№ 190
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900606 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена на 13.10.2023 год. от „Рема - Логистик“ ЕООД против „САМОтранс“
ЕООД, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на парични
вземания, дължими на договорно основание.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът „Рема-Логистик“ ЕООД твърди, че е сключил договор за
международен превоз на товари със „САМОтранс“ ЕООД, по силата на който
ищецът, в качеството на превозвач, е поел задължението да извърши превоз на
22 350 кг. кайсии по поръчка на спедитора „САМОтранс“ ЕООД от товарен
пункт – митнически терминал в Ереван, Армения, до разтоварен пункт –
*****, Франция. Получател на доставката бил ALINKA, Франция.
Договореното възнаграждение било в размер на 8 450 евро с левова
равностойност 16 526,76 лв., част от което било авансово платено. Към
превозването на стоката били поставени специфични изисквания за
температурен режим +2/+4 градуса Целзий. Стоката следвало да бъде
доставена в разумен срок.
„Рема - Логистик“ ЕООД, спазвайки указанията на възложителя
/спедитора/, извършило превоза с влекач и ремарке със следните рег. номера:
***** и *****. Стоката била натоварена на 01.07.2023 год. в Ереван, Армения
и била превозена по маршрута Армения-Грузия-Турция-България-Сърбия-
1
Хърватска-Словения-Италия-Франция. Влизането на територия на РБ било
направено през ГКПП Капитан Андреево, а излизането - през ГКПП
Калотина.
При пристигането на товара във Франция било указано от митническите
власти, че за автомобила липсва документация, което пречи стоката да бъде
приета от френската митница и обмитена. По решение на получателя на
доставката и на спедитора била изготвена декларация за износ, с която стоката
била върната от Франция до ГКПП Капитан Андреево – входната точка на
стоката в ЕС за изготвяне на т.нар. CHED сертификат за внос на стока от
държава извън ЕС. По указания на ответното дружество ищецът
транспортирал стоката до ГКПП Капитан Андреево за снабдяване с
горепосочения сертификат. Потеглил към България на 14.07.2023 год. и
пристигнал на ГКПП Капитан Андреево на 17.07.2023 год., след което върнал
обратно стоката във Франция, където достигнал на 25.07.2023 год. На
26.07.2023 год. митническата обработка на стоката била завършена и тя била
готова за предаване на получателя.
След разтоварване на около 50 броя каси, на 27.07.2023 год. ищецът бил
уведомен от ответното дружество, че получателят желае да бъде извикан
авариен комисар поради констатация за „няколко презрели плода“. В
продължение на около 10 дни, до 04.08.2023 год., камионът бил използван
като хладилен склад поради липсата на такъв на адреса на разтоварване. В
този период от време се провели многократни разговори между ищеца,
ответника, застрахователя и аварийния комисар за това какво да се случи със
стоката. В крайна сметка получателят отказал да получи стоката, като била
съставена декларация за отказ от същата.
На 03.08.2023 год. след проведени многократни разговори между
страните по делото, ответникът се снабдил с решение за унищожаване на
стоката. На 04.08.2023 год. товарът бил транспортиран до посочения от
спедитора адрес във Франция при фирма RDS и товарният камион бил
разтоварен, а на по-късен етап бил съставен протокол от авариен комисар.
Вследствие на развилите се събития ищецът претърпял множество
вреди. Ищецът счита, че отговорност за тях носи ответникът, който не
изпълнил задължението си да окомплектова, подготви и даде указания на
превозвача за всички необходими документи, свързани с транспорта.
За възнаграждението, дължимо за първоначално възложения превоз от
Армения до Франция ищецът издал фактура № 4699/05.07.2023 год. за сумата
8703,44 лв., каквато е равностойността на 4450 евро, представляваща остатъка
от цената на извършения превоз. Това възнаграждение не му било заплатено,
поради което се дължало, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода
от 05.07.2023 год. /когато настъпил падежът/ до 09.10.2023 год. в размер на
307,64 лв.
На заплащане подлежала и цената /стойността/ за извършения по
2
указания на ответното дружество превоз на стоката от Франция до ГКПП
Капитан Андреево и обратно. В уточняваща молба от 19.01.2024 год. са
описани по пера разходите на ищеца, направени във връзка с този превоз, в
общ размер на 24 714,81 лв. В същата молба ищецът изрично обосновава
довод, че дължимата за този превоз е именно сумата от 30 041,50 лв., за която
е издал фактура, тъй като превозът от Франция до България и обратно е
извършен по указания на ответното дружество и между страните е налице
договор за международен превоз на товари. За това възнаграждение ищецът
издал фактура № 4805/03.10.2023 год. за сумата 30 041,50 лв. с ДДС, която не
била заплатена от ответника. Падежът на задължението настъпил в деня на
издаването на фактурата.
Ищецът претърпял вреди от неточното изпълнение на задълженията на
възложителя под формата на пропуснати ползи. Те се изразявали в това, че на
21.07.2023 год. товарният камион, с който е извършен процесния превоз,
следвало да натовари друга стока във Франция с местоназначение Румъния.
Но тъй като камионът бил задържан, направената заявка била отказана. По
този начин ищецът пропуснал да извърши услуга, за която би получил
превозно възнаграждение в размер на 5050 евро.
Предвид изложеното „Рема-Логистик“ ЕООД предявява обективно
съединени осъдителни искове срещу „САМОтранс“ ЕООД за присъждане на
сума в общ размер на 48 621,88 лева, формирана като сбор от следните искови
суми:
сумата 8 703,44 лв., представляваща неизплатен остатък по фактура №
4699/05.07.2023 год., дължимо възнаграждение за извършен превоз на стоки
от Армения до Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 13.10.2023 год. до окончателното плащане;
сумата 30 041,50 лв. по фактура № 4805/03.10.2023 год.,
представляваща стойност/цена за извършен по указания на ответника във
връзка с първоначалния договор между страните превоз на стоките от
Франция до България и обратно до Франция;
сумата 9 876,94 лв., съставляваща левовата равностойност на 5 050 евро
и представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие на отказа от
заявителя от заявка за превоз на стока от адрес ******** с местоназначение
Румъния и получател Paksoy food SRL, вследствие на задържането на
товарната композиция с регистрационни номера ****** и ****** във
Франция;
сумата 307,64 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатената сума по фактура № 4699/05.07.2023 год. за периода от
05.07.2023 год. до 09.10.2023 год.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
3
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 367, ал. 1 ТЗ,
чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 16, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът „САМОТРАНС“ ЕООД е подал отговор на исковата молба
в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита предявените искове за
неоснователни и недоказани, като претендира сторените по делото разноски.
Признава се сключването на договор между страните, по силата на
който ответникът възложил на ищеца да извърши международен превоз на
22350 кг. кайсии от Армения до Франция.
„Самотранс“ ЕООД твърди, че е предоставило на „Рема – Логистик“
ЕООД всички необходими документи за превозването на стоката. С
позоваване на чл. 1 от Наредба № 8/27.02.2015 год. за фитосанитарния
контрол, ищецът обосновава довод, че по време на митническото оформяне на
стоката при преминаването й през България, превозвачът и в частност
шофьорът на камиона е бил длъжен да обезпечи извършването на
фитосанитарен контрол на стоката, което следвало да бъде сторено на
границата, на мястото на въвеждане на стоката в ЕС. Шофьорът не е изпълнил
това задължение и не е осигурил този фитосанитарен контрол и получаването
на сертификат за това. Достигайки до крайната дестинация във Франция, при
митническата проверка се установило, че за стоката липсва фитосанитарен
сертификат, поради което било отказано нейното обмитяване. За този проблем
ищецът уведомил ответника.
Междувременно се установило, че по време на транспортирането,
кайсиите са се развалили и са негодни за консумация. Те били бързо развалящ
се продукт, който следва да се транспортира за максимум една седмица и през
цялото време следвало да се осигурява специална температура, „каквато явно
не била осигурена от превозвача“. Във връзка с повреждането на стоката бил
информиран авариен комисар, който на място установил негодното състояние
на кайсиите и разпоредил тяхното унищожаване. Отправено било запитване за
разходите за унищожаване на стоката във Франция, но след като се
установило, че очакваната сума за това унищожаване е изключително висока,
се взело решение стоката да се транспортира в България, където била
унищожена от „Самотранс“ ЕООД. Изложени са твърдения за претърпените
от „Самотранс“ ЕООД вреди, които са относими обаче към неприетия за
съвместно разглеждане насрещен иск.
Ответното дружество счита, че превозът е „провален“ по вина на
превозвача. Твърди, че камионът, превозващ стоката от България до Франция
за близо седмица, след това върнал стоката в България само за един ден. След
направени проверки установил, че преминавайки през Сърбия, камионът е
имал технически проблем и били необходими няколко дни за отстраняването
му. Това обяснявало защо стоката е пристигнала повредена във Франция – не
4
била съхранявана при необходимата температура.
Признава се твърдението, че авансовата фактура за превозното
възнаграждение е заплатена от ответника. Вземането за остатъка от
възнаграждението се оспорва, тъй като превозваната стока е погинала по вина
на превозвача. Оспорва се и вземането по фактурата, издадена на 03.10.2023
год., тъй като разходите на ищеца по връщането на стоката са недоказани, а и
връщането е по вина на превозвача, който е неизправна страна по договора.
Връщането на вече развалената стока в България се наложило, тъй като ако
стоката следвало да се унищожи във Франция, това щяло да струва на ищеца
по-скъпо.
Възраженията на ответника са за неточно изпълнен договор за превоз в
качествено и времево отношение, като отклонението от договореното е
толкова съществено, че се приравнява на пълно неизпъленние.
Ответникът е предявил насрещен иск за вреди, но с влязло в сила на
18.10.2024 год. определение № 552/25.04.2024 год. насрещният иск е върнат на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по него е прекратено. Така,
насрещният иск не е предмет на настоящото дело.
В допълнителната искова молба се акцентира от ищеца, че ответникът
не оспорва качеството си на спедитор по договора с ищеца. Развива се тезата,
че сред задълженията на добрия спедитор е да уведоми доверителя си за
граничните изисквания, митническите режими, да следи перманентно за
местонахождението и състоянието на товара и пр. Задълженията на спедитора
произтичали и от чл. 7-11 от Конвенцията ЧМР. Счита, че доводите на
ответника, че шофьорът на камиона не е осигурил процесния сертификат
CHED, е неоснователен, тъй като не кореспондира с правата и задълженията,
които участващите в правоотношението имат според приложимия материален
закон. Според тезата на ищеца, при влизане на товара на територията на ЕС на
ГКПП Капитан Андреево спедиторът следва да уведоми превозвача за
документите, с които трябва да се снабди при преминаването на границата и
впоследствие да провери дали те са налични. Неизпълнението на това
задължение на спедитора довело до процесната ситуация.
Оспорва се верността на твърдението на ответника, че кайсиите са се
развалили по време на транспортирането им. Стоката била доставена в
отлично състояние и през цялото време било спазвано изискването за
температура в товарния отсег. От разтоварените на мястото на получаване
около 50 бр. каси, имало едва по няколко презрели плода. Поради
непрофесионалното поведение на спедитора се стигнало до отказа на
получателя да получи стоката. Ищецът настоява, че добросъвестно е изпълнил
възложения му превоз и е спазвал указанията на спедитора.
Издадените от ищеца фактури били съставени за възникнали
задължения на ответника вследствие на сключения договор за превоз.
5
Фактурите за претърпените вреди, изразяващи се в разходи за транспортиране
на стоката от Франция до България и обратно за снабдяване с необходимия
сертификат и за пропуснати ползи – отказания превоз от контрагент заради
забавеното разтоварване на стоката в крайното й местоназначение, се дължали
на неизпълнение на задълженията на ответното дружество.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва
допълнителната искова молба. Възразява се срещу обобщението на ищеца, че
ответникът не оспорвал качеството си на спедитор в правоотношението;
счита, че правоотношението се развило единствено между страните по делото
– възложител и изпълнител. Счита, че задължението за транспортирането на
бързоразвалящата се стока в срок лежи изцяло върху превозвача.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване с доказателства, различни от вече ангажираните
писмени такива, следните обстоятелства: наличието на договор между
страните за международен превоз на стоки – 22 350 кг. кайсии по
направлението от Армения до Франция, които следва да се превозват при
специален температурен режим; натоварването на стоката в Армения на
01.07.2023 год.; преминаването й през ГКПП Капитан Андреево;
обстоятелството, че стоката е достигнала до Франция; обстоятелството, че
след достигане на камиона със стоката до Франция, същият се е върнал
обратно до ГКПП Капитан Андреево и след това отново е достигнал до
Франция; обстоятелството, че получателят на стоката е отказал да я получи и
че впоследствие стоката е унищожена.
В приетата по делото заявка-договор, изготвена на бланка на „Самотранс“
ЕООД, представена в идентичен вид както от ищеца, така и от ответника, се
съдържат основните параметри на сключения между страните договор за
превоз. По силата на този договор ищецът „Самотранс“ ЕООД е възложил на
„Рема – Логистик“ ЕООД да извърши превоз на стоки – кайсии, с товарен
автомобил с рег. № ****** / ******, като ги превози от Армения, митнически
терминал до Франция на точно посочен разтоварен адрес. Датата на
натоварване е 01.07.2023 год., а срокът за превоз е дефиниран като „разумен“.
Единственото конкретно изискване към превоза е за спазване на температурен
режим +3 - +4 градуса. В графа „забележки“ е посочено, че фактурата следва
да се придружава 1 бр. ЧМР в оригинал, заверено с мокър печат и подпис от
изпращач и от получател; експедиционни бележки и всички документи,
съпровождащи товара, пакинг лист. Договореното навло е в размер на 8400
6
евро, от които 4 000 евро, платими авансово, а остатъкът от 4400 евро – при
пристигане на камиона във Франция. Изискано е след пристигане на камиона
във Франция на посочения разтоварен пункт шофьорът незабавно да уведоми
„Самотранс“ ЕООД, като в срок от пет работни дни след извършването на
транспортната услуга, да бъдат изпратени на възложителя на превоза
оригинални ЧМР документи за плащане – фактура и товарителница,
спецификация на товара, подписана и подпечатана от получателя, термолента.
Във връзка с договореното навло ищецът е издал две фактури: фактура №
4694/03.07.2023 год. за сумата 7823,32 лева /равностойност на 4000 евро/ -
аванс по договора за международен транспорт Армения-Франция, а два дни
по-късно е издал и фактура за остатъчната стойност на договорения превоз от
8703,44 лева.
От показанията на св. Н.Р., *** при ищцовото дружество, която *** за
същото от 2021 год. като ***, се установяват множество допълнителни
обстоятелства, свързани със сключването на договора за превоз. Разяснява, че
през лятото на 2023 год. дружеството „Рема – Логистик“ ЕООД е имало
свободен хладилен камион в Армения и св. имала за цел да осигури хладилен
превоз от тази дестинация. Чрез електронен портал установила, че има
търсене от фирмата „Самотранс“ ЕООД на хладилен превоз от Армения. При
проведения разговор били дадени данни за това какъв е товарът, кога и къде
да се натовари стоката, при какъв температурен режим следва да се превози
стоката и каква цена се предлага за превоза. След като били изяснени
детайлите, се пристъпило към сключването на договора и от страна на
ответника била изпратена заявка за транспорт. Свидетелят се запознал с
изискванията, посочени в заявката. Ако имало специфики при извършването
на възложения превоз, те трябвало да бъдат посочени в заявката. В случая в
изпратената от ответника заявка имало само основни изисквания: товарен
адрес; разтоварен адрес; температурен режим на кайсиите; представянето на
термолента, която представлява изписване в кой час на каква температура е
бил превозван товарът; навлото; срокът за доставка, който не бил посочен
конкретно, а бил определен като „разумен“. Така посоченият в изпратената от
„Самотранс“ ЕООД заявката срок се определя от свидетеля като некоректен,
защото за различните субекти „разумен срок“ означавал различен период от
време.
След сключването на договора е било пристъпено към неговото
изпълнение, данни за което се съдържат в съставената във връзка с превоза
ЧМР товарителница № 310577. От нея е видно, че товародателят Г.Х. от
Армения е натоварил товар на автомобил на превозвача „Рема – Логистик“
ЕООД с рег. № ***** / ***** в Ереван на 01.07.2023 год. Товарът
представлява 22 350 кг. пресни кайсии, които следва да се превозват при
температурен режим +2 - +4 градуса целзий. Товарът е придружен от фактура
№ 002/29.06.2023 год. /представена от ответника/. Според фактурата
продавачът на стоката Г.Х. продава на „Алинка“ – дружество със седалище
7
Франция, 22 350 кг. пресни кайсии за сумата 18 829 евро. В ЧМР
товарителницата е посочен адреса на разтоварния пункт във Франция. Като
получател на превозваната стока е посочена фирмата „Алинка“, закупила
стоката по фактура № 002. Товарителницата носи подпис и печат на
изпращача, с което се установява предаването й от него на превозвача „Рема –
Лигистик“ ЕООД. При предаването на стоката на превозвача, на същия са
предоставени и приетите по делото сертификат за произход, издаден на
30.06.2023 год., в който е посочено, че кайсиите са предназначени да се
експортират във Франция, както и фитосанитарен сертификат, издаден на
01.07.2023 год.
Товарителницата не е оформена с подпис и печат на получателя, тъй като
същият не е приел стоката. Причините за това се изясняват с останалите
събрани по делото доказателства.
От показанията на св. Р. се потвърждава явяването на камиона на
превозвача на товарния пункт и неговото натоварване с кайсии, както и
предаването на шофьора на набор от документи: фактура, опаковъчен лист,
ЧМР, здравен сертификат и износна декларация. На базата на тези документи
превозвачът изготвил митническата декларация Транзит Т2, която била
задействана на грузинско-турската граница. Маршрутът на камиона преминал
през Армения-Грузия-Турция. След пристигането на автомобила на турско-
българската граница протекли стандартните митнически проверки –
автомобилът преминал през проверка на документи. Тъй като стоката била
хранителна, преминала през доктор - така наречения „фитосанитарен
контрол“. Когато проверката била завършена, стоката преминала в България.
