Определение по дело №563/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 407
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 6 декември 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20225200200563
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407
гр. Пазарджик, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора П. Б. С.
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Частно наказателно дело
№ 20225200200563 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения А. и приложено становище от
Началника на Затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание пълномощникът на началника на Затвора -
Пазарджик изразява становище, че молбата на осъдения А. е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70,
ал. 1, т. 1 от НК - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание, но с поведението си не е дал доказателства за
своето поправяне.
Осъденият А. поддържа молбата си.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото писмени
доказателства намира, че молбата на осъдения А. е неоснователна по
следните съображения:
С Протоколно определение № 321 от 17.08.2022 година по ЧНД №
372/2022 година на Районен съд - гр. А., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23
от НК на осъдения А. е определено едно общо най-тежко наказание в размер
на една година „лишаване от свобода“ по осъждания, както следва :
Протоколно определение от 23.02.2022 година по НОХД № 60/2022
1
година на Районен съд - гр. А., с която на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 от
НК е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, затова че на
05/06.11.2021 година в гр. А., в условията на опасен рецидив е отнел
чужди движими вещи - сумата от 75 лева от В.Ф.;
Присъда № 22 от 31.05.2022 година по НОХД № 241/2022 година на
Районен съд - гр. А., с която на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е
осъден на 1 година „лишаване от свобода“, затова че в периода месец
януари - 10.02.2022 година в гр. А., при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи сумата от
440 лева от М.Т..
На основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е зачетено предварителното
задържане по НОХД № 60/2022 година на Районен съд - гр. А. по ЗМВР на
08.11.2021 година - 1 ден, както и по НОХД № 241/2022 година на Районен
съд - гр. А. от 22.02 до 09.03.2022 година в размер на 17 дни.
Начало на наказанието 09.03.2022 година.
Към 28.10.2022 г. осъденият А. фактически е изтърпял 8 месеца и 7 дни,
от работа 0 дни или общо 8 месеца и 7 дни.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е 3 месеца и 23
дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за
изтърпяване на наказанието е 3 месеца и 5 дни.
В приложеното към настоящото дело становище на Началника на
затвора Пазарджик се сочи по отношение на осъдения А., че изготвената
оценка на правонарушител е отчела висок риск от рецидив - 97 точки по
скалата на OASys с отчетени основни зони на нужда, както следва:
- криминално минало - рано настъпила криминализация на личността,
като асоциалните нагласи до устойчиви и трайни. Осъденият пренебрегва
норми и разпоредби в редица сфери, като категорично отрича авторитета на
институции и търси извънинституционни способи за интересите си;
- отношение към правонарушението - рефлексира съвсем повърхностно
върху чертите си. С ниска себекритичност. Не приема наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ и присъдата като цяло. Налице е
2
подозрително, дори враждебно отношение към правораздавателни
институции и работещите пряко с него служители. При провежданата
превантивна работа с него по време на пенитенциарните му изолирания, се
опитва да отдава разпореждания и изисквания, като се стреми да доминира;
- трудова заетост - трудов опит почти отсъства. Не притежава
професионални квалификации или специфични трудови умения.
Непоследователен в търсенето на трудова заетост както в условията на
свобода, така и по време на изтърпяване на наказания лишаване от свобода. В
местата за лишаване от свобода никога не е изявявал желание за трудово
устройване и не е полагал трудова дейност;
- начин на живот и обкръжение кръгът му от познанства е широк, но
приятелският е крайно стеснен, като и в двата случая преобладават лица с
проблемно поведение. Осъденото лице е внушаемо, лесно се поддава на
манипулации, но също така умее добре да манипулира. Заниманията му в
свободното време, незапълнеността на ежедневието и крайната
дисбалансираност на същото, създават предпоставки за включването му в
асоциални действия. Задръжките пред включване в опасни и/или рискови
дейности са ниски, като това се отнася и в свободния живот, както и такъв в
регламентирана среда;
- емоционални проблеми - в юношеска възраст е бил обект на интерес
от страна на местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни, предвид множеството извършени престъпления и
наложени съдебни санкции. Налице е документално удостоверена лека степен
на умствена изостаналост. Наблюдава се нестабилност, лесна податливост на
стрес, неумение за афилиация. Регистрирани са две декларативни закани за
самоубийство, като медицинското мнение е, че става въпрос за еднотипно
поведение при фрустрация и/или обостряне на страничните страни на
заболяването му.
