№ 11214
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110129299 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предл.1 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. против [ответник], с
адрес: [адрес], за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление, по което е признат за невиновен, както и сумата от 11 300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
стойността на отнетите му 185 бр. пури, поради незаконно обвинение в извършено
престъпление, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2018 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2015 г. му бил съставен и връчен
АУАН № 77 от същата дата от служители на Агенция „М.“, по който дал обяснения. С
постановление от 30.03.2016 г., постановено по ДП № 55/2015 г. по описа на ТМУ
„Аерогара София“, пр.пр.№ 44376/2015 г. по описа на СРП, бил привлечен в
качеството на обвиняем, като му била взета и мярка за неотклонение „Подписка“.
Поддържа, че с присъда, постановена на 08.03.2018 г. по НОХД № 22585/2016 г. по
описа на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с решение № 1111/01.11.2018 г. по ВНОХД
№ 3164/2018 г. по описа на СГС, бил оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК и признат за невиновен в това, че на 10.10.2015
г. в [адрес], държал в чекиран на негово име багаж – куфар с багажен етикет номер OS
1
400019 – акцизни стоки без бандерол – 6 вида марки пури, общо на брой – 185 пури, на
обща стойност 11 300,00 лева и обща стойност на дължимия акциз 49,95 лева, когато
такъв се изисква по закон. Поддържа, че от образуване на досъдебното производство
до приключване на делото с влязла в сила оправдателна присъда, изминали около три
години, което наложило многобройното му явяване в провежданите открити съдебни
заседания пред СРС и СГС. Отделно от предходното, ищецът твърди, че образуваното
наказателно преследване предизвикало у него страх от неоснователно осъждане,
отразило се негативно на психиката му, повлияло на самочувствието, честта и
достойнството му. Твърди, че от 2016 г. заедно със семейството му се установили да
живеят в Г., поради което често се налагало да иска разрешение да отсъства от работа,
за да се явява в съдебните заседания, да търси билети за удобни полети. Ищецът
поддържа още, че в резултата на повдигнатото му обвинение започнал да се опасява от
изхода на съдебното дело, психическото му състояние било напрегнато, станал
сприхав, пренесъл отрицателните си емоции върху семейството, колегите и приятелите
си. Нервното му напрежение се засилвало от факта, че е семеен с две деца, за чиято
издръжка е отговорен. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове, като счита, че претърпените от
него имуществени и неимуществени вреди са обусловени от повдигнатото и
поддържано неоснователно обвинени от СРП, без да са налице данни за извършено
престъпление. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираната лихва върху обезщетенията, за
която е приложима кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Излагат се
доводи, че за да подлежат на репариране твърдените неимуществени вреди следва да са
последица от незаконното обвинение, а в конкретния случай ищецът не представя
доказателства за това, че търпените вреди са пряк и непосредствен резултат именно от
процесното обвинение. Изразява се становище, че твърденията на ищеца, че е
преживял стрес и притеснение, са недоказани, при положение, че не са представени
доказателства как се е чувствал преди обвинението. Поддържа се становище, че по
делото липсват доказателства, че органи на [ОТВЕТНИК] са извършвали спрямо
ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Алтернативно, ответникът оспорва размера на претендираното
обезщетение в размер на 20 000 лева като прекомерно. В тази насока се излагат
доводи, че същото не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
страната, както и на установената съдебна практика, включително на ЕСПЧ. Поддържа
се становище, че изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно
претърпени неудобства от воденото наказателно производство, поради което
2
претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се изразява становище, че по
делото липсват доказателства [ОТВЕТНИК] да е извършила незаконосъобразно
действие за отнемане на посочените 185 бр.пури, като не са ангажирани и
доказателства за стойността на тези пури в твърдения от ищеца размер. В тази насока
се сочи, че в решението на СГС е разпоредено предадените с протокол за доброволно
предаване пури да се съхраняват до решаване на въпроса за административно-
наказателната отговорност на ищеца. По изложените в отговора доводи и съображения
се иска да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, алтернативно – да бъде намален размер на
претендираните обезщетения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От материалите от приложеното към настоящото производство НОХД №
22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав се установява, че досъдебното
производство е образувано с постановление на прокурор при Софийска районна
прокуратура на 10.11.2015 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление
по чл.234, ал.1 НК.
С постановление, докладвано по реда на чл.219, ал.1 НПК на 30.03.2016 г., на
20.04.2016 г. Д. Д. Т. /настоящ ищец/ е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по 234, ал.1, пр.2-ро НК, като му е взета и мярка за
неотклонение „Подписка“.
Видно от протокол за предявяване на разследването е, че на 20.04.2016 г.
материалите са предявени на обвиняеми и защитника му, като досъдебното
производство е приключило със заключително мнение от 12.05.2016 г. за предаване на
съд.
Видно от приложеното към настоящото производство НОХД № 22585/2016 г. по
описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че първоначално по внесен от СРП обвинителен
акт, на 31.05.2016 г. е било образувано НОХД № 9735/2016 г. по описа на СРС, НО,
121-ви състав. Видно от това производство е, че след проведени три открити съдебни
заседания, на които подсъдимия /настоящ ищец/ се е явявал лично, производството е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.
Видно още от материалите по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-
ви състав е, че повторно обвинителния акт е внесен за разглеждане в Софийски
районен съд на 27.12.2016 г.
С разпореждане от 11.01.2017 г. на съдията-докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 08.03.2017 г.
Видно от протокола от проведеното на 08.03.2017 г. открито съдебно заседание
3
по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че делото е отложено
поради ненадлежно призоваване на съдебни заседатели.
На 17.05.2017 г. е проведено открито разпоредително съдебно заседание по
НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, на която дата подсъдимия
се е явил лично, като делото е отложено за събиране на доказателства по искане на
защитника на подсъдимия /настоящ ищец/.
На 20.09.2017 г. отново е проведено открито разпоредително съдебно заседание,
на което подсъдимия се е явил лично, но делото отново е отложено по искане на
последния за събиране на доказателства.
На 13.11.2017 г. открито съдебно заседание подсъдимият се е явил лично,
събрани са гласни доказателства и делото е отложено от съда за събиране на
доказателствени средства.
При проведеното на 20.12.2017 г. открито съдебно заседание подсъдимия не се е
явил, като ход на делото не е даден, поради неспазване на законоустановен срок за
депозиране на заключение от вещо лице.
На 08.03.2018 г. по делото е проведено последно открито съдебно заседание, на
което подсъдимия е присъствал и съдебния състав е обявил присъдата си.
Видно от постановената присъда № 362672/08.03.2018 г. по НОХД № 22585/2016
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав е, че подсъдимия е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение, като на основание чл.234, ал.3 НК са отнети в полза на
държавата процесните 185 бр. пури без поставен български акцизен бандерол. Видно
от мотивите на цитирания съдебен акт е, че съдебния състав е приел липса на
субективния елемент от състава на престъплението – че подсъдимия е знаел, че
закупените от него пури са без поставен на тях акцизен бандерол на Република
България.
Видно от приложеното ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на СГС е, че с решение
от 01.11.2018 г. състав на съда е потвърдил изцяло постановената от СРС присъда, като
делото е изпратено на Агенция „М.“ с цел преценка за налагане на административно
наказание. Въззивния съд е постановил процесните пури да се съхраняват до решаване
на въпроса за административно наказателна отговорност на подсъдимия – настоящ
ищец. Видно от мотивите на постановеното от въззивния съд решение е, че съдебния
състав е приел и липса на елементи от обективната страна на повдигнатото на
настоящия ищец обвинение. Решението на въззивния съд е окончателно.
Видно от писмо на Агенция М., приложено по НОХД № 22585/2016 г. по описа
на СРС, НО, 121-ви състав е, че разпореждането с процесните пури, отнети в полза на
държавата, ще бъде извършено по реда на Наредба № 7/02.09.2010 г.
Видно от приложения по настоящото дело трудов договор в превод на български
език е, че ищецът е назначен на пълно работно време като ръководител на строеж,
считано от 07.04.2016 г.
4
Видно от приложената по делото адресна карта в превод на български език е, че
считано от 19.11.2014 г. ищецът е имал регистриран адрес в Г., продължила и към
15.09.2017 г., съгласно представеното потвърждение за адресна регистрация.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Иван Росенов Воденичаров.
В показанията си свидетелят разказва, че познава ищеца от около 10 години,
покрай неговия син, който също се казва Д.. Знае за заведеното срещу ищеца дело, тъй
като преди около 4 години на два пъти го транспортирал от и до летището. Първия път
го закарал до адрес в гр.София, а втория път го взел от съдебната палата и го откарал
до летището. Не знае подробности за делото, но разказва, че ищецът бил притеснен, че
може да го уволнят от работа, че ще бъде осъден. Бил напрегнат и различен от преди.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото в настоящото производство се претендира обезщетение за вреди от
незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да
отговаря по исковете е единната и централизирана [ОТВЕТНИК] /т. 5 от ТР № 3 от
22.04.2005 г./, която съгласно чл.127 от Конституцията на РБ е органът, който
привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред
съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът,
че ищецът е бил оправдан по повдигнато му обвинение, обуславя възникване на
отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от
22.04.2005 г./.
По иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните групи правопораждащи факти: 1/ че спрямо него е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че е бил
оправдан по това обвинение с влязъл в сила съдебен акт; 3/ че е претърпял описаните в
исковата молба неимуществени вреди и 4/ че между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ е налице причинно
следствена връзка.
Съдът приема, че в хода на настоящото производство безспорно се доказа
фактът на привличането на ищеца като обвиняем на 22.01.2021 г. за извършено
престъпление по чл.234, ал.1, предл.2-ро НК. Безспорно се установи, че ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение с влязъл в сила съдебен акт на 01.11.2018 г.
В конкретния случай ищецът твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
стрес относно изхода на делото, безпокойство относно осигуряване издръжката на
5
семейството му, значителни неудобства при придвижване за присъствие в откритите
съдебни заседания, опасения за опозоряването му и уронване на престижа и доброто
му име.
В тази насока по делото са събрани писмени доказателства - трудов договор и
удостоверения за регистрирани адреси, както и гласни доказателства – показанията на
свидетеля Воденичаров. Видно от същите е, че от 2014 г. ищецът пребивава постоянно
в Г., където работи на постоянен трудов договор от 07.04.2016 г. и на ръководна
длъжност – ръководител на строеж. При преценка показанията на разпитания свидетел
съдът кредитира същите, тъй като съответстват на писмените доказателства по делото,
но отчитайки, че към 2014 г. /от която година ищецът пребивава постоянно в Г./
свидетелят е бил само на 15 години.
Въпреки предходното, в своята практика ВКС приема, че обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени /в този смисъл са
решение № 427/16.06.2010г. по гр.д.№273/2009г., ІІІ г.о. на ВКС и решение №
457/25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г., ІV г.о. на ВКС /.
В практиката на Европейския съд по правата на човека /решение от 11.02.2011 г.
по съединени жалби № 4473/02 и №34138/04 срещу България/ също е прието, че
самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу него
неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно преживяване и само
по себе си подлежи на обезщетяване.
Размерът на дължимото обезщетение се определя, като съдът вземе предвид
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, ищецът оправдан ли е или наказателното производство е прекратено по
всички обвинение или по част от тях, продължителността на наказателното
производство, дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове провеждането му,
дали е взета и вида на мярката за неотклонение, всичко това как се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е
то, цялостно как се е отразило върху живота му, в семейство, сред приятелите,
обществения отзвук, в професионален план /определение № 627/10.06.2010г. по гр.д.
№1916/2009г., ІV г.о. на ВКС и определение №113/23.01.2014г. по гр.д.№156/2014г., ІV
г.о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съд приема, че при наличие на
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде
определен от съда по справедливост. В конкретния случай престъплението, в което
ищецът е обвинен е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, тъй като за него е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от пет години. Разследването по досъдебното
6
производство е продължило под максимално предвидения в НПК срок от две години, а
процесуалните действия с участието на ищеца – привличане, разпит и предявяване на
разследването, са приключили в едни ден /до привличането му като обвиняем
производството е образувано и водено срещу неизвестен извъшител/. В съдебна фаза
производството е продължило малко повече от две години /поради прекратяване на
първоначално образуваното НОХД и връщане на делото на СРП за отстраняване на
процесуални нарушения/, като част от заседанията са отлагани по обективни причини –
за събиране на доказателства за изясняване на делото от фактическа страна. На
следващо място, съдът съобрази обстоятелството, че по отношение на ищеца е била
наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, като по делото няма данни
същата да е ограничила възможностите му за свободно придвижване, съответно до
ограничаване на други права на лицето. По делото няма данни ищецът да е претърпял
по интензивни неимуществени вреди, да се е влошило физическото и/или
психическото му здраве, а и такива твърдения не са изложени в исковата молба. По
делото няма данни и за членовете на семейството на ищеца, за които той да е бил
длъжен да полага грижи.
С оглед предходното, съдът приема, че в конкретния случай претърпените от
ищеца неимуществените вреди се изразяват единствено в безпокойство и притеснение
относно изхода на наказателното производство, уронване на престижа и доброто име.
С оглед предходното, съдът приема за справедлив размер на обезщетението
сумата от 3 000,00 лева, като до пълния предявен размер от 20 000,00 лева предявения
иск следва да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и обезщетение за забава,
считано от датата на влизане на присъдата, с която ищецът е признат за невиновен –
01.11.2018 г. до окончателното изплащане /в този смисъл е т.4, абз.II от ТР № 3/2004
г., ОСГК на ВКС/.
По иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
В конкретния случай ищецът претендира сумата от 11 300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
стойността на отнетите му 185 бр. пури, поради незаконно обвинение в извършено
престъпление. Видно обаче от постановената по НОХД № 22585/2016 г. по описа на
СРС присъда е, че същите са отнети на основание чл.234, ал.3 НПК в полза на
държавата. В тази част присъдата също е потвърдена от въззивната съдебна инстанция,
която се е позовала и на разпоредбата на чл.111, ал.2 НПК, когато предметите, иззети
като веществени доказателства са предмет на административно нарушение. Както е
посочил и състава на СГС, видно от приложения в хода на досъдебното производство
АУАН № 77/10.10.2015 г. е, че същия е съставен за извършено нарушение на чл.123
ЗАДС. От приложеното по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС писмо от Агенция
„М.“ се установява, че по отношение на веществените доказателства – процесните 185
бр. пури на стойност 11 300,00 лева, ще бъдат предприети действия по реда на Наредба
7
№ 7/02.09.2010 г. за условията и реда за разпореждане и транспортиране на иззети и
задържани, отнети и изоставени в полза на държавата стоки по Закона за акцизите и
данъчните складове.
С оглед предходното, след като по делото се установява, че иззетите като
веществени доказателства пури са предмет на административно нарушение, то ищецът
не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Ето защо,
предявения иск за имуществени вреди в размер на 11 300,00 лева следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса по делото в размер на 20,00
лева, както и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Видно
от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева, като в хода на устните
състезания представителя на ответника е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. В
конкретния случай цената на предявените искове са с интерес 31 300,00 лева, поради
което и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение възлиза на сумата от
1469 лева, т.е. претендираното възнаграждение е само с 31,00 лева повече. С оглед
предходното, съдът приема, че същото не е прекомерно. Съразмерно на уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 143,77 лева, или разноски в общ размер на 163,77 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ [ответник], с адрес:
[АДРЕС] да заплати на Д. Д. Т., ЕГН ********** сумата от 3 000,00 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вследствие
незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.234,
ал.1, пр.2-ро НК, по което е признат за невиновен с влязла в сила присъда по НОХД №
22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 3 000,00 лева до пълния
предявен размер от 20 000,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Т., ЕГН ********** против [ответник], с
адрес: [АДРЕС] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ – за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 300,00 лева, представляваща
8
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на
отнетите му 185 бр. пури, поради незаконно обвинение в извършено престъпление по
чл.234, ал.1, пр.2-ро НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр.чл.10, ал.3 ЗОДОВ [ответник], с
адрес: [АДРЕС] да заплати на Д. Д. Т., ЕГН ********** сумата от общо 163,77 лева,
представляваща направените разноски по производството съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9