№ 318
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600166 по описа за 2022 година
Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в
производството по чл.243, ал.7 и 8 НПК, инициирано по жалба на „П.“
ЕООД, чрез представителя му Л.П. П. против определение на РС – гр. Б. от
23.02.2022г. по ЧНД № 59 /2022г., по силата на което на представляваното от
жалбоподателя юридическо лице е отказано обжалване на постановление за
прекратяване на наказателното производство, тъй като е отречено качеството
и на пострадало лице- ощетено юридическо лице от престъплението- по
смисъла на чл.243, ал.7 НПК.
Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и
незаконосъобразно, счита, че същото е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.
Развива съображения в посока на това, че е неправилно квалификацията
на изпълнителното деяние, дадена от прокуратурата в хода на разследването
по досъдебното производство, преди да е приключило разследването, да се
ползва с обвързваща сила за съда. Счита, че преценката следва да се изгражда
за всеки конкретен случай, дали от изпълнителното деяние като човешко
действие или бездействие са произтекли вреди. Навежда съображения от
гледна точка на закона и константната съдебна практика, която нееднократно
допуска от осъществяването на престъплението самоуправство, като пряка и
непосредствена последица да са произтекли вреди за друго – физическо или
1
юридическо лице. Счита, че тъй като разследването още не е приключило,
след приключването му, събраните по същото доказателства, могат да
обосноват материално правен извод за осъществяване на друго - по-тежко
наказуемо престъпление, а именно – посегателство против собствеността,
изразило се в отнемане на инкриминираните като предмет на престъплението
животни, от владението на ЕООД- техен собственик от лицето, против което
се води разследването – В. Ц. Б., а именно –кражба по чл.194 НК,
самостоятелно, или в съвкупност с престъплението по чл.323 НК.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на
РС –Б. продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на
жалбата против постановлението на РП по същество.
Настоящият съд като разгледа подадената жалба, осъществи цялостен
самостоятелен служебен контрол по чл.314, ал.1 НПК на обжалваното
определение, на базата на приложимите разпоредби от процесуалния и
материалния закон, намира за установено следното:
На 01. 03.2021г. с Постановление на РП- гр. Б. е образувано досъдебно
производство № 4/2021г. против неизвестно лице / но на практика
разследването е водено против В. Ц. Б. от с. П. Л., обл. С./ ,въз основа на
законен повод –сигнал от А. Т. П., съдържаща достатъчно данни за
престъпление, за това, че на 05.01.2021г. в с. П. Л., в животновъден обект №
2170-0047, собственост на „П.“ ЕООД, бивш работник на дружеството В. Ц.
Б., самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано
от другиго предполагаемо право, като е обсебил 10 бр. животни –биволи от
селскостопанския двор в селото.
Видно от сведение, неразделна част от молбата, създала законен повод
за предприемане на наказателно преследване, инкорпорирана на л.15 от ДП
№ 4/021г., лицето, в чието владение са се намирали животните, претендиращо
да представлява собственика, е изложил още обстоятелства, за
противозаконно проникване на Б. в собственото им стопанско хале, в което
са били отглеждани животните и отнемане на владението- отвеждане и
присвояване на 10 броя биволи рано сутринта на 5.01.2021г.
При наличието на законен повод и достатъчно данни, за извършване на
противозаконно деяние, описващо обективните и субективни признаци на
2
престъпление по НК, единственият орган компетентен да образува
наказателно производство и да предприеме наказателно преследване срещу
определено лице, овластен от Конституцията и законите на РБългария е
прокуратурата.Суверинитетът на обвинителната власт се изразява в
правомощието да даде собствена правна оценка на изложените в жалбата или
сигнала факти, след проверката им, като ги квалифицира като престъпления,
като в това отношение не е обвързана от правната квалификация, поддържана
от жалбоподателя.
При прекратяване на образувано наказателно производство обаче, когато
констатира, че не е осъществено престъплението, предмет на досъдебното
производство или не съществуват достатъчно доказателства за авторството на
привлеченото към отговорност лице, наред с другите обстоятелства, които
следва да изследва суверенът на обвинителната власт, следва да даде
еднозначен и категоричен отговор на въпроса, че в зависимост от събраните
доказателства и установените на тяхната основа фактически изводи, при
спазване на правилата за формиране на вътрешно убеждение, не се
установява да е осъществено друго, различно от първоначалната
квалификация деяние, имащо характеристиките на престъпление по НК. Едва
тогава би могло да бъде прекратено производството.Така в мотивите на Р№
598/2003г. по н.д. №485/2002г. на І НО се сочи:Липсата на самоуправство в
поведението на уличената не е достатъчно за прекратяване на наказателното
производство.Както при постановяване на оправдателна присъда, в
инкриминираното поведение трябва да липсват признаците не само на
престъплението по чл.323, ал.1 НК, но и на всяко друго престъпление /
деянието „да не съставлява престъпление” изобщо –чл.302 НПК- виж и
Р№452/2001 –І/. Такова произнасяне липсва в съдебната фаза на
производството, а то е било дължимо най- напред от прокурора”.
Ограничение на този суверинитет на Прокуратурата е признато от
законодателя в полза на съда, който не е обвързан с правните изводи на
прокуратурата и проверява на собствено основание правнорелевантнте факти
в производството по чл.243 НПК, съпоставяйки ги с материалния закон, може
да им даде различна или допълнителна правна оценка, като формира правни
изводи, различни от тези на прокуратурата.
Настоящият съдебен състав, в редица свои други решения по предходни
3
казуси е имал повод нееднократно и константно да посочи, че във всички
случаи, процесуалноправният извод за признаване или отричане на
качеството на определено лице на „пострадал” по смисъла на чл.74,ал.1 НПК/
респ. „ощетено юридическо лице“ следва да се изгражда в съответствие с
дадената от закона дефиниция, в зависимост от преценката дали лицето
реално е претърпяло имуществени или неимуществени вреди. В това
отношение от издаването на задължителното за прилагане ППВС №7/85г.
ВСР и ВКС е последователен и категоричен в своите решения, че на
обезщетяване подлежат не само вреди, които са „елемент от престъпния
състав, както е посочено в т.р. № 88/82г. на ОСНК, но и когато не са такъв
елемент, защото законът не прави разлика”, стига да са пряка и
непосредствена последица от престъплението / от непозволеното увреждане-
т.5 от мотивите на Постановлението –В т.смисъл и Р №81 по н.д. №47/2009г.
на І НО. Единственото условие, което се поставя според закона и практиката
е, вредите, последица от престъплението да произтичат от деликтно
основание и да са предмет на деликтна, а не на други видове гражданска
отговорност, произтичащи от други институти на гражданското право – в т.
смисъл Р № 459/2003г. по н.д. №265/2003г. на І НО.
Престъплението самоуправство по чл.323, ал.1 НК, засяга като
непосредствен обект обществените отношения, легитимиращи централната
роля на закона като единствен регулатор в споровете за имуществени права
между членовете на обществото, от което произтича забраната за всички
граждани на правовата държава да се въздържат от извънзаконови и
извънсъдебни насилствени средства за защита на имуществените си права,
които се оспорват от другиго. Изпълнителното деяние на престъплението
описва две насрещни страни с противоположни интереси в един имуществен
спор, затова по принцип противозаконните действия на извършителя на
насилствено въдворяване на твърдяното от него право, предизвикват правна
промяна в посока на увреждане на имуществените права на насрещната
страна.Това е така, защото имуществените интереси на деец и пострадал
стоят на една и съща плоскост, но са противоположни и
взаимнопротиворечащи си и взаимноотричащи се по своята същност, поради
което степента на увреждане на правата на пострадалия
правопропорционална по интензитет на „защитата” на имуществените права,
която си обезпечава деецът, предприемайки самоволно и в нарушение на
4
закона поведение.
Ето защо съдебната практика по принцип признава произтичането на
вреди и свързаното с това качество на пострадал от престъплението по
чл.323,ал.1 НК, което е резултатно / като изискващо немаловажни вредни
последици/-Р№ 99/2009г- по н.д. №43/2009г. на ІІІ НО и други.В редица
случаи в зависимост от характера и степента на засяганите с престъпната
деятелност обществени отношения ВС е приемал самоуправството да е
осъществено в съвкупност с друго престъпление, и най- често с престъпления
против собствеността – по чл.194, чл.195 НК и чл.206 НК, и в т.ч.
престъпление по чл.21 НК. В т. смис Р№ №1//98г. по н.д. №398/96г. на І НО,
57/2001г. по н.д. №742/2000г. на ІІ НО, 471/2009г. по н.д. №367/2009г. на ІІ
НО, 55 /2005г. по н.д. №448/2004г. на І НО и други.
По своята същност правото на обжалване е гарантирана от закона
процесуална възможност на субектите –носителите на права, признати от
процесуалния закон, да предизвикат посредством процесуалното средство-
жалба проверка на законосъобразността и обосноваността на съответните
решения. Упражняването му предполага то да е необходимо за пълноценното
и ефективно осъществяване на защитата на правата и равните процесуални
възможности, предоставени на страните от закона и достъпа до правосъдие,
гарантиран от Конституцията.
Задължение на държавата е, чрез законодателството да обезпечи
ефективна възможност на гражданите да защитят нарушените си и
застрашени права.
Тази възможност не се ограничава само до обвиняемия /подсъдимия, а в
равна степен принадлежи на пострадалия, чийто нарушени права са
основание за възникване на материално правно отношение между държавата
и извършителя, при надлежни процесуалноправни гаранции за обективен и
справедлив процес на разкриване на обективната истина, основан на
равенство и законност.Законът допуска и признава права на пострадалия
/физическо или ощетено юридическо лице/, като временна процесуална
фигура на предварителния етап, с оглед възможността в същинската фаза да
се развие до същинска страна като частен обвинител или граждански ищец и
в това си процесуално качество да допринесе с активното си процесуално
поведение за постановяването на правилен и законосъобразен съдебен акт. По
5
този начин участието и защитата на правата на пострадалото лице следва да
се съблюдава стриктно от съда, като пряко свързани именно с целите и
функциите на наказателното правораздаване, а не с гражданскоправните
последици, които са второстепенни и акцесорни.
Ето защо, както и в предходни свои решения настоящият състав е
посочвал, неоправданото отричане на процесуалното качество на пострадал,
на лицето, претърпяло вреди като пряка последица от престъпната деятелност
и отнемането на процесуалната му възможност да инициира ревизия на
актовете, нарушаващи неговите права във всички случаи следва да се
преценява като незаконосъобразно и подлежащо на отмяна.
Независимо от правната квалификация, която ще бъде възприета която с
оглед упоменатото по-горе е в приоритетите на обвинителната власт и
подлежи на ревизия по реда на чл.243 НПК от съда едва в производството за
разглеждане на постановлението по същество, вън от всякакво съмнение е
обаче, че резултата от противозаконните действия на Б., се изразява в
настъпили имуществени вреди за жалбоподателя Първанов, в качеството на
едноличен собственик на капитала и представляващ „П.“ ЕООД, под формата
на отнемане на владението върху 10 бр. животни биволи –собственост на
дружеството от фактическата власт на лицето, което представлява
собственика и отглежда животните в с.П. Л.. В зависимост от последното би
могло да се прецени дали –в резултат на самоуправството допълнително не
са засегнати обществени отношения, защитаващи неприкосновеността на
собствеността.
Поради тези обстоятелства, жалбоподателят притежава признатото и от
процесуалния закон –чл.74 НПК качество на пострадала страна с всички
произтичащи от това правомощия, в т.ч. и правото да обжалва
Постановлението за прекратяване на РП, което неоснователно и
незаконосъобразно и е отказано от РС-гр.Б., постановил атакуваното
определение.
Горните констатации обуславят отмяна на обжалвания съдебен акт и
връщане на делото на РС –Б. за произнасяне по същество.
Касае се за определение, преграждащо пътя на наказателното
производство, в което обаче липсва произнасяне по същество.Настоящата
инстанция не би могла да замести с решението си липсващото произнасяне по
6
същество, дължимо от страна на РС, без да осъществи особено съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с правото на страните да
обжалват пред две инстанции постановленията на Прокуратурата за
прекратяване на наказателното производство, тъй като в нарушение на
процесуалния закон би се явила първа и единствена контролираща инстанция
по същество.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.243, ал.8, вр.ал.7 НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 10/23.02.2012г., постановено по ЧНД №
59/2021г. по описа на РС –Б., с което е оставена без разглеждане жалбата от
„П.“ ЕООД със седалище гр. София, представлявано от Л.П. П., против
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №
4/2021г. на РУП Правец.
ВРЪЩА делото на РС- Б. за разглеждане на жалбата и за произнасяне
по същество.
Определнието е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7