Р Е
Ш Е Н
И Е № 276
гр. Видин, 20.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, VI състав, в
открито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието на секретаря Мила Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 2806 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 128 от КТ,
чл. 86 от ЗЗД, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ от страна
на ищеца Л.К.А. *** против „Научно –
производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Суходолска” № 30.
Ищецът иска ответника да бъде осъден да му
заплати на основание чл. 128 от КТ сумата от 2 706,53 лв. /две хиляди седемстотин и шест лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща нетен
размер на неизплатеното му трудово възнаграждение за периода от 01.04.2016г. до
03.04.2017г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира се и заплащане на
дължимата лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения в размер на 558,44 лв. /петстотин петдесет и
осем лева и четиридесет и четири стотинки/ за
периода от падежа на всяко едно вземане до 07.11.2018г.
На основание чл.224, ал.1 от КТ се претендира и сумата от 53.15 лв. /петдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 2 работни дни,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
На основание чл.221, ал.1 от КТ се претендира сумата от 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва върху същата сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендират се направените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че
Л.К.А. е работил по трудово правоотношение при
ответника при условията на сключен трудов договор № 5/30.10.2015г., считано до
04.04.2017г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ по молба на лицето за забавени трудови възнаграждения.
На ищеца не били заплатени в пълен размер
дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.04.2016г. до 03.04.2017г. в общ размер на 2 706,53 лв. или
съответно по месеци, както следва:
- за м. април 2016г. - 278,43 лв.
- за м. май 2016г. - 382,39 лв.
- за м. юни2016г. - 93,38 лв.
- за м. септември 2016г. -
165,34 лв.
- за м. октомври 2016г. -
381,52 лв.
- за м. ноември 2016г. -
391,87 лв.
- за м. декември 2016г. -
375,43 лв.
- за м. януари 2017г. - 284,52 лв.
- за м. февруари 2017г. -
6,37 лв.
- за м. март2017г. - 327,28 лв.
- за м. април 2017г. - 20,00 лв.
Ищецът претендира и заплащане на сумата от 558,44 лв., представляваща дължимото обезщетение за забавено
плащане на горепосочените неизплатени трудови възнаграждения за периода от
датата на настъпване на изискуемостта за плащане на всяко от тях до
07.11.2018г. включително, както следва:
- за трудовото възнаграждение м. април 2016
г.- 71.37 лв.
- за трудовото възнаграждение м. май 2016 г.- 94.72 лв.
- за трудовото възнаграждение м. юни 2016 г.- 22.35 лв.
- за трудовото възнаграждение м. септември
2016г. - 35.34 лв.
- за трудовото възнаграждение м. октомври
2016г. 78.26 лв.
- за трудовото възнаграждение м. ноември
2016г. 77.11 лв.
- за трудовото възнаграждение м. декември
2016г. - 70.64 лв.
- за трудовото възнаграждение м. януари
2017г.- 51.08 лв.
- за трудовото възнаграждение м. февруари
2017г.- 1.09 лв.
- за трудовото възнаграждение м. март 2017г.- 53.38 лв.
- за трудовото възнаграждение м. април
2017г.- 3.10 лв.
Твърди се, че на ищеца не е било заплатено дължимото обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползвания от него платен годишен отпуск за два работни
дни, в размер на 53.15 лв., начислено в издадения фиш за работна заплата за
месец април 2017г.
Твърди си, че на ищеца не е било заплатено и дължимото обезщетение по
чл.221, ал. 1 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието в размер на 490.00 лв.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в
който признава изцяло предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е поискал съда да постанови решение по чл.237 от ГПК с оглед направеното признание на иска от ответника.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба,
представените с нея доказателства, направеното признание на иска от ответника,
както и след като прецени, че признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и че е признато право, с което страната може да се
разпорежда, намира че следва да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, като
уважи в цялост предявените искове, без да
мотивира допълнително решението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по настоящото производство. Ищецът претендира разноски в размер на 450 лева за платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
По делото са предявени четири обективно
съединени иска. С договор за правна защита и съдействие от 08.11.2018г. е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. без
конкретизация каква сума ищецът е заплатил за защита по всеки един от исковете.
При това положение съдът приема, че за защита по всеки един от обективно
предявените искове ищецът е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на по 112,50 лв., което е в размер под нормативно установения
минимум съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставки за
намаляване на адвокатския хонорар.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса по производството в общ размер на 258,26 лева /108,26 лв. за иска по чл. 128 от КТ, 50 лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД, 50 лв. за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ и 50 лв. за иска по чл. 221, ал. 1 от КТ/.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Л.К.А. *** сумата в размер на 2 706,53 /две хиляди седемстотин и шест лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.04.2016г. до 03.04.2017г. включително, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 08.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да
заплати на Л.К.А. *** сумата в размер на 558,44
/петстотин петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за периода от падежа на всяко
едно вземане до 07.11.2018г.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Л.К.А. *** сумата в размер на 53.15 /петдесет и три лева и петнадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за два работни дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 08.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Л.К.А. *** сумата в размер на 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 08.11.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати на Л.К.А. *** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата от 258,26 /двеста петдесет и осем лева и двадесет и шест ст./ лева - държавна такса.
ОСЪЖДА „Научно – производствен център” ДП с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Суходолска” № 30, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените трудово възнаграждение и обезщетение за работа.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :