Р Е Ш Е Н И Е
№ 2197
Гр. Пловдив, 01.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І отделение ,І
състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 3775 по описа за 2019 год. и, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и сл от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Е.Т.К. ,ЕГН ********** *** против Заповед № ДЗ-227/15.11.2019 год.,
издадена от кмета на община Раковски, с която на основание чл. 224а от ЗУТ е
наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на
строеж “стая за охрана“, находяща се УПИ XII-1640, кв. 74 по ПУП на град
Раковски с адрес: град Раковски ,ул. “Симеон I“ № 39а.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде
отменена процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.В писмена
защита се поддържа,че съгласно разпоредбите на ЗУТ и трайната съдебна практика
на ВАС, заповеди с правно основание по чл. 224а от ЗУТ за строежи от 4, 5 и 6
категория /съответно по чл. 224 от ЗУТ за строежи от 1, 2 и 3 категория/, за
спиране на изпълнението на строително-монтажните работи ,се издават
законосъобразно само ,ако действително такива СМР се извършват, какъвто не е
настоящият случай.
Твърди се,че
оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.Претендира разноски по делото по представен списък .
Ответникът- кмет на община Раковски,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административен
съд -Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед и в преклузивния законов
срок.Съдът констатира,че при уведомяването на адресата по реда на §4,ал.2,изр 2
ЗУТ са допуснати нарушения от ответния административен орган ,поради което не
може да се приеме ,че в случая е налице редовно съобщаване на подлежащия на
оспорване административен акт на неговия адресат.Дори и да се приеме
противното,жалбата е подадена в срок.
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията в
тази насока са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
Жалбоподателката
Е.Т.К. се легитимира като собственик на УПИ XII-1640,2407,кв.75 по плана на
кв.“Ген.Николаево“,гр.Раковски и с адрес: ул. „Симеон I" №39а, гр.
Раковски, общ. Раковски, обл. Пловдив,което е видно от Нотариален акт за покупко-продажба №72, том
120, дело 23450/2016г., с вх. Per. № 43211/15.12.2016г.
Във връзка с
постъпила жалба с вх.№РК-1930-04-513/08.08.2019г на Н.С. за незаконно
строителство осъществено в УПИ XII-1640,2407,кв.75 по плана на кв.“Ген.Николаево“,гр.Раковски,писмо
от РДНСК Пловдив,на 26.09.2019г. е извършена проверка от служители в областта
на строителството при Община Раковски в казаното УПИ.
При извършена
проверка по документи се установява следното:
По действащия
регулационен и кадастрален план на гр.Раковски, одобрен със Решение 88 от
06.07.2004г. изменена със Заповед №АБ-138 от 11.11.2015г. на Кмета на град
Раковски, гореописаният имот представлява имот планоснимачен № 1640 за който е
отреден УПИ XI1-1640 в кв. 75.
Видно от Разписна
книга към действащия регулационен и кадастрален план на Раковски, имот
планоснимачен № 1640, е записан на името на Е.Т.К. с Нотариален акт за
покупко-продажба №72, том 120, дело 23450/2016г., с вх. Per. №
43211/15.12.2016г.
Установено е,че
на южната граница в имот № 1640, 2407 е извършено строителство-строеж на
допълващото застрояване- състоящ се от стоманобетонна поча, представляваща
плосък покрив покриващ „стая за охрана" и обхващащ ролетна „гаражна"
врата и входна врата. Остатъка от строежа е изпълнен от тухли „Ytong" и
дограма-състояща се от 3 прозореца и 2 врати.
За изпълнението
на строежа ,,стая за охрана „ в община Раковски има внесен и одобрен проект. По
план-проект покрива е с размери 8,61 м. х 9,49м. в дългите части и 4,30м. х
0.31 м. в късите. На терен проекта не е спазен и е нарушен обемът на
конструкцията, като са добавени нова плоча и нови две колони, за които няма
разрешение за строеж по чл. 148, нито проектна документация по смисъла на чл.
144 от ЗУТ.
Самата „стая за
охрана" по проект е с размери- 2,20м. х 1,70м., една врата и един
прозорец. На място проекта е нарушен, като са изпълнени 2 помещения с размери
3, 90м. х 3,40м., прилепени едно за друго с два отделни входа и 3 прозореца.
На три метра от
ролетната врата посока север е изпълнена нова стоманобетонна колона с размери
25/25, което променя и контура на одобрения покрив и го прави с начупена,
неправилна форма видно от схемата.
Констатациите от
проверката са обективирани в Констативен протокол №158/26.09.2019г./л.400 и
сл./
За установеното
е съставен Констативен акт №6/22.10.2019г/л.385 и сл./. на основание чл 224а,
във връзка с чл 224, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 154, ал 2, т. 5 от ЗУТ.
Констативния акт първоначално е съобщаван по параграф 4, ал 2 от Д.Р. на ЗУТ с писмо до Е.Т.К.
с изх. № 94Е-59-15/24.10.2019г.,като акта е получен и подписан лично на
05.11.2019г.
Констативен акт
№6/22.10.2019г е съставен от С.Ф.-„гл.архитект „на община Раковски и П. Тачев
на длъжност:“главен специалист „СКУТТО“ при община Раковски.
Възражения по
него жалбоподателката не е подала.
Последвало е издаването
на Заповед №ДЗ-227/15.11.2019г. на Кмета на Община Раковски, с която на основание
чл.224а от ЗУТ, във вр. с чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредено спиране на
изпълнението на всички видове строително - монтажни работи на строеж:
"Стая за охрана в УПИ ХII - 1640, кв.75 по ПУП на гр.Раковски, , с адрес:
ул."Симеон I"№39а, гр.Раковски /л.402 и сл/.
Прието е от административния орган в
мотивите на заповедта,че в случая е налице значителна промяна в конструктивните
елементи и натоварвания на строежа, които нарушават предвижданията на проекта,
като се променя предназначението на обекта. По аргумент от ал.1 на чл.154 от ЗУТ. такива отклонения са недопустими. Съгласно чл.224, ал.1, т. 2 във вр. с
чл.224а ал.1, изпълнението и достъпът до такива строежи се спират.
По делото е
приета административната преписка,като в същата се съдържат и следните доказателства:Скица №678/01.09.2016г.
с виза за проучване и проектиране, издадена на 12.09.2016г. от Главния архитект
на Община Раковски за: "Допълващо застрояване - Навес, Сграда за охрана,
Параклис, Барбекю"по действащ ПУП - изм. на ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед
№АБ-136/11.11.2015г. на Кмета на ОбщинаРаковски /л.495 по делото/;Одобрени
технически инвестиционни проекти от Главния архитект на Община Раковски за
строеж:"Гараж, къща за персонала, навес и стая за охрана - допълващо
застрояване"- в съответствие с Решение V, взето с Протокол
№43/23.11.2016г. на ЕСУТ при Община Раковски- в съответствие с Решение V, взето
с Протокол №4/08.02.2017г. на ЕСУТ при Община Раковски по отделните части и др.
В
админисктративната преписка са налични и:
Разрешение за строеж №98/28.11.2016г.,
издадено от Главния архитект на Община Раковски – строеж от Пета категория
/л.10 по делото/
Наименование на
строежа: "Гараж, къща за персонала, навес и стая за охрана - допълващо
застрояване"ЗП=280,05кв.м.; РЗП=280,05кв.м.
Разрешение за строеж №23/13.02.2017г.,
издадено от Главния архитект на Община Раковски - строеж от Пета категория
/л.11 по делото/
Наименование на
строежа: "Гараж, къща за персонала, навес и стая за охрана - допълващо
застрояване"ЗП=280,05кв.м.; РЗП=280,05кв.м.
Със Заповед №АБ-162/20.12.2016г. на Главния
архитект на Община Раковски, на основание чл.91 от АПК е оттеглено Разрешение
за строеж №98/28.11.2016г. за строеж: "Гараж, къща за персонала, навес и стая
за охрана - допълващо застрояване".
Заповедта е обявена за нищожна с Решение №381/
19.02.2019г. по адм.д.№ 2063/ 2018г. на Административен съд - Пловдив - IV-ти
състав / л.217 по делото/ .
Със Заповед №АБ-22/16.02.2017г. на Главния
архитект на Община Раковски, на основание чл.91 от АПК е оттеглено Разрешение
за строеж №23/13.02.2017г. Заповедта е връчена на възложителя на 20.06.2018г.
Заповедта е обявена за нищожна с Решение №371/
19.02.2019г. по адм.д.№ 2165/ 2018г. на Административен съд - Пловдив - VIII-ми
състав / л.212 по делото/ .
По делото по
искане на жалбоподателя е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза,която съдът кредитира като компетентно,обективно изготвена и
неоспорена от страните.
Вещото лице е установило,че към укцията на
покривната плоча също е завършена с положени покривни изолации.
Констатирано е, че извън обема СМРдатата на
извършения от експертизата оглед на място, описаното в оспорената заповед строителство
е завършено. Стаята за охрана с допълнително помещение към нея са изградени, с
монтирана дограма, изпълнени външна и вътрешна мазилка, боядисани стени и
тавани с латекс и положена теракота на пода. Констр, предвиден в одобрените
инвестиционни проекти, са изпълнени: второ помещение от запад на стаята за
охрана по проект, две нови стоманобетонови колони, разширена площ и
променена конфигурация на покривната плоча над стаята
за охрана и входовете за имота с козирки над тях и автомобилната алея. На място е изпълнен строеж "Стая за
охрана". По време на строителството са извършени отклонения от одобрените
инвестиционни проекти.
С извършените отклонения от одобрените
инвестиционни проекти е налице промяна на предвидените конструктивни елементи -
изпълнени са две нови стоманобетонови колони, променена е конфигурацията на
покривната плоча с нейното разширение на запад и в един участък на север. С
тези промени е налице нова статическа схема на плочата и промяна на
натоварванията поради увеличените размери и площ. Няма промяна в
предназначението на обекта. Допълнителното помещение от запад на стаята за
охрана е с видимо свързано с нея предназначение като тоалетна за охранителя.
Разширената площ на покривната плоча е изпълнена с цел по-голяма площ на
защитеното от дъжд пространство под нея,което се ползва за входове в имота -
автомобилен и пешеходен.
В съдебно
заседание вещото лице Я.Р. заявява,че и е известен строежа,тъй като във връзка
с водена прокурорска преписка е посещавала имота на жалбоподателката преди
близо година и половина ,като и тогава ,и сега „стаята за охрана“ е била напълно
изградена и завършена.
Във връзка със
заявеното оспорване от страна на жалбоподателката на компетентността на
лицата,съставили КА № 6/22.10.2019г.,ответникът е представил длъжностна
характеристика за длъжността“главен архитект“ в община Раковски и длъжностна
характеристика за длъжността „главен специалист „Строителство,контрол и
устройство на територията и териториалното обслужване“ при община Раковски.В
длъжностната характеристика на „гл.специалист „СКУТТО“ при община Раковски е посочено,че
същият има права да съставя своевременно актове за незаконно строителство и
други.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Проверена
съобразно доказателствата и критериите ,визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в писмена
форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК, но в
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби и на целта на закона.
Обжалваната
заповед е издадена от орган с материална и териториална компетентност - кметът
на Община Раковски/арг. чл. 224а, ал.1 и ал.5 от ЗУТ/. Съгласно чл. 224а, ал.1от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява
достъпа до строеж или част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения
по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ. В ал. 3 на чл. 224а е уредено, че със
заповедта по чл. 1 задължително се дават указания за отстраняване на причините
довели до спиране на строителството и сроковете за тяхното изпълнение
Нормата на чл. 224а, ал. 3 ЗУТ е императивна и
неизпълнението й обуславя незаконосъбразност на обжалвания административен акт
само на това основание. Производството по
чл. 224а ЗУТ се провежда за спиране на строежи и забрана на достъп до
тях при две хипотези-при констатирани нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ или при установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от същия
закон. В случая оспорената заповед е издадена на осн. чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и целта е да бъде спряно
изпълнението до отстраняване на пречките за продължаване на строителството.
Тази заповед има временен характер, доколкото строежите с нарушения по чл. 224,
ал. 1 ЗУТ по презумция не страдат от толкова съществени недостатъци, че да не
подлежат на отстраняване, поради което и нейното действие отпада след
изпълнение на указанията по чл. 224а,
ал. 3 ЗУТ. Поради това и тези указания са предвидени като задължително
съдържание на административния акт. Същите обективират волята на
административния орган. Те са проява на неговата власт да предизвика
едностранно правни последици и е цел на проведеното административно
производство. Поради това и те трябва да бъдат пределно ясни, точни и да не
пораждат каквито и да са било съмнения относно създадените задължения. В случая
липсват каквито и да са указания по смисъла на
чл. 224а, ал. 3 ЗУТ. Обстоятелството че в КА и в мотивите на оспорената
заповед е посочено допуснатото от строителя отклонение от одобрените
инвестиционни проекти не означава, че за последния е станало ясно какви
действия следва да предприеме за да отстрани причините за спиране на
строежа-дали да измени одобрения инвестиционен проект по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ или да изпълни „стаята за охрана“ съобразно одобрения проект. Липсата на
посочените указани поставят в невъзможност жалбоподателя да отстрани
допуснатите нарушения. В подкрепа на соченото е и правилото на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, съгласно което
строителството спряно със заповедта по ал. 1 може да продължи с разрешение на
органа, който я е издал, след отстраняване на причините довели до спирането му
При преценката
на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед, съдът
констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването,
поради което е мотивирана. Отразени са обстоятелствата, съобразно ,които
строежът е осъществен при нарушение на императивната разпоредба на
чл.154,ал.2,т.5 от ЗУТ-„Променят се строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и/или натоварванията“.
При служебната
проверка се установява спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 224а ал.1 от ЗУТ процедура по
констатиране на незаконното строителство от служители по устройство на
територията в администрацията на Община Раковски. Относно възраженията свързани
с това,че в съставянето на КА №6/22.10.2019г. е участвал гл.архитект на община
Раковски,който нямал съответната
компетентност ,то следва да се има предвид ,че гл.архитект съобразно
длъжностната му характеристика може да контролира непосредствената дейност на
техническите служби,което не изключва възможността да участва и в самите проверки,осъществявани от тези
служби.Дори и да се приеме,че гл.архитект не разполага с такива правомощия,то
наличието на такова нарушение не би било съществено.
Съдът намира,че
е налице друго съществено нарушение на административнопроизводствените
правила,тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.
35 от АПК да събере и обсъди всички относими за спора обстоятелства. Оспорената
заповед е издадена ,без да са изяснени фактите от значение за случая във връзка
с времето на извършване на процесното строителство, налице ли са строителни и
монтажни работи, които да подлежат на спиране в приложената хипотеза на чл. 224а, ал.1 от ЗУТ. Видно от съдържанието
на издадения административен акт, не са налице констатации относно съществени
към предмета на заповедта обстоятелства за това дали се извършват строителни и
монтажни работи. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените
правила, което съдът квалифицира като съществено, доколкото се е отразило върху
съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т.е. при недопускането им
би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за
издаване на заповед на различно правно основание.
По съществото на
спора, съдът счита обжалваната заповед за незаконосъобразна като постановена в
противоречие с материалноправните норми на ЗУТ и в несъответствие с целта на
закона. С оспорения административен акт е наредено спиране изпълнението на
всички видове строителни и монтажни работи на строеж "стая за охрана"
на основание чл. 224а, ал.1 от ЗУТ
поради това, че е налице значителна промяна в конструктивните елементи и
натоварванията на строежа,които нарушават предвижданията на проекта,като се
променя предназначението на обекта –нарушение по чл.154,ал.2,т.5 от ЗУТ.
Предвид горното
и според трайно установената практика на ВАС, спирането на изпълнението на
строеж по своята правна същност е принудителна административна мярка и целта на
закона е да се преустанови извършването на едно незаконно строителство, като в
хипотезата на чл. 224а, ал.1 от ЗУТ - спирането е до отстраняване на
нарушенията/както е в настоящия случай/, а в хипотезата на чл. 224а, ал.5 от ЗУТ– спирането е до издаване
на заповед за премахване на строежа.
Следователно,
издаването на заповед за спиране изпълнението на строеж би било оправдано и
законосъобразно само, когато строежът се изпълнява със започнали и продължаващи
строително-монтажни работи, т.е. когато реално се извършва незаконен строеж. В
контекста на изложеното и след анализ на събраните по делото даказателствени
средства, съдът счита, че не са налице материалноправните предпоставки за
издаване на оспорената заповед. От данните в съставения констативен акт и от
заключението на вещото лице, се установява по безспорен начин, че строителните
дейности са били изпълнени преди повече от година и половина ,като и към
момента на проверката и към момента на издаване на заповедта не е осъществявано
строителство. По делото няма доказателства за извършвани на място строителни и
монтажни работи на постройката от допълващото застрояване-„стая за охрана“.
Напротив, констатирано е реализирано и завършено строителство,като в тази
връзка няма и възражения от ответния орган досежно установеното .
С оглед на
горното, съдът приема, че не е налице годен предмет на процесната заповед. За
да се спре строителство по реда и на основанията на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ
следва да е налице строеж в процес на изпълнение, респ. не подлежи на спиране
преустановено строителство. Последното, ако е незаконно, подлежи на премахване
независимо дали е завършено. Или в случая надлежният административен акт, който
органът е следвало да издаде е заповед по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Доказано е
наличие на незаконен строеж.
Предвид
изложеното, оспорената заповед се явява постановена в нарушение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания
по чл. 146, т.3,т.4 и т.5 от АПК. Оспорването е основателно ,поради което оспореният
административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход
на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски
в общ размер 960 лева/10 лева заплатена държавна такса,350 лева заплатено
възнаграждение за вещо лице и 600 лева адвокатско възнаграждение/
С оглед
горното, Административен съд – Пловдив, І отделение,І състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ДЗ-227/15.11.2019
год., издадена от кмета на община Раковски, с която на основание чл. 224а от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни
работи на строеж “стая за охрана“, находяща се в УПИ XII-1640, кв. 74 по ПУП на
град Раковски, с адрес: град Раковски ,ул. “Симеон I“ № 39а.
ОСЪЖДА Община Раковски да заплати
на Е.Т.К. ,ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 960/деветстотин и
шестдесет/лева
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: