№ 1831
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100501696 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано e по подадена въззивна жалба
от Ж. И. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Аксаково, област Варна, ул. „Тревен“ № 32, чрез
адв. Е.Д., против Решение № 1850/24.04.2020 г., постановено по гр. дело № 7164/2018 г. по
описа на ВРС, с което е разпределено ползването на празното (незастроено) - очертано в
червен контур върху приложената от ищците скица, място от процесния урегулиран
поземлен имот XIX – 63, в кв. 5 от плана на гр. Аксаково, находящо се на административен
адрес: гр. Аксаково, ул. „Тревен“ № 32/30, при граници на урегулирания поземлен имот:
УПИ № XXI-65, УПИ XVIII-62, улица „Тревен“ и УПИ XXIII-64 по плана на гр. Аксаково,
област Варна, на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, както следва:
1. За И. Г. П., ЕГН **********, гр. Аксаково, ул. „Тревен“ № 30, Ж. П. Ж., ЕГН
**********, гр. Аксаково, ул. „Тревен“ № 30 и М. П. К., ЕГН **********,
гр. Аксаково, ул. „Роза“ № 4, съобразно вариант 2, приложение 4 от СТЕ,
включващ дворно място от 177,01 кв. м. = 48,15 %, показани на скица –
л.185 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от
решението, щриховани в жълт цвят;
2. За Ж. И. Ж., ЕГН **********, гр. Аксаково, ул. „Тревен“ № 32, съобразно
вариант 2, приложение 4 от СТЕ, включващ дворно място от 129.27 кв.м. =
35,17%, показани на скица – л. 185 от делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, щриховани в син цвят;
3. За В. Ж. П., ЕГН **********, от гр. Аксаково, ул. „Добруджа“ № 26А,
съобразно вариант 2, приложение 4 от СТЕ, включващ дворно място от
61,27 кв. м. = 16,66%, показани на скица – л.185 от делото, приподписана от
1
съда и представляваща неразделна част от решението, щриховани в червен
цвят.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост, а евентуално и за
неправилност на първоинстанционното решение.
Твърденията за недопустимост жалбоподателят свързва с образуване и приключване
на първоинстанционното производство при липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка, а именно нарушаване на изискването за съвместна процесуална пасивна
легитимация, допуснато още с исковата молба. Излага, че исковата молба е следвало да бъде
насочена и към лицето В.Н.Ж., като задължителен необходим другар, тъй като от
твърденията в исковата молба и от представения Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 199, том X, рег. № 13972, дело № 1964/2006 г. на нотариус О.Ш., с рег. №
147, е видно че ответникът В.П. и В.Ж., въз основа на писмени доказателства, са признати за
собственици на жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м. и гараж със застроена площ
от 30 кв. м., изградени в процесния имот, както и на 1/6 ид. ч. от същия имот.
На следващо място се излага, че в проведено на 16.10.2019 г. открито съдебно
заседание по делото, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 152,
том 1, рег. № 4724, дело № 125 от 2015 г. по описа на нотариус К.И., е установено, че
ответникът В.П. и неговата съпруга В.Ж. са продали на сина си Н.П. построените в
процесния имот жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м. и гараж с площ от 30 кв.
м., административен адрес ул. „Добруджа“ № 26, гр. Аксаково, обл. Варна, без да
прехвърлят притежаваното от тях право на собственост върху поземления имот, което
запазили за себе си. Въз основа на това В.П. и В.Ж. са собственици на гола собственост
върху идеални части от процесния имот, като в имота са налице сгради, представляващи
индивидуална собственост на трето лице – Н.Ж., което не притежава право на собственост
върху дворното място, което го легитимира като задължителен необходим другар. Счита, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, довело до ненадлежното
конституиране на Н. В. Ж. като страна в производството, имащо за последница неучастието
му като задължителен необходим другар.
Излага и съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че е налице спор относно
квотите в съсобствеността на поземления имот, като фактическата обстановка по делото не
е била изяснена от първоинстанционния съд. Последният неправилно е приел, че ответникът
В.П. притежава 1/6 или 2/12 ид. ч. от целия имот, които бил придобил по дарение съгласно
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 147, том VII, рег. № 10290, дело
№1321/15.06.2006 г. на нотариус О.Ш.. Излага, че от горецитирания нотариален акт се
установява, че В.П. е придобил по дарение1/12 ид. ч. от целия процесен имот.
Твърди, че първоинтанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят
притежава 4/12 ид.ч. от процесния имот, като е неправилен и необоснован изводът на съда,
че в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. № 2256, дело №
141/07.06.2017 г. на нотариус В.П., с който дарителите В.П. и В.Ж. са дарили на
жалбоподателя 5/12 ид.ч. от имота, е допусната техническа грешка.
Излага, че въз основа на съществуващия спор относно квотите в съсобствеността на
поземления имот и неправилно посочените от първоинстанционния съд квоти, изготвената
съобразно тях СТЕ и повторна СТЕ не отразяват надлежно установени права на страните в
съсобствеността на имота, като същите са изготвени и изслушани без участието на всички
страни в производството.
2
Счита, че за правилното разпределение на ползването на дворното място СТЕ е
трябвало да отразява не само незастроената, но и застроената част, съобразно квотите в
съсобствеността.
Излага, че в представения от вещото лице по повторната СТЕ Вариант 2 от
Приложение 4 – приет от съда, застроената в имота част не е правилно и в цялост отразена.
Настоява за обезсилване на обжалваното решение и връщането на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, в условията на евентуалност моли за отмяна
на същото като неправилно и постановяването на друго.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от И.П., Ж.Ж. и
М.К., чрез адв. К.К., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Подробно се
излагат твърдения, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Счита, че
първоинстанционният съд правилно е определил квотите на съсобствениците. Твърди, че в
изготвената СТЕ и повторната СТЕ е съобразена собствеността на изградените постройки в
процесния поземлен имот. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Н.Ж., чрез адв. К.А., в
който сочи, че първоинтанционното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че
изготвените по делото експертизи са съобразени с възможността за ползване на собствената
му жилищна сграда и гараж. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от В.П., чрез адв. К.А., с който оспорва
въззивната жалба. Твърди, че в последната неправилно е тълкуван Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 147, том VII, рег. № 10290, дело №1321/15.06.2006 г. на
нотариус О.Ш.. Сочи, че от него се установява, че волята на дарителите И.П. и В.Ж. е
дарение на 1/6 идеални части от целия процесен имот, от което следва, че квотата на
жалбоподателя е 4/12. Твърди, че квотите са определени с първоинстанционния доклад по
делото, който е приет без възражения от страните. Настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът Ж.Ж., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Е.Д. и адв. К.К.. Настояват за обезсилване на атакуваното решение като недопустимо и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, респективно за
неговата отмяна. Настояват за постановяването на съдебно решение, с което да бъде прието
съществуващото положение на разпределение на ползването на процесното дворно място,
илюстрирано на приложение № 2 към СТЕ, входирана по делото с вх. № 66198/12.09.2019
г., като отговарящо в най-голяма степен на правата на страните съобразно квотите им в
съсобствеността и съобразно ползваните от тях застроени и незастроени части или
разпределението на правото на ползване да бъде извършено съобразно вариант 2,
Приложение 4 от изготвената във въззивното производство КСТЕ. Претендират разноски.
В съдебно заседание въззиваемите И.П. и М.К., редовно призовани, явяват се лично,
въззивамият Ж.Ж., редовно призован, не се явява; представляват се от адв. К.К.. Настоява за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Настоява заключението
на инж. Н.Н. по изслушаната в първа инстанция СТЕ да бъде съобразено.
В съдебно заседание В.П., редовно призован, не се явява; Н.Ж. – необходим задължителен
другар, редовно призован, не се явява; представляват се от адв. К.А.. Сочи, че към
настоящия момент не е налице спор между Н.Ж. и В.П. относно кой и как ще ползва
3
незастроеното свободно място в частта, която е отредена за В.П..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, област Варненска, ул. „Тревен“ № 30, Ж. П. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, област Варненска, ул. „Тревен“ № 30, и М. П. К., ЕГН
75042441199, с адрес: гр. Аксаково, област Варненска, ул. „Роза“ № 4, чрез адв. К.К. - ВАК,
срещу Ж. И. Ж., ЕГН **********, гр. Аксаково, област Варненска, ул. „Тревен“ № 32, и В.
Ж. П., ЕГН **********, гр. Аксаково, област Варненска, ул. „Добруджа“ № 26А, иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение право на ползване между
съсобствениците, съобразно правата им в собствеността, на празното (незастроено),
очертано в червен контур върху приложената от ищците скица (стр. 8 от
първоинстанционното дело) място от урегулиран поземлен имот ХIX-63, в кв. 5 от плана на
гр. Аксаково, находящ се на административен адрес: гр. Аксаково, област Варненска, ул.
