както и
Решение № 1236 от 05.01.2009 г. на ВКС, по гр. д. № 5465/2007 г. на ВКС, ГК, II г. о., в
което се приема, че именно по аргумент от чл. 32, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗС, когато
съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които
не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки
един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. Законодателят
предвижда оповестително-защитно действие на вписването на договора за аренда по
отношение на лице, придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице,
на което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече
от половината от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда. В
съобразителната част на ТР № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че с новата редакция
на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /обн. ДВ бр. 13/07.02.2017 г., в сила от същата дата/ се създава
кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и
ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда- общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ.
С оглед приетото по-горе и установените факти следва, че договорът за аренда от
***г. между въззиваемите-ответници е сключен за срок от 5 години, като липсва изрична
клауза в договора за аренда от кой момент договорът влиза в сила и по арг. от §2, т. 3 от ДР
на ЗАЗ следва да се счита, че договорът започва да действа от *** г. до *** г., който срок
към подаване на исковата молба – 29.08.2019г. не е изтекъл. Договорът за аренда на
въззивника-ищец от ***г. по арг. от §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ започва да действа считано от ***
г. до *** г. и следователно договор от ***г. като сключен и вписан по-рано е
противопоставим на договора на ищеца от ***г. включително и за процесната стопанска
2018/2019 г. и само на това основание отр. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен за
процесната стопанска 2018/2019 г.
На следващо място, договорът за аренда от ***г. на ищеца е сключен със
съсобственика Г. В. Б., притежаващ 1/30 ид. ч. от процесните ниви и с оглед правилото на
чл. 32, ал. 1 ЗС е непротивопоставим на анекса от *** г., сключен между ответника „Ланза“
ЕООД - арендатор и другите ответници –съсобственици и арендодатели, които
съсобственици общо притежават повече от 50% в съсобствеността – общо 4/7 ид. ч.,
независимо от поредността на вписванията. Не е установено и ответниците-арендодатели,
притежаващи общо 4/7 ид. ч. от имотите, да са изразили мълчаливо съгласие и да са приели
договора за аренда от ***г. на ищеца, получавайки арендните плащания. Без значение в
случая е дали анексът от *** г. представлява изменение на договора за аренда от ***г. по чл.
16 от ЗАЗ или е продължаване на същия по смисъла на чл. 18 от ЗАЗ, при положение че
анексът има характер на договор и същият анекс е вписан в службата по вписвания,
надлежно подписан е от страните, като подписите са им нотариално заверени, т.е. при
подписването на анекса е спазено изискването както на чл. 18, така и на чл. 16, вр. чл. 3, ал.
2 ЗАЗ и следователно не е налице противоречие на анекса с императивната норма на чл. 16,
4
ал. 1 от ЗАЗ, поради което същият не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
По аналогични съображения, ирелевантно и поради това неоснователно е възражението на
ищеца дали анексът между въззиваемите е сключен след изтичане на деветия месец на
стопанската година, предхождаща прекратяването на първоначалния аренден договор, тъй
като не води до нищожност на анекса. Изрични искове за нищожност не са предявени от
ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. т. 4 и 5 ГПК, поради което за първоинст. и възз.
съд не е налице задължение да се произнася с отделен диспозитив в решението по тези
възражения.
С оглед на всичко изложено, искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за отричане правата на
ответниците, произтичащи от сключения първоначален аренден договор от *** г. за
стопанската 2018/2019г., както и произтичащи от сключения на ***г. анекс към договор за
аренда на земеделска земя от *** г. и за следващите до стопанската 2034/2035 г. по
отношение на ищеца е неоснователен. При неоснователност на иска по чл. 124 ГПК,
неоснователно е и акцесорното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК, вр. чл. 88 ЗКИР.
Поради съвпадане между изводите на въззивната инстанция и тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал.
1 и 3 на ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият З. А. доказва разноски по въззивното дело общо 360 лв. – платено адв.
възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително и плащането на
уговореното възнаграждение, удостоверено с приложено преводно нареждане, че е платено
изцяло и по банков път, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от жалбоподателя
изцяло, предвид неоснователността на жалбата.
Останалите въззиваеми доказват разноски по въззивното дело общо 600 лв. – платено
адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договорите за
правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение е платено
изцяло и в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които им се дължат от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/12.03.2020 г. по гр. д. № 94/2019 г. по описа на
5
Районен съд - Трън.
ОСЪЖДА В. Г. В. , ЕГН ********** от *** да заплати на „Ланза“ ЕООД, ЕИК
*********, ***, А. А. П. , ЕГН ********** от ***, Н. В. И. , ЕГН ********** от ***, Н. К.
И. , ЕГН ********** от ***, Н. С. И. , ЕГН ********** от ***, Р. К. И. , ЕГН ********** от
***, Д. К. Г. , ЕГН ********** от ***, Д. Г. А. , ЕГН ********** от *** и П. К. П. , ЕГН
********** от ***, разноски по въззивното дело в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА В. Г. В. , ЕГН ********** от *** да заплати на З. П. А. , ЕГН **********
от *** разноски по въззивното дело в размер на 360 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6