Р Е Ш Е Н И Е
№122 09.07.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Мая Деянова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 168 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Й.П.Й. с
ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв.Д.М.
***, със съдебен адрес:*** против М.С.Д. с ЕГН **********,***. Ищецът
сочи, че съгласно споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство, одобрено от съда по НОХД № 1276/2017г. по описа на PC-Несебър,
влязло в сила на 11.08.2017 год., ответникът М.Д. е признат за виновен в това,
че на 09.08.2017 год., около 02.00 часа в гр.Обзор, общ.Несебър, пред дискотека
„А.Д.”, в близост до Автогарата, чрез нанасяне на удар в областта на лявото
око, повалил на земята ищеца Й.П.Й. , ЕГН ********** *** - полицейски орган,
при изпълнение на службата му - старши полицай от 05 РУ СДВР, командирован в
РУ-Несебър за оказване на помощ при охраната на обществения ред и
противодействие на пресъпността през активния туристически сезон- лято 2017
год., и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта
на големия туберкул на дясната мишнична кост в горната трета, което е довело до
трайно затруднение във функцията на десен горен крайник за период от около
2-2.5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл.131, ал.2,
т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Твърди се, че счупването на носните
кости, в хода на зарастването им, е довело до следтравматично изкривяване на
носната преграда на дясно и почти пълна непроходимост на десния носов ход. Без
извършването на оперативна намеса за изправяне на носната преграда, това
увреждане е обусловило постоянно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за
живота му. Следствие противоправните действия на ответника се е наложило
извършването на поредица от операции и различни манипулации, като към
настоящият момент носното дишане било напълно възстановено. Сочи се, че разходите
във връзка с възстановяване на здравословното състояние на ищеца са, както
следва: сумата от 42 лева /четиридесет и два лева/ – за закупуване на санитарни
изделия, съгласно фискален бон от 09.08.2017г., сумата от 9,56 лева /девет лева
и петдесет и шест стотинки/ – за закупуване на лекарства – афламил, съгласно
фискален бон на 09.08.2017г., сумата от 44,74 лева /четиридесет и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/ - за закупуване на лекарства – ксарелто, съгласно
фактура № ********** от 17.08.2017 год., които ищецът прилага, като
доказателства към исковата молба.
Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъдите ответника М.С.Д. с ЕГН ********** да му
заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди общо в размер на 96,30 лева
/деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/, от които: сумата от 42 лева /четиридесет
и два лева/ – за закупуване на санитарни изделия, сумата от 9,56 лева /девет
лева и петдесет и шест стотинки/ – за закупуване на лекарства – афламил, сумата
от 44,74 лева /четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/ - за
закупуване на лекарства – ксарелто, ведно с дължимата лихва за всяка една от сумите,
начиная от датата на деликта – 09.11.2017г. до окончателното им изплащане на
сумата и обезщетение за репариране на неимуществените вреди, изразяващи се в
причинените болки и страдания, стрес, безпокойство и неудобство, вследствие на
посегателството върху ищеца в размер на 20 000 / двадесет хиляди / лева, ведно
с дължимата лихва, начиная от датата на деликта - 09.11.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. Представя писмени доказателства. Прави искане за изискване
на НОХД № 1276/2017г. на РС-Несебър. Моли да бъде допусната съдебно-медицинска
експертиза. Прави искане за допускане до разпит на двама свидетели за
установяване на причинените му неимуществени вреди.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът Д. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който на
основание чл.105 от ГПК прави възражение за подсъдност. Твърди, че съгласно
общата местна подсъдност искът е подсъден на РС-Плевен. Предвид на това, моли
съда да прекрати делото и да го изпрати на PC-Плевен, съгласно общото правило
за местна подсъдност.
Независимо от горното, ответникът излага становище за допустимост на
исковата молба, като твърди, че същата е частично неоснователна. Счита
заявената претенция за прекомерно и неоснователно завишена, и не кореспондираща
с претърпяното от ищеца. Сочи, че се признал за виновен и подписал
споразумение, защото го смилали от бой в Полицията. От ранните часове на -
09.08.2017г. до 11.08.2017г. бил задържан в Полицията и там го биели
непрекъснато. Бил подлаган на жестоки изтезания от полицаите. Назначили му
служебен адвокат и по реда на бързото производство го осъдили по НОХД №
1276/2017г. РС-Несебър. Твърди, че не е бил ищеца. Последният скочил върху ответника
- не преценил правилно скока и паднал до него на плочките. Твърди, че с лявата
си ръка ищецът го хванал за брадата и го съборил върху себе си. Затова ответникът
Д. счита, че това обвинение било изфабрикувано от Полицията. По-късно видял по
кой текст от НК бил подведен от отговорност, но бързал да се отърве и да си
спаси живота. Сочи, че бил в ръцете на палачите и за да оживее подписал всичко
без да гледа - очите му били зашити от кръвонасядане, лошо чувал и така виждал
спасението си. В това състояние го видял и служебният адвокат, но нищо не му
помогнал. Д. счита, че искът на ищеца е неоснователен, противоречи на закона,
морала и справедливостта, а исковата претенция е завишена със 700%. Моли съда,
ако уважи претенцията на ищеца, да му присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер не повече от 2000 лева /две хиляди лева/, тъй като сам той бил
признал пред лекуващите лекари, че е паднал при задържането на ответника и последният
е паднал върху него. Твърди, че е налице съпричиняване и самоувреждане от
страна на ищеца - дърпайки ответника за шията и брадата,
последният паднал върху него и наранил без да иска лицето му. Наред с
горното, ответникът моли делото да се гледа в негово отсъствие, защото се
страхувал от полицаите. Възразява срещу искането на ищеца за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза поради неяснота на поставените въпроси. Противопоставя се и на
искането за допускане до разпит на свидетели, защото се иска те да доказват
претърпени болка, страдание, неудобство и стрес, без да е ясно за коя болка се
сочат тези свидетели, за кое страдание имат възприятия и какъв е вида на
страданието - душевна болка ли е или нещо друго, кой е правопораждащия факт на
неудобството и стреса. В случай, че ищецът не се яви в първото съдебно
заседание по делото и не е депозирал в седмодневен срок становище по отговора
на исковата молба, ответникът моли съда да постанови неприсъствено решение
срещу Й..
В съдебно заседание, ищецът Й.Й. се явява лично и с процесуалния си
представител. Поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло. Ангажира
гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Ответникът М.Д. не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. Не сочи нови доказателства.
Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес
от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните,
събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45
вр. с чл.51, ал.1
вр. с чл.52 и
чл.86
вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
От данните по делото се установява, че пострадалият ищец Й.Й. работи,
като старши полицай в 05 РУ на СДВР. През летният сезон на 2017г., същият бил
командирован в РУ на МВР – гр.Несебър, Полицейски участък – гр.Обзор за
оказване на помощ по охраната на обществения ред и противодействие на
престъпността през активния туристически сезон. На 09.08.2017г., около 02.00
часа, пред дискотека „А.Д.”, в близост до автогарата, при противодействие на
битов скандал между непознати мъже, един от извършителите – ответникът М.Д.,
нанесъл на ищеца Й. удар с юмрук в областта на лявото око, вследствие на което Й.
паднал на земята, а извършителят паднал върху дясното му рамо. В резултат на
това, ищецът получил остра и непоносима болка. От клиничният преглед и рьо
графия на дясно рамо на пострадалия се установило счупване в областта на
големия турбекул на дясна мишнична кост в горна трета, ожулвания по десния
лакът. Направена била мека имобилизация на дясното рамо за 35 дни с контролни
прегледи. Счупването довело до трайно затруднение във функцията на десния горен
крайник на ищеца за период около 2 – 2,5 месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес. Наред с горното, от удара с юмрук в областта на лицето, Й.
получил разкъсно-контузни рани по клепачите на лявото око, кръвоизлив по
конюнктивата на лявото око, контузия на десния лакът и левия лакът, травматични
отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните области, които са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота /вж.Медицинско
удостоверение – л.18/.