Шофьорът уведомил спедитора, че той си е дал документите на турско-
българската граница, фитосанитарите са го проверили, казали са му, че всичко
е наред и са го допуснали да премине напред. Не е имало някаква по-щателна
проверка в България, като отваряне на ремаркето, проверка на стоката,
вземане на проби. Имало случаи, в които фитосанитарният инспектор искал да
вземе проба, тъй като стоката идва от трета страна и ще се внася в
Европейския съюз, но в случая нямало отваряне на ремаркето, нямало
премахване на пломби. Не били предоставени на превозвача документи от
този фитосанитарния контрол, нито бележки за платени от шофьора такси.
Превозвачът не бил предупреден от „САМОтранс“ за документация, която да
изисква или да търси при въвеждането на стоката в ЕС. При влизането на
камиона в България, същият дошъл в базата на ищеца в гр. Хасково. Там била
извършена смяна на влекача, като бил разкачен влекач с рег. № ****** и бил
закачен влекач с рег. № ******, респ. смяна на шофьора.
От Хасково доставката продължила за Франция с композиция влекач рег.
№ ****** и ремарке рег. № ****** /същото ремарке, което единствено било
заредено с гориво/, управлявана от друг шофьор – Д.Г., който също е разпитан
като свидетел. Композицията се придвижила до Франция, като бил избран
маршрут през Сърбия, след което преминала през Хърватска, Словения,
8
Италия, Франция. Пътуването отнело около пет дни, като чакане имало на
границата Сърбия-Хърватска. Във Франция камионът пристигнал на
10.07.2023 год. в митницата. Там били подадени документите на
Митническото бюро и следвало да се изчака обработката им. Три дни
превозвачът нямал информация какво се случва с документацията и защо
процесът се бави, въпреки че потърсил такава. През това време свидетелката
Р. комуникирала с представителя на „Самотранс“ – жена на име О.. По
настояване на последната Р. се свързала с митнически агент, чийто телефонен
номер й бил предоставен от О., който уведомил, че има проблем с
документите. О. изпратила на свидетелката снимка на вида документ, който се
изисква. Оказало се, че липсва CHED-РР - здравен документ, представляващ
сертификат, който разрешава стока от трета страна да постъпи в Европейския
съюз и да се търгува с нея; без сертификата не можела да се завърши
обработката на документацията и да се освободи автомобилът от митница.
Той можел да се набави само от входа в ЕС, т.е. от България. Сертификатът не
e бил предоставен на шофьора при извършения на турско-българската граница
фитосанитарен контрол, а възложителят „Самотранс“ ЕООД не бил уведомил
превозвача за това, че следва да го изисква. Установило се, че документът не
може да бъде изготвен, докато камионът със стоката е във Франция. Още
няколко дни изминали от установяването на проблема до вземането на
решение как да се процедира занапред, като въпреки настояването на ищеца,
от ответника не било предложено конкретно решение на проблема, той не
показал каквато и да е заинтересованост в откриването на изход. Изход бил
предложен от „Рема – Логитиск“ ЕООД – да се върне автомобилът в РБ, за да
се изготви липсващия документ, което би позволило завършване на
митническата обработка на стоката във Франция. Видно от представеното от
ответника извлечение от електронна кореспонденция /л.99, л. 156/, *** на
„Самотранс“ ЕООД С.М. е посочил в писмо, адресирано до „Рема - Логистик“
ЕООД, че композицията следва да се върне в България, да направи CHED-PP
документ и да се върне обратно във Франция с всички документи, необходими
за обмитяването на стоката. След обединяването на страните около
решението, че камионът следва да се върне до ГКПП Капитан Андреево, св. Р.
се свързала с френския брокер, който да изготви износна декларация,
необходима за движението на стоката от Франция до България, ведно с
декларация, обясняваща на какво основание се връща автомобилът. За
липсващия документ свидетелката се свързала с ГКПП Капитан Андреево,
откъдето ги уведомили, че вече са запознати със случая, тъй като са получили
искане за изготвяне на сертификат от Френската митница.
Преди тръгването на камиона от Франция Р. изискала от представителя на
ответника декларация, че при каквито и да е обстоятелства, когато
автомобилът се върне във Франция обратно, получателят няма да се откаже от
стоката. О. отговорила: „Няма проблем. Ще я изготвим. Нека автомобилът да
тръгва.“. В крайна сметка обаче писмена декларация не била подписана от
представител на ответника.
9
Пътуването на автомобила от Франция до България било нормално, без
никакви проблеми и забавяния, като маршрутът минал през Румъния според
данните, изнесени от св. Г.. Автомобилът, вече управляван от * на превозвача
А.Г., отишъл от Хасково на ГКПП Капитан Андреево, митничарите го чакали,
за да започнат обработката на документа. На границата здравен документ бил
изготвен, след което камионът потеглил отново към Франция, управляван от
шофьора Г.. При повторния превоз до Франция /който според данните в
дневника на водача започнал на 19.07.2023 год./ нямало проблеми, освен
необходимостта да се поправи счупен в Италия стартер, но ремонтът отнел
само няколко часа. Това се установява от показанията на св. Г.. На митницата
във Франция /където според дневника на водача автомобилът пристигнал на
25.07.2023 год./ документите били обработени далеч по-бързо, в рамките на
около ден и камионът бил освободен от митническата агенция. След
освобождаване на автомобила от митница, шофьорът продължил към
разтоварния адрес, посочен в заявката. Разтоварният адрес се оказал едно
уширение на път, бетонирано място пред къща, на място нямало склад или
сграда, хладилно обособена за разтоварване на хладилна стока.
Собствениците на стоката отишли при шофьора, отворили автомобила,
свалили няколко палета с кайсии, оглеждали ги и ги върнали отново в
автомобила. Казали му да затвори вратите, като изискали агрегатът на
хладилното ремарке да работи без прекъсване. Свидетелката Р. поискала
информация от „САМОтранс“ ЕООД защо не се разтоварва камионът, на
което било отговорено, че изчакват клиентът да си провери стока и едва тогава
ще разтоварва и ще превеждат остатъка от навлото. Автомобилът останал на
разтоварния пункт няколко дни, като през цялото време агрегатът работел и се
наложило няколко пъти да бъде презареждан с гориво. Около 11 дни Г.
останал с камиона в уличката и бил използван като хладилен склад. След това
се оказало, че стоката трябва да бъде изхвърлена. Шофьорът Г., придружен от
получателя на стоката, управлявал камиона до сметище, където
собственоръчно разтоварил стоката на сметище.
За установяване на обстоятелствата, свързани с изпълнението на
договора, на ответника също са допуснати двама свидетели. Но същите не са
разпитани в хода на проведените по делото три открити съдебни заседания,
поради което са заличени.
Във връзка с поддържания в ремаркето температурен режим е
представена първоначално от ответника, а впоследствие и от ищеца
разпечатана на хартия информация от термолентата на ремарке с рег. №
*****. Данните в разпечатките са идентични. Те обхващат периода от
01.07.2023 год. до 04.08.2023 год. и съдържат данни от две места за
измерването на температурата. Според данните в термолентата през целия
период средноаритметичната от двете температурни стойности отговаря на
изисквания от възложителя на транспорта температурен режим от +2 - +4
градуса целзий. Данните в термолентата се оспорват от ответника, но
оспорването остана изцяло недоказано.
10
От ответника са представени две писмени декларации. Едната е съставена
на 27.07.2023 год. от представител на фирмата „Алинка“ – получателя на
стоката, с която уведомява дружеството „Самотранс“ ЕООД във връзка с
договора за извършване на транспорт на стоки по фактура № 002 от
29.06.2023 год., че стоката е пристигнала на митницата с документите на
26.07.2023 год. След проверка било установено, че стоката – пресни кайсии е
развалена и негодна за консумация; на следващия ден пристигнал *** по
извънредни ситуации и установил, че стоката е негодна за консумация и
трябва да бъде унищожена. Представена е и писмена рекламация от „Алинка“,
според текста на която товарът от пресни кайсии е бил натоварен на
01.07.2023 год. в Армения; на 26.07.2023 год. ремаркето, с което е превозен
товарът, е било отворено, но стоката била развалена и в качеството си на
получател на стоката, отказва да я получи. Въпреки, че ответната страна се
позовава неколкократно на доклад на авариен комисар, установяващ
състоянието на стоката при достигането й до получателя, същият не е
представен по делото. Поради това не може да се приеме за установено по
несъмнен начин, че стоката действително е достигнала увредена до
получателя.
Другата писмена декларация е с дата 02.08.2023 год. и изхожда от Г.Х. –
продавач на превозваните кайсии, който сочи че стоката по фактура № 002 /
29.06.2023 год. е продадена на дружеството „Алинка“ за сумата 18 829 евро,
всички права върху стоката са прехвърлени на купувача „Алинка“ и
продавачът няма отговорности, свързани със стоката.
Приета по делото е фактура № 699/04.08.2025 год., издадена от френско
дружество на името на „Алинка“ за приемане на отпадъци за сортиране –
19,760 тона. Фактурната стойност на услугата е 4742,40 евро. Не се спори, че
тя е съставена във връзка с предадените на сметище кайсии.
На 15.10.2023 год. френското дружество получател „Алинка“ ЕООД е
издало на името на „Самотранс“ ЕООД фактура № 254, с която в негова
тежест е фактурирал стойността на 32 палета кайсии на стойност 19 820 евро
без ДДС; 3952 евро - отпадъци за сортиране; 4349,99 евро транспорти разходи
и 5726 евро мито, или сума в общ размер на 34 638,39 евро с ДДС. С тази
фактура получателят на превозвана стока е материализирал претенциите си
спрямо лицето, на което е възложило превоза - „Самотранс“ ЕООД за
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договора. Ответникът
не представи доказателства, а и не изложи твърдения да е заплатил на
френското дружество претендираните от него обезщетения.
От своя страна ищецът е издал на името на „Самотранс“ ЕООД фактура
№ 4805/03.10.2023 год. за сумата 30 041,50 лв. стойност на извършен
международен транспорт Лион, Франция – Капитан Андреево, България –
Лион Франция с автомобил ******/*****.
По делото е допуснато изготвянето на счетоводна експертиза, която е
имала за задача да провери счетоводните записвания при двете дружества във
11
връзка с процесните взаимоотношения. Вещото лице по неоспорената от
страните експертиза е отговорило, че в счетоводството на ищеца са отразени
три фактури: фактура № 4694/03.07.2023 год. за аванс за транспорта Армения-
Франция на стойност 7823,32 лв., която сума е заплатена; фактура №
4699/05.07.2023 год. за сумата 8703,44 лв. за извършен транспорт Армения-
Франция и фактура № 4805/03.10.2023 год. на стойност 30 041,50 лв. за
извършен транспорт Лион, Франция – Капитан Андреево, България – Лион,
Франция. В счетоводството на ответника са осчетоводени първите две
фактури, а третата с № 4805 не е намерила отражение. Фактури с номера 4694
и 4699 са включени в дневника за продажби на ответника за данъчния период
м. 07.2023 год., като за фактурите не е ползван данъчен кредит, тъй като са
издадени на основание чл. 30 ЗДДС, според който международният транспорт
на стоки е облагаема доставка с нулева ставка на ДДС. Съответно фактура №
4805/03.10.2023 год. нито е намерила отражение в счетоводството на
ответника, нито е включена в дневниците му за покупки, респ. по нея не е
ползвано право на данъчен кредит. При ответника задължението към ищеца е
в размер на 8703,44 лв. по фактура № 4699/05.07.2023 год. При ищеца салдото
на вземането спрямо ответника е в общ размер на 38744,94 лв. и се формира от
фактури № 4805/03.10.2023 год. – 30041,50 лв. и фактура № 4699/05.07.2023
год. – 8703,44 лв. Експертът е изчислил, че законната лихва върху сумата
8703,44 лв. за исковия период от 05.07.2023 год. до 09.10.2023 год. е в размер
на 307,64 лв.
В заключението на в.л. Я. по допусната по искане на ищеца оценителна
експертиза, след анализ на представените към този момент доказателства и
използване на специалните му знания, е даден отговор, че пазарната стойност
на транспорта на 22 350 кг. кайсии с аналогична композиция на процесната,
включваща влекач и ремарке с хладилен агрегат от SFT Gounrad Pusignan
Франция до ГКПП Капитан Андреево и обратно е 12908,48 лв. с ДДС. В тази
сума са включени печалбата на транспортното предприятие от 2 423,62 лв. и
всички пътни, тунелни и други такси на държавата, през която се преминава,
които са в размер на 3 556,45 лв. В сумата са включени разходите за гориво на
влекача и за хладилния агрегат от 5367,75 лв. с ДДС и разходите за
командировъчни на шофьора от 1567,66 лв.
