РЕШЕНИЕ
№
гр. К.,
02.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., II – ри състав, в публично заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от районния съдия Атанасова гр. д. № 946 / 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и сл.от ЗЗДН.
Делото е образувано на основание молба с
вх. № 5117 / 11.12.2019 г. подадена от Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете с адрес
*** против П.Ц.И.,
ЕГН ********** ***, за упражнено
насилие спрямо тях за издаване
на заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, с налагане на следните
мерки, а именно : съгласно разпоредбата
на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ
на П.Ц.И., ЕГН ********** *** да се
въздържа от домашно насилие спрямо Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете с адрес *** и чл. 5 ал. 1 т. 3
от ЗЗДН : „Да забрани на
лицето П.Ц.И.,
ЕГН ********** *** да приближава жилището им, находящо се гр. Г., ул. „С. шосе“ № 47, както и местоработата на Д.Р.И.,*** и
местата за социални контакти и отдих“.
Молителките сочат в молбата и след уточнение в съдебно
заседание / на 06.07.2020 г. /, че на 07.11.2019 г. около 23.00 ч. двете са
чули крясъци и чупене в къщата. Първата - Д.И. останала с внучката, а втората –
Т.Ц. излязла на терасата и видяла ответникът и брат
му И. да се бият. Твърди се, че ответникът отново бил мъртво пиян. Т.Ц. слязла
да ги разтървава. А когато се качила била силно уплашена и притеснена за
състоянието на баща си и цяла нощ не спала. На следващия ден – 08.11.2019 г. по
обяд Т. се обадила на баща си, за да научи как е, като разговорът бил кратък.
Но вечерта, след като ответникът отново си бил взел обичайното количество
алкохол, се качил и започнал да създава проблеми. Т. му предложила за пореден
път да направи всичко за него, за да се излекува от алкохолната зависимост,
като му казала, че от него се изисква само воля и желание. Но отговорът му бил
: „Няма за кога, вие много скоро сте навънка!“. Впоследствие продължил да крещи
и обижда.
А на 19.11.2019 г. около 19.00 ч. ответникът П.Ц.И.
отишъл на работното място на Д.Р.И. в нетрезво състояние и видимо агресивен. Започнал
да отправя закани, че няма да има прошка, че ще й вгорчи живота и ще го направи
ад, ще изляза на улицата с децата и внучката. Заканите били от вида : „Ти скоро
ще бъдеш на пътя, на 16 декември ще спреш да се заключваш! В най – големия студ
ще сте на улицата!“. Молителката била сама и се уплашила, като се опитвала да
стои далеч от него зад щанда.
Молят
да бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат наложени следните мерки
:
„ЗАДЪЛЖАВАНЕ на П.Ц.И., ЕГН ********** *** да
се въздържа от домашно насилие спрямо Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете с адрес *** и „ЗАБРАНЯВАНЕ на П.Ц.И., ЕГН ********** *** да приближава жилището
им, находящо се гр. Г., ул. „ С. шосе“ № 47,
както и местоработата на Д.Р.И.,*** и местата за социални контакти и отдих“.
В съдебно заседание, молителките редовно призовани, явяват се лично и се
представляват от адв. З. - САК, който поддържа така подадената молба, като
излага подробно доводите си.
Ответникът редовно
призован, не се явява, вместо него се явява упълномощения му защитник адв. З. – САК, която
моли съдът да отхвърли издадената заповед за незабавна защита, като сочи, че на
посочените дати 07.11.2019 г. и 19.11.2019 г. е имало конфликт между страните,
но това не е акт на домашно насилие. Също така и алкохолната зависимост не
доверителя й не предполага, че същият е извършил акт на домашно насилие спрямо
съпругата си и дъщеря си.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и представените
по делото доказателствата, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че страните имат сключен граждански
брак на 06.10.1991 г.. Не е спорно и обстоятелството, че в момента са в процес
на развод.
Но е спорно обстоятелството дали е извършено домашно насилие на 07.11.2019
г. срещу 08.11.2019 г., както и на 19.11.2019 г. Не са приложени медицински
документи от които е видно, че на посочената дата ответникът е упражнил
физически или психически тормоз над молителките.
По делото е приложена като доказателство декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели И.Ц.И. и Е.П.Ц.,
които не са противоричиви, но първият свидетел, който е брат на ответника
твърди, че само е направил забележка на брат си да не учи сина му да употребява
алкохол. Същият сочи, че по – късно е отишла втората молителка Т.П.Ц., но сочи, че между
нея и баща й не е имало спорове. Вторият свидетел не е присъствал на случката
на 07.11.2019 г. срещу 08.11.2019 г., а само чул от братовчед си, че имало
спор. След това говори за някакъв спор между сестра му и баща им, като й казал,
че ще напуснат къщата, но той касае 08.11.2019 г.
От събраните по делото
гласни доказателства показанията на свид. Тодорка Сергиева Райкова и Цветомир И.Ц.
може да се направи извод, че на посочените дати относно ответника е упражнено
домашно насилие от молителките. Свид. Т.Р. сочи дори, че на 07.11.2019 г. двете
молителки са държали ответника П.Ц.И., а
брат му И. му нанасял удари, като му посинил ребрата и му разцепил устните / л.
69 от делото /. Същата сочи още, че молителката Д.И. е много нервна, тя
буйства, хвърля и троши чаши. Видно е и от нейните показания, че страните не са
в добри семейни отношения и в момента са в процес на развод.
Свидетелката
Т.Р. твърди,
че на 19.11.2019 г. отново е станал скандал и отново И. е ударил брат си П. по
това / сочи устата си /.
За извършен акт на
домашно насилие – психически тормоз от страна на ответника на 19.11.2019 г. на
работното място на молителката Д.Р.И.,*** не се представят никакви доказателства.
Относно представеното
писмено доказателство писмо изх. № 185 / 29.10.2020 г. издадено от ДПБЛ на
наркомани и алкохолици е видно, че ответникът е провеждал лечение, но за
периода от 13.03.2015 г. – 22.03.2015 г., а деянията са извършени на 07.11.2019
г. и на 19.11.2019 г., четири години след лечението, което е неотносимо към
настоящото производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и
спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
За да бъде осъществена защита срещу домашно насилие по реда на ЗЗДН е
необходимо да е налице акт на физическо, психическо, или сексуално насилие спрямо пострадалото лице.
Това насилие следва да е било извършено от лице от кръга на тези по чл. 3 от
закона.
В конкретния случай настоящият състав намира, че не се потвърждават от
събраните доказателства, описаните факти и обстоятелства в молбата подадена от Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете
с адрес ***.
Съдът счита, че не се събраха безспорни
доказателства за проява на
домашно насилие от страна на ответника
П.Ц.И., ЕГН ********** на 07.11.2019 г. срещу 08.11.2019 г. и на
19.11.2019 г.
Психическото насилие представлява по своята същност целенасочени действия
от страна на извършителя, изразяващи се в заплашително и агресивно поведение, насочени срещу
дадено лице водещи до обременяване и разстройство на психиката на пострадалото лице.
Такива са заплахи, системни обиди, телефонен тероризъм и други. Не се установи
по делото от наличния доказателствен материал ответникът да е нанасял физически
удари или психически тормоз над молителките. В този смисъл твърденията в
молбата останаха недоказани.
Следва да се отбележи, че в тежест на молителя е да проведе пълно и главно
доказване по отношение на правно релевантния факт на извършеното насилие и да
установи наличието на такива действия от страна на ответника.
В настоящата хипотеза, съдът намира, че не се установяват данни за
извършени спрямо молителките действия на домашно насилие, от страна на
ответника.
Ето защо, настоящият състав след цялостна преценка на събраните
доказателства намира за недоказано и необосновано изложеното в молбата на Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете
с адрес ***, че
спрямо същите, на посочените дати и при описаните там обстоятелства от страна
на П.Ц.И.,
ЕГН ********** е било осъществено домашно насилие.
Изложеното налага извода, че молбата следва да бъде оставена без уважение, с
произтичащите от това последици.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТКАЗВА
да издаде Заповед за защита по реда на чл. 5
ал. 1 от ЗЗДН по молба на Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц., ЕГН ********** и двете с адрес *** против П.Ц.И., ЕГН
********** *** с налагане на следните мерки, а именно :
съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ на П.Ц.И., ЕГН ********** *** да се въздържа от домашно
насилие спрямо Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц.,
ЕГН ********** и двете с адрес *** и чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН : „Да забрани на лицето П.Ц.И.,
ЕГН ********** *** да приближава жилището гр. Г., ул. „ С. шосе“ № 47, както и местоработата на Д.Р.И.,***
и местата за социални контакти и отдих.
ОСЪЖДА Д.Р.И., ЕГН ********** и Т.П.Ц.,
ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на П.Ц.И., ЕГН
********** *** направените по
делото разноски в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ издадената заповед за незабавна защита № 707 / 12.12.2019 г., с която на П.Ц.И., ЕГН ********** *** е наложена посочената по – горе мярка
по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. С. в 7 - дневен срок от днес.
След влизане на решението
в сила препис от същото да се изпрати за сведение на РУ – Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: