Решение по дело №255/2021 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 05.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 255/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3519152 на ОДМВР София, с който на М.А.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв.

Твърди се, че фишът е незаконосъобразен.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В молба от 16.07.2021г. се излагат допълнителни съображения, че нарушението не е доказано, че протоколът по чл. 10 от Наредбата е неправилно попълнен, че ограничението на скоростта е неправилно въведено, че в ЕФ липсва описание по отношение на това, че се касае за МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният фиш е получен на 19.04.2021г. (видно от разписка на л. 35 от делото), а жалбата е подадена на  22.04.2021г. (видно от пощенски плик на л. 8 от делото), поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

На 27.11.2019 г. в 14,55 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+000 с посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ИРИЗАР И6 12 35, вид АВТОБУС,  с рег. № ********, със скорост от 97 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, в който е посочено, че се касае за автомагистрала с общо ограничение на скоростта от 140 км/ч, като е налице въведено с пътен знак ограничение от 70 км/ч за процесния участък.

От направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на „Х. Б.“ АД.

В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 150 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 97 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 27 км/ч.

От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0200134/27.11.2019 г., се установява, че на 27.11.2019 г. в 14,55 часа АВТОБУС с рег. № ******** е засечен със скорост от 100 км/ч. В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така измерената скорост 100 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 97 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 27 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3% толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г.

От протокол №55-С-ИСИС/30.09.2019г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.

По делото е представена Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничаване на движението в аварийната лента на АМ Тракия посока Бургас от 45+ 200км до 46+ 266км. В т. 2 на заповедта се посочва, че ограничението се въвежда след като са налице всички условия за започване на СМР, едно от които е приемане на временната организация на движението с протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София. Същевременно с тази заповед се изменя предходната Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. единствено чрез продължаване на периода на ограничението (най- късно до 30.06.2020г.), без да се променят участъкът или допустимата скорост. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено на 27.11.2019г., т.е. попада в обхвата на Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. по отношение на периода. По делото е представен протокол от комисия с представител на „Автомагистрали“ ЕАД, сектори „Пътна полиция“ при ОДМВР София, ОПУ София касателно предходната Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. (л. 29 от делото), от който се установява, че е съставен на 11.04.2017г., т.е. преди датата на извършване на твърдяното в ЕФ нарушение. От съдържанието на самата заповед (която единствено продължава периода на ограничението), от писмо на ОДМВР София (л. 40 от делото), в което се посочва, че обезопасяване на участъка се въвежда с протокола по т. 2 към Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., а всички последващи заповеди са за удължаване на срока, както и от схемата на знаковото стопанство, касаеща именно Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г. (л. 28 от делото), се установява, че към датата на извършване на твърдяното нарушение са били налице всички условия за въвеждане на ограничението на скоростта. Поради това датата на извършване на твърдяното нарушение попада във времевия обхват на въведеното ограничението на скоростта.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното ѝ заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо например след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на електронния фиш, то тази липса не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1.

В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани видът и номерът на автоматизираното средство.

Разпоредбата на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото. Дори тази снимка да не беше представена, то това би било нарушение, но то по характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в случая съвпада с това на установяването му. С оглед изложеното дори да беше налице  нарушение на  чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР, то не би било съществено, тъй като не нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния фиш.

Местоположението на пътен знак B26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената схема на знаковото стопанство. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Процесното деяние е извършено на км 46+000 с посока гр. Пловдив, т.е. в участък с въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч. с пътен знак В26. От представената схема за организация на движението е видно, че разстоянието между знаците е 200м., т.е. дори повече от изискуемите по закон 100м., поради което жалбоподателят е имал достатъчно време да намали скоростта си на движение и да продължи да се движи в рамките на въведеното ограничение.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП  собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според ал. 2 на същата разпоредба когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Следователно е налице установена оборима презумпция при липсата на данни относно лицето, на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство и съответно на него да бъде наложено съответното административно наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства. С подаването на  декларация собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление и представи неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. При тази законодателна уредба няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на МПС. Законът е въвел облекчен режим за оборване на презумпцията, като следва да се подаде единствено декларация, в която да се декларират изгодни за декларатора факти, а именно, че друго лице е управлявало собствения му автомобил, придружена от свидетелството на управление на това лице, като дори не е необходимо този факт да бъде безспорно доказан.

В конкретния случай първоначално е издаден друг, различен ЕФ Серия  К №3272368 срещу В. Г. Д., законен представител на юридическото лице- собственик на МПС. По реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е представена декларация, че не законният представител на ЮЛ, а друго лице- жалбоподателят М.А.Ж., е управлявало МПС. Към декларацията е приложено СУМПС. С подаването на декларацията и документите по чл. 189, ал. 5 ЗДвП е оборена предвидената от законодателя презумпция, като е посочено лицето, на което автомобилът е бил предоставен за управление и са представени неговите данни, включително и свидетелството му за управление, поради което правилно ЕФ Серия  К № 3272368 е бил анулиран и е издаден нов ЕФ на името на посочения в декларацията водач, а именно- обжалваният по настоящото дело  Електронен фиш серия К № 3519152 срещу  М.А.Ж.,

Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в ЕФ липсва описание по отношение на това, че се касае за МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари. Жалбоподателят е бил санкциониран по чл.182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари, който превиши разрешената скорост, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h-с глоба 150 лв. Съгласно § 6, т. 29 от ЗДвП и § 1, т. 1 от ЗАП, общественият превоз представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Съгласно  § 1, т. 2 от ЗАП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

На първо място електронния фиш липсва описание на нарушението по отношение на това, че се касае за за обществен превоз на пътници или опасни товари. В този смисъл в ЕФ никъде не е посочено защо санкцията следва да се наложи по квалифицирания състав на административното нарушение, липсва описание, че  нарушението е извършено с МПС за обществен превоз на пътници или опасни товари. Никъде в ЕФ не е посочено за коя от двете хипотези става дума-  за обществен превоз на пътници или на опасни товари. За да се наложи санкция по квалифицирания състав не е достатъчно единствено да се посочи санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, а е необходимо обстоятелството, че се касае за за обществен превоз на пътници и опасни товари, което е от съществено значение за размера на наложената санкция, да бъде отразено в електронния фиш, съответно да бъде установено и доказано.

На второ място по делото не се установи процесното МПС да е било регистрирано да извършва обществен превоз на пътници, респ. към момента на извършване на нарушението да е превозвал пътници срещу заплащане или въобще да е извършвал подобна дейност. В тази връзка съдът приема, че нарушението не е извършено с моторно превозно средство за обществен превоз на пътници.

Следователно се установи единствено, че процесното МПС е заснето да се движи извън населено място със скорост от 97 км/ч при максимално разрешена скорост от 70 км/ч, респ. превишена стойност на скоростта от 27 км/ч. При това положение санкцията е следвало да бъде наложена по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, съгласно който „водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h-с глоба 100 лв.“. Като не е сторил това административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба. Тази материална незаконосъобразност не следва да води до цялостна отмяна на издадения ЕФ, а единствено до неговото изменение. Това е така, защото приложимата разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е по- благоприятна за нарушителя в сравнение с приложената разпоредба на чл.182, ал.. 3, т. 3 от ЗДвП, поради което не се влошава положението на жалбоподателя и не се нарушава забраната за reformatio in pejus. Доколкото производството по оспорване на електронния фиш пред районен съд протича по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 84 ЗАНН), то е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени електронния фиш в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения. Допълнителен аргумент в тази връзка е и разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 3 от ЗДвП, съгласно която влизат в сила електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда.

В горния смисъл следва да бъде посочено, че съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административнонаказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд, като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, респ. електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при установена възможност за санкциониране по привилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика и за РС, и за касационния състав, е налице правомощие да изменят атакувания ЕФ, като подведат и санкционират нарушението по по-леко наказуемия състав.

С оглед всичко гореизложено атакуваният ЕФ следва да бъде изменен, като бъде преквалифицирана санкционната разпоредба и бъде намален размерът на наказанието.

По разноските:

Жалбоподателят претендира разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие на л. 6 от делото е заплатено адвокатско възнаграждение от 360 лв.. От страна на АНО е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 12 от делото). Съгласно  чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия минимум, като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до минимумът от 300лв..

На следващо място според на чл. 78 ГПК страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането. Именно поради това, че в разпоредбата на чл.143 АПК няма уредба досежно присъждането на разноски в случаите на изменение на актовете, то с оглед чл.144 от АПК, следва да се приложи чл.78 от ГПК, респективно правото на разноски да се съблюдава в условията на съразмерност.

Съразмерно с уважената част от жалбата ОДМВР София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 100 лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат.

Така мотивиран, Съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №3519152 на ОДМВР София, с който на М.А.Ж., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 150 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба от чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 150лв. на 100лв..

ОСЪЖДА ОДМВР София да заплати на М.А.Ж., ЕГН **********, сумата от 100лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: