№ 137
гр. Кюстендил, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Административно
наказателно дело № 20251520200261 по описа за 2025 година
Н. Т. С.,ЕГН ********** от ***********************, обжалва
Наказателно постановление № 24-1139-003382/23.01.2025 год.,изд.от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил,с което за
нарушение на чл.21,ал.1 от Закон за движение по пътищата на осн.чл.182,ал.5
във вр. с ал.1,т.6 от същият са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1800,00/хиляда и осемстотин/ лева и „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6-шест месеца.
АНО,редовно призован,чрез процесуалният си представминел изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на
атакуваното НП.Не се претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Кюстендилски районен съд, след като събра необходимите доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна и ги обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 02.10.2024 год. в 19,10 часа монтираното в с.Багренци,Кюст.област,на
второстепенен път II-62,км.4 + 730,стационарно техническо средство
SITRAFFIC LYNX ERS 400 № 10752D9A010800BB,за контрол на скоростта на
движение на пътуващите в двете посоки МПС,засякло скорост на движение от
128 км/час на лек автомобил марка „АУДИ“,модел „А8“,с рег.№
********,което системата заснела и на видеоклип/л.8/.При проверка на
1
системата свидетелят Б. С.-служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Кюстендил,установил чрез справки от ЕЦОН,видът на автомобилът и
регистрационният му номер и при допълнително изготвена справка
установил,че автомобилът е собственост на жалбоподателят.Поради това,че
жалбоподателят е адресно регистриран на територията на област Варна,където
се води на отчет като водач на МПС,до Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Варна била изпратена с писмо /л.17/преписка рег.№ 1139р-
8521/2024 год.,съдържаща снимков материал за заснето МПС с техническото
средство,посочено по-горе,за установяване на водача на автомобила и за
справка и попълване на декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП.Към преписката се
намирала и покана за явяване на водача за изготвяне на АУАН/л.19/,която
жалбоподателят попълнил собственоръчно,декларирайки на 16.11.2024
год./л.19/,че на 02.10.2024 год. около 19,10 часа той е управлявал в
с.Багренци,Кюст.област,собственият си лек автомобил с посочените по –горе
марка и регистрационен номер.Свидетелят С. като установил чрез справка от
Електронна информационна система за нарушения на правилата за движение
по пътищата от водачи на МПС и съответно наложени административни
наказания чрез НП и ЕФ/л.20-24/,че на жалбоподателят с ЕФ серия К № №
К/9123427/14.05.2024 год.,изд.от ОДМВР-Пловдив,серия К№
9141225/17.05.2024 год.,изд.от ОДМВР-Кърджали и серия К№
9215676/04.06.2024 год.,изд.от ОДМВР-Пловдив,всички връчени на
12.07.2024 год.,са налагани административни наказания,съответно по реда на
изброяването за нарушения по чл.21,ал.2 от ЗДвП,чл.21,ал.1 от ЗДвП и
чл.21,ал.1 от ЗДвП,съответно на основания по чл.182,ал.2,т.4 от
ЗДвП,чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП и чл.182,ал.1,т.5 от ЗДВП ,„глоба“ и съответно в
размери от 300,00 лв.,400,00 лв. и 600,00 лв.,счел че жалбоподателят е
нарушил чл.21,ал1 от ЗДвП,което нарушение е системно,тъй като е извършено
в едногодишен срок от влизане в сила на посочените 3 броя ЕФ,изготвил
АУАН серия GA№ 1324421/02.12.2024 год.в отсъствие на
жалбоподателят,който не се отзовал на поканата/л.19/ получена от него на
16.11.2024 год. да се яви в административната сграда,където се помещава
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил за изготвяне на АУАН,в
присъствието на свидетелите А. Б. З. и А. Е. Н.,служители в сектора.АУАН
бил връчен на жалбоподателят на 16.12.2024 год.,а АНО на 23.01.2025 год.
издал атакуваното НП,възприемайки фактическите констатации и правни
изводи на актосъставителят,почти буквално възпроизведени в
НП.АТАКУВАНОТО НП е връчено на жалбоподателят на 24.02.2025
год.,видно от намиращата се на гърба на екземпляра от НП/л.64/разписка за
получаването му,жалбата е подадена чрез АНО на 26.02.2025 год.От
изисканата справка/л.84-87/ от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Кърджали се установява това,че жалбоподателят е получил лично на
12.07.2024 год.ЕФ серия К № 9141225,а видно от писмо изх.№ 103000-
11454/28.05.2025 год./л.75/ от Н-к сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив е това,че
в дирекцията не се съхраняват разписките за връчване на ЕФ серия К №
2
9123427 и серия К № 9215676.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от ПОКАЗАНИЯТА
НА РАЗПИТАНИТЕ СВИДЕТЕЛИ и писмените доказателства,съдържащи се
в административно -наказателната преписка,както и изрично от описаните по-
горе.
Съобразявайки горната фактическа обстановка съдът счете, че жалбата е
процесуално допустима като подадена от лице,имащо право на жалба и в срок,
по същество неоснователна,като атакуваното постановление ще се измени.
Мотивите на съда са следните.
Съгласно нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта на
движение, водачът на ППС не може да превишава скорост от 50 км/час за
населените места за всички категории МПС, с изключение на самоходните
машини и тези от категория “М”, за които ограниченията са съответно от 40 и
45 км/час, а на основание чл.21, ал.2 “Когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак”.При движение извън населено място ограничението
на скоростта на движение е от 90 км/час. При нарушение на горните норми, в
зависимост от превишението на скоростта, на нарушителите се налагат
административни наказания на основание чл.182, ал.1 и 2 ЗДвП.
По делото, съдът приема за безспорно установено,на основание на
писмените доказателства,представляващи съдържанието на административно-
наказателната преписка и конкретно посочени по-долу,че чрез
автоматизирано техническо средство -стационарна техническа система за
видеоконтрол на нарушенията SITRAFFIC LYNX ERS 400 №
10752D9A010800BB е установено това, че при обстоятелствата, изложени в
атакувания електронен фиш посочения в него автомобил на ВП II-62,км. 4 +
730,в с.Багренци,Кюст.област, в частта минаваща през населеното място ,в
посока от гр.Кюстендил към гр.Дупница, , описан в АУАН и заснет на клипа
,СЕ Е ДВИЖЕЛ В ПРЕВИШЕНИЕ НА допустимата за населеното място
скорост на движение от 50 км/час,с което е нарушен чл.21,ал.1 от ЗДвП. Така
установеното с помощта на техническото средство нарушение е възприето от
актосъставителят и наказващият орган като нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП,
при което последният е издал атакуваното НП , налагайки административни
наказания на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.1,т.6 от Закона за движение по
пътищата- глоба в размер на 1800,00 лв. и лишаване от правото да управлява
МПС за срок от 6-шест месеца.Съдът счита,че АУАН покрива минималните
изисквания за съдържание и специалните в казуса относно конкретните
обстоятелства за това кога,къде,посока,по какъв начин,кое МПС и с какво
конкретно превишение на скоростта се е движело,поради което оплакванията
3
по жалбата са неоснователни.
Съдът счита,че атакуваното НП съдържа всички изискуеми се от ЗАНН
реквизити,а от приложените по преписката заповеди се установява,че е
издадено от родово и местно компетентно лице.
АНО е отразил в НП всички обстоятелства,релевантни за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя и конкретно предписаните по чл. 745 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол / касателно средството за измерване и поради липса на специални
правила в ЗДвП,приета на осн.чл.28 от ЗИ/обстоятелства- дата, времето на
измерването, измерената скорост и посоката на движение на лекия
автомобил,както и клип,представляващ разпечатка от техническото
средство,имащо възможност включително и да отбележи на клипа
координатите ,където е позиционирано то. Техническото средство,с помощта
на което е отбелязано,че е засечена скоростта на движение на автомобила е от
вид, одобрен съгласно Закона за измерванията и приетата в изпълнение на
чл.28 от същият цитирана по-горе наредба,горното във връзка и с
представеното от АНО удостоверение /л.9 от делото/. Едно от изискванията за
одобряване на типа и за преминаване на първоначалната и последващите
проверки е възможността стационарната видео-радарна система за
наблюдение и регистриране на пътни нарушения,да изключва автоматично
неверните резултати, причинени от външни въздействия и смущения , както и
такива , предизвикани от промяна на захранващото напрежение извън
зададения от производителя обхват ,аргумент за което е разпоредбата на чл.
746,ал.1 и 2 от същата наредба в относимата й редакция към датата на
констатиране на нарушението/Наредбата е отменена на 06.12.2024
год./Поради това и възраженията на жалбоподателят,че на снимката са две
МПС и не е ясно скоростта на кое от двете е засечена са
неоснователни.техническото средсво с което е засечено движението на МПС и
скоростта му е технически годни да разграничи на кое заснето МПС е
засечена скоростта посредством скоростомера.Видно от представения пред
настоящата инстанция протокол за проверка /л.10/ , представляващ официален
документ ,процесното техническо средство е преминало успешно последваща
проверка на 21.06.2024 год. ,протокола е със срок на действие една календарна
година и важи до 20.06.2025 год.,а клипа е заснет на 02.10.2024 год.,т.е в
обхвата на времедействие на протокола,което налага и следващия се
логически извод , че то е пригодно да изключва автоматично неверните
резултати от измерванията и е годно да засече скоростта и да заснеме
автомомобила. Поради горното съдът счита,че нарушението е безспорно
установено а оплакванията по жалбата за неоснователни.
Атакуваното НП не е незаконосъобразно издадено, поради това,че в същото
се поддържа за наказуема скорост от 124 км/час,при реално установена такава
4
от 128 км/час,тъй като АНО е посочил ясни и точни мотиви за причините за
това-приспаднат толеранс в полза на водача,с което е спазил и нормата на чл.
16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Настоящият въззивен състав на КРС счита обаче,че АНО е дал неправилна
квалификация на извършеното от жалбоподателят нарушение,изразяваща се
във включения в квалификацията признак "системно". Предвид установените
данни по делото посочената като нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е
относима към фактите по нарушението. С оглед установеното превишение на
скоростта от 124 км/ч след приложения толеранс относима в случая е
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т.6 ЗДвП. Легална дефиниция на
визираното в чл. 182, ал. 5 ЗДвП понятие "системно" се съдържа в нормата на
§ 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, според което "системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. От приложената
по делото справка за нарушител/водач,която представлява извадка от
регистър,създаден на законово основание/чл.159 от ЗДвП и чл.5 и 30 от
приетата в изпълнение на тази разпоредба НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина/,т.е официален
документ,се установи че действително преди извършване на настоящото
нарушение жалбоподателят е имал извършени още две нарушения по
чл.21,ал.1 ЗДвП във връзка с чл.182,ал.1 от ЗДвП,за нарушения на максимално
допустимата скорост от 50 км/час за населено място,за които са изготвени
електронни фишове ,съответно на 17.05. и 04.06.2024 год.,съответно с номера
К 9141225,изд.от ОДМВР-Кърджали и с номер К/19215676,изд.от ОДМВР-
Пловдив,с които са наложени наказания за превишаване на скоростта в
населено място на осн.чл.182,ал.1,т.2 и по т.4 по вторият ел.фиш.Няма яснота
и доказателства за това, кога конкретно са извършени нарушенията по всеки
от двата фиша,но и двата са връчени на една и съща дата-12.07.2024
год.,съответно са влезли в сила на една и съща дата-27.07.2024 год.,с оглед
отбелязването за датата на връчване на същите и преките
доказателства,изисканата разписка за връчване на единият от тях.Съдът
положи активност и изиска и разписките за връчване на посочените ЕФ,като
такава бе изпратена само от ОДМВР-Кърджали за ЕФ серия К № 9141225,от
която се установи,че отразеното в регистъра е коректно-датата на връчване е
12.07.2024 год.Отговора на ОДМВР-Пловдив,че съответните разписки не се
съхраняват не променя извода на съда,че датата на връчване е отразена в
официален регистър,извадката от които представлява официален
документ,който не е оборен по никакъв начин в процеса.В същност и при
липса на доказателства за връчването на ЕФ от ОДМВР-Пловдив също на
датата 12.07.2024 год.това не променя последващите изводи на съда.
АНО ,за да обоснове наличието на системност е посочил и трети ЕФ-серия
5
К№ 9123427,изд.на 14.05.2024 год. от ОДМВР-Пловдив, с който за нарушение
по чл.21,ал.2 от ЗДвП на осн.чл.182,ал.2,т.4 от същият на жалбоподателят е
наложено адм.наказание глоба в размер на 300,00 лв. и този фиш,съобразно
справката също е връчен на жалбоподателят на датата на връчване на горните
два,съответно на една и съща дата е влязъл в законна сила-27.07.2024 год.При
внимателен преглед на приложената справка за нарушител/водач се
установи,че не се съдържат данни за издадени ЕФ и НП,след 27.07.2024 год.,а
това е датата,за която бе посочено че горните три фиша са влезли в законна
сила, до датата на извършване на нарушението по настоящото дело –
02.10.2024 год.Съдът повторно отбелязва, че в справката липсват данни за
датата на извършване на нарушенията по вписаните ЕФ и АУАН, които дати са
важни за преценка на съставомерните и квалифициращи нарушенията
признаци "повторност" и "системност". При анализ на събраните
доказателства следва, че от деня на влизане в сила на посочените два
електронни фиша, които са за нарушения на чл.21,ал.1 от ЗДвП в населено
място,санкционирани според конкретното превишение на скоростта по
чл.182,ал.1 от ЗДвП,а по третият за превишаване на скоростта извън населено
място,за което са приложими санкционните разпоредби на чл.182,ал.2 от
ЗДвП,е налице само едно извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП в
населено място по атакуваното НП,което е в рамките на едногодишен срок от
влизането в сила на посочените два,но това нарушение не е същото,т.е не е
еднакво с всяко едно от посочените две.Нарушенията по никой от посочените
в НП 3-три ЕФ не се включват в групата на "нарушенията, извършени три или
повече пъти в едногодишен срок" по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, тъй
като всяко от тях е извършено преди датата на влизане в сила на тези
електронни фишове и не се отнасят за еднакво санкционируеми състави.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че в нарушението – предмет
на настоящото дело, липсва както квалифициращия съставомерен признак
"системно",така и признака "повторно" по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП.За да е налице повторност,съдът като съобрази санкционните норми на
чл.182,ал.4 ЗДвП,счита че следва да е налице влязло в сила НП или ЕФ за
превишаване разрешената скорост за населено място от 50 км/час и
осъществяване на второ,т.е това по настоящото дело да е в едногодишен срок,
а казусът не е такъв.Справката за нарушител не установява никой от трите
посочени от АНО ЕФ да е за нарушение по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП,каквото
безспорно е настоящото с оглед конкретно установеното превишаване скорост
с над 50 км/час.При това положение настоящият състав,като се съобрази и с
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І
и ІІ колегия/конкретно т.1 от същото/,счита че следва да приложи онази норма
от ЗДвП ,която е по-благоприятна за жалбоподателят.Тъй като предвидените в
тази норма наказания са строго определени и нямат долна граница, то съдът
счита че следва да се определи наказание от вида глоба в размер на 900,00-
деветстотин лева и „лишаване от правото да управлява МПС“ в размер на 3-
три месеца.За размера на глобата съдът съобрази това,че санкцията предвижда
6
веднъж най-нисък размер от 700,00 лв.,но и по 50 лв. увеличение за всяко
надвишаване с 5 км/час на предвиденото от над 50 км/час такова, в казуса
следва този алгоритъм да се прилага за установена скорост над 100 км/част, а
тя в казуса е 124 км/час,при което е налице 4-четири пъти /20 км/час : 5
=4/надвишаване с по 5км/час,за което се следва и допълнителен размер глоба
от 200 лв.,или общо 900,00 лв.
АНО,чрез процесуалният си представител не претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение,а на жалбоподателят,съобразно резултата по
делото съдът няма да присъжда разноски.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.7,т.1 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-1139-003382/23.01.2025
год.,изд.от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кюстендил,с което
за нарушение на чл.21,ал.1 от Закон за движение по пътищата на
осн.чл.182,ал.5 във вр. с ал.1,т.6 от същият на Н. Т. С.,ЕГН ********** от
***********************, са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 1800,00/хиляда и осемстотин/ лева и „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6-шест месеца,като на
осн.чл.182,ал.1,т.6 от Закон за движение по пътищата му налага
административни наказания „глоба“ в размер на 900,00/деветстотин/лева и
лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3-три
месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията по НПК и по
реда на Административен процесуален кодекс пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване
на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7