Ползването на услугите на специализиране психиатрични заведения има
благоприятстващ ефект върху самочувствието и поведението му. Лишеният
от свобода обаче отказва да изпълнява предписаната му медикаментозна
терапия, което е със значими последствия върху него като цяло;
- междуличностни проблеми - междуличностните му умения са бедни
спрямо възрастта, а донякъде и спрямо обичайната среда. Ригидно изявява
3
опозиционно поведение. Враждебността му е силно изразена, агресивността е
ярка, като в редки случаи ползва и физическа такава. С нисък фрустрационен
праг. В условията на пенитенциарна изолация това го поставя в позиция на
слаба автономност и извършването на редица нарушения на установения
регламент. Единствено при тази изолация до момента не са му налагани
дисциплинарни наказания;
- умения за мислене, като се изключат способността му за разпознаване
на част от проблемите си и за известно прогнозиране на неблагоприятните
последствия от поведението си, в останалите компоненти уменията за
мислене са с изразени дефицити.
Като гранични зони на нужда са посочени следните сфери за
въздействие:
- взаимоотношения - отсъства емоционална връзка между него и
семейството му. Самият той трудно съпреживява и създава връзки, които да
носят позитивна емоция и усещане. Изключително несамостоятелен и
зависим от средата си;
- образование и обучение - със завършена основна образователна
степен, която не отговаря на реалните познания и интелектуални
възможности. Слабо мотивиран за завършване на образованието си;
- управление на финансите и доходи - отсъстват легални доходи. За
осигуряването на такива разчита преди всичко от извършването на
престъпления или съдебно търсене за компенсирането му за изтърпяване на
наложено наказание „лишаване от свобода“ в лоши материални и битови
условия.
Според депозираното становище, осъденият А. е изключително
неинициативен и пасивен по отношение изпълнение на персоналните
ангажименти по плана на присъдата. В тази връзка се посочва, че същият е
злопаметен и отмъстителен и с крайно негативно отношение към
служителите, упражняващи корекционно въздействие, с оглед на което
превантивните мероприятия, които са планирани за изпълнение целите на
наказанието „лишаване от свобода“ са трудно изпълними.
Сочи се в становището, че съпоставянето на множеството рискови
индикатори с крайно ограничените ресурси на лицето и недостатъчното му
желание да ползва ресурсите на средата и предлаганата му помощ, налага
4
заключението за висок риск по отношение причиняването вреда на другите,
злоупотреба с доверие и проблеми с контрола, както и по отношение неговата
уязвимост.
Според становището този риск допълнително се повишава от факта, че
осъденият А. няма постоянен адрес, на който да се установи след
освобождаването му от затвора.
В становището си Началникът на Затвора - Пазарджик обосновава
извод, че личностните особености и характерната за лишения от свобода
ситуативност предполагат и поддържат перманентен риск от рецидив и
вредно поведение. Същият нямал ясна перспектива и план за живота си в
условията на свобода, което се затруднявало от факта, че отсъства постоянно
жилище, където да се установи, липсва трудова ангажираност и мотивация за
полагането на труд, както и позитивна подкрепа от страна на близки и
приятели.
В заключение е посочено, че с оглед на житейската и криминална
история, може да се прогнозира рецидивиране в сферата на извършваните
вече престъпления като в тази връзка се изразява становище да не бъде
уважавана молбата на осъдения А. за УПО.
В приложената по делото експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения А. е изведен извод за неблагоприятна
поведенческа прогноза.
С оглед гореизложеното и предвид цялостното поведение на осъдения,
фиксираните проблемни зони в актуалната оценка, непроменения профил на
нуждите и поведението, включително отчетените дефицити в самоконтрола и
управлението на гнева, както и слаба социализация, не сочат за постигнат
поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Съдът
отчете, нежеланието на осъдения А. да съдейства на затворническата
администрация за корекционно въздействие в изпълнение плана на присъдата,
факт, който сам по себе си говори, че не са постигнати в достатъчна степен
целите на наложеното наказание, както и че е налице все още неосъзната
необходимост от промяна в избора на поведение. От приложеното по делото
становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че заложените цели
и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати. Напротив,
налице са рискови фактори като липсата на постоянно жилище и трудова
5
заетост, предполагащи обратния ефект – повишаване на рисковете от рецидив
и вредно поведение.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъденият А. не е дал доказателства за
своето поправяне и не е налице настъпила трайна и необратима положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, предвид което не
следва да бъде допуснато условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Л. С. А. - роден на
******** година в гр. П., адресно регистриран в гр. С., ул. К.В. № **,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН ********** - за предсрочно условно
освобождаване от остатъка на наказанието в размер на 3 месеца и 5 дни от
наложеното му едно общо най-тежко наказание в размер на една година
„лишаване от свобода“ с Протоколно определение № 321 от 17.08.2022
година по ЧНД № 372/2022 година на Районен съд - гр. А..
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора - град Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Пловдивският апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6