Според становището на ищеца експертизата не е работила с пълния набор
от документи, относими към разноските за процесното пътуване от Франция
до ГКПП Капитан Андреево и обратно до Франция, поради което е допуснато
изготвянето на допълнителна експертиза. Но впоследствие ищцовата страна е
заявила, че няма да внесе определения от съда депозит и не поддържа
искането за изготвянето на допълнителна експертиза, поради което същата е
заличена. Поради това заключението по първоначалната оценителна
експертиза е водещо при определянето на пазарната стойност на процесния
превоз.
12
Въз основа на така събраните доказателства съдът достига до следните
фактически и правни изводи:
Предявените осъдителни искове са квалифицирани с доклада по делото
по чл. 367, ал. 1 ТЗ, чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 16, пар. 1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки и чл. 86 ЗЗД.
Според нормата на чл. 367 ТЗ с договора за превоз превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж
или товар. Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да
пази товара до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на
товара и да му го предаде в местоназначението му. Според чл. 372, ал. 1 ТЗ
товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен
ако не е уговорено друго. Чл. 373 ТЗ предвижда, че превозвачът отговаря за
погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на
непреодолима сила, качествата на товара или явно неподходяща опаковка.
Конвенцията за договора за международен превоз на стоки, ратифицирана
през 1977 год., в своя чл. 16, на който се позовава ищецът, предвижда, че
превозвачът има право да му се възстановят разноските, направени във връзка
с молбата му за указания или във връзка с изпълнението на получените
нареждания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установи и без това безспорното между страните обстоятелство, че
между тях е сключен договор за международен превоз на 22 350 кг. пресни
кайсии под хладилен режим от Армения до Франция.
Ищецът е изпълнил възложения му превоз – негово транспортно
средство, снабдено с хладилно ремарке, в което да се съблюдава посочения
температурен режим, е натоварено с договорения товар в Ереван на 01.07.2023
год. от изпращача Г.Х. и е транспортирало стоката до митницата във Франция.
Достигнал е френската митница на 10.07.2023 год., т.е. за 10 дни, което според
съда отговаря на възложеното от възложителя превозът да се извърши в
„разумен срок“. В тази връзка се има предвид, че сам ответникът сочи в
отговора на исковата молба и в твърденията си в насрещния иск, че според
него и според установената обичайна практика разумният срок за този
транспорт е 15 дни. Видно от неопроверганите от ответника данни,
съдържащи се в термолентата, спазен е изискания от възложителя
температурен режим.
Установи се, че митническата обработка на документите във Франция не
е успешно завършена при първоначалното пристигане на товара. Установи се
и причината поради която митническата обработка не е довършена и стоката
не е предадена на получателя в рамките на 15 дни от натоварването й -
документацията, придружаваща стоката не е била пълна, тъй като е липсвал
изискуемият според френските митнически власти здравен сертификат за
стоката, имаща растителен произход /CHED-PP/.
13
Така, основният спорен проблем по делото се концентрира около
отговора на въпроса върху кой е лежала отговорността за осигуряване на
наличието на този сертификат – върху превозвача „Рема – Логистик“ ЕООД
или върху възложителя на превоза „Самотранс“ ЕООД.
За отговора на въпроса е от значение разпоредбата на чл. 11 от
Конвенцията ЧМР, приложима към процесния превоз на товари предвид
международния му характер. Според текста на тази норма: „С оглед
извършването на митническите и други формалности преди доставянето на
стоката, изпращачът е длъжен да приложи към товарителницата или да
предостави на разположение на превозвача необходимите документи и да му
даде всички поискани сведения; Превозвачът не е длъжен да провери дали
тези документи и сведения са точни и достатъчни. Изпращачът отговаря
пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата,
недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в
случай на грешка на превозвача.“
В случая, според признанията на ответника, съдържащи се в молбата му
от 16.04.2024 год., хронологията на участието на „Самотранс“ ЕООД в
процесните правоотношения е следната: френската фирма „Алинка“ е
закупила от Г.Х. кайсии и с договор от 10.06.2023 год. /който се твърди да е
представен по делото, но напрактика не е представен/ е възложила на
„Самотранс“ като спедитор транспортирането на закупените кайсии от
Армения до Франция, с право да извърши транспортирането лично или чрез
следващ спедитор. Именно като спедитор „Самотранс“ ЕООД е сключило с
ищеца по делото процесния договор за превоз. Следователно възложителят на
процесния превоз „Самотранс“ ЕООД има задължение при превъзлагането на
превоза на друг превозвач, да положи грижата на добър търговец и да даде
пълни, подробни и професионално издържани указания, свързани с превоза на
стоката от държава извън ЕС в държава, част от ЕС. Според препращащата
към уредбата на комисионния договор норма на чл. 364, ал. 2, вр. чл. 349, ал. 3
ТЗ, спедиторът по договора за спедиция е длъжен спрямо последващия
превозвач, на който е превъзложил превоза по чл. 363 ТЗ, да изпълни
задълженията си и да упражнява правата, породени от сделката с третото лице
/последващия превозвач/ и съгласно чл. 350, ал. 1 ТЗ да изпълни поръчката по
сключване на друг договор с грижата на добър търговец.
В случая, в процесната заявка-договор единствените указания, дадени на
превозвача, са свързани с температурния режим при превоза и спазването на
разумен срок за доставката. Липсват указания на възложителя за начина, по
който следва да завърши финосанитарния контрол при въвеждането на
хранителната стока в ЕС и в частност каквото и да е изискване превозвачът да
изиска, респ. да снабди стоката с CHED-PP сертификат. Както се изяснява от
показанията на св. Р., при извършването на „Рема – Логистик“ ЕООД на други
превози на хранителни стоки по възлагане от други спедитори /праз, миди и
пр./ при въвеждането им ЕС са извършвани различни проверки и анализи,
14
като превозвачът винаги е бил предупреждаван за специфичните изисквания
на възложителя, свързани с превоза на конкретната стока и от него са се
изисквали конкретни съставени при тези проверки документи и сертификати.
В случая стоката е била придружена с привидно достатъчни според
преценката на неспециалист документи, предоставени на превозвача от
изпращача – от гласните и писмените доказателства се установи, че при
преминаването на стоката през турско-българската граница стоката вече е
била придружена от сертификат за произход, издаден на 30.06.2023 год., в
който е посочено, че кайсиите са предназначени да се експортират във
Франция, и фитосанитарен сертификат, издаден на 01.07.2023 год., а на
границата камионът е преминал през стандартните проверки –
документацията била проверена от „доктор“, т.нар. „фитосанитарен контрол“.
Поради това се приема, че грижата на добрия превозвач е положена от ищеца.
След като възложителят на превоза не е посочил в сключения с ищеца договор
за превоз изричното си изискване при въвеждането на стоката в ЕС
превозвачът да изиска от българските митнически и контролни органи CHED-
PP сертификат, неговото непредставяне пред френските митнически власти не
би могло да се възприеме като пропуск, респ. противоправно поведение на
превозвача. Отговорността от несвоевременното завършване на превоза не би
могла обосновано да се вмени във вина и отговорност на превозвача. Неговите
задължения по договора за превоз се считат за добросъвестно и точно
изпълнявани с превозването на стоката до френската митница.
След установяването на липсващия сертификат и невъзможността
стоката да премине през френската митница без него, установи се, че страните
са се обединили около решението камионът да се върне до ГКПП Капитан
Андреево и след снабдяване с необходимия сертификат от българските
митнически власти, да се върне обратно във Франция. Разногласие между
страните се съзира единствено около въпроса за чия сметка ще бъдат
разноските по този транспорт, доколкото „Самотранс“ ЕООД в електронната
си кореспонденция е посочил становището си, че разноските са за сметка на
превозвача. Но въпросът за отговорността за разноските за превоза от
Франция до България и обратно е изцяло правен и отговорът му зависи не от
субективното отношение на възложителя, а от нормативната уредба, която
урежда последиците от неточното изпълнение на договор.
В тази връзка съдът възприема за обосновано позоваването на ищеца на
нормата на чл. 16, ал. 1 от Конвенцията ЧМР - Превозвачът има право да му
се възстановят разноските, направени във връзка с молбата му за указания
или във връзка с изпълнението на получените нареждания, освен ако тези
разноски не са последица от негова грешка.
В случая по изложените по-горе съображения, съдът не приема, че
разноските по връщането на стоката в България за снабдяването й със
сертификат, който не е бил надлежно, предварително изискан от възложителя
на превоза, са последица от грешка на превозвача. Напротив, те са последица
15
от пропуск на възложителя да положи грижата на добър търговец и в частност
на добър спедитор и да уведоми превозвача за необходимата документация, с
която следва да се снабди при въвеждането на стоката в ЕС, След като
възложителят е допуснал този пропуск, а впоследствие без друго работещо
предложение от негова страна и какъвто и да е спор с превозвача, е възприел
предложението на „Рема – логистик“ ЕООД да върне стоката в България, той
следва да поеме и разноските, сторени от превозвача във връзка с
изпълнението на неговите нареждания по см. на чл. 16 от Конвенцията.
Изпълнявайки стриктно нарежданията на възложителя да осигури здравен
сертификат за стоката, превозвачът е върнал същата до ГКПП Капитан
Андреево, снабдил я е с необходимия сертификат и след като при повторното
въвеждане на плодовете във Франция е преминал успешно митническия
контрол, е бил на посочения от превозвача разтоварен адрес с готовност да
предаде стоката на получателя „Алинка“.
Не се установи по делото по категоричен начин твърдението на
ответника, че към този момент стоката е била повредена, тъй като не е
представен доклада на аварийния комисар, какъвто се настоява от ответника,
че е бил съставен. Следва да се отчете също, че дори към момента на
унищожаването на стоката чрез изхвърлянето й на сметище, същата да е била
увредена, това е сторено едва на 04.08.2023 год. – момент, отстоящ на повече
от седмица след като стоката е била предоставена на разположение на
получателя в готовност за предаването й. До момента на унищожаването на
плодовете, изискването на възложителя за спазване на температурен режим, е
било стриктно изпълнявано, което се установява както от записите на
термолентата, така и от показанията на свидетеля Г., който описа положените
усилия по поддържане на агрегата на хладилното ремарке в работно
състояние.
Дори в случай, че въпреки липсата на доказателства, се приеме за
установено, че към момента на достигането на стоката до адреса на
получателя, същата вече е била повредена, това /с оглед спазения
температурен режим/ най-логично се дължи времето за връщането й до
българската граница с цел снабдяването й със сертификат, за необходимостта
на който сертификат спедиторът не е уведомил своевременно превозвача.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът е изправна страна
по договора за превоз. Изпълнила е възложените й задължения да извърши
превоза на пресни кайсии от Армения до посочения разтоварен пункт във
Франция. Спазил е изискването за превоз в разумен срок и за спазване на
зададената температура. Недопускането на стоката през митницата при
първоначалното й достигане във Франция се дължи на обстоятелства, които не
могат да се вменят във вина и отговорност на превозвача. Последният
стриктно е изпълнил последващите нареждания на възложителя да върне
стоката в ГКПП Капитан Андреево и да снабди стоката с необходимия здравен
сертификат, след което е бил в готовност да предаде товара на получателя.
16
Същият е отказал да получи стоката, позовавайки се на недоказано в процеса
увреждане на стоката. Това е причината ЧМР товарителницата да остане
неоформена с подпис и печат на получателя. Но неподписването на
товарителницата не е пречка въз основа на събраните други доказателства да
се приеме, че превозът е извършен с достигането на стоката до разтоварния
пункт и уведомяването на получателя за това.
При така установеното добросъвестно изпълнение на възложената
работа, превозвачът има право да получи остатъчната стойност от
договореното навло, за която е издал процесната фактура № 4699/05.07.2023
год., а именно сумата 8703,44 лв. Тази фактура е надлежно осчетоводена при
ответника за пълната й стойност, с което е направено признание за размера на
остатъчното договорено възнаграждение по договора за превоз. Като законна
последица от основателността на този иск, главницата се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба в съда –
13.10.2023 год. до окончателното плащане.
По иска за присъждане на разходите, свързани с транспорта на
стоката от Франция до ГКПП Капитан Андреево и обратно до Франция:
Същият е доказан по основание. По размер той е доказан до сумата,
установена в експертното заключение по оценителната експертиза, която е
изчислила пазарната стойност на този транспорт – 12 908,48 лв. Допуснатата
допълнителна оценителна експертиза, която да изследва нови доказателства
във връзка с разходи на ищеца, свързани с процесния транспорт, е заличена.
Поради това изводът за размера, до който искът е основателен, се основава на
заключението по приетата първоначална експертиза. До размер на сумата 12
908,48 лв. искът подлежи на уважаване, а за разликата до пълния претендиран
размер от 30 041,50 лв., за която сума е издадена фактура № 4805/03.10.2023
год. искът като недоказан, ще се отхвърли.
По отношение на иска за присъждане на сумата 9876,94 лв.,
равностойност на сумата 5050 евро, представляваща пропуснати ползи,
вследствие на отказана от заявителя заявка за превоз на стока, съдът намира
искът за неоснователен. Съображенията за това са следните:
Представени са доказателства за това, че на 21.07.2023 год. ищецът е
приел да осъществи превоз от Франция до Румъния, възложен му от трето за
спора лице, при навло 5050 евро. Несъмнено превозът не е извършил, тъй като
ремарке с рег. № ****** през това време не е разтоварило процесните по
делото кайсии. Но като е бил в невъзможност да извърши този превоз и да
получи навло от 5050 евро, ищецът е /ще бъде/ компенсиран с пазарната
стойност на превоза от Франция до ГКПП Капитан Андреево и обратно до
Франция, която се присъжда с решението по делото. Лишено от основание е
да се изисква възнаграждение за превоз с едно и също превозно
17
средство/ремарке през един и същи период както от ответника, така и от трето
лице, на което ищецът се е оказал в невъзможност да предостави услуга.
Противното би довело до допускане на неоснователно обогатяване.
По иска за присъждане на сумата 307,64 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неизплатените суми по фактура №
4699/05.07.2023 год. за периода от 05.07.2023 год. до 09.10.2023 год.
Според чл. 372, ал. 1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при
сключването на договора, освен ако не е уговорено друго. В случая между
страните е уговорено друго – само част от навлото в размер на 4000 евро да се
заплати при сключването на договора, а остатъкът да се заплати при
пристигане на товара във Франция. От електронната кореспонденция между
страните се установява, че товарът е достигнал френската митница на
10.07.2023 год., а разтовареният адрес е в непосредствена близост до
митницата, както се установи от гласните доказателства. Т.е. ищецът е бил във
фактическа възможност да предаде стоката на получателя на 10.07.2023 год.
Както е посочено по-горе, невъзможността стоката да премине митническия
контрол се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на
превозвача. Следователно, към 10.07.2023 год. превозвачът е изпълнил
задълженията си и му се дължи плащане.
Липсва основание да се приеме, че за част от исковия период - от
05.07.2023 год. до 10.07.2023 год. възложителят на превоза е бил в забава при
плащането на остатъка от навлото, тъй като това не кореспондира с
договореното между страните. Изпаднал е в забава от 11.07.2023 год. и от този
момент дължи обезщетение за забавено плащане. Изчислена чрез достъпен
през интернет електронен калкулатор /през сайта calculator.bg/, законната
лихва върху главница от 8703,44 лв. за периода от 11.07.2023 год. до
09.10.2023 год. е в размер на 288,64 лв. До този размер и за този период искът
ще се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 307,64 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските:
Предвид частичното уважаване на исковете, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото разноски, пропорционално на уважената
част. За разноските си ищецът представя списък по чл. 80 ГПК, според който
разноските му са в общ размер на 6437,50 лв. и включват внесена държавна
такса, депозити за експертизи, разноски в обезпечителното производство,
преводи на документи и заплатено адвокатско възнаграждение. Извършването
на разноските е установено с представените доказателства. В полза на ищеца
ще се присъдят разноски в размер на 2899,62 лв. пропорционално на
уважената част от исковете.
18
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4023, ж.к. „Тракия“, ул. „Менделеев“ №
4, ет. 10, ап. 47, представлявано от * С.В.М., да заплати на „РЕМА –
ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, п.к. 6300, ул. „Янко Кожухаров“ № 8, ет. 3, ап. 12, представлявано от
* А.А.Г., следните суми, дължими по договор за международен превоз на
стоки – пресни кайсии, както следва
сумата 8 703,44 лева, представляваща неизплатен остатък по фактура
№ 4699/05.07.2023 год., дължимо възнаграждение за извършен превоз на
стоки от Армения до Франция, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба – 13.10.2023 год. до окончателното плащане;
сумата 12 908,48 лева – част от сумата по фактура № 4805/03.10.2023
год., представляваща стойност/цена за извършен по указания на ответника
във връзка с първоначалния договор между страните превоз на стоките от
Франция до ГКПП Капитан Андреево, България и обратно до Франция, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
13.10.2023 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения до пълния
претендиран размер от 30 041,50 лева;
сумата 288,64 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатената сума по фактура № 4699/05.07.2023 год. за периода от
11.07.2023 год. до 09.10.2023 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения до пълния претендиран размер от 307,64 лева, касаеща периода
от 05.07.2023 год. до 10.07.2023 год.
и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 9 876,94 лв., съставляваща левовата
равностойност на 5 050 евро и представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, вследствие на отказа от заявителя от заявка за превоз на стока от адрес
******** с местоназначение Румъния и получател Paksoy food SRL,
вследствие на задържането на товарната композиция с регистрационни номера
****** и ****** във Франция.
19
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4023, ж.к.
„Тракия“, ул. „Менделеев“ № 4, ет. 10, ап. 47, представлявано от * С.В.М., да
заплати на „РЕМА – ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Янко Кожухаров“ № 8, ет. 3,
ап. 12, представлявано от * А.А.Г. сумата 2 899,62 лева разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20