„Тревен“ № 32/30, целият с площ от 720 кв. м. по документ за собственост, а по скица с
площ от 740 кв. м., идентичен с парцел XVII-42 в кв. 5 от предходен план на гр. Аксаково,
при граници на урегулирания поземлен имот: УПИ № XXI-65, УПИ XVIII-62, улица
„Тревен“ и УПИ XXIII-64 по плана на гр. Аксаково, област Варна.
В исковата молба се излага, че ищците са наследници по закон на П.Ж.П., бивш жител на гр.
Аксаково, починал на 04.01.2003 г., и като такива са собственици на ½ ид.ч. от
горепосочения урегулиран поземлен имот; съсобственици на имота са и ответниците Ж.Ж. –
с 4/12 ид.ч., и В.П. – с 2/12 ид.ч. Подробно описват възникването на собствеността за всеки
от съсобствениците и формирането на посочените квоти. Сочат, че ищците и ответниците се
явяват индивидуални собственици на отделни жилищни сгради и други постройки в
съсобствения урегулиран поземлен имот, като съществува спор за ползването на
незастроеното празно място от същия, който не може да бъде разрешен доброволно.
Изтъкват, че към настоящия момент ответниците ползват много по-голяма част от
незастроената част от имота, отколкото са квотите им, което обуславя правния интерес на
ищците от предявяване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.П., чрез процесуалния си представител адв.
К.А. - ВАК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция
като недопустима, а по същество като неоснователна. Счита, че не са налице предпоставките
по чл. 32, ал. 2 от ЗС, респективно сочи, че техническото състояние на имота не позволява
да се разпредели за реално ползване, тъй като няма свободна площ, която да бъде
разпределена. Претендира разноски.
В законоустановения срок ответникът Ж.Ж., чрез процесуалния си представител П.С.
- ВАК, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Изтъква, че настоящото ползване на процесния имот е обусловено от
местоположението на наличните в него жилищни сгради и допълващо застрояване,
изграждани през годините от отделните собственици. Възразява, че квотата му в
съсобствеността не е 4/12, както е посочено в исковата молба, а 5/12, според Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. № 2256, дело №141/2017 г. Подробно
описва периодите на извършеното застрояване и благоустрояване в ползваната от него част.
С оглед на изложеното, счита, че разпределението на правото на ползване на процесния
имот следва да остане такова, каквото е към настоящия момент.
С Определение № 16408/12.12.2019 г., първоинстанционният съд отменя
Определение на РС - Варна, от 16.10.2019 г., с което е даден ход по същество на
4
производството, и конституира като страна – необходим задължителен другар, лицето Н. В.
Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, област Варна, ул. „Добруджа“ № 26А.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците, адв. К.К., моли съда да
разпредели правото на ползване на празното незастроено дворно място от процесния
урегулиран имот, като съобрази вариант втори (приложение 4) от заключението на ВЛ арх.
Н.Н.. Претендира разноски.
В съдебно заседание адв. П.С., адв. К.К. и адв. Е.Д., като процесуални представители
на ответника Ж.Ж., настояват за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът В.П. и конституираният в хода на производството
по делото необходим другар Н.Ж., чрез процесуален представител адв. К.А., настояват
правото на ползване да бъде разпределено съобразно вариант втори (приложение 4) на ВЛ
арх. Н.Н..
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя, на
29.11.1966 г. ОбНС - с. Аксаково, предава на Ж.П.Г. правото на строеж върху държавно
урегулирано място от 720 кв. м., съставляващо парцел XVII-42 от квартал 5, находящо се в
село Аксаково, за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11, т. VIII, дело № 2507/1975 г.,
се установява, че на 27.03.1975 г. Ж.П.Г., със съгласието на съпругата си Я.И.Г., даряват на
сина си П.Ж.П. един етаж от собствената си жилищна сграда, състоящ се от: две стаи и
коридор, заедно с избено помещение, построено върху държавно място, съставляващо
парцел парцел XVII-42 от квартал 5 по плана на село Аксаково.
Видно от Договор № 1533/1999 г., на 13.04.1999 г. Държавата продава на П.Ж.П.,
ЕГН **********, право на собственост върху държавна земя, описана в АДС № 1160/1998
г., а именно 1/2 (една втора) ид. ч. от 720 кв. м. имот, парцел XVII-42, в кв. 5 по
регулационния план на село Аксаково, община Аксаково, ул. „Тревен“ № 32/30, за сумата от
222 937 лева. Договорът е вписан в книгите за вписване на 04.06.1999 г., том 4, № 144. Със
Заповед № 1307 от 02.07.1999 г. на Областен управител на област Варна, продаденият имот
е отписан от актовите книги за недвижими имоти - частна държавна собственост, и е
предаден на купувача П.Ж.П..
Видно от Протокол от 18.08.1999 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, И.Ж.П. и
П.Ж.П., собственици на парцел XVII-42 в кв. 5 по регулационния план на село Аксаково,
следва да заплатят на Д.Ж.Д. и М.Ж.И. – собственици на парцел XVII-43 в кв. 5 на селото,
64 лева за празно дворно място с площ 32 кв.м.
От Удостоверение за наследници изх. № 069 от 21.02.2018 г. на Община Аксаково,
област Варна, се установява, че П.Ж.П. е починал на 03.01.2003 г., с издаден акт за смърт №
0002 от 04.01.2003 г., като е оставил следните наследници по закон: И. Г. П., ЕГН
********** – съпруга, Ж. П. Ж., ЕГН ********** – син, и М. П. К., ЕГН ********** –
дъщеря.
Видно от Нотариален акт № 122, т. XIV, д. 4531/89 г., на 02.10.1989 г. Ж.П.Г. и
съпругата му Я.И.Г., действаща за себе си и като пълномощник на съпруга си Ж.П.Г.,
упълномощена с пълномощно с № 329 от 28.08.1989 г. на нотариална служба при ОбНС
Аксаково, прехвърлят на сина си И.Ж.П., срещу задължение за гледане и издръжка,
5
жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон на маза, в село Аксаково, Варненска
област, ул. „Тревен“ № 32, в държавно място парцел XVII-42, в кв. 5 по регулационния план
на селото, с площ 720 кв.м.
От Договор № 1534/1999 г. е видно, че на 13.04.1999 г. Държавата продава на
И.Ж.П., ЕГН **********, право на собственост върху държавна земя, описана в АДС №
1160/1998 г., а именно 1/2 (една втора) ид. ч. от 720 кв. м. имот, парцел XVII-42, в кв. 5 по
регулационния план на село Аксаково, Община Аксаково, ул. „Тревен“ № 32, за сумата от
222 937 лева. Договорът е вписан в книгите за вписване на 04.06.1999 г., том IV, № 146.
Oт Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, т. VII, рег. № 10290, дело
№1321/06 г., се установява, че на 15.09.2006 г. И.Ж.П., ЕГН **********, и В.Т.Ж. ЕГН
**********, даряват на В. Ж. П. (брат на дарителя И.Ж.П.), 1/6 (една шеста) идеални части
от следния съсобствен недвижим имот, придобит в СИО чрез покупка: урегулиран
поземлен имот, целият с площ от 720 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ
от 740 кв. м., находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варненска, ул. „Тревен“
№ 32, съставляващ имот № XIX – 63, кв. 5 по плана на гр. Аксаково, идентичен с имот №
XVII – 42.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 199, т. X, рег. № 13972, дело
№ 1964 от 2006 г., на 18.12.2006 г. В. Ж. П., ЕГН **********, и В.Н.Ж., ЕГН **********, са
признати за собственици на следния недвижим имот: жилищна сграда в гр. Аксаково,
община Аксаково, Варненска област, ул. „ Добруджа“ № 26А, със застроена площ от 100 кв.
метра; гараж с площ 30 кв.м.; както и 1/6 ид.ч. от урегулиран поземлен имот, целият с площ
от 720 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 740 кв. м., находящ се в гр.
Аксаково, Община Аксаково, Област Варненска, ул. „Тревен“ № 32, съставляващ имот №
XIX – 63, кв. 5 по плана на гр. Аксаково, идентичен с имот № XVII – 42.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. № 2256, дело
№141/2017 г., на 17.06.2017 г. В.Т.Ж. ЕГН **********, и И.Ж.П., ЕГН **********, даряват
на сина си Ж. И. Ж., ЕГН **********, недвижим имот, намиращ се в гр. Аксаково, община
Аксаково, област Варна, ул. „Тревен“ № 32, съставляващ жилищна сграда, състояща се от
две стаи и салон на маза, без площ по документ за собственост, лятна кухня - с площ 24,2
кв. м., и навес с оградни стени - с площ 12,48 кв. м., както и 5/12 ид. ч. от УПИ № XIX-63 от
кв. 5 на гр. Аксаково, с площ 740 кв.м.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 152, том I, рег. №
4724, дело № 125 от 2015 г., на 09.04.2015 г. В. Ж. П., ЕГН **********, и В.Н.Ж., ЕГН
**********, продават на Н. В. Ж., ЕГН **********, следните свои недвижими имоти,
находящи се в гр. Аксаково, Община Аксаково, обл. Варна, ул. „Добруджа“ № 26А:
жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. м. и гараж с площ от 30 кв. м., построени в
УПИ, целият с площ 720 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 740 кв. м.,
съставляващо УПИ № XIX-63 в кв. 5 по действащия план на град Аксаково, за сумата от 9
800 лева.
Пред първоинстанционния съд са изслушани първоначално - с вх. №
23679/01.04.2019 г., и допълнено и коригирано заключение на СТЕ - с вх. №
35940/20.05.2019 г., на вещо лице техн. Николай Димов - геодезист, изготвено съобразно
Определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание, проведено на 05.12.2018 г.,
същите оспорени от страните. Предложени са два варианта за разпределение на процесното
дворно място, съобразени със следните основни постановки:
1. Към настоящия момент в имота са налични сгради с ограждащи стени, които
граничат с части от двора, ползвани от други съсобственици. Това предполага, че при
6
търсене на разпределение на свободното (незастроено) дворно място в имота,
максимално близо до правата на собственост на страните, не се счита за неприемлива
възможността при необходимост от ремонт на фасадна повърхност, ревизия на шахти
за ВиК и канализация, отводнителни отвори и отвори с друго предназначение по
фасадите на сградите, той да се извършва от части, ползващи се от друг съсобственик.
2. Запазва се съществуващият подход до всички основни сгради, стопански
постройки и гаражи, като при стесняване на подходите за минимална ширина се счита
1,20 м. (възможност за разминаване на двама пешеходци по архитектурните
стандарти), а за подход към гаража за минимална ширина се счита 2,50 м. (достатъчно
за преминаване на лек автомобил). Ширина на зоните на ползване, по-малка от 1,20 м.,
е определена там, където и при съществуващото към момента разпределение тя е
такава и друга не може да се постигне.
3. Не се отчитат като сгради съществуващите навеси, тъй като нямат
характеристиките на сгради (нямат ограждащи стени), и пространството под тях се
счита за свободно дворно пространство.
4. При преразпределението на площите не се отчитат съществуващите зелени
площи и растителност.
5. Всички стълби и площадки (входове към жилищните сгради), са отчетени като
части от сградите и не са включени в свободните незастроени площи.
6. Сервитутът на газопроводното отклонение ще съществува без значение в чия
зона на ползване попада.
7. До всяко преразпределено пространство следва да има достъп от уличната
регулация или директно от основния двор на ползвателя.
8. За граници на обследваната територия се отчитат регулационните граници на
имота (а не съществуващите периферни огради), за да се избегне засягане собственост
на общината или други лица, които не са страна по настоящето производство.
Съобразно тахиметрична снимка на УПИ XIX-63 в кв. 5 от плана на гр. Аксаково,
според която свободните незастроени площи в дворното място са 367,55 кв. м., правата на
собственост на страните върху същото са определени както следва: В.П. - 1/6 ид.ч. (2/12
ид.ч.) = 16,67% = 61,27 кв. м.; Ж.Ж. - 4/12 ид.ч. = 33,33% = 122,50 кв. м.; ищци по делото -
1/2 ид.ч. (6/12 ид.ч.) = 50,00% = 183,78 кв. м.
Във Вариант 1, илюстриран на Приложение 3 към СТЕ, е постигнато следното
разпределение:
В.П. -16,67% = 61,27 кв. м.;
Ж.Ж. – 35,17% = 129,27 кв. м.;
ищци по делото – 48,16% = 177,01 кв. м.
Изработеният Вариант 2, илюстриран на Приложение 4 към СТЕ, спазва всички
основни постановки, с изключение на зоната от 6,77 кв. м., предвидена за ищците по делото,
за достъп до която е необходимо да се наруши съществуващата масивна ограда към улицата.
При този вариант е постигнато разпределение, съответстващо на правата на собственост на
7
страните, както следва:
В.П. -16,67% = 61,27 кв. м. = 1/6 ид.ч. (2/12 ид.ч.);
Ж.Ж. – 33,33% = 122,50 кв. м. = 4/12 ид.ч.;
ищци по делото - 50.00% = 183,78 кв. м. = 1/2 ид.ч. (6/12 ид.ч.).
Не се констатира възможност за изработване на друг вариант, който да съответства на
правата на собственост на страните, без да бъдат засегнати други масивни огради или
сгради, както и минимални широчини за преминаване.
Посочено е, че ако бъде отчетено наличието на всички сгради и постройки в
Удостоверение No 39/09.04.2019, приложено на л.135 от делото, ще бъде невъзможно
изработването на вариант на площоразпределение, който да съотвества на дяловете по
собственост. Единственият вариант, който може да бъде съобразен с цялото налично
застрояване и благоустрояване, е съществуващото положение, илюстрирано на Приложение
2 към СТЕ.
От Тахиметрична снимка на УПИ XIX-63 в кв. 5 от плана на гр. Аксаково,
илюстрирана на Приложение 1 към СТЕ, е видно, че точката на присъединяване на
газодовеждащата мрежа, е на плътната ограда пред сграда с административен адрес: гр.
Аксаково, ул. „Тревен“ № 32, а от там захранващата сградата тръба е окачена по
конструкцията на навес. При извършения на място оглед не са констатирани нарушения на
изискванията на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, чл. 8 от Наредба № 8 от 28.07.1599 г. за
правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
В първоинстанционното производство е допусната повторна СТЕ с вх. №
66198/12.09.2019 г., изготвена от вещо лице арх. Н.Н.; същата е оспорена от ответника Ж.Ж..
В заключението на вещото лице са дадени следните два варианта за разпределение,
съобразно с горепосочените в първоначалното и допълненото и коригирано заключение на
СТЕ основни постановки.
Вариант 1, илюстриран на Приложение 3 към СТЕ: В.П. –16,67% = 61,27 кв. м. = 1/6
ид.ч. ; Ж.Ж. – 35,17% = 122,50 кв. м. = 4/12 ид.ч., ищци по делото – 48,16% = 183,78 кв. м. =
6/12 ид.ч. Вещото лице сочи, че при този вариант, цел спазване на квотите в собствеността,
за да се осигури достъп до зоната от 6,77 кв.м., е необходимо да бъде нарушена
съществуващата масивна ограда към улицата.
Във Вариант 2, илюстриран на Приложение 4 към СТЕ, е премахната
горецитираната зона от 6,77 кв. м. При този вариант е постигнато разпределение, както
следва: В.П. – 16,67% = 61,27 кв. м. = 1/6 ид.ч.; Ж.Ж. – 35,17% = 129,27 кв. м.; ищци по
делото – 48,16% = 177,01 кв. м.
Според становището на вещото лице, Вариант 2, илюстриран на Приложение 4
към СТЕ е оптималният вариант за разпределение правото на ползване между страните.
Същият се явява идентичен с Вариант 1, предложен в СТЕ с вх. № 35940/20.05.2019 г.
В заключението на КСТЕ, изготвена пред въззивната инстанция, е представен
вариант на разпределение, включващ както незастроената, така и застроената част, изготвен
съобразно посочените във въззивната жалба квоти на собствеността - 1/12 ид. ч. за В.П., 5/12
ид. ч. за Ж.Ж. и 6/12 ид. ч. за наследниците на П.П.. При спазване на посочените в предните
две експертизи по делото основни постановки, е дадено следното разпределение:
- за наследниците на П.П., ищци по първоинстанционното дело – 232,21 кв. м. =
31,25% от целия имот, включващи 101,83 кв. м. застроена и 130,38 кв. м. незастроена площ;
8
- за Ж.Ж. - 269,41 кв. м. = 36,26% от целия имот, включващи 121,82 кв. м. застроена и
147,59 кв. м. незастроена площ;
- за В.П. – 241,33 кв. м. = 32,48% от целия имот, включващи 142,53 кв. м. застроена и
98,80 кв. м. незастроена площ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите
необходими приложения.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като не споделя наведените в първата
инстанация и поддържани и в хода на въззивното производство доводи на ответника Ж.Ж.
за недопустимост на обжалваното решение по следните съображения:
Относно възражението за недопустимост поради ненадлежното конституиране на В.Ж. като
задължителен необходим другар:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №147, том VII, рег. № 10290, дело
№ 1321 от 2006 г., И.Ж.П., ЕГН **********, и В.Т.Ж. ЕГН **********, даряват на В. Ж. П.,
ЕГН **********, 1/6 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, придобит в СИО
чрез покупка: урегулиран поземлен имот, целият с площ 720 кв. м. по документи, а по скица
с площ 740 кв. м., находящ се в гр. Аксаково, община Аксаково, област Варненска, ул.
„Тревен“ № 32. С договора за дарението, обективиран в нотариалин акт, сключен между
И.П. и В.Ж. –дарители, и В.П. – надарен, е изразена воля само В.П. да бъде надарен, респ.
само последният е изразил съгласие за приемане на дарението. Съпругата на В.П. – В.Ж., не
е страна по този договор и не следва да се приема, че подареното придобива и тя, в
качеството си на съпруга на надарения. Въз основа на изложеното, настоящият състав счита,
че лицето В.Н.Ж. не се явява задължителен необходим другар по предявения иск.
Относно възражението за недопустимост поради ненадлежното конституиране на Н.Ж. като
задължителен необходим другар:
В съдебно заседание, проведено на 16.10.2019 г. пред първоинстанционния съд,
процесуалните представители на жалбоподателя са направили искане за конституиране на
Н.Ж. като задължителен необходим другар в производството въз основа на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 152, том I, рег. № 4724, дело № 125 от 2015 г.
С нарочно определение съдът е оставил без уважение направеното искане и е дал ход по
същество на делото.
С Определение № 16408/12.12.2019 г. съдът е отменил горепосоченото определение от
16.10.2019 г. и е конституирал Н.Ж. като страна - задължителен необходим другар в
производството.
В съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г., процесуалният представител на Н.Ж., адв.
К.А., изрично заявява, че последният е запознат с исковата молба и доказателствата по
делото и изразява съгласие с изготвената по делото експертиза. Въз основа на горното, в
същото съдебно заседание процесуалният представител на ищците адв. К.К. заявява, че
петитумът на исковата молба следва да остане непроменен, идентичен с този в
9
първоначално предявената такава. Процесуалният представител на Н.Ж. потвърждава
извършените процесуални действия, няма допълнителни въпроси към изготвената
експертиза, не прави оспорвания и възражения, не прави доказателствени искания. С
нарочно определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
ответника – сега жалбоподател, Ж.Ж. за оставяне на исковата молба, разглеждана в
производството, без движение.
Настоящият състав счита, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС като главни страни следва
да участват както собствениците на процесното дворно място, така и собствениците на
построените в същото сгради. Последното се налага с оглед зачитането на правата им на
ползване на част от земята, доколкото е необходимо за използване на сградата/постройката,
като в конкретния казус Н.Ж. се явява задължителен необходим другар. В този смисъл и
Решение 28/01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, II г. о., и Решение 252/25.11.2014 г.
по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I г. о.
Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК. При неучастие на всички необходими другари, въз основа на
правомощията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е следвало да остави без
движение производството и да даде ясни указания на ищците за отстраняване на
нередовностите в исковата молба и, ако претенцията не бъде предявена и спрямо
неучастващия задължителен другар, да прекрати производството. В този смисъл е и нормата
на чл. 129, ал. 4 ГПК. Въпреки изложеното и допуснатото процесуално нарушение,
настоящият състав намира, че интересите и правата на страните се явяват охранени в
достатъчна степен предвид горепосочените изявления на процесуалния представител на
ищците относно исковата молба и изслушаното становище на процесуалния представител на
Н.Ж. относно същата в съдебно заседание, проведено на 12.02.2020 г.
Относно спорния въпрос – какви са правата на страните в съсобствеността, съдът намира
следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. на ОСГК на
ВКС в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът във всички случаи изследва дали е налице
съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. Поради това няма
основание да се откаже на страните именно в рамките на това производство да бъдат
разгледани всички техни възражения и доводи, относими към предмета на делото,
включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по
съществото си преюдициални спорове за собственост. Ето защо при разглеждането на
предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения
относно правата на страните в съсобствеността, като вземе предвид всички установени
обстоятелства.
Видно от Договор № 1534/1999 г., на 13.04.1999 г. Държавата продава на И.Ж.П.
право на собственост върху държавна земя, описана в АДС № 1160/1998 г., а именно 1/2
(една втора) идеални части от 720 кв. м. имот, парцел XVII-42, в кв. 5 по регулационния
план на село Аксаково, община Аксаково, ул. „Тревен“ № 32.
Oт Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, т. VII, рег. № 10290, дело
№1321/06 г., се установява, че на 15.09.2006 г. И.Ж.П. и В.Т.Ж. даряват на В. Ж. П. (брат на
дарителя И.Ж.П.), 1/6 (една шеста) идеални части от следния съсобствен недвижим
имот, придобит в СИО чрез покупка: урегулиран поземлен имот, целият с площ от 720
кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 740 кв. м., находящ се в гр.
Аксаково, община Аксаково, област Варненска, ул. „Тревен“ № 32, съставляващ имот №
XIX-63, кв. 5 по плана на гр. Аксаково, идентичен с имот № XVII – 42.
10
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124, том I, рег. № 2256, дело
№141/2017 г., на 17.06.2017 г. В.Т.Ж. и И.Ж.П. даряват на сина си Ж. И. Ж. 5/12 идеални
части от УПИ № XIX-63 от кв. 5 на гр. Аксаково, с площ 740 кв.м.
Горецитираната сделка е породила своя вещен ефект само по отношение на 4/12 идеални
части от УПИ № XIX-63 от кв. 5 на гр. Аксаково, с площ 740 кв. м. Макар валидно в тази си
част, дарението по нотариален акт № 124, том I, рег. № 2256, дело №141/2017 г., няма
вещно-правно действие по отношение на 1/12 ид. части от УПИ № XIX-63 от кв. 5, с площ
740 кв. м., предвид принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото има.
Въз основа на изложеното, Ж.Ж. се явява собственик на 4/12 от процесния имот, като
представенят титул не променя горните изводи. Съдът намира възражението на
жалбоподателя за неоснователно и счита, че разпределението следва да се извърши
съобразно правата на съсобствениците при квоти: В.П. - 1/6 ид. ч. (2/12 ид.ч.); Ж.Ж. - 4/12
ид.ч; И.П., Ж.Ж., М.К. - 1/2 ид.ч. (6/12 ид.ч.).
При определяне начина на ползуване на съсобствен имот съобразно разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗС, съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата
на съсобствениците, на най-целесъобразното ползване на имота, като изхожда от
фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора, т. е., на
разпределение подлежи свободната, незастроена площ, извън застроената такава.
Съобразявайки горното, съдът намира, че предложеният от вещото лице Н.Н. във Вариант 2
(скицата на л. 185 от делото на РС - Варна) начин на ползване на незастроената част от
процесното дворно място от собствениците отговаря в най-голяма степен на горните
критерии, поради което и съдът го възприема изцяло. Този вариант е съобразен с
индивидуалната собственост върху сградите в имота, осигурява самостоятелен достъп от
улиците и през дворното място до съответния дял от имота, предвижда пространство за
обслужване на сградите, собственост на Н.Ж., и не предписва никакви недопустими
преустройства. Освен това, този вариант на разпределение в най-пълна степен съответства
на обема на правата на страните в имуществената общност, тъй като предвижда, че ищците
ще ползват самостоятелно 177, 01 кв. м., Ж.Ж. – 129, 27 кв. м., В.П. – 61, 27 кв. м.
Разпределението на ползването не би могло в случая напълно да съответства на правата на
страните в съсобствеността, доколкото следва да се съобрази разположението на вече
построените в имота сгради. Ето защо, съдът приема като най-целесъобразен варианта на
най-голямо съответствие с правата на съсобствениците.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При обжалване в производството по спорна съдебна администрация отговорността за
разноските се разпределя по общите правила (така решение № 275/30.10.12 г. по гр. д. №
444/12 г. на ІІ г. о., ГК на ВКС), което означава, че въззивникът Ж.Ж., чиято жалба се
отхвърля, няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат, а въззиваемите
И.П., Ж.Ж., М.К., В.П., Н.Ж. имат право на разноски за настоящата инстанция.
Въз основа на горното, на въззивземата И.П. следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 300 лева за изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна
защита и съдействие на лист 72 от делото на ОС - Варна.
11
На въззиваемите Ж.Ж. и М.К. разноски не се следват, тъй като по делото не са представени
договори за правна защита и съдействие.
Разноски не следва да бъдат присъдени и на въззиваемите В.П. и Н.Ж., тъй като същите са
представили списък по чл. 80 ГПК и пълномощно за адв. К.А., но не и договор за правна
защита, от който да е видно, че посоченото в списъка адвокатско възнаграждение е
действително договорено, нито документ, удостоверяващ заплащането на това
възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение 6/2012 на ВКС на РБ: „Само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите,
при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.“
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1850 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 7164 по описа
за 2018 г. на Районен съд – Варна, XVI състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Ж. И. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
Аксаково, област Варна, ул. „Тревен” № 32, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Аксаково, област Варна, ул. „Тревен“ № 30, сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12