М О
Т И В И
към присъда по
НОХД № 427/2019 год. по описа на РС-Самоков
Срещу подсъдимия В.И.С. ***, е внесен обвинителен акт и същият е предаден
на съд за това, на неустановена дата, в периода от 06.03.2019 г. до 16.03.2019
год. от помещение, обособено като лятна кухня, намираща се в поземлен имот, в
с.Р., общ. Самоков, е отнел чужди движими вещи, а именно:5 кг. Брашно „К."
на стойност 6,75 лв. ,килограм ориз „Ф." на стойност 2,90 лв. ,Пакет фиде
„Е." на стойност 0,90 лв., килограм смучещи бонбони „А." на стойност
8,50 лв. ,кутия от 200 гр. кафе „Н. Б." на стойност 6,00 лв. ,две бутилки
ракия „Я. гроздова" на стойност 23.00 лв. ,алармена система с две
дистанционни управления на стойност 20 лв. /всички вещи, на обща стойност 68,05
лв./ от владението на И.А.К. и П.С.К. ***, без тяхно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот /разбита е входната врата на
кухнята/ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като
извършителят е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода" не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК, а и е бил осъждан два и повече пъти на „лишаване от
свобода" за умишлени престъпления от общ характер-престъпление по чл. 196,
ал.1 , т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.З, във вр. с чл.194, ал.1 и вр. с чл.29, ал.1
б. „а" и б."б" от НК.
В съдебно
заседание прокурорът счита,че обвинението е доказно.Моли съда да постанови
присъда ,с която да признае подсъдимия
за виновен по обвинението ,което му е повдигнато с обвинителния акт, като
наказанието лишаване от свобода да бъде определено при условията на чл.58а от НК и да бъде изтърпяно ефективно.
Адв.А.–
служебен защитник на подсъдимия пледира съдът да постанови присъда в минимален
размер ,като наказанието лишаване от свобода да бъде определено при условията
на чл.58а от НК ,като бъде намалено с 1/3 .
Подсъдимият В.И.С.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се придържа към казаното от защитника си.
Съдът ,след
като обсъди доказателствата по делото на основание чл.14 и 18 от НПК ,приема за
установено следното от фактическа страна:
И.К. и съпругата му П.К. *** и притежават
наследствен имот в с.Р., общ. Самоков. В него има изградена едноетажна къща и
стопанска постройка, до която е изградена „лятна кухня".В периода от
06.03.2019 г. до 16.03.2019 г. те не посетили вилата си.
На 16.03.2019 г. около 15.30 ч.
свидетелите И.К. и П.К. отишли на вилата си и установили, че прозореца на
лятната кухня е отворен, а плоскостта /с размери 50x60 см./ на входната врата
на същото помещение счупена.Проверили кухненските шкафове и установили, че
липсват хранителни продукти и напитки.
За случая те веднага уведомили
РУМВР-Самоков, от където била изпратена дежурна-следствоно оперативна група и
младши експерт в група „ОП" извършил оглед на място.Потърпевшите
споделили, че в близост до къщата им живее В.С., известен с прякора „В." и
изразили съмнение, че именно той е извършителя на деянието.
Оперативният работник Ч. веднага
предприел извършването на оперативно издирвателни мероприятия и открил
подсъдимия В.И.С. и установил, че същият на празника Сирни заговезни се напил,
изтрезнявал няколко дни и след това излязъл от къщи да търси храна.Минавайки
покрай къщата на К., С. се досетил, че те по-рядко я посещават през зимата и
затова прескочил оградата, счупил една от плоскостите на вратата на лятната
кухня и влязъл в помещението. Претършувал кухненските шкафове и взел от там 5
кг. Брашно „К.", килограм ориз „Ф.", пакет фиде „Е.", килограм
смучещи бонбони „А.", кутия от 200 гр. кафе „Н. Б.", две бутилки
ракия „Я. гроздова" и алармена система с две дистанционни управления.
След това напуснал имота, отишъл
си в къщи и изял хранителните продукти, а по-късно изхвърлил някъде алармата,
защото не му била нужна.
При разпита
си в качеството на обвиняем на досъдбното производство В.И.С. се признал за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия В.И.С.,
дадени пред съда,от показанията на свидетелите И.А.К., П. С. К. ,дадени в хода
на досъдебното производство ;от прочетените на осн. чл.283 от НПК и приети
писмени доказателства по делото.
От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства в
хода на досъдебното производство ,както и от направеното самопризнание от
подсъдимия В.И.С. на съдебното следствие се установи,че последният е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196 ал.1 т.2, вр.чл.195,
ал.1,т.3, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29 ал.1,б."а" и б.“б“ от НК, за това
че неустановена дата, в периода от 06.03.2019 г. до 16.03.2019 год. от
помещение, обособено като лятна кухня, намираща се в поземлен имот, в с.Р.,
общ. Самоков, е отнел чужди движими вещи, а именно:5 кг. Брашно „К." на
стойност 6,75 лв. ,килограм ориз „Ф." на стойност 2,90 лв. ,Пакет фиде „Е."
на стойност 0,90 лв., килограм смучещи бонбони „А." на стойност 8,50 лв.
,кутия от 200 гр. кафе „Н. Б." на стойност 6,00 лв. ,две бутилки ракия „Я.
гроздова" на стойност 23.00 лв. ,алармена система с две дистанционни
управления на стойност 20 лв. /всички вещи, на обща стойност 68,05 лв./ от
владението на И.А.К. и П.С.К. ***, без тяхно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот /разбита е входната врата на
кухнята/ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като
извършителят е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода" не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК, а и е бил осъждан два и повече пъти на „лишаване от
свобода" за умишлени престъпления от общ характер.
От направените
по реда на чл.371,т.2 от НПК самопризнания и от доказателствата събрани на
досъдебното производство, се установява ,че подсъдимият В.И.С. е извършил
престъплението ,в което е обвинен.
От
субективна страна подсъдимият В.И.С. е извършил деянието виновно ,при форма на
вината-пряк умисъл по смисъл на чл.11,ал.2 от НК-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал, че лишава от чужда власт движимите
вещи-предмет на престъплението.Освен това е предвиждал преминаването им в своя
фактическа власт и целял да установи тази власт.Подсъдимият е действал с
намерение противозаконно до присвои движимите вещи ,тъй като след деянието си е
желаел да се разпореди с тях в свой или чужд интерес.
Съдът е длъжен да съобрази разпоредбата
на чл.373,ал.2 от НПК и да приложи чл.58а, ал.1 от НК ,като наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години, пкоето да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита наличието на отегчаващи вината
обстоятелства-лоша характеристика,предишни осъждания ,липса на трудова
заетост.Липсват смекчаващи вината обстоятелства.Съдът определи наказанието
единствено при отегчаващи вината обстоятелства.
Съдът намери,
че с оглед постигане на целите на така наложеното наказание – личностната и
генералната превенция се налага ефективното му изтърпяване.
Съдът е
възложил на подсъдимия В.И.С. да заплати направените по делото разноски в
размер на 58.80 лева възнаграждение за вещо лице в полза на РУ на МВР-Самоков
на досъдебното производство
По изложените
съображения ,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: