Решение по дело №41/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260120
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20181100100041
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2018 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 10.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Н.Светославова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело41 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

                                Предявeни  са от В.Н.Х. и М.Н.Х. против „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД искове с правно основание чл. чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/.

                        Ищците твърдят, че на 02.01.2015 г. в гр.София настъпило ПТП, по вина на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****– А. В.А., чиято отговорност била застрахована от ответното Д. по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на бащата на ищците – Н.В. Х.. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от неговата смърт, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 220 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2015 г. до окончателното изплащане. Ищците твърдят, че направили и разходи за погребение в размер по 1000 лв. всеки от тях. От тази сума всеки от ищците претендира част в размер на по 625 лв. в настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2015 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.                                                                                                                                             Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалия; твърди, че тази връзка била опосредена, тъй като Н.Х. страдал от предходни придружаващи заболявания, които допринесли за настъпване на леталния изход; прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който навлязъл внезапно на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с отстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, както и с неговата скорост на движение, като ненужно удължил пътя и времето за пресичане, с което допуснал нарушение на чл.108, чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; оспорва размера на исковете; оспорва претенцията за законна лихва; поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на законната лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

                        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По предявените искове за неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/:

            За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното Д.; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното Д. МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.

            Страните не спорят, че отговорността на водача л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното Д. към датата на пътно-транспортното произшествие.

            Видно от присъда от 24.11.2016 г. по НОХД № 4487/2016г. на Софийски градски съд, НО, 26 състав, А.В.А. е признат за виновен в това, че на 02.01.2015 г., около 18.30 ч., в гр.София, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *******по бул.“Ломско шосе“, с посока на движение от ул.“Бели Дунав“ към ул."Хан Кубрат", в района на кръстовището с ул.“*****“, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17, е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, вследствие на което е предизвикал пътно-транспортно произшествие с пресичащия отляво надясно за неговата посока на движение, по пешеходната пътека, пешеходец Н.В. Х.  и по непредпазливост е причинил неговата смърт, която се дължи на на съчетана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма, като доминира по тежест и патогенно значение гръбначно-мозъчната компонента, увреждането е тежко и несъвместимо с живота и деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.“б“, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58 а, ал.1 от НК съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от  три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343 г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.                                                                                             Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.       

С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски градски съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача А.В.А., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на Н.В. Х./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 13.01.2015 г.  ищците са синове на починалия Н.В. Х../л.13/.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на св. Ч.и Й./познати на семейството/ и св. Х./съпруга на ищеца М.Х. и родственица по сватовство на ищеца В.Х./ се установява, че между ищците и техния баща е съществувала силна емоционална връзка – обичали са се и са разчитали един на друг. Св. Ч.заявява, че починалият Х. редовно водел внука си Н.на турнири по шах, тъй като  родителите на детето били заети. Момчето имало успехи на турнирите - многократно станало шампион на България. Дядо му също започнал да се интересува от шах, с голямо  желание и радост водел внука си на турнирите. От показанията на св. Й. се установи, че починалият е работел във фирмата на своя син В.Х.. Ползвал се с уважение сред служителите, заради своята енергичност, комуникативност, работливост и отговорност, заради желанието си да бъде полезен, да „помогне на фирмата, на своите деца и внуци“. Той бил неизменна и определяща фигура в семейството на В.Х. със своя авторитет, мъдрост и обич към децата./св. Й./. От показанията на св. Х. се установи, че по-големият син на ищеца – М.Х.  е заминал през 2004 г. със семейството си за Канада, но не е прекъснал връзка с баща си. Редовно говорели по телефона, а от 2005 г. всеки ден общували през „скайп“. Починалият  посетил два пъти сина си в Канада, вторият път през м.юни 2014 г. - около шест месеца преди катастрофата. Дори и в Канада бащата непрестанно искал да помагне с нещо на семейството на сина си, търсел си работа из дома им - нещо, което да поправи. Придружавал сина си до близкия стадион и оставал с него, докато той спортувал. Разхождал се със семейството му из паркове и градини във Ванкувър, показвали му града.  Почти всяко лято М.Х. се прибирал със семейството си от Канада в България. Пропуснали единствено 2011 г., защото правили ремонт, но дъщеря им всяка година идвала в България, докато дядо й бил жив. След смъртта на Н.Х. животът на ищците се променил – двамата братя посърнали, вече не се събирали с приятели на барбекюта, а преди това обичали да общуват с други хора, да се веселят/св. Ч./. Ищецът В.Х. вече не се интересувал от турнирите по шах на сина си. Детето продължило да играе шах, но родителите сякаш нямали желание то да продължи. След смъртта на дядото, нищо не им се правело. След като научил за катастрофата, ищецът М.Х. разговарял с работодателя си, който му разрешил да отсъства от работа, затворил се в стаята си, спуснал завесите и останал затворен около седмица. През това време само се хранел, не излизал и не искал да общува с близките си. Съпругата и детето му се притеснявали за него. Отказал да отиде на психолог. След седмица отново тръгнал на работа, но нямал желание за предишните си занимания – вече не тренирал, гледал снимки, които бил направил, докато баща му бил в Канада, лягал си да спи, отказвал да излиза навън, защото всичко му напомняло за баща му – местата, където се разхождали. Казал, че не може да се разхожда, защото спомените се връщали. Когато се прибирал в България, не искал да ходи в къщата на родителите си, заради болезнените спомени. Брат му/ищецът В.Х./ също не искал да ходи в дома на родителите си, където останали само техните вещи, а майка му и баща му никога нямали да се завърнат. Ищците заключили родния си дом и не го посещавали. Едва миналото лято двете семейства заедно отишли там и почистили двора, но не останали да спят в къщата.

Показанията на свидетелите са последователни, житейски правдиви и непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги кредитира и приема за доказано по делото, че ищците са претърпели неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно произшествие.                                                                                Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са доказани по основание.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищците към датата на смъртта на техния баща  – 51 г. за В.Н.Х. и 40 г. за М.Н.Х.. Към датата на катастрофата Н.Х. е бил на 78 години. Между ищците и техния баща е съществувала силна емоционална връзка – обичали са се и са разчитали един на друг. Бащата на ищците е бил грижовен и всеотдаен родител не само, докато синовете му са израствали и са имали непосредствена нужда от него, но и след като са навършили пълнолетие и са създали свои семейства. Той активно е участвал при отглеждането на внуците си, радвал се е и е съпреживявал успехите на синовете си и на техните деца, неизменно е бил близо до семействата на ищците, които са разчитали на неговите съвети и емоционална подкрепа. Макар да е бил на преклонна възраст,  Н.Х. е бил енергичен и любознателен човек. Работел е във фирмата на сина си В.Х., където се е ползвал с уважение сред служителите, заради своята енергичност и отговорност, заради привързаността си към семейството и желанието  да  бъде полезен, „да помогне на фирмата, на своите деца и внуци“./св.Й./. По-малкият син на ищеца, макар да е напуснал България през 2004 г./установил се е със семейството си в Канада/, не е прекъснал връзка с баща си. Първоначално са разговаряли по телефона, а от 2005 г. са  провеждали всяка вечер видеоразговори по „скап“. Н.Х.  два пъти е пътувал до Канада, като няколко месеца преди смъртта си – през м.юни 2014 г. е гостувал там за около месец, през който двамата със сина му са общували пълноценно, разхождали са се заедно, бащата е придружавал сина си до близкия стадион и го е чакал, докато той е спортувал. Почти всяка година от 2004 г. до датата на катастрофата М.Х. и семейството му са се завръщали в България, за да се видят със своите близки. Дори в годината, в която не са пътували, са изпратили дъщеря си, за да се види с родителите им. След смъртта на Н.Х. животът на ищците драматично се е променил – вече не били весели хора, посърнали, не се събирали с приятели и познати, както преди. Ищецът В.Х. сякаш престанал да се интересува и от турнирите по шах на сина си, вече нищо не му се правело./св.Ч./. Ищецът М.Х. също страдал дълбоко, първата седмица след смъртта на баща си се затворил в дома си, не искал да излиза и да общува с никого, дори с близките си. После продължил да ходи на работа, но с нищо друго не се занимавал, само разглеждал снимки на баща си и гледал телевизия, преустановил тренировките, не искал да излиза и да се разхожда, тъй като парковете и градините в града му напомняли за  времето, което прекарал с баща си. Двамата братя не искали да посещават дома на родителите си, където всичко им напомняло за тях.

Като съобрази горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2015 г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът  определи обезщетение за неимуществени вреди, по справедливост, в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците, до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните предявени размер от по 220 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.

По предявените искове за имуществени вреди с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:

По делото не са представени никакви доказателства във връзка с тези искове, поради което по делото не е установено нито дали пострадалият е кремиран или погребан, нито е установен размер на разноските, нито кой ги е направил.

Исковете за имуществени вреди като недоказани следва да бъдат отхвърлени.

По възраженията за съпричиняване на вредите:

Ответникът поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от починалия,  който навлязъл внезапно на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с отстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, както и с неговата скорост на движение, като ненужно удължил пътя и времето за пресичане, с което допуснал нарушение на чл.108, чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Наред с това ответникът твърди, че починалият страдал от придружаващи заболявания, които допринесли за настъпване на неговата смърт.                                                               Съдът намира възраженията за съпричиняване за неоснователни, поради следните съображения:

            За установяване на механизма на настъпване на катастрофата по делото е изслушана автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.                                В своите показания св. А./деликвентът/ заявява, че управлявал МПС с нормална скорост към „шест и нещо часа“ в тъмната част на денонощието по бул. „Ломско шосе“ в посока надлез „Надежда“ от „Обеля“ в крайната дясна лента. До него имало автомобили и бял микробус вляво. Не видял навлизащите на платното пешеходци. Видимостта му била ограничена  от белия микробус. Към момента на катастрофата се движел с нормална скорост от 50 км/час.                                                                                                От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: В гр. София, на 02.01.2015 г., около 18:30 ч., л.а „Фолксваген Пасат” с рег. № *****се е движел по бул. „Ломско шосе” от ул. „Бели Дунав” към ул. “Хан Кубрат”, в лявата лента за движение на пътното платно. Пешеходците Н.Х./78 г./ и Г.Г./67 г./ са предприели пресичане на бул. „Ломско шосе” на пешеходна пътека, находяща се след кръстовището с ул.„*****”, с посока на пресичане отляво надясно, спрямо посоката на движение на автомобила, като Г. се е движел преди Х.. Водачът е възприел със закъснение пешеходците, предприел е аварийно спиране, но е последвал челен удар между десния фар на автомобила и левия крак на пешеходеца Г., след което е настъпил и удар между предната част на автомобила/в средната част/ и тялото на пешеходеца Х.. Вследствие на удара под масовия център на тялото, пешеходецът Х. се е завъртял, като краката му са се изместли по посока на движението и нагоре, тялото е паднало върху предния капак на автомобила, главата се е ударила в горния десен ъгъл на челното стъкло, след което то се е счупило. При последвалото спиране на превозното средство тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и е паднало на 19 - 20 м. от мястото на удара. Автомобилът се е движел със скорост от 92.4 км/час.  Мястото на удара е било по широчина на пътното платно – на 7-8 метра вляво от десния край, считано в посоката на огледа, а по дължина на пътното платно – върху пешеходната пътека. На мястото на ПТП не е имало светофарна уредба. Вещото лице разяснява, че показанията на св. А. са неправдоподобни, тъй като ударът на пешеходците е върху лявата лента, т.е водачът се е движел по лявата лента, което означава, че не е имал ограничение на видимостта към платното за насрещно движение. Според експерта, единствената причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег.№ С 65 82 ХН, който, макар да е приближил пешеходната пътека, не е спрял своевременно, за да пропусне намиращите се върху нея пешеходци.

             Така събраните доказателства не установяват пострадалият Х. да е допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване на катастрофата. Според автотехническата експертиза, единствена причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а „Фолксваген Пасат” с рег. №*****

            По отношение на възражението, че Н.Х. е страдал от придружаващи  заболявания, които са допринесли за леталния изход:

            Това възражение също е неоснователно.

            От медицинската експертиза, която съдът приема, се установи, че бащата на ищците е страдал от хипертонична болест/високо кръвно налягане/ с хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност, и от глаукома, които не са повлияли на леталния изход. Според експерта, глаукомата е очно заболяване, свързано с прогресивно намаление на зрението и би могло да повлияе върху възможността на пешеходеца да възприеме приближаващия автомобил.                                                                                                                         Съдът приема, че е без значение дали глаукомата е повлияла на пешеходеца да възприеме приближаващия автомобил, тъй като по делото не е установено той да е имал възможност да предотврати катастрофата. От заключението на  автотехническата експертиза, която съдът кредитира, се установи, че единствената причина за реализиране на катастрофата е поведението на водача на автомобила, пешеходецът по никакъв начин не е допринесъл с поведението си за нейното настъпване.

            По претенцията за законна лихва:                                                                                           Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 02.01.2015 г. до окончателното изплащане.

             Ответникът направи въражение за изтекла погасителна давност, което е неоснователно. Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват  вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В конкретния случай вземането за обезщетение за неимуществени вреди е изискуемо, считано от 02.01.2015 г., от която дата се дължи и законна лихва, поради което от тази дата е започнала да и тече давността, която изтича на 02.01.2018 г., а исковата молба е подадена именно на 02.01.2018 г., т.е претенцията за законна лихва не е погасена по давност.

            По разноските:

            Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3 626.06 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 7 015.24 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер на 8000 лв.

Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Н.Х., ЕГН **********, съдебен адрес *** - за адв. П., на основание 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща Н.В. Х., настъпила на 02.01.2015 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****– А. В.А., по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 220 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

           

ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Н.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: *** - за адв. П., на основание 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 100 000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща Н.В. Х., настъпила на 02.01.2015 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****– А. В.А., по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2015 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер от 220 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

           

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.Х., ЕГН **********, против „З.А.Д. ”ОЗК – З.” АД, ЕИК*****, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на сумата от 625 лв., представляваща част от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за погребение, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.01.2015 г. по вина на водача А. В.А., при управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2015 г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Н.Х., ЕГН **********, против „З.А.Д. ”ОЗК – З.” АД, ЕИК*****, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на сумата от 625 лв., представляваща част от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за погребение, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.01.2015 г. по вина на водача А. В.А., при управление на л.а „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2015 г. до окончателното изплащане.                                                                                                                                                                                                                                                              ОСЪЖДА „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на В.Н.Х. и М.Н.Х., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 3 626.06 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

 

ОСЪЖДА В.Н.Х. и М.Н.Х. да заплатят на „З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 7 015.24 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. 

 

ОСЪЖДА З.А.Д. ”ОЗК – З.”АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 8000 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните. 

                                                                                                          СЪДИЯ :