Решение по дело №57443/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2126
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110157443
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2126
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110157443 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. Н. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29057/2021г. на
СРС, 40 състав, а именно: 114,13 BGN /сто и четиринадесет лева и 13 стотинки/,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.08.2017г.-30.04.2020г., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 27.04.2021г. върху главницата за
топлинна енергия в размер на 18,16 BGN /осемнадесет лева и 16 стотинки/, сумата от
25,00 BGN /двадесет и пет лева/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.04.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
25.05.2021г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва от 31.05.2018г. до
27.04.2021 г. върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,08 BGN /пет лева
и 08 стотинки/.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /адрес/, аб. № *********, топлинна енергия на претендираната стойност,
която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Посочва, че имотът не е присъединен към
отоплителната система, не е топлофициран, през него не преминава топлинна енергия,
няма инсталирани тръби и щрангове, с оглед на което не следва да се дължат суми за
1
топлинна енергия. Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.
Поддържа, че клаузата на чл. 31 от ОУ е неравноправна и нищожна. Оспорва
фактурите да са публикувани в интернет и да е изпадал в забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение с
ответника, т. е. качеството му на потребител на топлинна енергия; изпълнение на
задължението за доставяне на топлинна енергия до топлоснабден имот в
претендирания размер и за процесния период. В доказателствена тежест на ответника
да установи факта на изпълнение, т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
дължимите от него суми за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител
на енергия или природен газ за битови нужди е лице собственик или ползвател на
имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Ответникът в настоящото производство не оспорва факта, че е собственик на
таван № 13. Оспорва обаче процесният таван № 13 да е топлоснабден. От изслушаната,
приета и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
процесния таван няма монтирани тръби, тръбни отклонения и щрангове, отоплителни
тела /радиатори/, вентили, уреди за дялово разпределение, водомери за топла вода,
кухненски смесители, смесители за баня и душове, от които и през които да преминава
енергия за отопление и/или да се черпи БГВ. От заключението се установява още, че
през процесния период за таван № 13 е начислявана само топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 3 от ДР на
Наредба № 16-334/06.04.2007г., „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е
съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи,
включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне
на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една
абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните
топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.
В настоящия случай, при съобразяване на горната легална дефиниция и
заключението по СТЕ, се налага извода, че за процесния имот не може и не следва да
бъде начислявана топлоенергия за сградна инсталация, тъй като същият не е част от
нея – към него няма включени вертикални или хоризонтални тръбопроводи и други
съоръжения, които да доставят топлинна енергия. Тоест, до таван № 13 не са
монтирани елементи от отоплителната система на сградата и няма прокарано БГВ. С
оглед на това, същият не представлява топлоснабден имот и ответникът не следва да
дължи на ищцовото дружество суми за топлинна енергия или дялово разпределение за
този обект. Ето защо, главните искове се явяват неоснователни, а в резултат от това и
акцесорните такива.
За пълнота следва да се посочи, че с влязло в сила съдебно решение от
24.04.2020г. по гр. д. № 73636/2018г. по описа на СРС са отхвърлени идентични искове
между същите страни за същия обект, но за предходен период, като в настоящата
искова молба ищецът не се позовава на новонастъпили обстоятелства във връзка с
2
обекта /например последващото му топлоснабдяване/, а единствено на нов период. С
оглед на това, съдът счита, че това решение се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение на горните факти и следва да бъде зачетено от настоящия състав.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на присъждане
на сторените разноски има ответникът, който е доказал извършването на такива в
размер на 360лв. за платено адв. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от /фирма/, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу М. Н. Т., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: /адрес/, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 29057/2021г. на СРС, 40
състав, а именно: 114,13лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.08.2017г.-30.04.2020г. до обект с адрес: /адрес/, аб. №
*********, ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до изплащане на вземането;
18,16лв., представляваща мораторна върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2018г. до 27.04.2021г.; 25,00лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.04.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от
25.05.2021г. до изплащане на вземането, и 5,08лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2018г. до 27.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /фирма/, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ да заплати на М. Н. Т., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: /адрес/, сумата от 360лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Нелбо инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3