Гореизложеното е мотивирало правния интерес за ищеца да предяви
настоящата искова молба, като поиска от съда да осъди ответника да му заплати
причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на извършеното от
ответника М.Д. спрямо ищеца посегателство, както и направените по делото
разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е
налице фактическия състав на деликтната отговорност, следва да са налице
следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на
твърдeните от ищцеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал.2 на чл.45
от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от
което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината
носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната
отговорност, доказателствената тежест съобразно чл.127, ал.1 от ГПК се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
За нанесената на ищеца Й.
средна телесна повреда, срещу извършителя М.Д. е образувано бързо производство
№ 304 ЗМ-175-/2017г. по описа на РУ на МВР-Несебър. В хода на бързото производство,
между наблюдаващият прокурор и защитника на Д. е постигнато споразумение за
решаване на делото. С протоколно определение № 82 от 11.08.2017г., постановено
по НОХД № 1276/2017г. по описа на РС-Несебър, е одобрено постигнатото между
страните споразумение, с което Д. бил признат за виновен в това, че на
09.08.2017г., около 02.00 часа в гр.Обзор, общ.Несебър, пред дискотека „А.Д.”,
в близост до автогарата, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявото
око, повалил на земята Й.П.Й. с ЕГН ********** *** – полицейски орган при
изпълнение на службата му – старши полицай от 05 РУ СДВР, командирован в
РУ-Несебър за оказване на помощ по охраната на обществения ред и
противодействие на престъпността през активния туристически сезон – лято 2017г.
и му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на
големия турбекул на дясната мишнична кост в горна трета, което е довело до
трайно затруднение във функцията на десен горен крайник за период от около
2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което на
основание чл.131, ал.2, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 вр. чл.54 от НК, същият е
бил осъден на три години лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от пет години. На
основание чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на Д. са възложени направените разноски
в хода на досъдебното производство /вж.протокол – л.6-10 вкл./.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Прилагайки визираната
разпоредба, съдът намира, че съдържащите се констатации в одобреното по НОХД №
1276/2017г. по описа на РС-Несебър и влязло в законна сила споразумение относно
виновното и противоправно деяние на ответника за причинената на ищеца средна
телесна повреда следва да се считат за доказани в хода на настоящото
производство при разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние
досежно имуществената отговорност на ответника спрямо ищеца за последиците от
деянието.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, тъй като с горепосоченото протоколно определение по НОХД № 1276/2017г. по
описа на РС-Несебър бе безспорно доказано гореописаното, извършено от ответника
спрямо ищеца противоправно деяние - престъпление с посочената правна квалификация,
като деянието е осъществено умишлено.
По делото се спори относно
размера на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 от ЗЗД
за неимуществени вреди с оглед претърпените от него вследствие увреждането
болки и страдания. В тази връзка ответникът е навел съображения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдения, че
пострадалият е дърпал ответникът за шията и брадата, вследствие на което
последният паднал върху ищеца и наранил без да иска лицето му. Съдът счита, че
твърденията, че ответникът не е бил предизвикан от ищеца е установено със сила
на пресъдено нещо с решението по НОХД № 1276/2017г. по описа на РС-Несебър, и
този въпрос не може да се пререшава от гражданския съд по аргумент на чл.300 от ГПК.
За доказване на вида и
интензитета на причинените на ищеца вследствие телесното му нараняване болки и
страдания, както и, че твърдените неимуществетни вреди са произлезли от
извършеното от ответника деяние, по делото са ангажирани свидетелски показания.
По делото са разпитани, като свидетели Д.Й. – съпруга на ищеца и А.А.– близък приятел
на пострадалия. В показанията си пред съда свид.Й. установява, че на 8 срещу
9 август 2017г., съпругът й се е обадил,
за да й съобщи, че е пострадал по време на служба. Същият казал на жена си, че
са го ударили в окото и рамото му е счупено. След престоя в болницата, свид.Й.
сочи, че съпругът й се прибрал при нея. Окото му било затворено, имал
кръвоизливи. За счупването на рамото носел шина на дясната си ръка и бил пет
месеца в болнични. Свид.Й. заявява, че и сега съпругът й имал болки в областта
на рамото и не можел да си движи свободно ръката, както и не можел да помага в
домашните работи. С окото нямал проблем. Относно извършителят на деянието,
свид.Й. заявява, че не е търсил съпруга й нито по време на наказателното дело,
нито след това, за да го обезщети по някакъв начин.
Свид.А. установява в показанията си пред съда, че когато се прибрал в
София, ищецът бил с гипсирана ръка и затворено око. Свидетелят твърди, че ходел
всеки ден да помага на ищеца, когато съпругата му била на работа. Помагал му за
готвене, пране, тоалетна, къпане. Сочи, че в резултат на травмата, ищецът
вдигал кръвно, зрението му се влошило. Докато бил в болнични, ищецът бил
притеснен, тъй като имал заеми. Постоянно бил напрегнат, че ще остане без
работа. Относно травмата на рамото, свид.А. заявява, че ищецът все още не бил
напълно излекуван, тъй като имал болки.
Съдът изцяло кредитира
свидетелските показания, тъй като същите са последователни и еднозначни и не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
От заключението по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на удара в областта на лицето и падането на терена,
ищецът е получил счупване на дясна мишнична кост в областта на шийката и
големия турбекул, което според вещото лице отзвучава в рамките на 2,5 месеца.
Наред с това, ищецът е получил разкъсно контузни рани по клепачите на ляво око
със субконюнктивален кръвоизлив, кръвонасядане с оток на клепачите на лявото
око със затваряне на очната цепка, оток с кръвонасядане на лява скула,
травматичен оток с кръвонасядане на дясно рамо, оток на десен лакет с охлузване
и оток на ляв лакет с охлузване /л.56-58 вкл./. Според медицинския експерт, не
се очакват бъдещи усложнения, които да предизвикат смущения в здравословното
състояние на пострадалия. Пред съда, вещото лице заявява, че поддържа изцяло
изготвеното заключение, като уточнява, че след всяко счупване се очаква да има
болки в тази област, които обичайно са при промяна на времето и при
претоварване.
Предвид горното съдът приема,
че по делото се доказа, че вследствие причинената от ответника средна телесна
повреда, ищецът е претърпял физически болки и страдания, които вреди се намират
в пряка причинно-следствена връзка с деянието, тъй като са получени като
непосредствена последица от него. Липсват твърдения от ищеца, и от данните по
делото не се установява вследствие телесното нараняване на ищеца да са
настъпили допълнителни усложнения в здравословното състояние на ищеца.
Недоказани останаха по делото изложените в исковата молба твърдения за счупването
на носните кости, довело до следтравматично изкривяване на носната преграда на
дясно и почти пълна непроходимост на десния носов ход, както и извършването на
поредица от операции и различни манипулации, като към настоящият момент носното
дишане било напълно възстановено. В тази връзка вещото лице П. заявява пред
съда, че никъде в медицинската документация допълнително няма отбелязване за
счупване на носни костици. Сочи, че в рентгенографията е записано суспектни
данни, т.е. съмнение за счупване на носни костици с изкривяване на носната
преграда, с вероятност за давност, т.е. стара травма.
Предвид характера и степента на
установеното по делото телесно увреждане на ищеца, както и причинените от него
физически болки и страдания, и преживяния стрес по време на болничния му
престой, след извършена преценка по чл.52 от ЗЗД,
съдът намира за основателна претенцията на ищеца за причинени неимуществени
вреди до размера от 6000 /шест хиляди/ лева, който с оглед гореустановената
фактическа обстановка счита за справедлив и напълно съответстващ на степента и
характера на претърпените от ищеца и доказани болки и страдания. В останалата
част над определения размер от 6000 /шест хиляди/ лева до претендирания такъв от
20 000 /двадесет хиляди/ лева, съдът намира исковата претенция за
недоказана, поради което същата следва да се отхвърли в тази й част. На основание чл.84, ал.3
вр. с чл.86 от ЗЗД
върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 5000 лева,
съдът намира за основателна и претенцията за претендираната законна лихва върху
присъдената сума от 6000 лева, считано от датата на увреждането – 09.08.2016г.
до окончателното й изплащане, като в останалата част върху отхвърления размер
на главницата над 6000 лева до претендирания такъв от 20 000 лева, следва да се
отхвърли и акцесорната претенция за законна лихва.
По отношение на
претендираното от ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в платени от същия санитарни изделия в размер на 42 лева и закупени
лекарства общо в размер на 54,30 лева, в подкрепа на което са представените по
делото касови бележки /л.23-24 вкл./ съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 51 от ЗЗД
обезщетението за извършен деликт се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Понятието "вреди" включва както
претърпените загуби, изразяващи в намаляване на имуществото на увреденото лице,
така и пропуснатите ползи, изразяващи се в пропускане на възможността от
увреденото лице да реализира реално възможно увеличаване на имуществото си. В случая, от данните по делото се установи,
че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника и възстановяване на платените от ищеца разходи по
лечението му. На първо място, налице е противоправно поведение, а именно
извършено по отношение на ищеца престъпление, за което ответникът е признат за
виновен по горепосоченото НОХД. Налице са причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение общо в размер на 96,30 лева.
Налице е и пряка причинна връзка между противоправното поведение на ответника -
извършеното престъпление спрямо ищеца, за което е признат за виновен и
причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба по
смисъла на чл.51 от ЗЗД,
довели до намаляване имуществото на ищеца, тъй като същите се явяват
непосредствена последица от деянието, довело до причиняване на вредите. Вината
по чл.45, ал.2 от ЗЗД
е установена с влязлото в законна сила споразумение по горепосоченото НОХД.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че ищецът проведе пълно и главно доказване на предявения си иск, с
оглед на което следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
търсеното обезщетение за осъществения деликт в претендирания размер от 96,30
лева /деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляващи претърпени
имуществени вреди за направени разходи за лечение. На основание чл.84, ал.3
вр. с чл.86 от ЗЗД
върху уважения размер на обезщетението за имуществени вреди от 96,30 лева,
съдът намира за основателна и претенцията за претендираната законна лихва върху
присъдената сума от 96,30 лева, считано от датата на увреждането – 09.08.2016г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да се присъдят реално заплатените по делото разноски съразмерно
уважената част от исковата претенция, изчислени общо в размер на 667,38 лева /шестстотин
шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, съразмерно с уважената част
от предявените искове. Съдът не присъжда претендираните от ищеца транспортни
разходи, посочени в списъка на разноските по чл.80 от ГПК, поради липса на
доказателства за направени такива в хода на производството по делото.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК,
в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащане на дължимата в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4% /но не по-малко от
50 лв./ върху уважените размери на исковите претенции, или общо в размер на 290
/двеста и деветдесет/ лева.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Й.П.Й. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.М. ***/, сумата в размер на 6000
лева /шест хиляди лева/, представляващи обезщетение за претърпени от
пострадалия Й. неимуществени вреди,
причинени от нанесената му от ответника Д. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване в областта на големия турбекул на дясната мишнична кост в горна
трета, което е довело до трайно затруднение във функцията на десен горен
крайник за период от около 2-2,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес – престъпление по чл.131, ал.2, т.2 във връзка с чл.129, ал.2 от НК, за
което ответникът е признат за виновен с влязло в законна сила на 11.08.2017г. споразумение
от 11.08.2017г. по НОХД № 1276/2017г. по описа на РС-Несебър, ведно със
законната лихва върху главницата от 6000 /шест хиляди/ лева, считано от датата
на увреждането – 09.08.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете над уважения размер от 6000 /шест хиляди/ лева до претендирания такъв
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно с претендираната за тази разлика
законна лихва, като недоказани.
ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Й.П.Й. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.М. ***/, сумата в размер на 96,30
лева /деветдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляващи
претърпени от пострадалия Й. имуществени вреди за направени разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху главницата от 96,30 лева,
считано от датата на увреждането – 09.08.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на Й.П.Й. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Д.М. ***/, сумата общо в размер
на 667,38 лева /шестстотин шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, съразмерно
с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА М.С.Д. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър, държавна такса върху уважените размери на исковите претенции,
възлизаща общо в размер на 330 лева /триста и тридесет лева/.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: